Microsoft Windows XP [Version 5.1.2600]
(C) Copyright 1985-2001 Microsoft Corp.
C:\>type sancho.txt
Санчо е малоумният Линукс потребител, чул от съседа, че имало няк'ва "куул" система, дето кърти мивки и рулирала. И тъй като Санчо е бунтар по природа веднага решава че така ще стане по "елеет" за околните и няма да бъде поредния "ламер". Санчо е твърде самоуверено ламерно копеле, което псува Уйндоус и твърди, че го може. И сега става линуксар, за да кърти мивки, да става хакер, да се гъзари или просто смята, че това е по-доброто. Както казваше бг програмиста едно време - от устата му излиза плюнка, разпалено защитава любимата си ОС, колко била добра и т.н. Без изобщо да има някаква идея какво и е доброто, защо е... и т.н. Санчо е готов на война с околните за да защити своята безпочвена позиция, без въобще да е прегледал фактите на опозицията си. Доводите които използва са "Това съкс, онова съкс, само Линукс рокс!". Той върви с високо вдигната глава и когато види Уйндоус се подхилва пренебрежително и изтрелва "ха-ха! Ламери ! Линукс рулира!" въпреки че самият той не знае как да направи това с Линукс. Но той е дебилно убеден в своята правота и никакви аргументи не могат да му попречат. Санчо обича да псува всичко което слабоумният му мозък не разбира. За съжаление с масовото навлизане на Линукса, такива Санчовци стават все повече... Те са нагли и самоуверени, пречупват всичко през своя недорасъл поглед... Мързеливи са за четене но кипят от енергия за инсталации на "латест" софтуер, което винаги води до някакъв супер глупав проблем, с който не могат да се справят дълго време. И вместо да изчетат к'вото трябва те пълнят форуми, ирц канали, к'во ли не, с глупостите си. А когато поради малоумният си въпрос никой не им обърне внимание започват да наричат околните "ламери" и да питат защо не им се отговаря, като че ли някой е длъжен да им помогне. Предпочитат да задават тъпите си въпроси без да са изчели и ред за конкретното занимание, въпреки че интернет е пълен с документация. Санчо обича "фрее" софтуера. За него това е част от бунта който е оглавил. Но Санчо си иска парите за своята работа. Иска да работи със свободен софтуер но да взима пари за това което той направи. Свободата за този тип Санчо е дума, опияняваща и водеща до душевен оргазъм. Свобода, породена от зомбификацията, не от нещо друго, истинско. Той получава ерекция когато след едноседмичен труд подкара супер глупавата и никому ненужна програма и почва да гледа високомерно на останалите "ламери". Санчо обича да се сабира с други санчовци. На своите срещи те обсъждат свойте супер глупави проблеми, хвалят се с успешно пуснатите никому ненужни прорграми. Най "елеет"-ните санчовци разказват как са отишли в саседа, срутили са му напълно работещата и вършеща му работа система и са му сложили Линукс. Надрънкали са му един час глупости че Линукс рулира и е краино време и той да почне да кърти мивки и да не бъде такъв ламер. И сега съседа седи и гледа тъпо в монитора и си вика "Верно деа Линукс рулира!". И ето нов Санчо се ражда. Санчо който зада не изглежда тъпо почва да прокламира Линукс идеата.
Хубавото на Санчо е че постоянно е зает със своите си работи и когато игнорираш малоумните му въпроси той се превръща в селския идиот над който всички тайно се смеят !
C:\> type sancho2.txt
Санчо решил да си направи сам превозно средство. Защо да плаща на алчните търговци ? Защо да купува нещо скъпо като може и сам да си го направи ? Все пак е креативна личност , сръчен и с доста свободно време. Можел да създаде перфектното превозно средство. Огледал се наш Санчо какви превозни средства съществуват , все пак не е нужно да преоткриваш топлата вода, за да може да избере подходящ модел за неговото бъдещо творение. След дълги проучвания и допитвания се спрял на два избора – кола и каруца. Разгледал колата – скъпа, трудно се прави, трябва гориво, плаща се за поддръжка , трябва да можеш да я караш за да не се разбиеш. Разгледал и каруца – трябва ти кон които изисква доста грижи и си има своите недостатъци, трябва ти храна за коня, трудно се поддържа. Най-накрая след дълго търсене Санчо намерил точно подходящото решение. Санчо видял велосипеда. Какво по добро от един велосипед ? Не ти трябва гориво , лесно се поддържа, лесно се кара, маневрено, лесно се пренася... бе въобще красота и съвършенство. Но Санчо искал да усъвършенства велосипеда. Да направи нещо ново и по-добро. Нещо което да се осланя на дизайна на велосипеда но да е с повече функции , по-удобно, по-лесно. Искал да вгради модерни технологии и модерен дизайн в своето творение. Санчо изпълнен с идеи се прибрал в гаража на баща си и се хванал на работа. Направил чертежи, изчислил всичко от ергономичнотта на рамката през оптималното положение на седалката до височината и вида на кормилото. Всичко било съвършено. Правилно изчислено и точно съобразено с визията за бъдещия супер велосипед. Време било да се хване със самото конструиране. Направил стойка върху която щял да строй бъдещият си проект. Понеже искал всичко да бъде перфектно направил стойката да изглежда като произведение на изкуството. Намерил тръби от супер здрав и лек материал. След няколко месеца борба с тях направил рамката на своето творение. Тя била перфектната рамка. От където и да я погледнеш изящна и същевременно функционална. Перфектно балансирана и удобна. Седалката била страшно удобна, мека , идеално съобразена със седящия на нея. Можело с месеци да се седи на нея без да усетиш и грам умора. От специален материал направил кормилото, което било точно съобразено с разположението на ръцете, нямало и грам умора на ръцете колкото и дълго да го даржиш. Направил педалите на велосипеда да са удобни за крака на ездача. След още малко изчисления намерил идеалния баланс къде трябва да бъдат разположени. Те били поставени на най-удобното и ергономично място за водача. Колкото и дълго да караш пак няма да се умориш. След дълги консултации с водещи дизайнери Санчо намерил и най-доброто цветово решение. Боядисал рамката перфектно. Тя направо радвала окото и можело да седиш с часове и само да я гледаш. Време било Санчо да си почине – първия етап от неговото творение бил завършен. След няколко дена Санчо бил готов да се хване с вторият етап – новите технологии и удобства за ездача. Искал всичко да бъде на ръба на технологиите. Супер модерно , да има всички последни технологии и нововъведения. Инсталирал LCD дисплей които показвал различни данни от разположените по творението му датчици. Показвал обороти в минута на въртене на педалите, температура на околната среда, натоварване на водача , калории които изразходва, пулс и всякакви други възможни. Сложил клавиатура която свързал с борд компютъра за по лесна навигация из менютата и за да може да се променят параметри на велосипеда. Сложил DVD/MP3 плеър, WIFI, Internet връзка по всевъзможни начини , GPS и всякакви технологични джаджи. Санчо бил готов. Изкарал творението си пред гаража отдалечил се от него и го погледнал... то било самото съвършенство. Било перфектно от където и да го погледнеш. Произведение на изкуството съчетало в себе си технологии и изящество. Санчо бил радостен , направо екзалтиран от своето творение. Той бил направил .. създал .. изобретил .. перфектния велоергометър.
И до днес можете да видите Санчо яхнал своя велоергометър , вперил остро поглед в бъдещето, устремил се с пот по челото с бясно въртене на педалите тръгнал да покорява света. Устремил се към далечни хоризонти но всъщност въртящ на едно място. А покрай него колите летят ли летят.
C:\>
Copyright @
http://www.drfrancky.org/
Влез
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
