Димчо rulez
| Бергон интернет и телевизия http://109.104.192.11/ |
|
| Стихотворения! http://109.104.192.11/viewtopic.php?f=6&t=411 |
Страница 24 от 30 |
| Автор: | Jem [ 07 Фев 2008 11:21 ] |
| Заглавие: | |
ОБЯВЛЕНИЕ ЗА ИЗГУБЕНИ ВЕЩИ Body: Губиш косата си, нервите, разбирате ли, скъпоценното време, в изгубена позиция губиш висота и блясък, съжалявам, няма значение, губиш по точки, не ме прекъсвайте, кръв губиш, баща си, майка си, сърцето, изгубено в Хайделберг, без да ти трепне окото, още веднъж губиш прелестта на всичко ново, тури му пепел, губиш граждански и политически права, аха, и главата си, за бога, главата, щом непременно трябва, губиш изгубения рай, от мен да мине, работата си, изгубения блуден син, губиш лика си, ах, и това ли, един кътник, две световни войни, три кила наднормено тегло губиш, губиш, винаги само губиш, също и отдавна изгубените илюзии, е, какво пък, да не говорим за загубените напразни усилия на любовта, но отде-накъде губиш зрака в очите си, невинността си, уви, ключа от дома си, уви, себе си, изгубен в мисли, губиш сред тълпата, не ме прекъсвайте, губиш ума си, последния петак, карай да върви, вече свършвам, губиш самообладание, всяка надежда, наведнъж губиш всичко, уви, дори нишката на разказа, шофьорската книжка, желанието. ХАНС МАГНУС ЕНЦЕНСБЕРГЕР 1978 |
|
| Автор: | panntofka [ 09 Фев 2008 02:39 ] |
| Заглавие: | |
Димчо Дебелянов ПЛОВДИВ Как бяха скръбни мойте детски дни! О, колко много сълзи спотаени! Тук първи път се моя взор стъмни и безпощадна буря сви над мене. Тук първи път чух гласа възглас: - Престани да вярваш и да дириш - забранен е на любовта плодът - и в зли страни мечтите ти навек ще бъдат пленни. И днес аз бродя в тоя скръбен град - едничък дом на мойта скръб бездомна - аз бродя за утехата нерад - и кат загубен в пустошта огромна. И толкоз черни мисли ми тежат, че аз не искам нищо да си спомня. |
|
| Автор: | mapukam [ 09 Фев 2008 13:25 ] |
| Заглавие: | |
Димчо rulez
|
|
| Автор: | divachkata [ 09 Фев 2008 13:45 ] |
| Заглавие: | |
Сърце в сърце. И дъх във дъх. Тъй близо бе до мен,че аз не можех да те видя. Аз виждах надалеч през твойто рамо тъмен връх. Бях устремена сякаш отвъд тебе да отида. Аз чувстах сърцебиенето лудо на звездите. Посрещах вятът запъхтен, наметнат със листа. Поемах идещите силуети на горите и клоните, разтворили обятия в нощта. Далечината вдишвах на огромна глътка. Притисках вятър, облаци, звезди до мойта гръд. И в този тесен обръч на една предръдка обхванах цялата безкрайност на света... Блага Димитрова |
|
| Автор: | vilch0 [ 11 Фев 2008 21:32 ] |
| Заглавие: | |
незнам дали е тук мястото,но ми трябват песни за Васил Левски 
|
|
| Автор: | awake [ 13 Фев 2008 15:16 ] |
| Заглавие: | |
proizvedenieto si e izcqlo moe Avtor:Cvetan Ivanov - poznat oshte kato Mravkata Nikodim V, krychmata za koi li pyt neznaino piqn sys priqteli dobri jestoko nadran s konqka v ryka s cigara v ystata porychvam si dvoino glavata mi gorkata S priqteli verni zadryjni dovri vseki mi vika "ceco haide cherpi" sipvam si pyrvo vtoro i treto , i s vilica v ryka posqgam kym mezeto eh taz bira sys toq konqk neznaino koga ohakah se pak Obryshtam na kamenica no i tq svyrshva , a nqma li bira syrceto mi spira porychvam si az otnovo bira i moeto syrce radostno si pylsira taka e sys mene i vecher , i den haide shibanqci kajete nazdrave sys men ... malko na byrzo e nahvyrlqno dano da ne e mnogo kreshtqshto ! |
|
| Автор: | panntofka [ 25 Фев 2008 04:55 ] |
| Заглавие: | |
Всеки друм става тесен за двама. Всяка радост е бременна с мъка. Нека никога срещи да няма, за да няма след тях и разлъка! |
|
| Автор: | panntofka [ 28 Фев 2008 14:32 ] |
| Заглавие: | |
Недей ми разказва за безоблачни дни, не ми обещавай лазури и слънце. Аз си имам сивото на мъглата и дъжда, аз съм собственик на лошото време. Нека вятърът плиска в лицето ми дъжд. Няма нищо по - хубаво от лошото време. Богомил Райнов |
|
| Автор: | Gronkjaer [ 01 Мар 2008 21:53 ] |
| Заглавие: | |
Падам и ставам за кой ли път вече, душата от тоз свят сега се отрече! Не мога да чакам да дойдат добри дни по щастливи за нас отпреди! И всеки си казва - от мен не зависи, но никой не казва - ела и вземи си от моето, то ми е много сега! Егоизъм жесток е това! |
|
| Автор: | Gronkjaer [ 01 Мар 2008 22:01 ] |
| Заглавие: | |
Всички грешни сме души и всички имаме мечти! Кой с кого се подиграва, кой с кого се забавлява, хич не ме засяга! Познавам себе си добре и другите не по зле! Припряните буксуват, нахалните царуват, скромните робуват. С мен недей да спориш, в живота ми да ровиш! |
|
| Автор: | KoSacH [ 01 Мар 2008 22:13 ] |
| Заглавие: | |
По тебе си скъсах подметките, за тебе си сбърках сметките! Дружке мила, черноока, няма бездна по-дълбока от лъжата на жената... По тебе си скъсах подметките, за тебе си сбърках сметките! |
|
| Автор: | KoSacH [ 01 Мар 2008 22:15 ] |
| Заглавие: | |
Не слушай Когато ти казват: "Добър си човече. Добър си и всичко във теб е добро." Недей да им вярваш, недей, че обречен ще си да им правиш само добро Когато ти казват: "Какъв лош човек си! Земята мърсиш ти със грозни дела." Недей да им вярваш, че мисли порочни те имат - да ползват от теб добрина. Към своята съвест сега обърни се! Със своята съвест живей на света и само едничката, чистата мисъл - какво ще оставиш след теб, след смъртта. Много ми харесва това .gif)
|
|
| Автор: | aalisha [ 01 Мар 2008 22:38 ] |
| Заглавие: | Не тръгвай |
Не тръгвай, щом не можеш да забравиш, но ако тръгнеш ... пристигни... Ще те очаквам търпеливо на онзи кей, сред плаващи мъгли.... И ми се иска, за да ме познаеш, да ти изпратя светлина... Но се боя... Ако избързам... ако внезапно аз те ослепя... И после пак останем в тъмнина... |
|
| Автор: | Phobia [ 17 Мар 2008 04:33 ] |
| Заглавие: | |
Bedecke deinen Himmel, Zeus, Mit Wolkendunst Und übe, dem Knaben gleich, Der Disteln köpft, An Eichen dich und Bergeshöhn; Mußt mir meine Erde Doch lassen stehn Und meine Hütte, die du nicht gebaut, Und meinen Herd, Um dessen Glut Du mich beneidest. Da ich ein Kind war, Nicht wußte, wo aus noch ein, Kehrt ich mein verirrtes Auge Zur Sonne, als wenn drüber wär Ein Ohr, zu hören meine Klage, Ein Herz wie meins, Sich des Bedrängten zu erbarmen. Wer half mir Wider der Titanen Übermut? Wer rettete vom Tode mich, Von Sklaverei? Hast du nicht alles selbst vollendet, Heilig glühend Herz? Und glühtest jung und gut, Betrogen, Rettungsdank Dem Schlafenden da droben? Ich dich ehren? Wofür? Hast du die Schmerzen gelindert Je des Beladenen? Hast du die Tränen gestillet Je des Geängsteten? Hat nicht mich zum Manne geschmiedet Die allmächtige Zeit Und das ewige Schicksal, Meine Herrn und deine? Wähntest du etwa, Ich sollte das Leben hassen, In Wüsten fliehen, Weil nicht alle Blütenträume reiften? Hier sitz ich, forme Menschen Nach meinem Bilde, Ein Geschlecht, das mir gleich sei, Zu leiden, zu weinen, Zu genießen und zu freuen sich, Und dein nich zu achten, Wie ich! част от стихотворение на Гьоте, което макар и на немски, ми направи силно впечатление : ) |
|
| Автор: | Classic [ 20 Мар 2008 16:51 ] |
| Заглавие: | |
Край Отново същия капан. Аз влизам в лабиринт от думи. В мъждукащата светлина изгасва всичко помежду ни. В коварна страст осиротях. Любов превзе душата моя. И като с гвоздей на дъска пак драска в мен и пише спомен. Отмина ден...минават два... а в мене все по-тъмно става. Мъждукащата светлина по-бледа и по-бледа...намалява. А аз отчаяна в жарта пак ровя. И търся да намеря огън. Ръцете си горя и плача, че огънят не топли вече. И края виждам и не мога да търся повече надежда. Щом в теб я няма нека бъдем със теб един догарящ спомен... |
|
| Автор: | EyesWideShut [ 22 Мар 2008 20:47 ] |
| Заглавие: | |
Напречен разрез (Под пръстите на вятъра) Когато пръстите на вятъра разлистват стари страници и си сама със себе си, а утрото не идва, разбираш че животът ти, строен докрай от граници е каменна стена, в която си зазидана. При всеки опит да побегнеш,откриваш че си пуснала дебели, тежки корени в проклетата земя! И колко много влакове видя, че си изпуснала едва когато стисна билета си в ръка... На куп измислени понятия си смачкана под бремето и нова глътка въздух е все по-невъзможнa. Боли…Свободна по призвание, робиня си на времето, авантюристката у теб е на страха заложница. Поне да беше като другите, които се отказаха преди да са започнали. Защото няма смисъл. Те са предатели, шери, но те не се намразиха и си внушиха щастие... А ти си се орисала да се броиш сама наесен и все да намаляваш, да се делиш на късове, за да те има утре и най-големият ти страх- страхът, че остаряваш и времето не стига- да те яде отвътре. А щом пристигне нежеланата* ще вдигнете наздравица за тези скъпи мигове, така и неживяни, макар че ги жадуваше. Ти знаеш- всички граници ги начерта сама и си направи рани от нож отзад на раменете, отрязвайки криле, които вече имаше… За да ги търсиш неуморно, разбивайки се в клетки. И да мечтаеш за небе, което е в очите ти, а ти си му затворница... *"Когато нежеланата от хората пристигне, може би ще ме е страх…” Мануел Бандейра хелена учечи окоронко (хелена) ...без думи... |
|
| Автор: | EyesWideShut [ 22 Мар 2008 22:23 ] |
| Заглавие: | |
Мда, мислих да поствам още нейни, но не можах да избера кое от кое е по-добро. ;р Направо си я сложих на bookmarks. ;p |
|
| Автор: | panntofka [ 29 Мар 2008 02:05 ] |
| Заглавие: | |
Продавач на надежда Джани Родари Ако можех да имам едно магазинче със две полички, бих продавал - познайте какво - надежда, надежда за всички ! Купете с отстъпка за вас, всеки трябва надежда да има, и на всеки бих давала аз колкото трябва за трима. А на тоз, който няма пари и само отвънка поглежда, бих му дал без да плаща дори всичката своя надежда !  
|
|
| Автор: | oleole [ 31 Мар 2008 14:31 ] |
| Заглавие: | ПЪТЯТ, ПО КОЙТО НЕ ТРЪГНАХ |
Пътят се разделяше надве насред пожълтялата гора, и, изпълнен със съжаление, че не мога да тръгна и по двата и пак да бъда само един пътник, аз дълго се взирах, докъдето погледът ми стигаше. до мястото, където пътят правеше завой. А после тръгнах по другия; той изглеждаше също толков добър, тревист и неутъпкан, също като първия. И двата пътя тази сутрин бяха застлани с окапали листа. О, аз вървях по избрания от мен път цял ден! Съмнявах се, че някога щях да се върна обратно. Един ден след години много шях да разказвам за този случай - как пътят се бе разделил на две в гората, как бях поел по по-малко отъпкания, и как това бе променило всичко. |
|
| Автор: | PieceOfShit [ 01 Апр 2008 01:50 ] |
| Заглавие: | |
I write to you - what else is there? What else, what more may I attempt? I know, now it's only fair To keep my poor heart in contempt. For the despondent fate of mine, And saving empathy's warm tot, You won't forsake me, you will not! At first, I wanted to be mute; Trust me that nothing of my shame Would see the light of public fame, If you would seldom, once a week, Stop by the house of a lonely geek; To only hear a familiar voice, To say a word to you, rejoice, Think more and more of still the same, And hope that you will come again. But people say that you're a loner, That our village you can't bear, And we don't shine, but for a scorner, We're simply glad when you are there. Why did you ever visit us? In a cloister of a forgotten place I'd never make that foolish fuss, I'd never learn that bitter taste. I would arrest in time (who knows?) Disquiet of my naif soul, Find a companion to my heart, And bear well my spousal part, Be a good mother, all in all. Another! No, I can award with love no one in universe! It was imparted by the lords, the will of Heaven: I am yours; My life was nothing but a gage Of our gathering ahead. You will destroy my somber cage, By a deific precept you've been lead.. In dreams I see, you never fade, Unknown, already my sweetheart: Your staring glance my soul would lade, Your wondrous voice would cheer my heart. All gone... no, that was not a dream! I knew it when you stepped inside, I couldn't move, I couldn't hide My thoughts. My heart would scream: it's him! Before I've heard you, haven't I? Your voice did quell me from the still When soothe the poor I may have tried, Or in a pray have pacified The stirred yearning that I feel. And have you, in a second's split, My dear ghost, my love's heartbeat, Not sneaked in limpidness of night, And angled stilly to my bed? Then, led by love and by delight, the words of promise have you said? Who are you, my divine defender Or my iniquitous pretender: Absolve my doubts, all at once, All that is maybe just in vain, The vestal soul's enticed pain, And for us, there's not a chance.. My lot is such! Away, my fears! My fate is now in your hands, In front of you I shed my tears: In plea for your defense I'm bent You just imagine, I'm alone, Nobody understands me here, My mind's unalterably drawn: I'll calmly die and disappear. I wait for you: in a single gleam Revive the hopes of my heart, Or break the ropes of a heavy dream With a reproach in my regard! I finish... fear to re-read... With shame and dread I will retreat. Your honor is my only bond, - To it my fate I boldly fund... Не го намерих на български 
|
|
| Автор: | panntofka [ 03 Апр 2008 19:05 ] |
| Заглавие: | |
В сезонните болки, в случайните свади, в съдбовния възел на тъмни причини безмълвно си казвам: Не се изоставяй! Не давай моторчето в теб да изстине! От себе си махай ръждата набола. Духа си напрягай до сетната става... Не се изоставяй на чуждата воля! На свойта неволя не се изоставяй! Не се изоставяй в прегръдка щастлива. Не падай безкрайно в скръбта си дълбока... Издишвай мъглата! В снега не заспивай! Не спирай в средата на свойта посока! Днес всяка секунда за тебе е скъпа. Години изгуби в безпътна омая... Ти толкова трудно излезе на пътя, че просто си длъжен да стигнеш до края! Георги Константинов |
|
| Автор: | desinkata [ 08 Апр 2008 16:56 ] |
| Заглавие: | |
Това си е моето. Мелодия! Приплъзва се лъкът по струните както пръстите ти по устните. Звукът изпълва със спокойствие стаята и лекува в сърцето ми раната. Уханието на розата се слива с мелодията и нежно гали цигулката. Търси те в моите мисли, но чувства, че нямам сили за да продължа да свиря, защото знае, че към теб няма диря. |
|
| Автор: | panntofka [ 12 Апр 2008 04:31 ] |
| Заглавие: | |
Така.. попаднаха ми две книжки със страхотнииии стихове.. започвам малко по малко да ги поствам и тук само да се справя с грознописа на Лена  Ленка.. шегувкам се - Я люблю тибя! Орбита Не ни се срещат пътищата вече и аз по своя орбита вървя. Вървиш и ти. И неусетно вечер привикваш с друг и плачеш след това. А мен ме гонят новите квартири от град на град, без дом и топлинка, че моя път простори свои дири и няма в нищо да те обвиня ако не си във мене всичко довидяла за друго моето сърце скърби. За твойта тиха нежност, закопняло, то срещна само свади, може би капризи и суетности в живота. А как те любех аз като момче Проскръцне споменът за теб в леглото, далечен сън до мен те привлече и заскърбя не теб, че съм те любил, а своя неусъществим копнеж. Как постепенно нежността се губи щом няма на кого да я дадеш! |
|
| Автор: | panntofka [ 12 Апр 2008 05:59 ] |
| Заглавие: | |
Мисли в полунощ Наивно вярвах - времето безкрайно подвластно е на двете ми ръце и тъй забравях, че животът трайно следи оставя в моето сърце. Следи от студ, от хала и вихрушка, от дълга суша и пороен дъжд. От паднала над вишната градушка, от погледа на омагьосващ мъж. Следи, следи от лед и от жарава, от светла вяра и объркан път. От думите, които съкрушават и дните ми започват да горчат. И мойта чаша - ето я прелива от сладост, но размътена от жлъч. От светлина, която бе ******* че гря ме бял, че гря ме черен лъч. Живея с длан - разтворена и щедра. Под дъжд да мина суха не успях. От ласката на поглед ставам ведра, но усложнено в тоя свят живях. Все ме терзае нещо отлетяло, спохождащо ме в неспокоен сън като видение далечно, затрептяло като отекнал във небето звън. И в мрежата попадам на тъгата почернила макар и чужди дом. С ръце към нея - пущам я в душата, на колко мъка дала съм подслон. Не, не успях да вникна във човека, във бездните на неговия свят. Все достигам до задънена пътека пред погледа ми облаци вълнят. И аз самата, често неразбрана затварям се във собствен свят. С една кървяща във сърцето рана и с мисълта повела ме назад. Към спомени, втъкани в мене здраво за мили хора, минали отвъд. Да ги зачеркна нямам, нямам право - далечни и незрими ме зоват. Затъжени за мене те разтварят врати в позлата.Лумва светлина. и пътя ми към тайнството огрява. И викат ме с любов и топлина. И щом реши в уречен миг съдбата на моя ден да сложи черен кръст. Ще се сбогува с този свят душата и тялото ще се превърне в пръст. От тази пръст кокиче ще израстне - камбанка на щастливи, ясни дни. Знам, слънцето след мен не ще изгастне - тъга ще пъпли, радост ща звъни. Из "Изповед на глас" Пенка Владимирова |
|
| Автор: | panntofka [ 12 Апр 2008 16:46 ] |
| Заглавие: | |
И ти ми обърна гръб. Отплува в магливата вечер. Навярно съм грозен и тъп. Навярно съм лошо облечен. И нямам обноски и такт и думи нелепи изричам. Но аз те обичам все пак. Но аз те обичам! Друг няма да срещнеш такъв - и в тази и в друга минута. Усещам в сърцето си кръв от твоята кръвна група. Богат съм на загуби, знам на къща без покрив приличам. Но слънце влиза и там. Но аз те обичам! Не чувствам внезапния мраз, не виждам тълпата от хора. теб искам да гледам анфас и само на теб да говоря. Вълнува ме твоята гръд и твоите очи зелени! Защо ми обърна гръб? Поне тръгни срещу мене. |
|
| Автор: | panntofka [ 15 Апр 2008 19:44 ] |
| Заглавие: | |
Не си отивай без да те докосна с душата си преляла от копнеж! Недей допива глътката магьосна от светлото на мойта лунна свещ! Не съм успяла още да те срещна с очите си- там чака любовта. Недей да тръгваш по пътека грешна за мен попитай своята душа. Готово е сърцето да обича през тази нощ изпъстрена с мечти. Простри ръце-при тебе да дотичам и в своята прегръдка ме вземи. |
|
| Автор: | panntofka [ 15 Апр 2008 20:00 ] |
| Заглавие: | |
Прероди стихиите на мрака в моя слънчев и прекрасен ден. И света ми от душа проплака, неочаквал да погубиш мен. Бях стаена приказна надежда. Бях Любов. И лъч. И светлина. Как така съдбата зло нарежда да разкъсаш моята душа? Не очаквах твоите кинжали. Не повярвах твойта суета. Не можах дори да те прежаля. Онемях от болка и тъга. Дела Раи |
|
| Автор: | panntofka [ 15 Апр 2008 20:02 ] |
| Заглавие: | |
Не се страхувай! Аз съм вятърът. Докосвам с устни самотата ти. Недей да плачеш, че вън студено е. Аз идвам да те сгрея с топлината си. Повярвай ми! За тебе бих могла да бъда лъч от слънце. Да огрявам тъмнината и тъгата ти. И луната бих могла да бъда... Да приспивам вечер самотата ти. Аз мога да се слея със сълзите ти, като капчица от сутрешна роса... И да изпия мъката в очите ти. Повярвай ми! Като тебе съм сама. Остави сърцето! Да поговори с кръвта и да забрави стари спомени. Не плачи! Дойдох с любов. Повярвай ми! Усмихни се! И ме прегърни |
|
| Автор: | panntofka [ 17 Апр 2008 01:29 ] |
| Заглавие: | |
Добре съм... Добре съм, майчице.. зора моя.. Бързам да успокоя страха ти.Добре съм. Седя под сянката на своята тъга и оставям перото ми да плаче.. Майко.. Треперещи ръце.. Сняг, който се подава под забрадката.. Пулс що отмерва моето изгнание.. Добре съм. "Първо и първо, уважаема ми Майко.." "Първо и първо, идвам да те запитам.." И не питам нищо. Тука не питат.Всички "са добре.." Макар бесилото да висне над главите ни, макар хиена да ръве краката ми.. Добре са. "Първо и първо, мамичко.. Със здравето си съм добре." Ако гърдите ми реват като прегракнала овца. Палачат мери часовете по ребрата ми. "Първо и първо, майчице.." Но прощавам и днес. Прости ми, че и днес няма да научиш истината. Тя истината остаря, не може да пътува вече. не може тя морето да преплува. "Добре съм." С това писмо днес станаха хиляда, но зная.., че от години не си получавала от мене писмо. Прости, прости ми, майко. За хилядите отегчителни "Добре съм", за хилядите отегчителни лъжи. Взех пак да ти напиша картичката е на коленете ми. Аз я галя като тъжна птичка. А ръката пише вече сама малкия си горчив урок: "Добре съм" Знам.. О, майчице.. Знам, че ти изпращам всеки ден редовна дажба от своето огорчение.Знам, че се радваш на тая моя лъжа.. Че я поливаш със сълзи и бленуваш..Знам Но друга дума не може от тук да излети.. "Добре съм". Можеш, скъпа, да я прочетеш и без светлина. Няма дори нужда да я четеш.. Достатъчно е да чуеш на вратата гласа на раздавача. Тогава, мамичко може и да не съм добре, но ти повярвай на писмото ми: "Добре съм". Добре съм.. Щом мога да държа молива. Добре съм.. Щом мога да прошепна това. Добре съм.. Щом нареждам по листа тези счупени думи - "Добре съм". Ах, да имах едно небе, пълно с тези лъжливи птички.. И да ги пусна в пространството.. За да пристигат и тогава, когато няма да дишам. Да идват и да чукат по сръклото на нашата къща (онова, което гледа към морето). И да чуруликат.Да чуруликат, ято лъжи: "Добре съм". Майчице, ти която четеш с пръстите. Ти, която говориш езика на ръцете. Докосни с устни този лист, както докосваше челото ми, за да разбереш имам ли огън, когато бях дете... И прочети на ненаписания лист(Изтрии "добре"-то) И прочети направо от сърцето ми.. Майко.. Ох, майко, майко.. Тялото, което галеха ръцете ти се стопи днес под камъка. Гласът, който приспиваше съня ти, проблея под ножа. Но ти се смей, мила.Смей се! Кажи си, че си се събудила от лош сън. И се засмей, да го изпъдиш. Смей се.А аз.. успокой се, майчице "Добре съм". Днес ми изтръгнаха и светлината.Добре съм! Добре съм!Вчера изгориха ноктите ми.Добре съм! Страхът ме стори ням.Добре съм! Земетресения сринаха разума ми.Добре съм! Добре съм!Утре ще ме разпнат. Добре съм!Добре съм!... Добре съм! Добре съм, макар че вече нямам разум, за да мисля за това. Добре съм, макар че нямам ръка да го напиша. И за това го закопавам.И го дълбая на надгробна плоча. Над тази пропаст, шибана от ветровете.. Над тези безумни гробища - че всички мъртви тука - "СА ДОБРЕ!!!" |
|
| Автор: | panntofka [ 17 Апр 2008 01:53 ] |
| Заглавие: | |
Чужда жена Обичал ли си някога жена, която не е твоя, а е чужда? Изпитвал ли си някога вина, че другия, не тебе тя събужда? Живял ли си със спомен за това как гледал си я, и не си я виждал? Усещал ли си, че си без душа или със всичко вече си привикнал? Посрещал ли си изгрев след това със чиста съвест и със бистри мисли? Живял ли си сред хора в самота - безрадостен, безчувствен?Обезсмислен?! Целувал ли си устни във ноща безвкусни и безстрастни - само влажни? Усещал ли си тази мокрота страстта как мие, а душата празни! Поглеждал ли си в нечии очи и търсил ли си се във тях напразно? Усещал ли си после как боли и искал ли си да сънуваш явно? Разбирал ли си своята вина и искал ли си време да си върнеш. Една - единствена за теб жена, успяла в жив човек да те превърне? Приемал ли си, че е чужда тя? Откри ли вече грешката си своя? Ти подари я!Тя е без вина! Остави я.. И вече не е твоя! |
|
| Страница 24 от 30 | Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ] |
| Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group http://www.phpbb.com/ |
|