Бергон интернет и телевизия :: Виж темата

"Избрал е тебе. Знаеш, че аз страдам.
Но няма как, в живота все боли.
Мечтата си на тебе подарявам....
Аз не успях. Дано успееш ти!

Дано обичаш неговите думи,
инатьт и смехът фалшив.
Сълзите, дето ще пролееш,
наравно с всеки миг красив.

Бъди с него, както не успях!
Бьди тъй слаба, както аз не бях!
Прости му грешките, които не простих!
Роди децата му, които не родих!

Вземи мечтата ми, на теб я подарявам!
Душата си сега пред теб събличам!
Едно не искам да ти обещавам -
че някога ще спра да го обичам!"

Ти знаеш ли ...
... какво е болка?
Чувствал ли си някога тъга?
Усещал ли си как сърцето спира
и отронва се сълза?

Ти виждал ли си как дете ридае?
Изпускал ли си от ръцете си мечта?
Гледал ли си как щастието отлита
и умирала ли е в теб надеждата една?

Така почувствах се, когато
моя свят напусна ти.
Угасна пламъка в очите,
угаснаха няколко звезди.

Но ти върви, не се обръщай!
Не спирай, даже да крещя!
Не гледай тъй стреснато сълзите,
остави ме сама в ръцете на смъртта ... :friends:

ДА ТЕ МРАЗЯ НЯМАМ СИЛИ,НО И ДА ТЕ ОБИЧАМ,НЕ МОГА,ПРОСТИ МИ!НЕ СЪМ ИГРАЧКА!ЗАБРАВИ МЕ.И НИКОГА ЗА ОБИЧ НЕ ТЪРСИ МЕ!АЗ ПЛАКАХ ДЪЛГО И...ПРОПАДАХ,НО СЪВЗЕХ СЕ И ЗА СЛАБОСТТА ПРОКРЕХ СЕ!

Автор:	Gronkjaer [ 15 Дек 2007 12:51 ]
Заглавие:
Чудак На морски бряг съм го съзирал - Разсеян гледа в далнината, В полето пак съм го намирал - Навел замислено главата, - И вред. А Бог знай де запътен, Той плахо мята поглед мътен, С усмивка странна и зловеща, Странящ от всяка хорска среща. Светът безпътни не обича - И всеки го по длъжност мрази; И всеки се от него пази, Но луд го никой не нарича. Изпити, хлътнали страните, По мрачен лоб черти дълбоки, Това са, явно е, следите На изпитания жестоки; Но вечно сам в тълпата шумна, Любов ли някаква безумна, Безумна някаква ли злоба, Нещастник, носи той към гроба?

Автор:	Gronkjaer [ 15 Дек 2007 12:58 ]
Заглавие:
"Непобедима" Вярвам. Вярвам в нещо в небесата, вярвам в истината и в доброто, черен е триумфа на лъжата, низка е победата на злото. Вярвам. Вярвам, родино, и в тебе: не е този – друг е твоят жребий, дни по-други готви ти съдбата, вярвам в нещо в небесата. Разум висши или висша воля то е – но то види, милва, блъска, рано-късно своя лик оголя и зари ил мълний страшни пръска. Каина на съд ужасен вика, Юда – на върбата го увисва и троши ръката, що подписва смъртен приговор над мъченика. Има бог правдив. Той дига, сваля. Бди над слабий, силния струпаля... И ти, Майко, героиньо мила, вярвай в себе – вярата е сила! Подигни главата! Не унивай, твоята звезда високо свети, тя ще свети и през вековете, знамето в душата си не свивай! Имаш в що да вярваш: в твойта младост, в твойто здраве – на живота радост, в твойте мишци, труд, полети смели, в силите духовни, в теб назрели; имаш нещо по-велико: Т в о й т о п р а в о! Правото, мощ несломима, херувима с огнен меч, чрез който в бой и с ада си непобедима!

Автор:	Gronkjaer [ 15 Дек 2007 13:03 ]
Заглавие:
Моята молитва "Благословен бог наш..." О, мой боже, прави боже! Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже - мен в сърцето и в душата... Не ти, комуто се кланят калугери и попове и комуто свещи палят православните скотове; не ти, който си направил от кал мъжът и жената, а човекът си оставил роб да бъде на земята; не ти, който си помазал царе, папи, патриарси, а в неволя си зарязал мойте братя сиромаси; не ти, който учиш робът да търпи и да се моли и храниш го дор до гробът само със надежди голи; не ти, боже на лъжците, на безчестните тирани, не ти, идол на глупците, на човешките душмани! А ти, боже, на разумът, защитниче на робите, на когото щат празнуват денят скоро народите! Вдъхни секиму, о, боже! любов жива за свобода - да се бори кой как може с душманите на народа. Подкрепи и мен ръката, та кога въстане робът, в редовете на борбата да си найда и аз гробът! Не оставяй да изстине буйно сърце на чужбина, и гласът ми да премине тихо като през пустиня!...

Автор:	Gronkjaer [ 15 Дек 2007 13:04 ]
Заглавие:
Не зная още колко има, но повечето отминава. Не искам нищо да си спомня, не мога нищо да забравя. Не зная още колко има, но има някаква отсрочка - луната днес е запетайка и утре чак ще стане точка. Не зная още колко има, но тихо цъка времемера. Какво е вчера? - бивше утре. А утре? - предстоящо вчера.

Автор:	Gronkjaer [ 15 Дек 2007 13:16 ]
Заглавие:
Когато вече някой ден решиш към нов бряг да отплуваш, недей си взема збогом с мен- отплувай, без да се сбогуваш. Върви обичана жена, понесена во век в сърцето. Луната ще е пак луна и пак небе ще е небето. В любов недей ми се кълна! Защо е нужно да се лъжем? Ти нямаш никаква вина в това,че ще остана тъжен. Веднъж ли горест съм познал? Веднъж ли съм се огорчавал! При мене който не е спрял, не ме е само той ранявал. Ти моята любов прости! Сърцето ти не мие длъжно. Какво е скръб не знаеш ти, не знаеш ти какво е тъжно... За сбогом няколко слова да каже всяка друга може, Но ти не би могла това, ти кръст не можеш лесно сложи. Ах,ти си толкова добра! И в свойта нова безнадежност без думи аз ще разбера за отзвучалата ти нежност. Затуй, когато някой ден си тръгнеш и не затъгуваш, недей си взема сбогом с мен, иди си, без да се сбогуваш.

Бергон интернет и телевизия http://109.104.192.11/

Стихотворения! http://109.104.192.11/viewtopic.php?f=6&t=411	Страница 23 от 30

Автор:	Gronkjaer [ 15 Дек 2007 13:17 ]
Заглавие:
Най-истински във миг на дива жажда цени човекът капката вода. Най-мъдрите си думи в мъки ражда. В затвор разбира що е свобода. Затуй, щом ме лъскаят, че съм умен, не светла жар - жив огън в мен пращи: зад всяка моя по-умела дума по някое страдание крещи.

Автор:	Gronkjaer [ 15 Дек 2007 13:28 ]
Заглавие:
Аз назаем не съм те прегръщал и назаем не съм те мечтал, всяка ласка под брой да ми връщаш. Мен ми стига, че нещо съм дал. Може днес да не дойдеш на среща но след ден, но след два, но след три да потрепне в душата ти нещо и за мен да преминеш гори, над които небето поклаща обгорено от бури платно. Може дълго писма да не пращаш, но да сложиш две думи в едно то за двеста писма да вълнува и за двеста да има цена. Може само веднъж да целуваш ала тази целувка една до последния дъх да гори, до последния дъх... и до гроба. Стига заеми! Стига везни! Искам обич за обич.

Автор:	Gronkjaer [ 15 Дек 2007 14:12 ]
Заглавие:
Много хора - малко приятели, много добронамерени, а всъщност предатели. Не обръщам внимание, но все пак се питам дали има човек, на който разчитам... Замислям се малко, а после разбирам че ти си човекът, на който се опирам. Няма да търся. Вече открих! Приятелства фалшиви, с теб замених. Със тебе мълча, със тебе се смея, и знам - ще сгреша, ако без тебе живея.

Автор:	Amy [ 24 Дек 2007 01:27 ]
Заглавие:
"Избрал е тебе. Знаеш, че аз страдам. Но няма как, в живота все боли. Мечтата си на тебе подарявам.... Аз не успях. Дано успееш ти! Дано обичаш неговите думи, инатьт и смехът фалшив. Сълзите, дето ще пролееш, наравно с всеки миг красив. Бъди с него, както не успях! Бьди тъй слаба, както аз не бях! Прости му грешките, които не простих! Роди децата му, които не родих! Вземи мечтата ми, на теб я подарявам! Душата си сега пред теб събличам! Едно не искам да ти обещавам - че някога ще спра да го обичам!"

Автор:	elmo-toper [ 24 Дек 2007 18:47 ]
Заглавие:
Amy написа: "Избрал е тебе. Знаеш, че аз страдам. Но няма как, в живота все боли. Мечтата си на тебе подарявам.... Аз не успях. Дано успееш ти! Дано обичаш неговите думи, инатьт и смехът фалшив. Сълзите, дето ще пролееш, наравно с всеки миг красив. Бъди с него, както не успях! Бьди тъй слаба, както аз не бях! Прости му грешките, които не простих! Роди децата му, които не родих! Вземи мечтата ми, на теб я подарявам! Душата си сега пред теб събличам! Едно не искам да ти обещавам - че някога ще спра да го обичам!" ееееей...

Автор:	intrIgA [ 26 Дек 2007 01:21 ]
Заглавие:
Пътя към рая Отегчен от всичката злоба и лицемерие, аз поемам път към райските предвери, а там се стига бързо за две или три секунди, толкова е разстоянието от последният етаж до първият.. По прекия път през прозореца дали това е скок към нищото или опит за летене, похвално,героично......само,че нямам криле! Еволюция Бог създал земята,огъня,водата, поляните,цветята,морето,планината, бог създал хората,мъжът- жената, и дарил ги с разум,чувства и сърцата. Но годините минавали,дошли и нови времена, изкушения се появили,а с тях и алчността, после завистта,а след нея подлостта, а постепенно хората забравили какво е доброта.. Тя бавно си отивала не оставяйки следа и от хората останала единствено плътта, безизразни лица, сърца в почивка и безчувствени тела. Намерили в маркови костюми своята красота и от хора се превърнали в роботи с изкуствени усмивки, подтиснали дълбоко чувствата си под телесни обвивки, вместо чувства имали съзнания-коварни,хитри,примитивни.. Това им стигнало нали богати са макар и да не са щастливи, за какво пък им е щастие с него власт не се печели, а проблем ли е въобще това,че са душевно умрели, а греховен път поели,те не виждат знака STOP, неподвластен на емоции пред какво се спира алчен сноб! Те сърца не притежават-имат просто механизъм, който бавно си отмерва душевния им катаклизъм, макар и с песимизъм аз повдигам спора машини ли да бъдем или....все пак хора!

Автор:	divo cvete [ 27 Дек 2007 00:55 ]
Заглавие:
живота е песен без думи,живота е цвете и стих,живота е тих!живота обичейте,той е един,неземеним.обичам живота си,макар да е понякога сив,обичам го защото знам,че утре пак ще бъде щастлив!

Автор:	rUdniKA` [ 27 Дек 2007 15:05 ]
Заглавие:
Лека нощ..очите казват лека нощ сънят напира и безброй пъщита минават през душата без да спират Луната се показва и всичко спи ала твоето сърце е будно още чака да затвориш ти очи и свободно да обича нощем. Една сълза се спусна по лицето ти Една сълза парещо студена Една сълза проклета от сърцето ти правеща те вечно уморена... Опитваш се очи да отвориш но си сляпа за света и не можеш вече да говориш или чуваш воплите в ноща. И спомените отминават бързо спомени на жалост и прослава и макар всичко това да се повтаря болката от тях остава..

Автор:	Jem [ 27 Дек 2007 15:09 ]
Заглавие:
rUdniKA` написа: ........ хубаво е

Автор:	Amy [ 31 Дек 2007 12:17 ]
Заглавие:
ти виждал ли си как умира птица, как бавно я напуска гордостта, как в хлътналите и зеници със хищни нокти се е вкопчила смъртта... ти виждал ли си как се бори и дивее, за лъч единствен....капка светлина...... крилата как прощават се с простора с последна тръпка и с последен зов, как всичко си отива скоро, като последна истинска любов!!! И птицата понякога умира, зареяна в огромното небе, ала с безкрайна обич вятъра и свири и целува мъртвите криле... Увяхва цветето и пада, без цвят,без мирис във пръстта, ала блести по тичинките му дъждовна влага и прави от смъртта му красота... Понякога и с любовта така се случва, ала остава да живее тя- в докосвания нежни,в поглед тъжен остава тя във нашите сърца!!!

Автор:	Gronkjaer [ 31 Дек 2007 13:49 ]
Заглавие:
Стига очакване! Стига тъга! Стига оплакване и суета! Стига тормози! Стига скандал! Не съм такъв мухльо, нито заспал! Писна ми вече! Живот ли е т'ва? Отивам далече. Край с тази игра! Нищо не можеш, щом няма ме тук. Кого ще тормозиш и правиш напук? Егати жената! Егати феномена! Каква е белята? Какъв е проблема? Това ли ти пречи, че твърде съм точен? А може би искаш да съм по-порочен? Жестока си жено! Но тез не на мен! Хвани някой мухльо или олигофрен. На него разправяй каква си светица, колко си нежна, божата овчица... А после го с клещи за гърло хвани, както си знаеш, душа му вземи. Мачкай го здраво до сетния спазъм. Убий го направо - за теб е оргазъм. Стига преструвки! Стига лъжи! Милувки, целувки... Вече смърди.

Автор:	elmo-toper [ 05 Яну 2008 01:57 ]
Заглавие:
Тръгваш си... а със тебе и аз си отивах! Да те изгубя ли? Нима за това те открих!? Да те изпусна ли? Нима за това улових те!? ...и сълзите с усмивка прикрих... Тръгна си... а след тебе и аз си отивам! Да те намразя ли? Нима за това те обичах!? Да те забравя ли? Нима за това опознах те!? ...и чувствата с болка отричах...

Автор:	divo cvete [ 10 Яну 2008 14:03 ]
Заглавие:	ПЕВИЦА
Попей ми сърчице за любовта,попей за тази трохнала старица,разпалваща във всекиго страстта,най прелестната на света кралица!Сразила е сърца закоравели,а други,от нея ,направо занемели.Попей ми сърчице за любовта,за тази прелестна,божествена певица,която носи ни ту радост,ту тъга,но винаги запалва в нас искрица!

Автор:	aalisha [ 05 Яну 2008 01:16 ]
Заглавие:
Ти знаеш ли ... ... какво е болка? Чувствал ли си някога тъга? Усещал ли си как сърцето спира и отронва се сълза? Ти виждал ли си как дете ридае? Изпускал ли си от ръцете си мечта? Гледал ли си как щастието отлита и умирала ли е в теб надеждата една? Така почувствах се, когато моя свят напусна ти. Угасна пламъка в очите, угаснаха няколко звезди. Но ти върви, не се обръщай! Не спирай, даже да крещя! Не гледай тъй стреснато сълзите, остави ме сама в ръцете на смъртта ...

Автор:	batista [ 05 Яну 2008 01:18 ]
Заглавие:
aalisha написа: Ти знаеш ли ... ... какво е болка? Чувствал ли си някога тъга? Усещал ли си как сърцето спира и отронва се сълза? Ти виждал ли си как дете ридае? Изпускал ли си от ръцете си мечта? Гледал ли си как щастието отлита и умирала ли е в теб надеждата една? Така почувствах се, когато моя свят напусна ти. Угасна пламъка в очите, угаснаха няколко звезди. Но ти върви, не се обръщай! Не спирай, даже да крещя! Не гледай тъй стреснато сълзите, остави ме сама в ръцете на смъртта ...

Автор:	divo cvete [ 06 Яну 2008 01:58 ]
Заглавие:	ЗАБРАВИ МЕ
ДА ТЕ МРАЗЯ НЯМАМ СИЛИ,НО И ДА ТЕ ОБИЧАМ,НЕ МОГА,ПРОСТИ МИ!НЕ СЪМ ИГРАЧКА!ЗАБРАВИ МЕ.И НИКОГА ЗА ОБИЧ НЕ ТЪРСИ МЕ!АЗ ПЛАКАХ ДЪЛГО И...ПРОПАДАХ,НО СЪВЗЕХ СЕ И ЗА СЛАБОСТТА ПРОКРЕХ СЕ!

Автор:	spanxx [ 06 Яну 2008 03:13 ]
Заглавие:	Re: ЗАБРАВИ МЕ
divo cvete написа: ДА ТЕ МРАЗЯ НЯМАМ СИЛИ,НО И ДА ТЕ ОБИЧАМ,НЕ МОГА,ПРОСТИ МИ!НЕ СЪМ ИГРАЧКА!ЗАБРАВИ МЕ.И НИКОГА ЗА ОБИЧ НЕ ТЪРСИ МЕ!АЗ ПЛАКАХ ДЪЛГО И...ПРОПАДАХ,НО СЪВЗЕХ СЕ И ЗА СЛАБОСТТА ПРОКРЕХ СЕ! това все едно от някоя чалга песен или едно от тия стихотворения, дето момиченца си слагат на пр0филите на 'аха' и ПиШаТ еЙ тАка, щ0то сА бАси иАкиТе ..нa т'ва ми напомня

Автор:	Sunbaby [ 19 Яну 2008 23:53 ]
Заглавие:
Помниш ли времето минало, дето познати били сме, дето взаимно откривахме в другия същите мисли? Помниш ли дните, изгубени в толкова дълги години, дето, за първи път влюбени, в другия поглед сме впили?... Помниш ли - все разделени, никога двама не бяхме... Само познати! На смени: ту се скарахме, ту си простяхме... Помниш ли с тебе, когато искахме другия силно, как невъзможно и сладко беше любовното вино?... Помниш ли дългите приказки в тъмните пролетни нощи; как с откровения, истини давахме другиму прошка? Помниш ли как се разделяхме, сладкия вкус на сълзите, дето горчиво споделяхме, че сме изгубили дните?... Помниш ли още прегръдките, думите дълго ехтели и от целувките тръпките... Помниш ли всички раздели?... Помниш ли времето минало?... Още ли тръпнат сърцата или са вече изстинали с тази любов без остатък?...

Автор:	aalisha [ 20 Яну 2008 17:27 ]
Заглавие:
Да ето аз съм в бяло и цялата в коприна. В очите ми блестят сълзи. Усмихвам се на всички но на сила , а нещо в гърлото горчи. Ах, как е тежко, как е задушно , хората се смеят.След малко ще влезе и той. Ще ме прегърне и ще каже:"Хайде скъпа изтрий сълзите и бъди герой!" О, не немога! Чувствам че ще падна.Пред всички ставам с пламнали очи. Не го обичам чувате ли хора!!! Нещо в мене вика и крещи. Но срещам погледа ти мамо , единствена си ме разбрала ти. Те казват само "мълчи дете , заради мен мълчи". Сред хората се движим двама отрупани с целувки и цветя. Усмихвам се единствено на мама , с каква надежда ме изпраща тя. Едно дете към него приближава "Вземете казва тез цветя" Един човек ви пожелава щастлив живот със таз жена! Изтръпвам цяла, изпускам розите със вик. Една бележка малка лежи в ръцете ми без плик , без думи , с неговото име само. Най-хубавото име на света, което аз немога да изричам , защото съм омъжена жена!!

Автор:	Marcos [ 24 Яну 2008 03:04 ]
Заглавие:
Аз съм човекът... Аз съм човекът, когото тормозеше като малък Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък Аз съм човекът, който те отвращаваше Аз съм човекът, на когото се подиграваше Аз съм човекът, който седеше самотен Аз съм човекът, който върви към дома неохотно Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден Аз съм човекът, който стоеше безмълвен, смутен Аз съм човекът, който носи болка в очите си Аз съм човекът, който винаги крие сълзите си Аз съм човекът, който живя в страх и насилие толкова време Аз съм човекът, разрушен от това бреме Аз съм човекът, който се давеше в презрение Аз съм човекът, който проклинаше свойто рождение Аз съм човекът, когото мачкаше за забавление Аз съм човекът - от твоето поколение Аз съм човекът, чието име не знаеш Аз съм човекът, за когото нехаеш. Ти мислиш, че е готино да си свиреп, Но и аз съм Човек - като теб. Лора Граймс е 14-годишно момиче от Бристъл, Великобритания, което се самоубива, след като е системно малтретирано в училище от свои връстници. В предсмъртното си писмо оставя стихотворение, което моли да бъде прочетено на погребението му.

Автор:	vortex [ 25 Яну 2008 18:16 ]
Заглавие:
Тъжно е..

Автор:	snowcinderella [ 31 Яну 2008 01:32 ]
Заглавие:
Вън отново сняг прехвърча и времето е мрачно пак. От мислите за тебе аз се мъча, в душата ми настана мрак. Приятели сме стебе знам, но сърцето ми не ще да знае, изградило е за теб любовен храм и за разума нехае. Не мога аз да бъда с теб, разбирам го това, затуй единствено в куплет, любовта си ще изкажа със слова.

Автор:	MinX [ 03 Фев 2008 23:44 ]
Заглавие:
"Дотолкова ми стигат силите на мен. Врабеца да нахраня със трошица. Да кресна след избягалия ден. Да поизправя стъпкана тревичка. Приятел да изслушам мълчешком. Съвет да не раздавам непоискан. Да тичам по обезлюден перон след влакове, които ни разсичат. Да стисна зъби, да броя до сто, когато ми се иска да ранявам. Да милвам цвете, да говоря със дърво. И рядко- да вървя по тротоара. Дотолкова ми стигат. Да греша. И да се влюбвам като за последно. Да искам да се случват все неща, които са привидно непотребни. Да падам със затворени очи. С отворени широко -да целувам. Да ме е страх от мъртвите души. От тъмното. Дълбокото. От сбогом. Да дишам на морето със дъха. Да ме разнежва първото кокиче. Да споделя с децата си света, какъвто заедно го доизмислим. Дотолкова, доколкото да знам, че мога да се губя във пиянство. И от нахалство да изпитвам срам. И винаги ми стигат за начало "

Автор:	Archangel [ 05 Фев 2008 22:08 ]
Заглавие:
"Аз царувам над вас казва Драконът Орел на първичния Хаос Аз съм първият най-страшният сред Боговете.."

Автор:	aneela [ 05 Фев 2008 23:15 ]
Заглавие:
Пропасти вечни делят те от мене, зная, че ти си безкрайно далеч, но пак като лъч след вековно затмение, чакам да дойдеш... Ще дойдеш ли? - Никога веч! Рано пробуден, с тъги непросветни, впивам аз погледи в мрака далеч и с клетви, и жал, безутешно преплетени, чакам да съмне... Ще съмне ли? - Никога веч! Мойте градини Неволята черна с преспи засипа. Те дремят далеч, а химни и смях в полунощ обезверена чакам да трепнат!... Ще трепнат ли? - Никога веч! Димчо Дебелянов

Страница 23 от 30	Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group http://www.phpbb.com/