Бергон интернет и телевизия
http://109.104.192.11/

Стихотворения!
http://109.104.192.11/viewtopic.php?f=6&t=411		 Страница 22 от 30
Автор:  Gronkjaer [ 14 Ное 2007 14:28 ]
Заглавие: 
Дърпате на Дявола опашката
прекалено май юнашката.
Суетата е любимия ми грях,
умниците големи прави тя за смях.
Завистта потайна най-обичам
с нея учил съм се аз да сричам,
на дяда си когато дърпах му опашката
и кроих бели юнашката.

Спокойни спете, жените ви не искам
че от една фурия зъби още стискам.
Орисан съм да бъда сам самин
до година, до амин.
Автор:  Gronkjaer [ 14 Ное 2007 14:30 ]
Заглавие: 
Не ме е страх от ада,
ни от жертвената клада.
Не се стремя към рая,
защото истината зная.
Местата гореспоменати
са измислици крилати.
Реалността е тук,сега
творим я с нашите дела.
Не се страхувам аз от НАТО,
или от злото непознато.
Защото аз съм част от Бога,
и да направя всичко мога.
Но този спор е интересен,
лее се като народна песен,
така че само ще ви слушам,
доволно отстрани ще пуша.
Автор:  Kpac [ 14 Ное 2007 21:30 ]
Заглавие: 
Браво! Това е нещо по-различно до сега бях свикнал да гледам някакви за любовта,самотата и само неща които мен лично могат да ме подтиснат но това е яко евала( и двете)... :respekt:
Автор:  LuDa_MeL^ [ 15 Ное 2007 18:56 ]
Заглавие: 
Приятелството, без което не можем

/стихотворение/

Приятел ли си ми – кажи?!
Приятел, без когото аз не мога?
Приятел ли си – не лъжи!
Приятел, търсещ моята опора?!

Приятелю, сега аз осъзнах
Ти слънце си във моя ден,
в добро и в лошо, в радост и в тъга
ти знаеш случващото се със мен!

Без твоето приятелство не мога,
не мога и без твоята опора
да грабя от живота със наслада,
дори усмивката ти ми помага! :)
Автор:  Phobia [ 15 Ное 2007 19:23 ]
Заглавие: 
Тангра - Любовта, без която не можем :}
Автор:  Jem [ 15 Ное 2007 22:14 ]
Заглавие: 
любопитство

един наблюдателен вдовец без роднини и неизлизащ от вкъщи
всеки ден гледаше учениците които се събираха през междучасията
в градинката пред неговия блок и сядаха на ръждясалата тенис маса.
те винаги носеха бутилки бира и винаги пафкаха.
понякога пък си подаваха и специална някаква цигара
и незнайно защо се озъртаха с дълбока параноя.

един ден господинът не ги видя.
всъщност нямаше никой в двора.
и така ден два седмица месец.
и той си помисли че е станал призрак
и не вижда вече хората помисли си че е в отвъдното.
че може би просто е заспал
и ангелът го е взел със себе си по време на старческия сън.
и господинът лесно се реши да пробва
дали тук при него в отвъдното може да се лети.
или пък самотата му го душеше и той искаше да бъде с птиците.
и това за призраците е било личната му заблуда и извинение
за да умре по-бързо.

както и да е.

господинът естествено умря - живееше на петия етаж.
и лятната ваканция и купоните по морето кипяха.
и нито 15 септември се разбърза за да прибере учениците в двора
нито учениците бяха на гроба на любопитния старец.
само ангелът качи на крилото си този любознателен летец
и го сложи на един нов и по-висок балкон.
Стефан Иванов : )
Автор:  batista [ 17 Ное 2007 03:00 ]
Заглавие: 
САМОТАТА БЕЗ ТЕБ

Целуваш ме и заминаваш
на път далечен и тъй труден.
Сам оставам и чакам
миг да се завърнеш.

Парфюмът ти усещам,
да те целуна искам, а те няма,
ръка протягам, но къде си?

Кото мираж изчезваш,
щом те пожелая.
Бъди до мен - сърцето моли,
люби ме - тялото изрича.

Върни се,
но не ме оставяй,
защото те обичам.

:( :( :(
Автор:  batista [ 20 Ное 2007 03:05 ]
Заглавие: 
Изгаряше ме с погледа си страстен,
превръщаше нощта ми в ден така
и спейки ти до мен ме омагьоса,
аз гледах те-не можех да заспя.

Умирах да си сгушена в(ъв) мене,
но само аз в(ъв) тебе сгушен бях-
и в тази нощ-във времето с(ъс) тебе,
мечтаех да ме искаш-в нежен грях.

Тъй гледах те-как кротко в мрака спеше-
невинността ти-девствена гора,
дъха ти върху кожата ми беше
и в устните ти исках да горя.

Табу греховно и мечта далечна,
ти сън на яве беше в моя ден-
мечтаех всяка нощ да бъде вечна
и щом се будя-пак да си до мен.

Мечтаех аз лицето ти да галя,
заровил пръсти в твоите коси
и исках вечно твойто нежно тяло
леглото ми самотно да краси.

Но днес се будя…някак си самотен
и пусто е в(ъв) моя тъжен ден,
при теб навярно времето е топло-
но в своя ден-ти мислиш ли за мен?
Автор:  snufii [ 20 Ное 2007 14:24 ]
Заглавие: 
евала батиста тва второто е супер поздравления :)
Автор:  Goddess [ 20 Ное 2007 20:01 ]
Заглавие: 
Ето някои от по-добрите на Евтим Евтимов - интересно пише, граничи с лигаво-любовното, но някак успява да направи впечатление, може би заради простичката реалност, която прозира зад думите му ...

ЗА ДВЕ РЪЦЕ ...

За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
за цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка
и аз не зная как ще издържа.
***
ПРИМИРЕНИЕ

Примириш ли се, пристига старост.
Примириш ли се, пристига мрак.
Примирявах се. И не изгарях,
както някога, при първи сняг.

И си казвах тихо : есен иде.
Забрави горещите слова.
Но когато вчера чух обида,
закипя отново в мен гнева.

Запламтяха кротките зеници,
блесна огън в тихия ми глас
и ударих яростна плесница
на един подлец, израснал с нас.

Ей така. Пред всички. Без пощада.
Стига подлеци на тоя свят.
Тръгнах си направо през площада
и усетих, че съм още млад.
***

Безкраен път до тебе извървях -
едва не се разминахме сред мрака.
Защо сега да крия като грях
години толкова кого съм чакал?

Сега не може нищо да ме спре -
за теб ще пея до часа последен...
Аз искам тоя свят да разбере,
че няма повече да бъда беден.

***

Понякога това е нечовешко.
Години аз към теб съм устремен,
години радостни, години тежки,
а още ти не си при мен.
И повече недей ме пита в мрака
на този огън как съм издържал.
Когато цели нощи съм те чакал,
тогава дваж по-силно съм горял!

***

Аз всички радости на тебе дадох,
аз всички песни с тебе споделих,
аз всички пътища по теб изстрадах,
аз всички дни на тебе посветих.
Аз всички удари след теб събирах -
душата ми една не изгоря ...
И ако трябва утре да избирам,
отново тебе аз ще избера.

***

Обичаш ме - ще бъдеш ли щастлива,
игра такава има в любовта,
единият за влюбен се признава,
а победен излиза след това.
Но ти на безразлична се преструваш,
без чувства като камъка бъди
умирай от любов, но не целувай,
любимия човек дори пъди.
Веднъж се мре, веднъж и ти обичай,
че смелият на жертва е готов,
страхливият е винаги отричал,
че има на света една любов.
Автор:  Gronkjaer [ 23 Ное 2007 17:30 ]
Заглавие: 
Знам-когато умра,
спуснали скръбно клепачи,
радостни хора ще дойдат да плачат.

Сетне неумели ръце ще объркат
туй, което съм редил
цял живот с толкова мъка.

Всичко,
всичко ще изтърпя!

Ала теб?!
Как върху своето мъртво чело
ще изтрая
топлината на твоите устни?
Затова със немолила нивга уста
моля смъртта:
Смърт!Миличка смърт!
Настигни ме далеч от дома,
на три дни път от мойта жена.
И телеграмата със вестта
да я носи
най-нехайният раздавач на света.
Да се случа при хора добри,
та докато жена ми пристигне,да бъда зарит.

И да остана във нейния поглед красив
винаги млад и усмихнат, и жив!
Автор:  IVOSTIIL [ 24 Ное 2007 02:33 ]
Заглавие: 
Какво му трябва на човек :)

Породисто куче,
Малко клисав хляб,
Филмче със Белуши,
Дрешчици от GAP.

Нивичка, мотичка,
Мъничко луканка,
Къща в Коста Рика,
Кинти в немска банка.

Парфюмчета от Gucci,
По-голям бостан,
Чантичка със лучец,
Цайси на Рей Бан.

От пазара ряпа,
Чушчици, домати,
Срещичка с Франк Запа,
Черно Мазерати.

Дворченце със крава,
Бабичка в Мъглиж,
фирма във Варшава,
виличка в Париж.

В ЮЕсЕй заводче,
частен самолет
и накрая гробче
целичко в жив плет.

От неизвестен автор.
Автор:  Phobia [ 25 Ное 2007 09:10 ]
Заглавие: 
Любовта е стремеж
да се изпита болката докрай
на едно проглеждане.
И разгатвайки се,
тя самата се убива
с отворени очи.

--

"Очите на първата любов. Те са най-силната, неизтриваема памет за нашия образ. Само те могат да ни видят през реката на времето, която всеки ден подмолно заличава някоя наша черта, всекичасно ни отнема и поройно отвлича завинаги нещо наше, характерно и впечатва нещо ново, изплъзващо се от погледа на другите, които са близо край нас, пък и от собствения ни поглед. Течащите промени могат да бъдат уловени само от очите, които са ни обичали в нашата ранна младост. Тия очи ни пазят в най-свежия ни, най-красив и най-нетраен образ и в същото време не пропущат разновидностите на новото лице, защото те най-остро и наранимо възприемат промените, станали с нас през годините. Ние в пълния си, истински облик съществуваме само в очите на старата си любов. Нашата младост и зрелост, нашето цялостно развитие е само там, в очите на неосъществената ни любов. Човек в никой отделен момент не е цялостен, не е той. Човек е в безбройните му образи наслоени през целия му съзнателен живот, противоречиви, самоизключващи се, взаимно допълващи се, несъвършени всеки поотделно, но само всички заедно завършени и споени в една неповторимост. И всички различни наслойки от наши образи и нюанси на наши образи могат да се съчетаят в едно, да се възприемат едновременно само от очите на старата ни любов, с която сме се разминали. Тия очи могат да уловят със свръхчувствителност промените в нас. А промените - това е човекът. При среща след много години, ние разпилени, раздробени, неясни за самите себе си, изведнъж в любимите някога очи можем да се открием цялостно. Срещата със стара, непостигната любов е най-силното преживяване на зрелия човек, не като приключение на чувството, а като откритие: това е среща със самия себе си, със своята убягваща същност, с най-хубавото от себе си - с неосъщественото.. "
Блага Димитрова
Автор:  qN [ 26 Ное 2007 16:39 ]
Заглавие: 
''Как се чувствам ли?
Как мислиш, че съм аз?!
Щастлива, но понякога и тъжна.
Препускам някъде със себе си,
или пък спомените гоня...
И се усмихвам. После плача,
пренареждам старите кутии.
Прашни са, забравени стоят
и в тях съм аз, това, което бях.
А те остават празни, макар и с мен.
Защото са запълнени от липси.
Една от тях си ти, просто ти.
А сега е тишина и прах...
Сега е болка и тъга...
И се усмихвам пак... напук,
нали ти казах, щастлива съм... понякога.
Не ме жали, аз имам своите кутии,
а сърцето ми във тях тупти.
Какво като са празни?!
И с теб понякога аз бях така.
А още те сънувам, знам и ти.
И още ме сънуваш, аз съм там,
ще бъда, докато го искам.
Дали е време да си тръгна?
Какво ще кажеш? Хайде, говори!
Остана сляп за мен, но там ме виждаш.
Когато спиш, кошмар ли съм за теб,
или прекрасна приказка... едва ли?!
Знаеш ли... ще бъда още във съня ти,
за да видиш какво е да ме имаш,
за да искаш мене да целуваш,
да ме копнееш, да се събуждам с теб.
И ако рзбереш какво изпускаш,
потърси ме, може и да дойда.
Но е късно вече, лека нощ... ти казвам.
Сънувай ме, а бях до тебе,
но ще напусна и съня ти скоро,
защото и това не заслужаваш!
Сега аз влизам в моята кутия,
ще заспя сама и ще те сънувам.
А на твоя сън ще сложа катинар,
за да не влизам в него.
Сега си сам, дори и там...
Лека нощ!''
Автор:  batista [ 27 Ное 2007 00:34 ]
Заглавие: 
qN написа:
''Как се чувствам ли?
Как мислиш, че съм аз?!
Щастлива, но понякога и тъжна.
Препускам някъде със себе си,
или пък спомените гоня...
И се усмихвам. После плача,
пренареждам старите кутии.
Прашни са, забравени стоят
и в тях съм аз, това, което бях.
А те остават празни, макар и с мен.
Защото са запълнени от липси.
Една от тях си ти, просто ти.
А сега е тишина и прах...
Сега е болка и тъга...
И се усмихвам пак... напук,
нали ти казах, щастлива съм... понякога.
Не ме жали, аз имам своите кутии,
а сърцето ми във тях тупти.
Какво като са празни?!
И с теб понякога аз бях така.
А още те сънувам, знам и ти.
И още ме сънуваш, аз съм там,
ще бъда, докато го искам.
Дали е време да си тръгна?
Какво ще кажеш? Хайде, говори!
Остана сляп за мен, но там ме виждаш.
Когато спиш, кошмар ли съм за теб,
или прекрасна приказка... едва ли?!
Знаеш ли... ще бъда още във съня ти,
за да видиш какво е да ме имаш,
за да искаш мене да целуваш,
да ме копнееш, да се събуждам с теб.
И ако рзбереш какво изпускаш,
потърси ме, може и да дойда.
Но е късно вече, лека нощ... ти казвам.
Сънувай ме, а бях до тебе,
но ще напусна и съня ти скоро,
защото и това не заслужаваш!
Сега аз влизам в моята кутия,
ще заспя сама и ще те сънувам.
А на твоя сън ще сложа катинар,
за да не влизам в него.
Сега си сам, дори и там...
Лека нощ!''


Това го четох вчера...мислех да го поствам ама е от женски род :inlove: , много е хубаво, браво :blowkiss:
Автор:  Phobia [ 27 Ное 2007 01:31 ]
Заглавие: 
Тези любовни стихотворения ми се виждат толкова посредствени - всички казват едно и също. Традиционната представа за любов и отношения между влюбени вече взе да дразни.. Чудя се защо не търсите различна гледна точка :)
Автор:  oleole [ 27 Ное 2007 02:11 ]
Заглавие: 
Туй е слонче и иска май,
то със тебе да си поиграй.
Ха дано да те настъпи,
хиляди стотици пъти;
под петата му голяма
и следа от теб да няма.

Туй е тигър, рожбо мила,
я виж колко зъбки има.
Див е доста, озверял,
отдавна май, че не е ял.
(следва при по-добро настроение)
Автор:  Jem [ 02 Дек 2007 19:26 ]
Заглавие: 
В тъмнината на деня
Чувствам нощта.
Тишина с щурци приижда на ята.
Езера две умират за слънца.
Бреговете преоткриват безводни пясъчни дюни.
Камъчета на точки с рокли детски се мятат във водата ...
И малките рогца и нежни копита на Дявола
Обладават тази илюзорна красота.
***********************
Кръвта капе
От небе
Пробито от кама
То се разтваря
В чиста тишина
И се обвива в тъмнина
А накрая изтича в
Канализацията
На мозъка
На сломен
Човек до мен.

Всичко се видя през
Очите му...

****************
Четири секунди лилаво

горящата ми кожа е скрита
стопена от дъха ти
мирише на топли облаци

трите дупки в лявата ръка
не заменят пингвина
в пещерата от лед

той ми служеше за успокоение

къде е дъхът ти
искам да се скрия там
със спокойствие

искам да се топя
през зимата
и да гледам вледенени
ръцете на хората

да се изпарявам

аз съм от ванилия
истински
*******************
Да Искам
Устремена надигам клепачи, замръзвам от болка в снега. Сама съм, издирваща знаци. Дали ще достигна върха? Лицето ми път заледен е. Дъхът ми изстинал въпрос. А твоята мисъл зелена, издира ръцете ми с нож.
Автор:  Jem [ 03 Дек 2007 19:44 ]
Заглавие: 

Nightclub


You are so beautiful and I am a fool
to be in love with you
is a theme that keeps coming up
in songs and poems.
There seems to be no room for variation.
I have never heard anyone sing
I am so beautiful
and you are a fool to be in love with me,
even though this notion has surely
crossed the minds of women and men alike.
You are so beautiful, too bad you are a fool
is another one you don't hear.
Or, you are a fool to consider me beautiful.
That one you will never hear, guaranteed.

For no particular reason this afternoon
I am listening to Johnny Hartman
whose dark voice can curl around
the concepts on love, beauty, and foolishness
like no one else's can.
It feels like smoke curling up from a cigarette
someone left burning on a baby grand piano
around three o'clock in the morning;
smoke that billows up into the bright lights
while out there in the darkness
some of the beautiful fools have gathered
around little tables to listen,
some with their eyes closed,
others leaning forward into the music
as if it were holding them up,
or twirling the loose ice in a glass,
slipping by degrees into a rhythmic dream.

Yes, there is all this foolish beauty,
borne beyond midnight,
that has no desire to go home,
especially now when everyone in the room
is watching the large man with the tenor sax
that hangs from his neck like a golden fish.
He moves forward to the edge of the stage
and hands the instrument down to me
and nods that I should play.
So I put the mouthpiece to my lips
and blow into it with all my living breath.
We are all so foolish,
my long bebop solo begins by saying,
so damn foolish
we have become beautiful without even knowing it.
Billy Collins
Автор:  Phobia [ 04 Дек 2007 12:25 ]
Заглавие: 
"Същото нещо", Тома Марков

А когато всичко свърши
и вече няма нищо друго,
знаеш, че не бива да го
правиш, но се впускаш,
като не забравяш да се
смееш, така, без да искаш,
да бъдеш нещо повече
от това, което беше вчера -
същият - без нито един
хляб в шкафа за хляб, без
нито едно яйце в сърцето,
без кръв и нито дори без
асфалт, по който някак
да караш... Ти няма къде
да стъпиш - наистина.
Започни отново да летиш.
Автор:  Gronkjaer [ 05 Дек 2007 11:44 ]
Заглавие:  Последен
Тайно се плашим от всеки възторг неуверен
По-понятна тъгата ненужна-но ярка
Всъщност света ни така справедливо измерен
Просто не може на всеки да бъде по мярка

Нервно живеем, а нервите станаха здрави
Празнично светим- а празника пак ни прескача
Грижата само човек на човека подава
Като излъскано в хиляди длани петаче

Колко наивно закривах от срам синините
Лекувах по лицето тревожните знаци
Мигаж са малко онези юнаци, които
Носят усмивка, както се носят мустаци

Нека когато завърша гнева си безвреден
Когато затръшна горчивата своя тетрадка
Най-талантливият вече да не е най-беден
Най-храбрият да не живее най-кратко

Най-красивият да е поне веднъж обичан
Най-нежният да е най-сетне погален
Най-мъдрият размисъл съвсем да не е трагичен
Най-мъжкият разговор да не е непременно прощален

Имам да чакам в този живот неизгледан
Дълго ще чакам. Последна е мойта задача
Да се засмея. Но тъй да се смея последен,
Че да се чува как повече
Никой не плаче
Автор:  Gronkjaer [ 05 Дек 2007 11:45 ]
Заглавие:  Човек
Душата на поет, очите на мечтател
събрани със сърцето на творец.
Ръцете на художник, живот на откривател
доказвт, че съм като вас - човек.

И глас на славей, слух на музикант.
И чувствата на влюбен, мъката на някого
отхвърлен и презрян
доказват, че съм като вас,
все пак съм като вас - човек.

И всичката омраза, и всичката любов,
прогонващи със ужас неканеня гост
доказват, че съм като вас,
признайте, че съм като вас - човек!

Усмивка на артист и тяло на атлет,
едничка цел на хуманист, на егоист заклет
доказват, че съм като вас -
самотник с диагнозата - човек.
Автор:  Gronkjaer [ 05 Дек 2007 11:49 ]
Заглавие: 
Съвет

Бъди такъв, какъвто си,
съветвам те със мойта песен.
Преструваш се напразно ти
и тъй животът не е лесен!

Лицемерът в себе си убий,
за да не може да се меси.
Лъжите в себе си изтрий,
за тях на запад бесят.

Трябва ти да бъдеш откровен,
за приятели да влизаш в огън.
Така ще бъдеш винаги ценен,
повярвай ми не ти предлагам „дрога”.

Бъди такъв, какъвто си,
започни живота си на чисто.
Човекът в себе си бутни,
друго аз от теб не искам!
Автор:  terlikaa [ 08 Дек 2007 06:00 ]
Заглавие: 

"Сълза (без смях)"

Театрална постановка. Драма.
Амур е сценарист и режисьор.
Актьорите сме ние - двамата.
Влюбени.. (такава е ролята).

Държим си ръцете. Целувки.
Нежно си шепнем. (Импровизираме).
И сякаш сами не разбираме,
че всичко е просто преструвка.

...

Приключва нашата пиеса.
Две-три сълзи, размазан грим.
Аз тръгвам. Сам. И ти върви!
Отдавна спуснаха завесите..

На Радина
Автор:  Gronkjaer [ 09 Дек 2007 20:09 ]
Заглавие: 
Приживе на всички в устите Ви срах серете и Вие на гроба ми без страх,защото неможе мъртвецът да се надигне серящият гъз с хуй да достигне.
Автор:  EyesWideShut [ 09 Дек 2007 21:05 ]
Заглавие: 
terlikaa написа:

"Сълза (без смях)"

Театрална постановка. Драма.
Амур е сценарист и режисьор.
Актьорите сме ние - двамата.
Влюбени.. (такава е ролята).

Държим си ръцете. Целувки.
Нежно си шепнем. (Импровизираме).
И сякаш сами не разбираме,
че всичко е просто преструвка.

...

Приключва нашата пиеса.
Две-три сълзи, размазан грим.
Аз тръгвам. Сам. И ти върви!
Отдавна спуснаха завесите..

На Радина


Имаш огромен талант!
Автор:  batista [ 10 Дек 2007 03:32 ]
Заглавие: 
...В живота има моменти, когато някой ти липсва толкова много,
че ти се иска да можеш да го сграбчиш
от сънищата си и да го прегърнеш силно.
Когато една врата се затваря, друга се отваря.
Но често стоим толкова дълго гледайки затворената,
че не виждаме отворената.
Не се вглеждай в материалните явления –
те могат да бъдат измамни.
Не се вглеждай в богатства, защото те са временни.
Огледай се за някой, който те кара да се усмихваш,
защото понякога е неоходима само една усмивка,
за да се проясни много мрачен ден.
Огледай се за някой, който кара сърцето ти да пее.
Мечтай, за каквото искаш да мечтаеш;
Отиди, където искаш да отидеш;
Опитай се да бъдеш този, който наистина си;
Защото, животът е кратък и често дава само
един шанс да направиш някои неща...
Автор:  Gronkjaer [ 15 Дек 2007 12:38 ]
Заглавие: 
Не, сега не е за поезия,
ни за римите с звънкия смях,
под дебелата броня железна
ще достигнат ли будно сърце?

Ти започваш да пишеш и ето -
вместо рима избухва снаряд,
озаряват небето ракети
и пожари обхващат града.

Позатихва. Но в твоя бележник
вместо нежни, парфюмни слова
на листата в полетата снежни
се строяват ловджийски ята.

Те се впускат далече задружни,
помирисали някъде стръв. -
И тогаз забелязваш със ужас:
не с мастило, ти писал си с кръв.

Не, сега не отива поезия,
и да искаш, не мож я изпя.
Автор:  Gronkjaer [ 15 Дек 2007 12:40 ]
Заглавие: 
ПРИСЪДА

За да живея,
трябва непрестанно
по нещо да умира в мен самия.

Осъждам ви на смърт
чрез неприязън
приятелства,
в бедата уязвими,
познаства,
край душата ми събрани,
неканени на нейната трапеза.

Осъждам ви на смърт
чрез равнодушие,
измамни
и примамливи желания,
създадени от мен
големи робства
пред малки хора
и пред малки цели.

Осъждам ви на смърт
чрез недоверие,
лъжи,
в които вярвам доверчиво,
слънца от станиол
които вземам
за истински слънца на хоризонта.

Осъждам ви на смърт,
за да живея.
Автор:  Gronkjaer [ 15 Дек 2007 12:44 ]
Заглавие: 
МЪЛЧАНИЕ


Мълчах години непрестанно
с опустошен от мисли лоб
и днеска от това мълчание
излизам аз като от гроб.

Над моя дух витае още
безименната пустота
на миналите дни и нощи,
неразличими от смъртта.

И вцепенени от тревога,
макар свободни тоя път,
все още мислите не могат
от клетката да излетят.

Като човек, от болест станал,
пристъпва моят стих едва,
но с гняв безсилен, с мъка странна
са пълни моите слова.

И кратки са като словата,
които пише в порив смел
осъденият по стената,
преди да иде на разстрел.
Страница 22 от 30 Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
http://www.phpbb.com/