Бергон интернет и телевизия
http://109.104.192.11/

Стихотворения!
http://109.104.192.11/viewtopic.php?f=6&t=411		 Страница 20 от 30
Автор:  Kpac [ 05 Сеп 2007 00:27 ]
Заглавие: 
Мерси :)
Автор:  intrIgA [ 06 Сеп 2007 13:12 ]
Заглавие: 
........................

Съвкупност от отрицателна енергия,
превръща част от деня ми в отчаяние,
опитвам се да избегна човешкото страдание,
но уви неговата сила ме затваря в клетка.
Оплетена в мрежата на трудната реалност,
стоя всеки ден умислена за пътя,който ще поема,
но усещайки трудностите на жестоката действителност,
желанието ми за борба бавно умира!
Всяка минута като ден минава,
всеки час е като,че ли седмица изпълнена с проблеми,
а всяка седмица е месец,обсипващ дните с мрак,
месеците са като година на която радостта е непознато чувство..
Трудно времето тъгата ще прогони ,
дълго думите без смисъл ще останат,
а живота като изпята песен си минава,
преобръщайки хуманното в безчувственост...
Студени чувства ме изпълват,
пълно безразличие ме обсебва
останала без вяра ,крепейки се на мъничка част надежда,
еднообразието над всичко надделява.
Виждайки всеки път сянката на себе си в земята,
мислите ми съвършенно се преплитат
и разбирам страданието на този отчайващ миг,
който ме тласка към бягство от реалността....
Автор:  Phobia [ 06 Сеп 2007 20:14 ]
Заглавие: 
Ъм.. не знам защо го поствам (не е мое) Изображение
Може би, защото аз самата не бих могла да напиша дори такова :}

"Прозорецът"
Една жена чакаше в кафенето
зад нея - прозорецът чер,
зад него - сълзливата есенна вечер.
Една жена пиеше - може би пето -
кафето на своята тиха тъга.
Защо се забави? Какво те задържа?
Седя в кафенето и слушам дъжда
как равно нарежда: "Беше лъжа!
Той няма да дойде, а ти си просто една самотна жена."
Електрически крушки разяждат
тъмнината, лампово-черна.
През прозореца бавно се процежда
меланхолията на една мъртва надежда.
Самотна жена седи в кафенето
до кръглата маса, с чаша - може би пета...
През прозореца мракът поглежда
към тази картина на самота,
а жената отпива безнадеждно
кафето на своята тиха тъга.
Автор:  -HeMa_ucTuHa- [ 07 Сеп 2007 02:33 ]
Заглавие: 
Дали ще ти липсвам, се чудя сега,
дали ще ти липсват моите грешки,
ще ти липсват ли сълзите и смеха,
караниците и всичките забешки?

Ще можеш ли да дишаш,
да живееш пълноценно и щастливо?
Ще се сещаш ли за мен и пишеш
или ще ме подминаваш горделиво?

Ще ти липсва ли моята лудост,
когато яхвам, от време на време, метлата?
Е, не е кой знае каква трудност,
ще оцелееш и без мен на земята...
Автор:  pikacho [ 07 Сеп 2007 03:09 ]
Заглавие: 
Всяка JAVA да си знае гьола
Парен Хакер - ченге сънува
Не живеем, за да хакваме, а хакваме, за да живеем.
От нов Nick и лудия бяга
Nuke, nuke избива
Кракер, негонен бяга.
Да бе с Правец седяло, не би Windows видяло!
Правец осмица - мирна главица
Моят Linux, е моята крепост.
Много опове, хилав канал
Нов провайдер, нов късмет
Който Nuke вади другимо - сам дропва с него.
Автор:  mapukam [ 08 Сеп 2007 12:05 ]
Заглавие: 
Дупенце подпръцква в мрака,
а една хлебарка чака ...
( който се сети за автора на тази велика мисъл, получава бисквиДа " Победа " )
Автор:  Goddess [ 08 Сеп 2007 16:52 ]
Заглавие: 
ТОЙ - Камелия Кондова

Животът снощи зверски се напи.
/Със всички извинителни причини./
така поне преминахме на "ти" -
дистанцията се скъсява с вино.

На първа фаза беше страшно мил:
Недей, любов, не се хаби напразно...
Не става Аполон от крокодил...
повяхнали цветя не правят празник...

На втора фаза, вече свил юмрук:
ти докога така ще ме живееш!
Споделяш ме с поредния боклук -
без мисъл, без сърце. И без идея!

На трета фаза и прегърнал стол,
животът със езика си преплетен
изфъфли, че човек се ражда гол
- росата по тревата да усети.

И после падна под една дъга
/от виненки - навместо пеперуди/.
Усмихнат като детството заспа.

Проклета да съм, ако го събудя!

***

Франсоа Вийон
БАЛАДА ЗА ОБРАТНИТЕ ИСТИНИ

На врага се осланя човек
и е петимен всеки за глад,
който спи като пън, е нащрек,
вкус на плява - каква благодат,
колко смел е превитият врат,
нежност има в сърцето от лед
и почтеност във злия пират,
а на влюбен умът му е в ред.



На изгнаника пътят е лек,
чист е, който се къпе в разврат,
изнудвачът - на почит човек,
луда радост - ритникът отзад,
лицемерът е верен събрат,
най-добре е да нямаш късмет,
всичко бяло е в черния цвят,
а на влюбен умът му е в ред.



Всяко бреме е пухен дюшек,
а простакът - духовно богат,
жив е, който лежи във ковчег,
да крадеш е почтен занаят,
всеки пъзльо е смел акробат,
от ядосан се иска съвет,
във бардаците няма разврат,
а на влюбен умът му е в ред.



Вас ви дразни подобен похват?
Изигран, аз съм всъщност богат.
Йезуитът е доблестен гад.
От трагизъм сме смешни наглед.
Няма истини без маскарад.
А на влюбен умът му е в ред.

***

ДРУГ МИТ ЗА НАРЦИСА
Голямата любов се умори
на мене всеки път да ми се случва.
Изпепелих невинните звезди.
Овъглих се, а нищо не научих.
Като превръщах спалнята в олтар,
молитвите взривяваха небето.
Но утрото се давеше в кал,
изтекла със сълзите на прането.
И този мъж е Господ до мига,
във който безпощадно се разминем
във два квадратни метра тишина,
продънени от бившото му име.
Ще ме прекрачи с името си той,
изтръгнато от грешната ми пазва.
Ала от мен до първия завой
ще е забравил даже как се казва.
Защото в друга, чужда тишина,
със други имена ще го наричат.
След него ще съм толкова сама,
че себе си ще почна да обичам.

(Камелия Кондова)
Автор:  anAkiN^_^ [ 08 Сеп 2007 16:58 ]
Заглавие: 
да не би да й имаш стихозбирката? :)
Автор:  Goddess [ 08 Сеп 2007 21:19 ]
Заглавие: 
anAkiN^_^ написа:
да не би да й имаш стихозбирката? :)

Не (:
Автор:  Undead_Warrior [ 08 Сеп 2007 21:22 ]
Заглавие: 
-HeMa_ucTuHa- написа:
Дали ще ти липсвам, се чудя сега,
дали ще ти липсват моите грешки,
ще ти липсват ли сълзите и смеха,
караниците и всичките забешки?

Ще можеш ли да дишаш,
да живееш пълноценно и щастливо?
Ще се сещаш ли за мен и пишеш
или ще ме подминаваш горделиво?

Ще ти липсва ли моята лудост,
когато яхвам, от време на време, метлата?
Е, не е кой знае каква трудност,
ще оцелееш и без мен на земята...


Хубаво е
Автор:  Desi^_^ [ 09 Сеп 2007 23:18 ]
Заглавие: 
Химн на ученика
Жив е той, жив е! Там на дъската,
потънал в сълзи и пот се тръшка,
ученик без знания в главата,
ученик дълбоко и тежко пъшка!

На една страна зеленее дъска,
на друга белее тебешир, поредна година,
страни бледнеят, глава се пръска,
уста не знае кого по напред да проклина

Стои ученикът, а до него,
даскалът конско сърдито чете,
съученици дремят, облегнати леко,
а потта още по силно тече.

Първи срок е сега... Зубрете ученици,
за тез пусти контролни. Бесней и ти, учителю,
над тез бедни душици!
Ще да загине и този ученик. Но млъкни, мъчителю!

Тоз, който тръгне да става образован будител,
той се побърква! Него съсипват
учебник и бележник, даскал и родител
и министри за него матури измислят!
Автор:  Phobia [ 10 Сеп 2007 21:59 ]
Заглавие: 
В утрото на лятото
небето побелява
и като захар във вода
звездите се топят.

По покриви на лятото
тревата подивява
и като изгрев по стъкла
очите ти блестят.
Автор:  Varela [ 10 Сеп 2007 22:21 ]
Заглавие: 
Phobia написа:
В утрото на лятото
небето побелява
и като захар във вода
звездите се топят.

По покриви на лятото
тревата подивява
и като изгрев по стъкла
очите ти блестят.
mnn qku :]]] :620
Автор:  terlikaa [ 11 Сеп 2007 00:09 ]
Заглавие: 
Не е ли време да си тръгваш?
Не съм ти "обич на повикване".
Ще поболи и ще претръпнем.
Тя болката..въпрос на свикване.

Сега е време да си тръгваш.
Вземи си твоето обичане..
Тежат ми вечните ти връщания,
от днес сърцето ми е ничие!
Автор:  EyesWideShut [ 11 Сеп 2007 00:19 ]
Заглавие: 
Браво, Ивчо! :ok:
Автор:  aneela [ 11 Сеп 2007 00:21 ]
Заглавие: 
Понякога съм клоуна,
клоуна на вечерта,
но дори и с рисувани лица,
клоуните плачат
и тъжни са техните души,
и имат нужда от обич, нали?
И ето, идва нощта,
и пак ме прегръща сивота
и оставам сама.
Заради чужди думи
се чувствам така.
Ела,
изтрий на клоуна усмивката фалшива
и замения с нова, по-щастлива!
И нека в душата ми дойде деня.
Кажи ми поне една истина.
Защо не ми се довериш?
Поне в това няма да сгрешиш...
Автор:  Amy [ 13 Сеп 2007 00:18 ]
Заглавие: 
"Питаш ме дали ще те обичам вечно, но аз не зная отговора! Зная, че ми се сърдиш, но аз наистина не зная отговора,
затова всеки път се усмихвам глуповато и мълча!

За мен любовта няма минало, нито бъдеще! Любовта не зависи от времето, зависи от хората. Не зная дали ще те обичам
вечно, но зная, че те обичам сега!

Не гледам стари снимки, защото емоцията избледнява с времето. Важно е, че те виждам сутрин, когато се събуждам
– наслаждавам се на истинския цвят на кожата ти, на първите бръчици около очите и устните, на скръбта и радостта ти!
Такава те обичам, защото си истинска!

Не чета и старите писма с хилядите „Обичам те”, с хербаризираните в тях сухи червени рози и обещанията,
които отдавна сме забравили ... Обичам да слушам гласа ти чист и неподправен, различен всеки ден. Обичам виковете,
нежните думи, отчаянието и надеждите ти, защото те правят любовта ни пълнокръвна и жива ...

Не се взирам и в бъдещето. Да, обичам да мечтая, да си представям картини от необозримото време, но,
за да стигнем в бъдещето, трябва да преживеем безброй мигове от настоящето! Затова не ти казвам, че те обичам вечно
– не искам мислите ми да са толкова далече и да пропускам щастието от този миг, сега, тук, докато си сгушена в мен,
докато усещам милувките ти, ритъма на сърцето ти ... докато те чувствам като част от мен самия ... Обичам те сега,
защото само сега има значение!"

непознат автор
Автор:  StaRt3rA [ 13 Сеп 2007 14:02 ]
Заглавие: 
terlikaa написа:
Не е ли време да си тръгваш?
Не съм ти "обич на повикване".
Ще поболи и ще претръпнем.
Тя болката..въпрос на свикване.

Сега е време да си тръгваш.
Вземи си твоето обичане..
Тежат ми вечните ти връщания,
от днес сърцето ми е ничие!
mnogo e dobro bravo : )
Автор:  batista [ 13 Сеп 2007 14:07 ]
Заглавие: 
Сърце

Сърце потънало в забрава
самотно дните пропилява
и ни усмивка - ярък пламък
ни гняв - бляскава стомана
не могат да накарат
да трепне този леден камък

А беше време туптеше то за двама...
Мрак му огъня отне
отмъкна любовта на туй сърце
и то сега самотно скита
Но ще светне пак искра в очите
и въглен жив ще се запали
изгаряйки стените здрави,
с които то се огради

:( :( :(
Автор:  spider^^^ [ 13 Сеп 2007 23:20 ]
Заглавие: 
Седя си пийнал под върбата,
и някой вкара ми мухата,
да идем бързо в механата
всеки с по една салата
и ракията добре позната...
Къса е на сервитьорката полата...
подават й се краката...
разголени до бедрата...
а тя омекнала горката
шефа не дава заплата

А ний й викнем - ей момата,
носи ни тука таз салата
и ракийката позната
да стане топло на сърцата
да зарадваме душата...
на шефа ще отсечем главата...
И твойте крака необятни...
слушай наш'те думи златни
Ела при нас в колата
да махнем полата
да стоплим краката
и като те върнем в механата
да си ей така засмята.

:haha:
точно 4 минути... fast простотия producing =]
Автор:  oledole [ 14 Сеп 2007 00:56 ]
Заглавие: 
spider^^^ написа:
Седя си пийнал под върбата,
и някой вкара ми мухата,
да идем бързо в механата
всеки с по една салата
и ракията добре позната...
Къса е на сервитьорката полата...
подават й се краката...
разголени до бедрата...
а тя омекнала горката
шефа не дава заплата

А ний й викнем - ей момата,
носи ни тука таз салата
и ракийката позната
да стане топло на сърцата
да зарадваме душата...
на шефа ще отсечем главата...
И твойте крака необятни...
слушай наш'те думи златни
Ела при нас в колата
да махнем полата
да стоплим краката
и като те върнем в механата
да си ей така засмята.

:haha:
точно 4 минути... fast простотия producing =]


дивей ма
Автор:  mapukam [ 14 Сеп 2007 11:15 ]
Заглавие: 
КосЮ наш бохем :friends:
Автор:  spider^^^ [ 14 Сеп 2007 16:47 ]
Заглавие: 
Ако някой е възмутен от просташкия ми тон и ако развалям хубавата интелектуална тема, трийте ми писанието, няма да се сърдя. ;)
Автор:  Razor [ 15 Сеп 2007 01:31 ]
Заглавие: 
Критика позволяваш ли ? :)
Автор:  batista [ 15 Сеп 2007 02:00 ]
Заглавие: 
БЕЗВРЕМИЕ

От стискане на зъби ми се вие свят.
Боя се да не изкрещя навярно..
Безпътни пътища ме влачат пак назад
към сънища безсънни и кошмарни.

Къде да търся път и докъде да спра?
Последни сили откъде да взема?
Залутана сред чужда тропическа гора,
в безвремие превръщам свойто време.

:(
Автор:  EyesWideShut [ 15 Сеп 2007 03:14 ]
Заглавие: 
^ Много ми харесва.
Автор:  Amy [ 17 Сеп 2007 23:54 ]
Заглавие: 
За последен път изви своето тяло назад и с вик смути луната. После се отпусна бавно и покри лицето му със своя дъх. Обвзет от щастие, той нежно я целуна. Двамата сплетоха своите ръце и бедра в спокойна прегръдка.

Той все още не вярваше, че я бе срещнал. Съвсем случайно преди няколко месеца бе седнал в едно полутъмно кафе да послуша музика. Когато Тя влезе и се огледа, сърцето му трепна. Беше пътувал много и се бе запознавал с различни жени. Но само в своята страна можеше да види такава жена. Властно красива, със завладяващи погледа движения и толкова горда походка. Онзи следобед Тя се насочи право към него и, взирайки се странно в очите му, попита:

- Свободно ли е?

- Разбира се! Моля, седнете!

Жената отдавна знаеше, какво изпитват мъжете в такъв момент и се усмихна. Така започна всичко. Сега бяха заедно. Лежеше до него, уморена от обич, и със стаен дъх леко галеше лицето му. Той затвори очи, благодарен на съдбата. И се видя като малък да лудува в градината, а майка му се оплакваше на една своя приятелка от неговите пакости.

- Остави го! Само да е щастлив! – говореше приятелката и.

- Това никой не знае! – тревожеше се майка му. – Виж каква е лудетина! Не го свърта на едно място. Какъв ли ще бъде, когато порасне? Коя ли ще го търпи?

- Може би ще се намери такава по света! Успокой се! Аз вярвам, че ще се успокои! Стига само някоя да го обикне толкова силно, колкото той може! Това ще е неговата съдба.

Тогава не обърна внимание на тези думи, а и тази приятелка на майка му бе странна жена. Хората страняха от нея, но винаги я търсеха за съвет. И тя никому не отказваше. Но не говореше много.

Обърна се към нея и я погледна в очите. Струваше му се, че в тях вижда всички цветове на дъгата. На онази, под която всеки мечтае да премине със своята обич. Зарови нежно ръце в тъмната и коса и я разпиля по възглавницата. Докосна с връхчетата на пръстите си челото, леко ги спусна по скулите, по шията и ги спря до връхчетата на гърдите. Чувстваше как тялото и се напряга под ръката му, преди да се отпусне блажено под ласките. Все още не можеше да повярва, че толкова прекрасна жена лежи в прегръдките му. След толкова много напразни надежди за щастие. Да! Може би онази приятелка на майка му наистина познаваше бъдещето. Вече не искаше да скита по света. Ето го спокоен и желаещ само едно – да бъде с нея! Но една мисъл внезапно проряза съзнанието му! Та той все още не знаеше коя е, как се казва. Знаеше само, че я обича повече от живота си.

Наведе се на нея и целуна нежно ухото й. Тя тихо измърка като коте и отвори очи. Погледна я и попита:

- Обичаш ли ме?

- Обичам те, мили!

- Колко? Колкото и аз теб ли? По-силно от всичко на света?

- Да, мили! Повече от всичко на света! И вече никога няма да се разделим! Обещавам ти! Обичам те колкото заслужаваш! Колкото ти самия можеш това!

- Вярвам ти, обич моя! Вярвам ти! Най-после! Бяха ми го предсказали!

Никой не можеше да опише вълнението му. Сбъдна се! Докосна се до истинската любов и вече никога няма да се разделят. За нищо на света! Тя го каза!

- Знаеш ли, искам да те попитам нещо?

- Какво искаш да знаеш?

- Странно, но аз не те познавам. Ти никога не говориш за себе си. Защо се спря тогава пред масата ми. Не зная как да те наричам. Коя си ти? Откъде се появи, щастие мое?

Тя се притисна до тялото му, после се надвеси леко над него и го погледна в очите.

- Не е ли достатъчно, че те обичам, колкото и ти мен? Че изживяхме толкова щастие? Че вече никога няма да се разделим? Не се ли успокои вече?

- Спокоен съм, мила. Искам да съм само с теб! Обичам те!

- Сигурен ли си, че искаш да узнаеш коя съм?

- Зная всичко, което ми каза. Но една жена ми беше предсказала, че ще се успокоя, едва когато някой ме обикне силно. Толкова, колкото аз самия мога това. И ето те пред мен, в моите прегръдки. Аз трябва да зная, как се казва моето щастие.

- Аз... Аз съм Смъртта...
Автор:  Borko [ 18 Сеп 2007 06:30 ]
Заглавие: 
Amy :loving:
Автор:  batista [ 18 Сеп 2007 22:53 ]
Заглавие: 
КРАЯТ НА МОЕТО БЪДЕЩЕ

Някой ден на шега ще си тръгна от тук,
пременен в елегантен костюм,
със букет хризантеми във изстинал юмрук
и за този свят – с нещо на ум.

Ще затворят капака и мократа пръст
своя туш ще затрака зловещо.
Ще поставят над гроба ми паметен кръст,
просълзен, аз ще гледам отсреща,

за да чуя надгробното слово за мен –
Боже, как над това ще се смея!
А покрусен щом тръгне и последния “фен”,
с птица някоя аз ще се слея.

:( :(
Автор:  batista [ 18 Сеп 2007 22:56 ]
Заглавие: 
ЛЮБОВ

Все по-често мисля си за края.
Може би ще си отида млад,
разменил примамливото в рая
за любов към този грешен свят.

Да, любов! Макар несподелена,
непонятна, може би, за друг,
но за мен – пречистваща и земна,
колкото е земно всичко тук.

И дано когато си отивам,
да е със отворени очи.
Жаден поглед в този свят ще впивам,
даже и пред райските врати.

;( ;(
Страница 20 от 30 Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
http://www.phpbb.com/