Бергон интернет и телевизия

ПРЪСТЕН
За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.
В. ХАНЧЕВ

ВЪЛШЕБНИЦА
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! - пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; - аз те гледам; - век измина...
Душата ти вълшебница мълчи.
Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество...
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.
Пейо Яворов

KingPin предизвиквам те на дуел!
Тема на дуела-Лято

Здравей лято, топло, любимо
чаках те с ботилка от вино.
Денем си мислих за теб,
а вечер правех банкет.

Пак с тъпите рими,
защо те предизвиках кажи ми?
За лятото аз ще ти пиша
...ма незнам какво да напиша...

rukavicata me plesna v lqvata skula

neznae6 kakvo da napi6e6!?
nima lqtoto ti ne obi4a6!?
kogato qki kaki4ki napirat,
sas minijupite sprintirat.
ne iskam az da obqsnqvam,
no qvno pak 6te se povtarqm:
4e lqtoto e tui sezona ,
kogato udrq ni hormona.
I momite i momcite
qko pr..t se v u6ite(malko izvrateno no v imeto na rimata...)
na moreto i po plaja,
kulturisti samo majat.
No za tezi kato teb
na selo ima mnogo kef.
Kopaene , torene i razsad
tova e tvoita blagodat

_________________
Born of desire

Лятото си аз обичам
и не го отричам.
Моренце, пясък и жени
ала нямаме пари.

За копаене на село,
това ще да е умело,
ала селото не е за мен,
а за някой супермен.

Пак за лятото ще пиша,
чудя се къде ще вкарам шиша.
Давай Спасе сега си ти
какво ще пишеш ми кажи.

seloto za supermeni a?
Balamite stoite si v grada!
Az sum selskia ergen
-site selski kaki sa pri men
Mqtame giubeci mnogo zdravi,
nqmat mira selskite megdani.
Lqtoto na selo znaiva6,
mladi bulki mnogo se uhajvat.
4e mujete im baluci prosti,
cql den sadqt si kartofi.
A puk pi4ovete kato men
bockat bulki po cql den

p.s.
Az za 6i6a tvoi si nqmam grija
no ako si umen gledai 6to ti pi6a:
burzo slagai nqkakvi terlici,
bqgai prez glava pri Sisi.
Tq e pi4ka gotina i zdrava,
6i6a 6te napravi pak da 6ava.

_________________
Born of desire

Преди 6-7 години едно момиче с ник "Storm" ми прати няколко нейни стихотворения. Ето едно от тях...

Шах и мат на съдбата

На Олимп се боговете събраха
край древна шахматна дъска,
с човешки съдби се те заиграха
и на земята започна война…

…Хилядна армия настъпва
по равното бойно поле,
вятър край нея нашепва,
а врагът отсреща реве…

…И срещат се воини безброй,
звън на метал прокънтя
и на стрелите под страшний порой,
наоколо кръв се проля…

…А безсмъртните горе започнаха спор
дали интересна ще бъде играта,
ако в тази битка или по-точно “мор”,
се намеси злият бог на тъмнината…

…И сториха те туй безумие -
мрак арената обгърна,
вой ужасен, тук-там стенание -
боят в сеч се превърна…

…Кървав ад тогава настана,
бойци смели тука умряха;
скоро грохота страшен престана,
но дето погледнеш - тела лежаха…

…Войн един могъщ, ранен
сред мъртви бавно се изправи,
вдигна меча свой окървавен
и изкрещя: “Историята нас ще слави!”…

…А Смърт изправи се и рече
с глас смразяващ и задгробен:
“Играта наша свърши вече!”
…и войната стана спомен…


02.11.2000г.

_________________
Истинското приятелство идва, когато мълчанието между двама души е приятно...

Това е едно много скъпо за мен стихотворение.
Посветил съм го на моя близка загинала в катастрофа.

За Плами

Един живот безценен си отива
потъва във безкрайна тъмнина
една душа тъй свята и невинна
оставя тъжен спомен в нашите сърца.

За усмивката изгряла на лицето
ще напомня снимка не една,
но дори и многото албуми
не ще запълнят тази празнина.

Липсата и винаги ще се усеща
макар и дните да летят
и думите, че времето лекува
едва ли могат да ни утешат.

Но знам, че някъде високо
ще бди над нас една звезда,
звезда обичана от всички
звезда обичаща и тя.

И колкото и редове да пиша
и колкото и думи да редя
не мога времето да върна
и случилото се да променя.

Затуй е казъл и народа,
че смъртта не пита и не чака тя
отнема туй що най-обичаш,
а теб обрича на тъга.

И щем-нещем живота продължава,
налага се да вдигнем ний глава,
съдбата своя да посрещнем
колкото и тежка да е тя.

И знам, че гледайки отгоре
ще бъде радостна и тя,
когато вижда ни щастливи
крачейки напред към старостта.

И нека никой “Сбогом” да не казва,
а повярва във това,
че живота неин продължава,
но вече ангелче е тя.

Нагла Обич

Неправилно беше да бъда такъв
макар и късно ,съзнах да извинявай
опитвах и успявах да съм винаги прав
съжалявам за което ,Ъмъ мрази ме не се притеснявай.

Търпял съм винаги това което заслужа
и съм заслужавал винаги това което поема
Нищо сега не ме радва ,като риба на суша
какво така ме пречупи ча въздух неможах да си взема

Потънах до толкова ,че светлината в мечта се превърна
Потънах до там ,че душата ми самотата прегърна
Затънах да ,Дълбоко жизнен и плътен
Затънах ,но пък безгрижен ,Неясен и мътен.
Благодаря ти ...

1.3.2007

Гатанка

Да се давиш в Жажда В ледник да ГориШ
Както Глух говоРи нЯм го слуШа
Намразиш ли ме Вечно те Обичам
преди време исках да бъда загадка без отговор ,тайна
сякаш без думи въпрос ,задача неясна
имаше истина ,нещо покрито
скрито а просто ,просто и скучно
побрах се в себе си и думи небивали
речи ,поеми ,лъжи ...
опитвах ,успях ,а защо ...
Детаил на Глупост ,конкреТно ъпсурД
Спечелих битка без Враг ,каВга от нереЕланост стопена
разВързан и бесен ,но не и жеСток ...
Живот удовоЛствие и Спомен Красив
ама Желая да остаНа Кретена ,адекватен и винаги крив.

10.03.2007

Ръдиард Киплинг - Ако запазиш ум, щом полудяват околните и теб винят

Ако можеш да видиш граденото цял живот - срито
и без дума да кажеш да почнеш отново градеж,
или в миг да изгубиш богатство в игра придобито
и бедата със смях да прозреш.

Ако бъдеш любовник, но без да си хлътнал нещастно,
ако можеш, когато си силен да бъдеш и мил,
а когато те мразят - без капка омраза
честта си да си все пак достойно спасил.

Ако можеш да чуеш ти своите думи, нелепо променени
в устата на този и онзи кретен
и да слушаш безбройни лъжи,
ала в никаква степен да бъдеш с лъжа опетнен.


Ако можеш да бъдеш почтен и когато си властен,
а когато без власт си да бъдеш все тъй ненадвид.
Да обичаш ти всички приятели свои - по братски,
без да имаш сред тях фаворит!

Ако ти съзерцаваш, изследваш и знаеш не малко,
без да станеш след време рушител и дребен злобар.
Ако бъдеш мечтател, но без да превърнеш най-малко
ти, мечтите си в свой господар.

Ако знаеш да бъдеш ти - строг, ала никога гневен;
ако можеш да бъдеш в бой - храбър, но не дилетант;
ако можеш да бъдеш разумен и чист по душевност,
но не моралист и педант.



Ако ти си дочакал триумфа след много провали
и дочуваш все още на своята съвест гласа.
Ако ти си могъл да запазиш главата си цяла,
а пък тези край теб не са!

О, тогава
Царе, Богове и Съдба ще те следват,
ще обърнат покорно към тебе глава, изведнъж!
Но ще бъде най-хубава именно тази победа:
ще си станал ти, сине мой, Мъж!

_________________
Аз-Черпя


Я сега всеки да си признае, колко пъти подред ми гледа аватара

! Браво !
Тъкмо се канех да го пускам и видях, че ти вече си го направил.
(И все пак на английски си звучи най...)



Какво като съм млaда и едва
сега живота си разбирам?
Напират в мен неказани слова
и всеки ден се раждам и умирам
в човешките мечти и болка.
Откривам се и после се загубвам.
Накрая преброявам се - и колко
останало ми е, и колко струвам.
Събирам в куп и дадено, и взето,
подреждам педантично на тезгяха...
Знам, всичко, що ми е отнето
двойно ще ми връщат. И запяха
сълзливи спомени и бурни страсти
под съпровод на хорските одумки,
които все остават неподвластни
на мойта съпротива в думи звънки.
Какво съм аз - прашинка във пустиня,
капка от проливен летен дъжд,
от който все, незнам защо, се скриват...
Защо не ме разбрахте ни веднъж?
Аз искам да ви дам от мене всичко -
без отплата, без награда и без зов...
Дори, когато нощем съм самичка,
аз съм цяла... нераздадена Любов!


из нет-а

Не ме задържай! Аз съм вятър...
Не можеш в шепи да ме побереш.
Близначка съм на Свободата.
Опитай се да разбереш!
Посоката си сменям често,
променям си и скоростта,
а срещна ли те – бягам, вместо
да отговоря на страстта....
Не ме обичай! Забрави ме..
Аз съм в движение, без път.
Бездомна съм и нямам име.
Аз съм енергия без плът.
Не ме задържай! Затвори очите си
и някак си ме преживей!
Не пропилявай подир мене дните си
и не мисли за мен... Недей!

Румяна Симова

Четири секунди лилаво

горящата ми кожа е скрита
стопена от дъха ти
мирише на топли облаци

трите дупки в лявата ръка
не заменят пингвина
в пещерата от лед

той ми служеше за успокоение

къде е дъхът ти
искам да се скрия там
със спокойствие

искам да се топя
през зимата
и да гледам вледенени
ръцете на хората

да се изпарявам

аз съм от ванилия
истински

Стефан Иванов

_________________
Choose life. Choose a job.Choose a career.Choose a family.Choose a fucking big television.Choose your friends.Choose sitting on that couch watching mind-numbing sprit- crushing game shows, stuffing fucking junk food into your mouth.Choose rotting away at the end of it all, pishing you last in a miserable home, nothing more than an embarrassment to the selfish, fucked-up brats you have spawned to replace yourself.Choose your future.Choose life... But why would I want to do a thing like that?

ето още едно негово
любопитство

един наблюдателен вдовец без роднини и неизлизащ от вкъщи
всеки ден гледаше учениците които се събираха през междучасията
в градинката пред неговия блок и сядаха на ръждясалата тенис маса.
те винаги носеха бутилки бира и винаги пафкаха.
понякога пък си подаваха и специална някаква цигара
и незнайно защо се озъртаха с дълбока параноя.

един ден господинът не ги видя.
всъщност нямаше никой в двора.
и така ден два седмица месец.
и той си помисли че е станал призрак
и не вижда вече хората помисли си че е в отвъдното.
че може би просто е заспал
и ангелът го е взел със себе си по време на старческия сън.
и господинът лесно се реши да пробва
дали тук при него в отвъдното може да се лети.
или пък самотата му го душеше и той искаше да бъде с птиците.
и това за призраците е било личната му заблуда и извинение
за да умре по-бързо.

както и да е.

господинът естествено умря - живееше на петия етаж.
и лятната ваканция и купоните по морето кипяха.
и нито 15 септември се разбърза за да прибере учениците в двора
нито учениците бяха на гроба на любопитния старец.
само ангелът качи на крилото си този любознателен летец
и го сложи на един нов и по-висок балкон.

_________________
Choose life. Choose a job.Choose a career.Choose a family.Choose a fucking big television.Choose your friends.Choose sitting on that couch watching mind-numbing sprit- crushing game shows, stuffing fucking junk food into your mouth.Choose rotting away at the end of it all, pishing you last in a miserable home, nothing more than an embarrassment to the selfish, fucked-up brats you have spawned to replace yourself.Choose your future.Choose life... But why would I want to do a thing like that?

В малоумната България,
се роди една Диария,
Комплексиран Чекиджия,
иде ми да го затрия!

Рафтър се озаглавил,
Черноморския Дебил,
дали му след два минета,
Да ровичка в Интернета.

В Дата-та – Свободна Зона,
преебаваща Закона,
взел да го раздава Бос,
Онаниста-Виртуоз!

В Интернета без пари,
той разбрал за MP3,
и пробития Капут,
се направил на прочут.

Теглил песни и “маркирал”,
после в Дата ги завирал,
и си мислел, че е Куул,
Миризливия Цървул!

Но в един прекрасен ден,
Рафтър ще е уволнен,
Кондьо в гръб ще го подхване,
ще го скъса от е-бане!


Взето от e-bane.net

Изгубена любов

от Storm

Тъмна стая
с празно легло.
До него момиче,
държащо писмо.
Страх я сковава
в мрака пуст.
Какво ли пише
на белия лист?
Ръцете треперят,
сърцето тупти.
Защо плаче?
Защо я боли?
Знае, че това е краят -
“Сбогом” пише там
и всяка буква е сълза,
а обичта става блян.

Ето! Сега е сама.
Край нея само пепел -
останки от любов,
а тя е просто зрител.
Няма какво да спаси -
всичко е в разруха голяма.
Толкова бе отдала,
но и то в праха остана.
Обичаше и вярваше,
а това бе порок,
затова от кралица
стана воин жесток.
Научи се да мрази
и безмилостно да тъпче.
Дори спомените скри
в едно самотно кътче.


11.01.2000г.

_________________
Истинското приятелство идва, когато мълчанието между двама души е приятно...

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

_________________
Some dance to remember, some dance to forget

ПРИКАЗКА
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?

_________________
Some dance to remember, some dance to forget

Яворов ... тцтцттц ще топли дълго време душата ми ... красив е романър на Яворов с Мина ... ако някой има време е хубаво да го проете човек

_________________
Живот като на Кино!
Шампанско, червени рози, вечери, разходки ...

А шипката окичи се със плод стипчив
и лятото, преминало на пръсти покрай нас,
обърна се през рамо да ни види...

Когато кестенът,
излюпил се току-що от таралежестата си коруба,
подритне ненатрапчиво крака ти,
разбираш, че е есен...

искам да е есен

Molq za izvinenie, che pisha na latinica, no tuk prosto nqma kirilica ;]



SPOMEN


Za pryv pyt ot mnogo vreme nasam
stoq s muza pred sveshtta,izpylnen s blqn
nad lista, poel moliv vyv moqta ryka,
chetirite steni za pryv pyt mi davat svoboda
sqkash jelanieto predstawq staqta vylshebna,
kogato vyobrajenieto e pylno, dushata ne e bedna,
pytuvane kym edno nachalo, napylno neizvestno,
no vidql si pytq, i struva ti se lesno.
bezglasen vik, sybujda jelanie prekrasno,
otdawash mu se, dori da e opasno.
Poglejdash dumite, prevryshtat se v fetish,
zatvarqsh ochi i pak kym spomena letish
otvarqsh gi otnovo, plamykyt risuva stranni formi,
zapochvash da se pitash, dali ne sa otrovni ?
Nosqt uspokoenie, sqkash idva kraq,
kak da mislq trezvo, sqkash sam ne znaq.
Ne moga da spra v tozi spomen da vitaq,
wsichko nerealno vryshta me vyv tazi staq.
Jelanieto e silno, dori ne iskam da go skriq,
no ne e li wyw tova cqlata magiq ?
Lqgash vecher sam i vinagi dyrjish go v teb.
Sigurno dobro e, shtom prevryshta te v poet.
Ne e liubov, cqloto ti syshtestvo kreshi,
taka che zadryj go v sebe si, taka shte te krepi.

_________________
http://www.myspace.com/musicdeep

Счупих го!
Ще се запитате -“кое”?
Огледалото.
Но не това
във което всяка сутрин
усмихната се вглеждам
с желание за новият ми ден,
а другото -
за обратното виждане,
което все назад ме тегли
и погледа ми връща
в погрешна посока.
“Вчера” беше.
И смисъл не виждам
назад да се връщам!
Предпочитам
да гледам напред!
А защо не и нагоре, а?

********************

Някога в училище
в часовете по физика
учителката ни говореше за резонанс.
Малка ли бях или просто разсяна,
но нищо от урока не разбрах.
Годините минаваха.
А думичката “резонанс”
стоеше си дълбоко в мен
И трябваше да дойде време
малкото момиче да порасне
и да срещне някъде някой
с някаква негова теория-
тази, която успя да извади
една думичка стара,
стара и неразбрана
сега я разбра
и не защото беше пораснала
а просто защото се получи
РЕЗОНАНС.

*************************

Какво би станало ако ни отнемат думите?
Тогава как ще говорим?
Тогава как ще се караме
кой е по и кой е най?
Мисля, че би било прекрасно,
ако ни отнемат думите!
Тогава ще говорим безмълвно!
А дали няма да се разбираме по-добре?

*********************************

Дъжд вали.
Аз обичам дъжда.
Той измива душите
и....
хората.
Нека вали!
После
ще бъде чисто!

И аз те обичам

Ние спориме
двама със дама
на тема:
"Човекът във новото време".

А дамата сопната, знаете -
тропа, нервира се,
даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
от ропот
и град от словесна
атака.

- Почакайте - казвам, - почакайте,
нека... -

Но тя ме прекъсва сърдито:
- Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.

Аз четох как някой
насякъл с секира,
насякъл сам брат си, човека.
Измил се,
на черква отишъл
подире
и... после му станало леко. -

Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
Но аз
понакуцвам
в теория
и рекох полека,
без злоба,
човешки,
да пробвам със тази история. -

Тя, случката, станала в село Могила.
Бащата бил скътал
пари.
Синът ги подушил,
вземал ги насила
и после баща си затрил.

Но в месец, или пък
във седмица само
властта го открила и... съд.
Ала във съдът
не потупват по рамото,
а го осъждат на смърт.

Отвели тогава злодея
злосторен,
затворили този субект.
Но във затвора попаднал на хора
и станал
ч о в е к.

Не зная с каква е
закваса заквасен,
не зная и как е
замесен,
но своята участ
от книга по-ясна
му станала с някаква песен.

И после разправял:
"Брей, как се обърках
и ето ти тебе
бесило.
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
И чакаш така като скот
в скотобойна,
въртиш се, в очите ти - ножа.
Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!
А може, по-иначе може..."

Тогава запявал той
своята песен,
запявал я бавно и тихо
Пред него живота
изплаввал чудесен -
и после
заспивал
усмихнат...

Но в коридова
тихо говорят.
Сетне секунда покой.
Някой полека вратата отворил. -
Хора. Зад тях часовой.
Някой от групата,
плахо и глухо,
казал му:
"Хайде, стани."
Гледали хората
тъпо и кухо
сивите, влажни стени.

Онзи в леглото
разбрал, че живота
е свършен за него,
и в миг
скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед
на бик.
Но лека-полека
човека се сетил -
страхът е без полза,
ще мре.
И някак в душата му
станало светло.
- Да тръгнем ли? - казал.
- Добре.
Той тръгнал. След него
те тръгнали също
и чувствали някакъв хлад.
Войникът си казал:
"Веднъж да се свърши...
Загазил си здравата, брат."

Във коридора
тихо говорят.
Мрак се в ъглите таи.
Слезнали после на двора,
а горе
вече зората блести.
Човекът погледнал зората,
в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята
тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба.

"Тя - моята - свърши...
Ще висна обесен.
Но белким се свършва
със мен?
Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден..."

Споменал за песен
и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и светло,
отдръпнал се, после запял.

Как мислите, може би
тука се крие
един истеричен комплекс?
Мислете тъй както си щете,
но вие
грешите, приятелко, днес. -
Човекът спокойно, тъй - дума
след дума
и твърдо редил песента.
Онези го гледали
с поглед безумен,
онези го гледали с страх.

Дори и затвора
треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
"Браво, човек!"
Нататък е ясно. Въжето
изкусно
през шията, после
смъртта.
Но там в разкривените,
в сините устни
напирала пак песента.

И тук започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? -
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
"Ужасно! Ужасно! - Разказвате,
сякаш
като че там сте били!"...
Какъв ти тук ужас?! -
Той пеел човека. -
Това е прекрасно, нали?

сигорно го има но на мен много ми харесва

_________________
Sometimes we search for one thing but we discover another.Even though i find out something very important about myself... I'm awesome

Черна песен - Дебелянов

Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.
Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря - край мене
всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с лъчите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян
и плачът ми за пристан умира,
низ велика пустиня развян.
Едно от любимите ми

абе не е точно тук мястото ,но...

_________________
"..ще настъпи ден, когато събирането на разпокъсаните елементи на знанието ще отвори такива бездни на реалността, че или ще полудеем или ще се скрием в нови тъмни векове"