If music be the food of love, play on!

Май много си патил от псевдо-приятели ...

..."Не разбираш ли? Коста, абе лошо нещо е човекът. Сбъркал го е господ, ама нейсе! Правил си е кефа, когато ние създавал, пък после рекъл: майната му, нищо не излезе. Избърсал си ръцете й ни захвърлил. Пък и заповеди изредил, до десет и ги наброил: туй ще вършиш, онуй нема да вършиш. Хем посран, хем голям. Хем си оставил ръцете, хем ме натирил, хем пък ще ми нарежда как да живея. Така ли! Да ме прощаваш, господи, но щом ти искаш да живея, аз пък ще умирам, щом ти искаш да кротувам, аз пък ще се бунтувам. Не му стигнахме ние хората, че излъга и сина си. И той дошел да се харчи за людете. За какво ще се харчиш бе, момче, за какво ще се пънеш и разпъваш? Ти с баща си требваше да се разбереш по-напред, а не нас да се юркаш да спасяваш! Ама и той., Христос, фокуси взел да прави. Умирам, вика, за вас, хора, но след туй ще възкръсна. Че както знаеш, че ще си възкръснеш, какво е туй умиране, бе? Страдал бил за нас. Страдал една седмица, че нема и седмица – от среда до петък. Одраскали му главата с тръни, ударили му два шамара, даже кръста не си е носил сам, ами се намерили будали да му помагат. В петък лега в гроба, в събота вечер става и си отива в къщи. А онзи, баща му, гледа отгоре и праща гръмотевици, за да шашардиса гламавите евреи. И две хиляди години ние, низшите духом, цъкаме се уста и се кръстим. За какво да ни пита човек? За какво, като на тази земя всеки прост човечец е страдал хиляди пъти повече от Исуса и нема за него възкресение, нема Великден. Две хиляди години ние се кланяме на неговите сълзи, а бършем очите на децата с мръсни длани. Който иска, нека търпи и верва, аз повеке не мога. Ще ида и ще го заплюя!"
из "Солунските съзаклятници", Георги Данаилов