Бергон интернет и телевизия :: Виж темата

България

Мястото където сме се родили, мястото
където живеем се нарича България !!!
Тази страна е наша родина и ние я
обичаме.
Тя не е петно върху световните карти...
не е огризка!
България е велика страна!!! Гордеите се
с нея, бъдете горди, че сте се родили на
територията на страната на розите!!!
Бъдете БЪЛГАРИ не помияри и гъзолизци!

За малките хора

Не виждате ли? Ние живеем в една велика
държава! Българските мъже са силни и
сръчни... жените са умни и красиви.
Какво ни е тогава ли? Пречат ни малките
хора... кариеристи, които стъпват върху нас
за да се издигнат глава нагоре над другите
и да избършат подметките си. Хора с власт,
която не заслужават, хора, които мислят
за своето бъдеще, но не и за бъдещето на
страната си... Хора без чест, скрупули и достойнство...
Животни, които пречат на развитието и
образованието! Мъртви души...
Сега тези малки хора имат за цел да ни
вкарат в място където наи-вероятно просто
ще лижем още няколко задника за жълти
стотинки. Не знам дали EC е място за страна
в която образованието е под всякакво ниво,
а корупцията е на наи-високо такова, страна която
се дава да бъде управлявана от
малцинствата, страна в която за съжаление
тежестта на закона се стоварва с цялата си
сила върху хората, които не умеят да се
защитят или нямат такава възможност,
И подминава с лека ръка малцинствата и
заможните хора, които умеят да минават
между вратичките на закона или просто
знаят къде да бутнат пари.
Циганите се самоубявяват за роми и за
чиста раса, разпъват палатки навсякъде и
се самонастаняват по домовете на хората от
където после не искат да си тръгнат!
Същите тези цигани имат повече права от
Българите... в собствената ни страна ние се
оставяме да бъдем командвани
От малцинствата които се самоубявяват за
равни на нас в собствената ни държава.
Убийства, обири и всякакви други
безчинства биват извършвани безнаказано.
Властите подминават с лека ръка и не
правят нищо по този въпрос...
Образованието е под всякаква критика,
защото човек с образование не би дал да
бъде манипулиран по този начин от
малцинства, политици и други властващи и
власти във и извън страната му.
Просто е по-удобно обикновенният човек
да бъде жертвеното агне което хората
с власт и малцинствата ползват за да
угодят на прищевките си.
Българите са известни с борбеният си дух.
По един или друг начин ние стигаме до
разрешение на даден проблем какъвто и да
е тои... даже и сега когато сме обсадени
от собственото си правителство и се смесваме
с разни други раси ние търсим начин за
спасение. Когато няма кои да те научи, а имаш
желание, тогава се намесва интернет с
безкраината си информация, място цъфтящо с всякаква информация за всякакви
неща, извор от които можеш да получиш
желаният отговор и да си отвориш очите
даже и за суровата реалност.
Сега когато ние Българите започваме да се
самопросвещаваме и да търсим знание извън
дадената ни от "малките хора " граница те
се опитват да ни забранят да вървим напред
и да се борим за правата си да бъдем хора.
Аз съм едно дете на 18 години, ходя на
училище с единствената цел да се видя с
приятелите си поради простата причина че
там не получавам знания. Обичам България с цялото си сърце,
защото съм се родил тук, знам историята
на предците си и се гордея с кръвта си,
зачитам и законите като истински гражданин
, обаче не смятам че е нормално някои да ми
забранява да се уча от какъвто и да е източник
както не е нормално някои да ми забранява да
изказвам мнение!
Виртуалният свят е едно място в което
човек може да освободи напрежението
от сивото си ежедневие и аз като всички
останали се оставям в ръцете на този свят и
правя живота си малко по като на кино... Пиша това нещо с надеждата то да стигне до "малките хора", но знам
че нямам глас в собствената си страна и
все едно мятам бутилка с бележка в
безкраен океан, но нали знаете надеждата
умира последна...
Това са моите възгледи за проблемите
върху страната ни, всичко което съм написал
не е с цел провокация на някои виден политик
или каквито и да е цели които можете да си
представите... просто изливам мъката от
душата си.

Автор:	-S0uLLeSS- [ 20 Сеп 2006 17:51 ]
Заглавие:
Свърших се.Нямам сили за изкувствената усмивка сутрин, нямам сили за напъните да стана.Там няма нищо.Там накъдето съм тръгнала без сили.Вървя или се лутам незная.Незная дали ще стигна.Но ме бута нещо.Но ме натиска нещо.И ме рита...и държи ме то за ръка, даже ме дърпа Шепти рядко, но се случва да ми каже..."ела при мен, тук е студено, няма да се потиш, правейки усилия да съществуваш!Аз ще те лиша и от чувства, какво щастие, нали?!" Ах, как ме дърпа..ах как ме влече...ах как ме привлича!

Автор:	EyesWideShut [ 21 Сеп 2006 01:06 ]
Заглавие:
"Чувство Бе чувството ни отлетяло... Сбогувахме се в оня ден. И ти ми каза на раздяла: - Мисли понякога за мен! "Мисли за мен." А аз не мислех. Аз като филм те преживях. Аз те забравих и улисан, по много пътища вървях. Сега, излишен и самотен, навлизам в свойте старини. Звъни нарядко телефона и по погрешка все звъни. Девойката коси разкошни, с винтяга и със панталон не се провиква вече "Пощаа!", минавайки край моя дом. И ме обзема безутешен копнеж. И искам аз, смутен, на първия случайно срещнат да викна: "О, мисли за мен!" Дано не си ти като мене! Дано те гледат в тези дни очи, от обич озарени, каквито имах аз преди." Александър Геров "Ледена стена - под нея съм роден. Стъклена стена - отвред съм обграден. Хладната стена - замръзва моя дих. Вечната стена - с глава я не разбих. . . Който приближи - стовари черен труп: кой не приближи! - и мъртъвци са куп. Който приближи, затули лъч една: кой не приближи! - и чезна в тъмнина." Пейо Яворов

Автор:	Явор [ 22 Сеп 2006 14:56 ]
Заглавие:
Цитат: България Мястото където сме се родили, мястото където живеем се нарича България !!! Тази страна е наша родина и ние я обичаме. Тя не е петно върху световните карти... не е огризка! България е велика страна!!! Гордеите се с нея, бъдете горди, че сте се родили на територията на страната на розите!!! Бъдете БЪЛГАРИ не помияри и гъзолизци! За малките хора Не виждате ли? Ние живеем в една велика държава! Българските мъже са силни и сръчни... жените са умни и красиви. Какво ни е тогава ли? Пречат ни малките хора... кариеристи, които стъпват върху нас за да се издигнат глава нагоре над другите и да избършат подметките си. Хора с власт, която не заслужават, хора, които мислят за своето бъдеще, но не и за бъдещето на страната си... Хора без чест, скрупули и достойнство... Животни, които пречат на развитието и образованието! Мъртви души... Сега тези малки хора имат за цел да ни вкарат в място където наи-вероятно просто ще лижем още няколко задника за жълти стотинки. Не знам дали EC е място за страна в която образованието е под всякакво ниво, а корупцията е на наи-високо такова, страна която се дава да бъде управлявана от малцинствата, страна в която за съжаление тежестта на закона се стоварва с цялата си сила върху хората, които не умеят да се защитят или нямат такава възможност, И подминава с лека ръка малцинствата и заможните хора, които умеят да минават между вратичките на закона или просто знаят къде да бутнат пари. Циганите се самоубявяват за роми и за чиста раса, разпъват палатки навсякъде и се самонастаняват по домовете на хората от където после не искат да си тръгнат! Същите тези цигани имат повече права от Българите... в собствената ни страна ние се оставяме да бъдем командвани От малцинствата които се самоубявяват за равни на нас в собствената ни държава. Убийства, обири и всякакви други безчинства биват извършвани безнаказано. Властите подминават с лека ръка и не правят нищо по този въпрос... Образованието е под всякаква критика, защото човек с образование не би дал да бъде манипулиран по този начин от малцинства, политици и други властващи и власти във и извън страната му. Просто е по-удобно обикновенният човек да бъде жертвеното агне което хората с власт и малцинствата ползват за да угодят на прищевките си. Българите са известни с борбеният си дух. По един или друг начин ние стигаме до разрешение на даден проблем какъвто и да е тои... даже и сега когато сме обсадени от собственото си правителство и се смесваме с разни други раси ние търсим начин за спасение. Когато няма кои да те научи, а имаш желание, тогава се намесва интернет с безкраината си информация, място цъфтящо с всякаква информация за всякакви неща, извор от които можеш да получиш желаният отговор и да си отвориш очите даже и за суровата реалност. Сега когато ние Българите започваме да се самопросвещаваме и да търсим знание извън дадената ни от "малките хора " граница те се опитват да ни забранят да вървим напред и да се борим за правата си да бъдем хора. Аз съм едно дете на 18 години, ходя на училище с единствената цел да се видя с приятелите си поради простата причина че там не получавам знания. Обичам България с цялото си сърце, защото съм се родил тук, знам историята на предците си и се гордея с кръвта си, зачитам и законите като истински гражданин , обаче не смятам че е нормално някои да ми забранява да се уча от какъвто и да е източник както не е нормално някои да ми забранява да изказвам мнение! Виртуалният свят е едно място в което човек може да освободи напрежението от сивото си ежедневие и аз като всички останали се оставям в ръцете на този свят и правя живота си малко по като на кино... Пиша това нещо с надеждата то да стигне до "малките хора", но знам че нямам глас в собствената си страна и все едно мятам бутилка с бележка в безкраен океан, но нали знаете надеждата умира последна... Това са моите възгледи за проблемите върху страната ни, всичко което съм написал не е с цел провокация на някои виден политик или каквито и да е цели които можете да си представите... просто изливам мъката от душата си.

Автор:	aneela [ 25 Сеп 2006 22:59 ]
Заглавие:
А те молих, плаках аз, ти защо не ме послуша? Тръгна. В стаята тогаз стана тихо и задушно. Само моето сърце чувах как тревожно бие и протегнала ръце, исках пак да те открия... Може би си прав, нали? Може би си прав, любими, ала и мене ме боли и тежи ми, и тежи ми тая страшна пустота, легнала в наш'та стая. Хлопна пътната врата. Няма да се върнеш, зная.

Автор:	samo-tvoq [ 30 Сеп 2006 01:08 ]
Заглавие:
"Ако ще е обич, опитай със мен." "Боже, знам, и то как! Ти коя си? Опитвам..." Бяха първите думи. Беше първият ден. Не разбирахме още, че звяр ни връхлита. Не видяхме как звярът света завъртя и ни хвърли направо във рая отключен. И живяхме. Живяхме мечта след мечта, сякаш нямаше после какво да се случва. То не беше прегръдка, а сливане. Две изгладнели души в плътна капка се свиха. И родени от нейния взрив светове пред очите ни всички посоки откриха, сякаш цяла Вселена очакваше нас и ний бързахме... Вземахме. Давахме. Бяхме! Не достигаше често ни дъх, нито глас, но не спирахме - яхнали слънце, горяхме. Чак болеше от бързане. Както боли, изранени от щастие се надпрепускахме. Жадно пиехме там, откъдето кърви и след туй се целувахме с кървави устни. Беше истинско сбъдване... Вятър поде мълчаливия шепот, когато попитах: "Бързо стигнахме всичко. А сега накъде?" Ти реши: "Ще надникнем... оттатък мечтите!" ... После... болка в гърба. Подкосени нозе. Не без дъх, а без въздух. Защото не стигаше. Разфуча се линейка. От рая ни взе. И се срутихме в ада. За няколко мига. Тези дяволи в ангелски дрехи... какво все се щурат и все по-тревожни се връщат? Няма отговор нашето нямо "Защо?" и прегърнати чакаме адът да свърши.. Но не свършва. Машините тихо жужат и чертаят живота ти в кротко зелено. В три години сбра ни се целият свят, а след тях... сякаш почна обратно броене. Бледосинкави устни. Горящи очи. Потни длани. Маркучи през цялото тяло. Ще те вземат.... тъй казаха... ти, не плачи! Вземи сила от мен! И душата ми, цялата! Ето, идват.... Разделят ни с бяло перде... Сякаш тръгваш - във бездната сам да надзърнеш. НЕ ОТИВАЙ ОТТАТЪК МЕЧТИТЕ! НЕДЕЙ! ТУК ТЕ ЧАКАМ - ПРИ МЕН, ЗА ЖИВОТ ДА СЕ ВЪРНЕШ Slip-X....

Бергон интернет и телевизия http://109.104.192.11/

Стихотворения! http://109.104.192.11/viewtopic.php?f=6&t=411	Страница 15 от 30

Автор:	ShLiM [ 01 Окт 2006 14:09 ]
Заглавие:
Вървя по улицата тиха, мръсна, светът около мене е заспал и мисля си, че само ако фъсна, ще се събуди целия квартал... Надига се във мене нежен трепет, фъснята преминава във пръдня и всичко живо мога да изтрепя, ако я пусна аз на свобода! О, боб! Защо те ядох снощи?! Сега изпълнен съм със твоя газ и той надува тялото ми в пристъп мощен и не издържам вече аз... Салют! Експлозия разцепи мрака. Заря изригна в нощната тъма - сякаш цистерна имах между двата крака, избухнала със мощна миризма. Във този миг разтресе се земята; стени и сгради падаха със вой; прощална песен пееха стъклата и сипеха се долу във порой... О, ужас! Сякаш в Хирошима попаднал бях незнайно откъде... Безсилна ще е даже мойта рима да преразкаже що око виде... Трагедията беше нечовешка - децата плачат, майките пищят... В прегръдката си ледено-мъртвешка за вечен сън притиска ги нощта. Аз гледах вцепенен, недоумявах, реалност ли е, сън ли е това? Как цялата трагедия направих с една-едничка... бобена пръдня... ахахахахахаха мн смях

Автор:	aneela [ 02 Окт 2006 21:37 ]
Заглавие:
Нещо стана, а какво- не зная тъмен вихър покрай мен снове аз се чувствам като празна стая незатоплена от векове. Вън проплаква блъскан от трамваи моя вечен, моя зимен дъжд. Нещо стана,а какво- не зная паднах, сгромолих се изведнъж. Уж бях огън, бях звезда към рая Уж не оскърбих ни бог, ни хан. Нещо стана, а какво- не зная и гори челото ми от срам.

Автор:	samo-tvoq [ 09 Окт 2006 22:57 ]
Заглавие:
Аз още стискам в шепите си мигове... Живяхме с теб във лодка от хартия. И стигаше ми... Боже , как ми стигаше! - да пия дъжд, в луна да се измия. Платната цели със души изписвахме - красива стана малката ни лодка. Превърна се във многоцветна приказка, коси разплела над води дълбоки. Не знаех по-уютен дом от нашия, по-кратък път от твоя път до мене. По-топло от завивката ни нямаше - с квадратите във синьо и зелено... Заспивахме... два гларуса прегърнати на люлка от вълна, под звезден шепот. И от съня преди да сме се върнали, щастливо слънце палеше небето. ... Но свърши. Като всяка друга приказка протри се на най-хубавото място. Ти скочи във водата, и разплиска я... И миг преди да продължиш нататък обърна се към лодката опразнена, видя ме трескаво да хапя устни и рече: "Приказката... е разказана! Опитай се... опитай да я пуснеш!" Солена пръска парна във очите ми. Солена пръска подкоси платната... БРЕГЪТ... НЕ МИ Е БРЯГ... ЕЛА! ПОПИТАЙ МЕ КАК БЕЗ ПЛАТНА ЩЕ ПРОДЪЛЖА НАТАТЪК? Една вълна - във отговор - намокри ме. Събори замъка от мокър пясък. Надеждата ми падна от високо и се раздроби пред мене с гръм. И плясък. Slip-X....

Автор:	samo-tvoq [ 11 Окт 2006 23:53 ]
Заглавие:
Божичко! Сякаш не съм те познавала никога! Толкоз внезапно различен сега те усещам! Сякаш мечтата на мойта врата е поникнала... Не, не е весела - трудна е нашата среща. Треска в очите ми сварва в очите ти треската. Трепет в гласа ми от шепота твой се препъва. Всяка изречена дума звучи неуместно и без да остави следи в тишината - потъва. Спира дъхът ни и нежност потича по пръстите. Само ръце да допрем... ще взривим тишината! Ала ръцете тежат от оловна въздържаност, търсят опора... (дано се разтвори земята!) Сбираме мълком парчета от спомени пръснати мълком се ровим във нашето жалко наследство. Ти - осъзнал празнотата от мойто отсъствие, аз - уловила крилете на своето детство... Слушай... не искаш ли малко да хвърлим оковите, впили в душите ни хладни, ръждясали нокти? Нека почувстваме как се разтапя оловото... Нека олекнали литнем - далеч и високо... Нека трептят сетивата ни сити - до скъсване! - само сега... само този миг... нека го вземем! Хайде, недей се поддава на болката - късно е. Просто е нямало как да се случи навреме. Slip-X...

Автор:	EyesWideShut [ 12 Окт 2006 00:30 ]
Заглавие:
Описваш "ни"...

Автор:	samo-tvoq [ 16 Окт 2006 01:11 ]
Заглавие:
В онази нощ съдбата пошегува се. Не бях те виждала така отдавна... Пропуснатото някога сбогуване в онази нощ е трябвало да стане... Направил си уютен свят за себе си. С безброй слънца окичил си тавана. Стените ти почти като небето са - протегнеш ли се, можеш да го хванеш... А има по-далече от прозореца! И по-широко има - но в сърцето! Помислих си за миг - ще ми отвориш ли, за да ти дам парченце от небето? ...Така ни изненадаха ръцете ни... От допира угаснаха звездите и устните ни, близостта усетили, побързаха да пият - за насита Душата ми за него още жадна е... Стопиха ли се няколкото мига? Аз мислех, че прегръдките откраднати за цял живот ще стигнат...Но не стигат. Slip-X....

Автор:	EyesWideShut [ 18 Окт 2006 18:24 ]
Заглавие:
"Някой бяга навън в гъст, лепкав мрак. Бяга нагоре, а в тиня затъва. Поглежда небето, а светлината се стапя. Затваря очи и едва тогава изгрява луната. На друг дошло му до гуша. Напил се. Припаднал. Срязъл си вените смъртта да намери но намерил живота На някой си там много сложно му било. За по-лесно луд се нарекъл и живота отрекъл. Да открие покой, но намерил смъртта. Живот не намирал, защото нямал такъв. Живеел в измама, лъжа и заблуда. Хукнал да търси правилен път. Тръгнал да дири светлина и смисъл, но паднал в дупката на своята сбъркана мисъл. А безсмислието отгоре на глас се изсмяло и го питало: "Как е там долу? Видя ли светлина? Намери ли смисъл?" Стар индианец отвара приготвя. Три дни. Три нощи. Кръв от глиган, нокът от прилеп... От Великите духове съвет ще приема. Но явил се духът и отнел му душата. Годината 2223-та. Остават последните 30 мъже и 40 жени. Ще се преселват на друга планета. Излитат с кораб, но корабът има повреда. Всички загиват. В личните вещи на N22 остава плик неотворен, без подател. "Стой тук! Не тръгвай никъде Ти си последен. подпис: Съдбата P.S. Ще ти разкрия тайната формула на епруветката с етикет - Живот"

Автор:	EyesWideShut [ 18 Окт 2006 22:17 ]
Заглавие:
Здравей, Прости ми, ако се натрапвам, но думите – изписват се сами... От гърлото ми ще излязат грапави и нетипични, може би. Излъгах те, когато ме попита дали те искам. Казах – „не“, а „да“ – напираше нескрито... Потиснах го. От гордост бе. Обичам те. Побърквам се от ревност, несигурност, желание и страх. Не се нуждая от любов „на дребно“, с такава цял живот живях... Признавам ти – по теб съм луда! И мисълта ми все към теб лети. Но нямам сили да те губя и нямам време за игри.... Не си готов за всичката любов на някаква си луда романтичка. Усещам го... Не си готов! Но те обичам! Това е всичко... Румяна Симова ------------------------------------------------- Тичах по стъпки изплашени; в люлка от истини спях; блъсках се в мисли объркани.... Бях аз вълна. Нямах бряг. Късах звезди от небето; плетох венец от сълзи; тръгвах натам, накъдето знаех, че зреят мечти. Спирах до рани оголени; гонех се с лъч светлина; стисках в студените длани късче сърдита луна. Борих се с есенни бури; раждах умора и страх; криех се в глупави думи... Бях аз вълна. Търсех бряг.

Автор:	panntofka [ 20 Окт 2006 21:12 ]
Заглавие:
ne e moe Ако ти дам парченце от дъгата Поръсено със капчици роса, Ще ми дадеш ли ти лекарство за душата Което да лекува самота? Ако ти дам парченце от небето Поръсено със сребърни цветя Ще ми дадеш ли билка за сърцето Която да помага в любовта? Ако ти дам парченце от луната Поръсено с блещукащи звезди, Ще ми дадеш ли светлината Която да спасява от беди? Ако ти дам вълните морски Изплетени от синьо кадифе, Ще ми дадеш ли ти бедите хорски За да ги скрия някъде далеч? Ако ти дам на огъня искрата Обвита в златна топлина, тогава ще ми сбъднеш ли мечтата в света да властва доброта? А ако ти дам и свойта вяра И я поръся с чисти намерения, Ще ми дадеш ли чудна дарба С която да лекувам огорчения? Накрая ще ти кажа свойто име. Ще го прошепна тихо във нощта. А ти ако желаеш запомни го, А ако не - аз няма да тъжа......

Автор:	Goddess [ 23 Окт 2006 22:34 ]
Заглавие:
Бяла кожа. Тъмна струя от грим. И следи от червило. Свещ. Горяща цигара. И дим. Бутилка текила. Бяла душа. В черно бельо и чорапи. Тъмночервена завеса. Идват... Свършват… Непознати… Майната ти, поетесо!!! not mine

Автор:	Razor [ 02 Ное 2006 18:28 ]
Заглавие:
Да се завършен в бащината къща Когато лозето във вино се превръща Когато житото станало е на франзели И старите пенсията взели Да те посрещне старата на прага Да ти подаде стотачка блага И ти през сълзи на майчиното рамо Да кажеш: "Само туй ли, мамо" ...

Автор:	PieceOfShit [ 02 Ное 2006 18:35 ]
Заглавие:
Razor написа: Да се завършен в бащината къща Когато лозето във вино се превръща Когато житото станало е на франзели И старите пенсията взели Да те посрещне старата на прага Да ти подаде стотачка блага И ти през сълзи на майчиното рамо Да кажеш: "Само туй ли, мамо" ... хахахаххахах

Автор:	Faber [ 02 Ное 2006 20:46 ]
Заглавие:
Razor написа: Да се завършен в бащината къща Когато лозето във вино се превръща Когато житото станало е на франзели И старите пенсията взели Да те посрещне старата на прага Да ти подаде стотачка блага И ти през сълзи на майчиното рамо Да кажеш: "Само туй ли, мамо" ... лично аз предпочитам оригинала и смятам, че това си е жива подигравка, но като цяло добре е направено

Автор:	m1t3 [ 10 Ное 2006 15:37 ]
Заглавие:
Калиопа (откъс) Де , момче ,ума , ти хвърка? Все навън ти са очите! Дявол някой тук се бърка : пак разтеглихме ушите. Палешник ли туй ще става , или за носа ти брънка ? Кош кюмюр се достопява , а ти още гледай вънка !... П.К. Яворов

Автор:	Sunbaby [ 16 Ное 2006 01:05 ]
Заглавие:
(c->p) Остави ме – нека страдам, нека плача,нека ме боли. Нека бавно се разлагам, нека тялото ми да кърви. Остави ме още малко безутешен, Замълчи.Не говори. Не прави пак опит безуспешен, остави ме - просто забрави. Остави ме нека ближа своите рани. Тръгвай си.Вземи си любовта. Не поглеждай умолително очите ми издрани, Остави ме.Нямам сили.Искам да лежа. Остави ме не разчупвай тишината, с острите си,ослепителни лъжи. Остави ме в дома на самотата, вече всичко свърши – просто си върви. ----------------------------------------------- Плътно прегърнати,а бяха разделени. Почти се докосваха, а бяха едно цяло. Тя плачеше без сълзи . а усмивката не слизаше от лицето и Той я гледаше обезумял от нещо ...очите му я гледаха Тя плуваше цяла в ръцете му . Те си казаха нещо съдбоносно което не разбрахме. Но бяхме сигурно че това е първата им любовна среща, а всъщност те се разделяха... ----------------------------------------------- Сега си там със другата жена, а аз дори не мога да я мразя. Та тя ти дава всичко онова, което в себе си дълбоко пазя. Навярно казва ти "обичам те" по сто пъти на ден. Нали? А аз в живота си веднъж тез думи подарих. Едва ли страда от излишна гордост, с която пък съм пълна аз. Едва ли даже предполага, че има нещо между нас. Така че прав си. Остани със нея за мен е чужда любовта. В свят на измами аз живея и имам само гордостта.

Автор:	terlikaa [ 16 Ное 2006 19:25 ]
Заглавие:
Късно е вече за любовни стихове. Без друго със тебе отиде си музата. Сърцето е празно. И белите листи. Късно е и за романтична музика. Късно е вече. Изгубих те. Сълзите ми само пишат по бузите. Закъсняло е и мойто "Обичам те". Късно е, зная... но ти си ми нужна.

Автор:	aneela [ 16 Ное 2006 20:47 ]
Заглавие:
Димчо Дебелянов * * * ПОМНИШ ли, помниш ли тихия двор, тихия двор в белоцветните вишни? - Ах, не проблясвайте в моя затвор, жалби далечни и спомени лишни, моята стража е моят позор, моята казън са дните предишни! Помниш ли, помниш ли тихия двор шъпот и смях в белоцветните вишни? - Ах, не пробуждайте светлия хор, хорът на ангели в дните предишни - аз съм заключеник в мрачен затвор, жалби далечни и спомени лишни, сън е бил, сън е бил тихия двор, сън са били белоцветните вишни!

Автор:	aneela [ 16 Ное 2006 20:53 ]
Заглавие:
Димчо Дебелянов * * * Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни. Кат бреме хвърлил черната умора, що безутешни дни ти завещаха - ти с плахи стъпки да събудиш в двора пред гостенин очакван радост плаха. Да те пресрещне старата на прага и сложил чело на безсилно рамо, да чезнеш в нейната усмивка блага и дълго да повтаряш: мамо, мамо... Смирено влязъл в стаята позната, последна твоя пристан и заслона, да шъпнеш тихи думи в тишината, впил морен поглед в старата икона: аз дойдох да дочакам мирен заник, че мойто слънце своя път измина... О, скрити вопли на печелен странник, напразно спомнил майка и родина!

Автор:	MinX [ 16 Ное 2006 20:59 ]
Заглавие:
Father has a business, strictly second hand. Ev’rything from toothpicks, to a baby grand. Stuff in our apartment, comes from Father’s store, Even things I’m wearing, someone wore before. It’s no wonder that I feel abused. I never have a thing that ain’t been used. I’m wearing second hand hats, second hand clothes, That’s why they call me second hand Rose. Even our piano in the parlor, Father bought for ten cents on the dollar. Second hand pearls, I’m wearing second hand curls, I never got a single thing that’s new. Even Jake the plumber, he’s the man I adore, Had the nerve to tell me he’s been married before. Everyone knows that I’m just second hand Rose, From second avenue. Each one in the family, kicks the whole day long. Ev’ryone’s disgusted, ev’rything is wrong. Second handed doggie, second handed cat, Second handed welcome, second handed mat. I think father’s head is made of wood, He brings home lots of things that ain’t no good. I’m wearing second hand shoes, second hand hose, All the girls hand me their second hand beaux. Even my pajamas when I don ‘em, Have somebody else’s ‘nitials on ‘em. Second hand rings, I’m sick of second hand things, I never got what other girlies do. Once while strolling through the Ritz a girl got my goat, She nudged her friend and said, Oh look, there’s my old fur coat! Everyone knows that I’m just second hand Rose, From second avenue, From second avenue.

Автор:	Goddess [ 16 Ное 2006 21:00 ]
Заглавие:
Аз умирам и светло се раждам- разнолика, нестройна душа. През деня неуморно изграждам, през нощта без пощада руша Дебелянов...(:

Автор:	Timbo [ 17 Ное 2006 00:23 ]
Заглавие:
И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена: а гласът Му беше като на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата му излизаше меч остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си. И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се, Аз съм първият и последният и живият; бях мъртъв, и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада. Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му. Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят... Откровенията на Йоан

Автор:	c0l3c7i0n [ 17 Ное 2006 23:25 ]
Заглавие:
Anonymous написа: Въпвях по улиците, тебе срещах във всяка капка нощен дъжд. Във всяка локва аз поглеждах, и стана тежко изведнъж. По тази улица вървях щастлива, но не сама-с мен бе6е ти. И шепнеше ми тъй красиво: "Сега сме сбъднати мечти" И тръгна по пътя без да ме жалиш. Пътека остави открита. И искаш да мисля,че просто незнаеш, че погребваш любов недопита. Обичах те!!!Какво ли стана? Къде изгуби се,Любов? По път ли нейде изостана, или стопи се под дъжда суров.... На Slip-X...............

Автор:	-S0uLLeSS- [ 27 Ное 2006 01:58 ]
Заглавие:
I hate everything around me I hate the people who are scare I know so everyone hates me But i just don't care.. I hate when people said "she is young she ruin her life" I know I make mistakes But They first stab into me a knife I just don't care What people say to me I just don't pray To understanding me I am what i am I'll do what i want That's my truth I don't want ruth My Friends fake me My Parents hate me All this is one big downfall I don't care at all !

Автор:	someone [ 27 Ное 2006 02:28 ]
Заглавие:
aneela написа: Димчо Дебелянов * * * ПОМНИШ ли, помниш ли тихия двор, тихия двор в белоцветните вишни? - Ах, не проблясвайте в моя затвор, жалби далечни и спомени лишни, моята стража е моят позор, моята казън са дните предишни! Помниш ли, помниш ли тихия двор шъпот и смях в белоцветните вишни? - Ах, не пробуждайте светлия хор, хорът на ангели в дните предишни - аз съм заключеник в мрачен затвор, жалби далечни и спомени лишни, сън е бил, сън е бил тихия двор, сън са били белоцветните вишни! "Помниш ли, помниш ли" Това стихотворение съм го цитирал като съм бил на 3 годинки! Едно от любимите ми е и благодаря на aneela, че ми го припомни. А за любителите на Дебелянов - тук. Не претендира, че е събрано там цялото му творчестно, но там са едни от най-добрите му стиове.

Автор:	Sunbaby [ 13 Дек 2006 00:09 ]
Заглавие:
Душата ми крещи ,кърви от болка се вие и скимти , а вън е тихо и нощта е сляпа. Пищи,реве от ярост и празнина с юмруци удря, а снегът е кротък валс танцува по земята. Отиде си нощта самотна тъй не забелязано дори, а душата тъне във забрава там зад студените стени.

Страница 15 от 30	Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group http://www.phpbb.com/