Потънала в мислите за теб
на пътя на една тъмна улица,аз открих какво си ти за мен,
замислих се къде всъщност се крие твоята невинност
и колко е крехко твоето сърце в изстрадалата ти душа..
Живота ме е научил да крия тъгата
в хладния вятър от мрачните дни,
...разбрах,че в живота всичко си има цена,
но просто понякога ежедневието ме кара да мълча,без дори да знам защ0,
а всичко дойде от някъде,по този начин и ти се появи
дойде от толкова далеч без да подозирам,че вече нещ0 ново е възможно да се случи в отчаяния ми живот..
В този миг осъзнах,че слънцето не грее по същия начин както преди
на една стена си представих местата,където мечтая да отида някой ден...с теб!,
преодолявайки разстоянието да едно утр0 без теб
заедно със звездите на депресираното небе,
защ0то в края на една част ти стоиш,а аз не съм с теб..
Отчаяние,проблеми,всекидневие-
съвкупност от депресии и емоции скрити в едно разбито сърце,
липства ми аромата за спомените от изминалите години,
но най-голямото ми желание е да можеш,
да можеш да възстановиш онова от себе си,което си изгубил
полъхът на онези твои радостни дни,
които заличиха част от теб в настоящет0.
а просто сега да намериш себе си..
Ако душата ти за нещ0 страда,
каквото мога нека аз да ти помогна,
ти не крий това,не се затваряй в себе си и не се предай,
на всеки миг наслади се и не преживявай,
не искам да те гледам аз никога да страдаш,
понякога е по добре,когато не мислиш..
Искам да преброя часовете от живота си,
времето,което съм пропуснала
да няма никой до мен,
да не си дълбоко до това,което е част от мен,
искам да съм в твоя живот и заради това,което си,
не искам да съм изгубена в спомените ти
...болката се пречинява от любов,но това за безмислици не вярвам в тях..
Просто никога никой така и не успя
по един или друг начин да разбере много неща,
да ограничи своята свобода,
но и никой за болката незнае,
която в сърцето си тая,
заради една пропиляна част от моя живот.
Почувствах дълбоко в себе си
колко силно е твоето отчаяние ,
но ти ме научи на това,което изгубих в онези депресиращи дни,
когато има болка губиш разсъдъка си,
дори за момент усещаш лудостта,
когато има радост,живееш за момента,
но когато има обич,времето спира..отдаваш се без остатък.
Без път на някъде се движех
без болка аз в живота си нищ0 не бях,
следите на съдбата навсякъде търсех,
но ни една така и не намерих..
Живота гаден е извор на моето съзнание,
всеки ден изпълнен е с тъга,
и друг0 нищ0 не мога да направя
освен да остана с теб или да живея в самота....
Успокоявайки вълнението на моята самота,
не исках да усещам това нещастие,
нещастието в сърцето си,на човек който носи огъня в себе си,
и незнае какво да прави,когато е на кръстопътя на своята безмислена съдба!!!!!
|
хареса ми .. а и има някак си различен стил на писане
.gif)
