Бергон интернет и телевизия :: Виж темата

Мрак, непр0гледна тъмнина.
Студ, аг0ния и сам0та.
Б0лка, мъка, ледени сърца,
мъгла, безп0м0щн0ст, тъга...
Стъклени 0чи, 0тровена душа,
празни мисли вперени в смъртта..
Лъжи, илюзии, 0бъркани сл0ва,
малка стая, затв0рническа пещера...
Рани, кръв, крещяща тишина,
път към никъде, пр0сташка клевета..
Безсъние, к0шмари, страх и нищета,
сълзи, страдание, х0ра с маски на лица,
п0губени мечти и 0гън изчезнал в пепелта,
безразличие, забрава, не0съзната слеп0та.,
изгубена надежда п0тънала в калта...
...Това е м0ят свят, аз съм у д0ма...

Автор:	EyesWideShut [ 04 Юни 2006 23:46 ]
Заглавие:
Еми, бих превела "In times of" , но никога няма да мога да го докарам да звучи и да въздейства, както на английски kLo : така е,но все пак е нещо

Автор:	EyesWideShut [ 05 Юни 2006 13:31 ]
Заглавие:
Бавен танц Наблюдавал ли си понякога децата в лунапарка? Или пък-чул ли си как пада дъждът по земята? Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата? Загледа ли се понякога в залеза на слънцето? По-добре се отпусни. Не танцувай толкова бързо. Животът е кратък. Музиката не продължава завинаги. Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден? Когато питаш някого “Как си?” чуваш ли отговора? Дали вечер си лягаш прегърнал мислите за стотици грижи? По-добре се отпусни Не танцувай толкова бързо. Животът е кратък. Каза ли си някога на детето си “Това ще го направим утре!” И в бързината си не видя тъгата му? Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне, защото никога нямаше време да се обадиш и кажеш”Здравей!”. По-добре се отпусни. Не танцувай толкова бързо. Животът е кратък.

Автор:	avril [ 11 Юни 2006 21:55 ]
Заглавие:
може би Кървави сълзи от очите ти се стичат виждаш и те боли как хората се обичат, питаш се кога ли ще се чувстваш така и ти, достатъчно време мина,а с теб са свързани моите мечти. И като ехо спомените в мислите ми се повтарят с надежда в безнадежното сърце чувствата ми се затварят, ти беше знам,ти си ми в душата, боли ме затова,убива ме тишината... Казах ти,а ти не каза нищо и ме обрече на забрава от страх опитах,имах нужда от теб;казах ти тогава, чувствах се като човек избягал от себе си,но беше ясно ...всичко се избистри вече, но ти не каза нищо...просто си отиде далече.. А аз все още чакам.Ето дни минаха как гледам в реалността все още чакам;мислите за теб до кървав плач ме шибат по очите,а все си мисля...може би! Аз чакам безвремието и нещастния блясък с очи покрити от страх и пясък, дори не опита да бъдеш с мен - срях да мисля за теб!ОТДАВНА!!!! Света ми се преобърна,а аз станах друга, не съм онова в което ти ме превърна, дори не искам за миг в миналото да се върна thank y0u!....това е твоята заслуга! Толкова страдах,а ти се радваше, но всичко,което направих заради теб ....заради един деградиращ и депресиран човек, който може би обичах....,но погледни реално на нещата в действителността.. Всичко беше една болезнена истина, която ти сам си причини, болката остана в теб,аз я превъзмогнах, избяга от всичко,дори от себе си... ..трудно ти е да приемеш разпокъсаната истина ..на която изгуби хилядите парчета.. ..може би някой ден.. .. ще се сетиш за мен..

Автор:	EyesWideShut [ 12 Юни 2006 19:20 ]
Заглавие:
Душата ми се носи безцелно в дни на безнадежност Тя търси неуморимо смисъла и истината... Все още не открива никаква посока. Сърцето ми кърви тихо в дни на самотност. То копнее да намери топлина и щастие... Все още не успява. Очите ми търсят видения в дни на желание. Те се втренчват безконечно в тъмнината, която ги забулва... Все още не могат да видят светлината. Ушите ми се вслушват задълбочено в дни на тишина. Те търсят познати гласове за утеха и успокоение... Все още не могат да се промъкнат през тъмнината, която ме заобикаля. Ръцете ми се протягат като обезумели в дни на отчаяние. Те дирят сила и състрадание, които да ме обгърнат... Все още не намират нищо реално, за което да се захванат. Съзнанието ми плаче отчаяно в дни на самота. То задава ревностни въпроси, които искат отговори... Все още такива не са намерени. Ръцете ми се протягат като луди в дни на неяснота Те показват броя на близките и топли гласове... И слава Богу,все пак разумът ми остава непокътнат Долу-горе така го докарах....доста нескопосано, но толкова са ми възможностите ;p

Автор:	Amy [ 13 Юни 2006 13:42 ]
Заглавие:
ето нещо забавно... Поетите от Омир още та чак до Вазов в наши дни възпяваха в безсънни нощи все добродетелни жени. Възпяват устните, косата, гърдите като на коза, възпяват ханша и бедрата, ала забравят за гъза. Жени, без гъз какво сте вие? Кажете смело, без сръдня! Не е то нещо да се крие, ни само орган за пръдня. Гъзът е нещо естетично и кой не тръгва след жена, която с крачки естетични тъй смело си върти гъза? Кажете още кой не зяпа, кога жена се наведе? Гъзът й, бялнат като ряпа, с греховна сила го зове. Не е ли вярно, че в кревата, преди да почне любовта, ни съблазнява нас жената, като я хванем за гъза? О, женски гъз, бъди прославен! Надебелявай и цъфти! Сърцата мъжки покорявай и към съблазън ги води!!!

Бергон интернет и телевизия http://109.104.192.11/

Стихотворения! http://109.104.192.11/viewtopic.php?f=6&t=411	Страница 13 от 30

Автор:	Sorceresss` [ 14 Юни 2006 21:31 ]
Заглавие:
Мрак, непр0гледна тъмнина. Студ, аг0ния и сам0та. Б0лка, мъка, ледени сърца, мъгла, безп0м0щн0ст, тъга... Стъклени 0чи, 0тровена душа, празни мисли вперени в смъртта.. Лъжи, илюзии, 0бъркани сл0ва, малка стая, затв0рническа пещера... Рани, кръв, крещяща тишина, път към никъде, пр0сташка клевета.. Безсъние, к0шмари, страх и нищета, сълзи, страдание, х0ра с маски на лица, п0губени мечти и 0гън изчезнал в пепелта, безразличие, забрава, не0съзната слеп0та., изгубена надежда п0тънала в калта... ...Това е м0ят свят, аз съм у д0ма...

Автор:	ko_ti_puka [ 15 Юни 2006 00:18 ]
Заглавие:
Моя страдна душа, взета сякаш назаем, със едно се теша, че не ще се познаем. За какво съм ти аз, тъй греховно безбожен? Ти си честният глас на света невъзможен, моя луда мечта и любов, и прозрение, надживяла смъртта и спасена от тление. Ти едничка разбра, моя спътнице слаба - от зора до зора, че се боря за хляба. Че в позора нечут в който грозно живея, аз се правя на луд, за да не полудея! На живота свиреп плащах лихва жестока и се криех от теб в неизвестна посока. Опрости ми греха от годините прежни. Подлостта и страха бяха в тях неизбежни. Ти си мой благослов, моя свяст, мое име. Във живота си нов със добро спомени ме! А пък аз ще поспя под тревицата късна... Щом на всички простя, може би ще възкръсна

Автор:	EyesWideShut [ 15 Юни 2006 19:22 ]
Заглавие:
Sorceresss` написа: Мрак, непр0гледна тъмнина. Студ, аг0ния и сам0та. Б0лка, мъка, ледени сърца, мъгла, безп0м0щн0ст, тъга... Стъклени 0чи, 0тровена душа, празни мисли вперени в смъртта.. Лъжи, илюзии, 0бъркани сл0ва, малка стая, затв0рническа пещера... Рани, кръв, крещяща тишина, път към никъде, пр0сташка клевета.. Безсъние, к0шмари, страх и нищета, сълзи, страдание, х0ра с маски на лица, п0губени мечти и 0гън изчезнал в пепелта, безразличие, забрава, не0съзната слеп0та., изгубена надежда п0тънала в калта... ...Това е м0ят свят, аз съм у д0ма... Много ми харесва! :pray: ето от мен : Eternity by Marilyn Wandering in darkness grope, Finding not a glimpse of hope. Fingers touch to find my way, Each foot fall, my heart betrays The fear which drives me through the day. Suddenly the ground is lost, Flailing arms as body's tossed. Splashing down in crimson pool, The warm embrace is much too cruel, I curse this lowly, wretched fool. Floundering in this self made hell, Warmth increasing as I dwell, Within the confines I create, Screaming as myself berate, Giving in to this, my fate

Автор:	stegnato^dupe [ 15 Юни 2006 21:52 ]
Заглавие:
q vijte tva : Едни очи копнеят към теб да се обърнат, едни очи жадуват само да те зърнат, едни очи ридаят, че от тях си тръгна, едни очи тъгуват, че любовта ни във лъжлива обич се превърна... Едно сърце се къса,щом види те далече, едно сърце кърви, щом спомни си как двма бяхме ние, едно сърце заплаква, че любовта я няма вече, едно сърце във мен живее и то за тебе бие... Една душа на тебе беше посветена, една душа- сега обгърната е в самота, една душа на твойта бе дарена, една душа- скърбяща за страстта... Едно момиче за теб единствено живя, едно момиче мислеше си винаги за нас, едно момиче в жена превърна се от любовта, едно момиче- това бях аз...

Автор:	Goddess [ 15 Юни 2006 22:05 ]
Заглавие:
аа това не

Автор:	ZerO`Mc [ 15 Юни 2006 23:06 ]
Заглавие:
Писмо Прошка ли ми искаш ? И Защо ? Къде Остана гордоста ти ? Препрочитам твоето писмо и се чудя ти ли го изпрати ? Няма име, ни адрес ,ни марка... Няма даже капка смисъл в него! И чета и препрочитам междуредовете само пръстите треперят ,а лицето бледо Коя си ти или Какво ? Какво Пък искаш ти от мен ? Какво ми пишеш и Защо ? Защо на лист обикновен ? Писмо от Никаде ,Без Начало и с Неясен край... Като Молба за прошка ми звучи... Дали от враг или приятел?! Питам Пребледнял... а листът по-бял мълчи ... 27.03.05

Автор:	ZerO`Mc [ 15 Юни 2006 23:14 ]
Заглавие:
Утре Мислите Студени и жестоки... Съмнения ,разяждащи отвътрр... И Объркан Ужас в мен се Съди, с надеждата ,че няма "утре" ... Човек се учел да обича ,казват ... но защо е трудно да се примиря ?! , С чуствата ,който ме наказват беЗсилен в Адски Пламък да горя ... Питам се дали ще се събудя утре и дали ще има нещо във сърцето... Дали не е по-лесно да заспя навеки, дали борбата в мен е Битието... 27.03.05

Автор:	Sorceresss` [ 20 Юни 2006 12:43 ]
Заглавие:
Тр0виш се и плачеш с кървави сълзи, м0лиш се макар да знаеш, че ще пр0дължи да те б0ли. Викаш, бягаш, нараняваш и 0ставяш, н0 пак се връщаш, несп0собна да забравиш. Страдаш и се давиш във 0мраза, падаш, гаснеш и зл0 те завладява. Писна ти 0т всичко, няма смисъл в т0я свят, ..г0вориш си сама и се смееш с гаден смях... Накъде вървиш, сама не знаеш, п0 ръба на бездната се плъзгаш, а не хаеш. Тъга в 0чите ти тежи, а 0гъня в сърцет0 ти 0тдавна не г0ри. Кога най-п0сле ще решиш да сл0жиш края? или ще се мъчиш и ще цивриш д0 безкрая? Няма изх0д, защ0то ти заключи всичките врати, сега пр0сто забрави за всичко, затв0ри 0чите си и изчезни.... (20.06.2005)

Автор:	lee_kiss [ 20 Юни 2006 19:36 ]
Заглавие:
Ще чувам смеха ти и ще рисувам върху снимката ти, ще виждам как вятъра гори! Ще продължавам да вярвам, че той просто спи! Ще търся образа ти зад мъгла от горящи души, платих за всичките ти грехове, не само със сълзи, платих за собствената си наивност, но вярвам, че той просто спи! Сънувам те след всеки нов порой, плувам във вашите спомени, има само две сенки - това сте ти и той, повяравaй ми, че той просто спи! Недей да се предаваш на забравата, аз имам и за теб мечти, как да те накарам да повярваш, че той просто спи?

Автор:	sun [ 25 Юни 2006 22:40 ]
Заглавие:
Мразя те и силно те обичам мразя те , но искам да съм с теб. Мразя те и искам ти да страдаш, знаейки, че те обичам, а не си разбрал! Мразя те, но въпреки това признавам, че без теб не мога. Харесвам твоите ласки нейни и въпреки това те мразя. Мразя те, когато ми говориш нейно, защото тръпне цялото ми тяло. Мразя те, защото зная че ще си със мен до края Мразя теб и никoй друг. Зная, че те подлудяват моите ласки. Знам че ти си мой,но се страхувам. Случайно някой да не ме измести! Мразя те, защото си чаровен. Мразя те защо и аз не знам... Само ти си ми в ума. Мразя да се смееш шумно. Мразя твоите ръце. Мразя да целуваш страсно. Мразя всичко мило, щом е то за мене свидно... Мразя те но въпреки това, обичам твоите очи. Мразя те но искам ти да ме обичаш! Мразя те и въпреки това те искам....

Автор:	avril [ 27 Юни 2006 14:47 ]
Заглавие:
.......нАчалото кЪМ краЯ..... Нека ти разкажа нещ0 смислено за живота! Всичко започва със сълзи и така ще бъде до края на този период. Стоиш и чакаш да се удавя в грешките от твоето пропаднало минало просто чакаш с разтворени ръце да попадна в бездънната яма на твоите глупости, времето минава,а ти все стоиш с протегнати ръце към мен,без да усещаш,че сам се злепоставяш.. И така тоя живот ..всичко между нас е едно недоразумение,но ти не го разбираш, виждаш как моя смях се превръща в сълзи,но ти не зачиташ това,все пак сме безчувствени, в този момент осъзнаваш нещ0 и ме молиш за нещ0 повече от това,което бяхме преди, въпреки, че краят се приближава все повече и повече,теб не те боли, но защ0 ли се приближаваш все по близо до моето съзнание, а може би просто се опитваш да ми опорочиш живота по най-чувствения начин, докато се удавя в твоите глупости,но не можеш да ме заслепиш.. Все 0ще стоиш и ме чакаш да се удавя,но този път в твоята любов? Не разтваряй ръцете си,защ0то всичко между нас беше основано на нещ0 материално.... Аз не вярвам в теб,нито искам да съм с теб и това разбива сърцето ти,чувстваш се над всичко,когато любовта и смъртта се обгръщат.. Не виждаш как моя свят идва към края си,а ти търсиш утеха в мен,човек който да ти е опора, но ти не трябва да се страхуваш,аз просто ще изчезна,а ти ще запазиш своето щастие за някой друг стойностен човек.В началото или към края ние ще се удавим в сълзите си,ще опитаме капка от кръвта ни,която ще има вкус на вино,но това ще е поредния депресиращ момент,който ще е част от нашия огорчен живот....Дали ще позволиш да те боли от моите думи,или ще се примириш?!Всички мрачни дни изпълнени с болка дойдоха,смъртта дори мечтите ни не спира, но ти пак можеш да бъдеш както преди в началото или към края.. Ще хвана живота за ръка и няма да се плаша от смъртта, заедно с депресиращите спомени във вечността ще полетя, каква утеха ще е съзнанието ти,бягство от реалността, тук сама в живота съм сама,изпаднала от болката в действителността, дойде и тя - последна част от скръбта и знайме - не можем да продължим да се борим с отчаяността на мъртвата любов, тогава отворена беше вратата към обречеността, чувствата,желанието за живот-изчезнаха сетне... Мислите се избистриха-искрица от душата се появи тихо прошепна-Не се страхувай,живей пълноценно!!! Беше страх за изтрдалите ни души, но изведнъж......погледнахме назад всеки си търсеше място в действителността, ........бяхме хванали живота за ръка...... ........без да се страхуваме да преминем през смъртта ........бяхме станали такива каквито ни направи глупостта.....

Автор:	avril [ 05 Юли 2006 18:03 ]
Заглавие:
Един човек,един приятел една мечта превърната в реалност, една тъга,едно смирение душевна връзка просто помирение. Временна омраза превърната в приятелство, една любов..заслепена от предателство, изкривена личност,която се промени, с мисли и с истина жестоко да те заплени... 8-)

Автор:	VaLerian`ka [ 06 Юли 2006 01:41 ]
Заглавие:
" Един човек,един приятел " oт цялото стихотворение само това ми харесва и то много!

Автор:	lee_kiss [ 20 Юни 2006 19:37 ]
Заглавие:
Няма Няма вечност, нито Рай всичко е преходно и има край Няма любов, но има омраза, която е плъзнала като зараза. Няма приятели, но има врагове, които ще те следват в твойте светове. Няма щастие, всичко е преструвка, като поредната безжизнена целувка. Няма да я има душата ти - ще я погубиш, тук е тялото ти - и него ще изгубиш. Няма да ти позволя да се смееш, обричам те да нямаш сили да оцелееш. Няма да умреш - не заслужаваш, ще живееш - колкото и да съжаляваш. Няма да искаш, няма късмет да случиш, никога нищо даром не ще получиш. Няма мечти - само тази реалност, коварна, защото няма никъде вярност. Няма вяра, но за теб има заблуда, която ще те прониже като простуда. Няма светлина - ти я прогони, а после най-невинно сълза пророни. Няма да пиеш - ще бъдеш жаден, защото живота ти на друго е отдаден. Няма да ми вярваш - лъжа те аз, по-добре не ме слушай в този час. Няма повече нищо да ти кажа, а заради наивността ти ще те накажа. :baseball:

Автор:	sun [ 25 Юни 2006 22:39 ]
Заглавие:
Дойде във моя свят объркан подаде ми приятелска ръка. В момент във които нямах сила на никoй да се доверя. Повярвах в теб и в теб се влюбих. Не искам да те губя! в сърцето ми си само ти! Ден и нощ за теб мечтая Не знам как се случва с мен объркана съм още . Приятелство прераства ли в любов? Ти моят принц ли си? Ти моята мечта ли си? Омръзна ми от думи пошли от хора зли изречени които искат да ме променят. Губих свойто време в търсене на моя идеал. Хора мн има по земята, но като теб едва ли. Когато аз те видя полудявам незнам какво направи с мен! Когато ме целунеш аз се губя, в свят на приказни мечти! Не мога да повярвам в нищо което ми говори днес света. Самотна бях и пак ще бъда ако някой ден си тръгнеш ти! Поврваити си моята мечта Момче в което аз се влюбих...!

Автор:	EyesWideShut [ 06 Юли 2006 02:10 ]
Заглавие:
Despair by Kimberly If only the world could see what I feel then, would the world, know who I am I've loved, lost and feared the world for it is sometimes too much to bare Control, power, is what I fear for I am weak inside and full of pain I shout and cry, but knowing there is nobody there to hear me I swallow the shame and anger that lies beneath me I am lost to reality and living in time Though I am struggling through life and all that it offers, I am only human and that is what makes me . . . Me. Still, I wish for the happiness and pleasure that I have earned, but realize that, I have not yet overcome the world's greatest challenge Love! and how to accept it - I am ready to face my fears

Автор:	avril [ 06 Юли 2006 23:35 ]
Заглавие:
Седя си сама сред тревата в полето вперила поглед замислен в небето очаквайки нещо от там да прехвръкне светът за секунда поне да замръкне и после от радост,мечти озарен да дойде най-после заветния ден когато времето рязко ще спре и всеки ще се чувства по- лек от перце Така чакам и чакам,но нищо не става мечтата погубена бе като плява сломена,потъпкана,от болест стопена, от зли ръце стистана и изкоренена И чувства,надежди-те чезнат в забрава защо са ни след като нямат цена след тях само чераната мъка остава човек ли си, значи имаш вина. Щастие никога не можеш позна, твоята спътница стара,добра, често спохождала те таз празнина край теб ще е винаги- бярвай в това! И ноктив душата ти мъртва ще впие и писък зловещ във теб ще извие ще чувстваш как живееш фалшиво,на сън и ще се заключиш за всичко навън В заключение няма какво да ви кажа изпитвам към чувстава само омраза "Ирония" нещо във мен се обажда това май е всичко ,което ми досажда! :hahaha: :hahaha: :hahaha: :hahaha:

Автор:	elenka koleva [ 09 Юли 2006 17:46 ]
Заглавие:
Moga da spra dujda Ne moga da ti kaja kolko te obicham…lubovta e vuv vsiako parchence jivot.Ne moga da ti kaja kolko te cenq,zashtoto ti vsichko krasivo na tozi sviat.Ne moga ti kaja kolko chesto mislia za teb,poneje ti si cialoto mi suznanie.Ne moga da ti kaja kakvo e lubovta,makar curceto mi da preliva ot neia.Ne moga da ti kaja kakvo e tuga,zashtoto ti si moeto shtastie.Ne moga da ti kaja kolko te obicham,zashtoto niama tolkova silna duma,ravna na chuvstvata mi. Moga da ti dokaja,che sushtesvuvalubo-istinska,chista I bezpredelna.Moga da ti dokaja s vsiako tuptene na surceto mi,che ti si edinstveniq mu gospodar.Moga da zaklucha viatura,kogato ti e studeno,da spa dujda ,kogato poiskash.Moga da podredia dnite ti,ocvetiavaiki gi v rozovo,zashtoto ti si moiata svetlina. Obicham te… Ne me vini za tova! AVTOR:ELENKA KOLEVA

Автор:	Black Hawk [ 10 Юли 2006 20:41 ]
Заглавие:
Ах, да се върна веднъж от изпитите и какви текстове съм ви подготвил... 8-) Само че време не ми остава да седна да ги напиша... Но и това ще направя непременно , но не преди 21 - изпити, иииизпити...

Автор:	Razor [ 14 Юли 2006 22:39 ]
Заглавие:
Музо, възпей оня гибелен гняв на Лили стига сме се щипали , хапили , били че писна ми редовно кръв да повръщам да се във къщи със синки и подутини връщам ......

Автор:	Razor [ 15 Юли 2006 11:28 ]
Заглавие:
По случай махането на правата на Явор Празник днес е на детето Среща на Бергон ще има ето и на всякъде балони вятъра игриво гони Всички са щастливи и засмени радват се на новите промени Само Явор Стари нещо вътрешно го пари в тоз живот вече смисъл не намира само туй главата му увира и нещото което знай е че трябва да си тури край Амин

Автор:	Sunbaby [ 15 Юли 2006 17:37 ]
Заглавие:
Огънят се разпалва вътре в мен обгръща всичко и поставя ме в негов плен боли,душата ми гори ,но пътят към сърцето ми е вече заличен. Няма врати ,няма стени ,не разбра ли нежелан си ти ! Въпреки това гори ,там намерил място в мен.

Автор:	panntofka [ 21 Юли 2006 23:14 ]
Заглавие:
Отхвърлена от теб останах и твоя поглед мен изплаши и тъй безплодно , жалко вярвах във спомените , кратки , наши. Недостойна в погледа ти се видях, че мойта плахост те прогони, защото само сладост , огън , грях сърцето твое иска , помни. Любов бездомна , неудобна, че в тебе не намери тя покой. А аз останах неспособна да те запазя само мой!

Автор:	avril [ 25 Юли 2006 02:31 ]
Заглавие:
човекът е линия верига от умосъстояния наречия, прилагателни, глаголи човекът търси място за още повече багаж дрехи привързани към тях тела той гони себе си със мисъл нарича всичко туй ‘съдба’ прожектира имена и пада от мостове между местата x, y, z … изчислява чувства строи непоносими времена за себе си с въжета в хиляди страни задърпан се опитва да върви все навън към истинския мираж

Страница 13 от 30	Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group http://www.phpbb.com/