| Бергон интернет и телевизия http://109.104.192.11/ |
|
| Стихотворения! http://109.104.192.11/viewtopic.php?f=6&t=411 |
Страница 11 от 30 |
| Автор: | Sunbaby [ 24 Мар 2006 18:22 ] |
| Заглавие: | |
Съжалявам, че ме няма Съжалявам че ме няма, знам че сигурно боли, болката ти е голяма, малко тъжно е нали? Съжалявам че избягах, моля те да ми простиш. Падах, ставах, продължавах безполезно, ето виж... Съжалявам че предадох вярата ти в моя дух, че на болката се дадох, а словата ти не чух. Съжалявам за сълзите, знам, че бягството е грях. Съжалявам и за дните, дето тъжно пропилях... Съжалявам, съжалявам! Какво точно стана с мен? Исках да не се предавам, но бях твърде уморен. Благодаря че беше с мене безотказно чак дотук, днес, когато в сън без време се оттеглям с нито звук. Чувам болката ти няма, Знам че трудно тя ще спре. Съжалявам че ме няма, но така е по-добре. ------------------------ Когато някой си отива и нямаш сили да го спреш. Когато виждаш, че една любов умира, а искаш с нея да умреш. Когато хлопне се вратата зад безмилостния гръб. Когато вдигне се ръката за сбогом и за сетен път. Когато раната кървяща боли и някак си студът пропива се по устните мълвящи - без думи искат да го спрат. Когато виждаш, че сълзата се разбива на искри. Когато моли се душата и сякаш вика силно "СПРИ!" Когато някой си обичал и той си тръгне някой ден. Когато той ти се е вричал, а днес е ледено студен. Когато губиш го навеки. Когато искаш да крещиш. Когато бродиш по пътеки. Когато искаш да заспиш. Когато хлопне се вратата. Когато сълзите не спрат... Тогава трябва да изстрадаш любовта за сетен път... |
|
| Автор: | elmo-toper [ 29 Мар 2006 20:55 ] |
| Заглавие: | |
i feel the kick in my head i see that all my friends are dead i can`t breathe i can`t stand i parley with the death may be i`ll move my house in the skyland |
|
| Автор: | Razor [ 09 Апр 2006 06:33 ] |
| Заглавие: | |
Първа сцена На прощаване Близко до подфорум Дъра-Бъра Razor: Привлечени бяхме тука ... с думи лъжливи Но властта изгори ....душите ни живи А малкото свестни ... далече прокуди Останалите малцина ....считат за луди Явор: Мълчи! Мълчи ти жалко изчадие Тука няма да има.... веч равноправие И ще правите вий ..... квот кажем Инак – всичките ще ви размажем spiritedGirl: Вие ! Вие сте тирани Ще ни оглозгате като пирани Знайте , вий в ада ще горите За туй , че всичкини морите Razor: Обречени сме – Админа ни мрази И Бог не може ..... сега да ни опази spiritedGirl: Имай малко вяра ! Ще победим ний звяра Явор: Ха! Че кои сте вие Паплач ..... накуп събрана На форума – измислена отбрана Н я м а т у к а с в о б о д и я Ще царува вечна ..... тирания ! Втора сцена Планът В стая на форума Razor: Братя ! Ще се бием Не може вечно да се крием Утре... ще се лее кръв Явор-подлий ще е пръв SiCkeNing_FeAR: Невъзможно е това Неща ковчега сам да си кова spiritedGirl: Няма връщане назад Ще я kill-нем тая гад Ако трябва ще я разчленим Или..... жена му ще пленим Razor: Всички ще убием И на кол ще ги набием Трета сцена Последният мохикан Край подфорум Тъпотии и Глупости Razor: Бързо!Хванахме го тука Бягаше към linkbg боклука Дай ми тоя ятаган Да накълцам тая сган spiritedGirl Достойнството му отрежи Докато безпомощно лежи Или да го разпънем най-добре Докато гадината умре SiCkeNing_FeAR: Удари го с тая талпа Докато му взимам скалпа Razor: Ще го завържем за червото И ще го обесим на дървото Няма вече оправдание Ще служи като назидание |
|
| Автор: | ToaJIeTHo`naTe [ 09 Апр 2006 10:16 ] |
| Заглавие: | |
|
|
|
| Автор: | zoso [ 09 Апр 2006 15:22 ] |
| Заглавие: | |
"Животът дар е твърде кратък. След него що е?Мрак, тъма? Туй всеки иска да узнае, затуй, че тленен е нехае и плаща своята цена. А колелото на живота, за друг завърта се нататък..." "Понякога в средата на живота, ний жънем славата на миналите дни и мислим, че по-стари от земята сме, съвети вред раздаваме. Уви, понякога в средата на живота все още зима е, забравил есента, протягаш се край огъня лениво и сред прозявки чакаш пролетта. И впрегнат на сезоните в хомота с надежда, че ще следват по-добри не се усещаш, че отдавна си отминал понякога средата на живота." "Чума, болести, война днес господстват над света, всичко тленно е уви, туй е нашата съдба. Губим сили, губим време да изтребим свойто племе всеки син или баща мъкне каинското бреме." "Не мисли за Смъртта като своя съдба. Не за теб е единствено тя отредена. Не във тайни забулена броди тя по света. Друг насочва фаталната остра коса. Не извръщай затуй ти лице от Смъртта. Не мисли затова, че дъхът ти ще вземе. Не Смъртта над живота ти има властта. Друг и нея, и теб сътвори, но ликът на Създателя чезне в тъма." Книга на преброените тъги |
|
| Автор: | VaLerian`ka [ 09 Апр 2006 16:11 ] |
| Заглавие: | |
Razor написа: Първа сцена
На прощаване Близко до подфорум Дъра-Бъра Razor: Привлечени бяхме тука ... с думи лъжливи Но властта изгори ....душите ни живи А малкото свестни ... далече прокуди Останалите малцина ....считат за луди Явор: Мълчи! Мълчи ти жалко изчадие Тука няма да има.... веч равноправие И ще правите вий ..... квот кажем Инак – всичките ще ви размажем spiritedGirl: Вие ! Вие сте тирани Ще ни оглозгате като пирани Знайте , вий в ада ще горите За туй , че всичкини морите Razor: Обречени сме – Админа ни мрази И Бог не може ..... сега да ни опази spiritedGirl: Имай малко вяра ! Ще победим ний звяра Явор: Ха! Че кои сте вие Паплач ..... накуп събрана На форума – измислена отбрана Н я м а т у к а с в о б о д и я Ще царува вечна ..... тирания ! Втора сцена Планът В стая на форума Razor: Братя ! Ще се бием Не може вечно да се крием Утре... ще се лее кръв Явор-подлий ще е пръв SiCkeNing_FeAR: Невъзможно е това Неща ковчега сам да си кова spiritedGirl: Няма връщане назад Ще я kill-нем тая гад Ако трябва ще я разчленим Или..... жена му ще пленим Razor: Всички ще убием И на кол ще ги набием Трета сцена Последният мохикан Край подфорум Тъпотии и Глупости Razor: Бързо!Хванахме го тука Бягаше към linkbg боклука Дай ми тоя ятаган Да накълцам тая сган spiritedGirl Достойнството му отрежи Докато безпомощно лежи Или да го разпънем най-добре Докато гадината умре SiCkeNing_FeAR: Удари го с тая талпа Докато му взимам скалпа Razor: Ще го завържем за червото И ще го обесим на дървото Няма вече оправдание Ще служи като назидание надявам се ,че следва пр0дължение!!!искам да ссе лее кръв!!! |
|
| Автор: | avril [ 13 Апр 2006 22:39 ] |
| Заглавие: | |
[newbie].. сигнал за тревога на никой не му пука когато руши защо за бога питам макар да знам че няма да ми отговориш ти Няма да съм първият, който ще каже че живеем във един студен свят но забелязвам че където и да погледна сивото доминира кат основен цвят яд ме е че хората които искат да внесат красота и имат за нея глад са смятат за престъпници щот са различни от другите в мръсния град аз съм просто от хората които искат тази ситуация да се промени и знам че ще ме разбере всеки един на който тя противоречи ако злобата премине във течност ще ни заливат бурни реки много съжалявам да го кажа но ежедневно се утвърждават тези изводи Чудя се каква грешка съм допуснал пред днешното общество засичам поглед който ми съобщава че човека насреща обмисля нещо зло може би щот имам бира в ръката или че съм се скрил от дъжда под качулката нека ме заклеймява за боклук аз съм равен с другите излязъл съм от люлката преди шестнайсет години това не ме ли прави личност нямам ли права кажи ми? не мога ли да искам на всяка стена да има разноцветни картини да звучи хоп докато пием бира играем хек по квартални градини но това не е никак правилно - веднага за упадък набеди ни просто гледаш през крива призма и виждаш само негативи затва не предполагаш колко райтъри мсита изобщо младите са креативни само дай 6анс за развитие и те заливат милиони идеи позитивни но понеже не ти се нравят външния ни вид и нашите каузи ограничи ни вече не се сещам за нещо хубаво което закона не забрани ни. колкото и да искаш не те пускат на концерт ако не си пълнолетен вечерен час през зимата девет десет гювеч когато сезона е летен няма начин да се забавляваш без в проблем с институция да си оплетен за това "фак дъ поулийс ен говърмент" от всеки е повторен и потретен не може да прекрачиш прага защото на вратата има горила оставаш далече от колоните не ще усетиш истинската музикална сила и защо? защото не пише осемнайсет на бялата пластмаска решаваш с друго да си напрайш кефа-грабваш чанта с флакони и маска.... |
|
| Автор: | ^Angel4ety^ [ 13 Апр 2006 23:08 ] |
| Заглавие: | |
moita prostotiq.... Don't look me if you say goobye, because I never stop to cry! Don' kiss me if you want to go, because this is so... Don't say you're pretty, because you're so swetty! Don't look in my eyes, because my heart is in ice :vomit: |
|
| Автор: | avril [ 14 Апр 2006 14:41 ] |
| Заглавие: | |
ЗаличЕнИ.. :boo3: Мъртви спомени душата ми обгръщат горчива истина мислите ми в ад превръщат, едно минало,един отчаян миг,една безгранична самота, опитвам се да преглътна всичко с лекота. Затворена в оковите на миналото,което ме преследва стоя отчаяна не мога да избягам...миналото ме следва, изгубена в мислите си пространството ме заличава минало бъдеще,всичко свързано с теб ..не се различава. Като мъртва стоя обляна в локва от кръв изправена срещу света търся себе си в отчуждената близка реалност,но изведнъж висчко ..умира! Заличена в тишината няма към кой да се обурна по дяволите! иска ми се да умра и да не се върна. Всяка мисъл,всичко свързано с теб ме съкрушава погубвам себе си живота ми се разрушава, но ти не намираш смисъл във всичко,което ти казах всичко е погубена от живота се отказах... Боли ли?-сега я видя! Мъка ли?-сега разбра... Ела виж ме пред теб стоя с кървави ръце виж с усмивка заличавам твоето сърце! Моли се,плачи,кърви в ада върви там изгори от ужас крещя,но Направи го накрая ......спомни си за мен...Умри! Заличи себе си в мръсната реалност.. кръвта се пролива..ножа в сърцето ти забих.. Спомни си... Заличих те!!!!!! |
|
| Автор: | avril [ 17 Апр 2006 00:01 ] |
| Заглавие: | |
пО пЪтЯ.. Потънал в мислите на своя свят стоиш отчаян и си мислиш,че си боклук, захвърляш всичко ей така напук нищо няма измерения всички глупости бяха дотук! В главата ти е пълна каша и искаш просто да изчезнеш жадуваш за промяна искаш от това проблемно положение да излезнеш.. Всичко,което става около теб те дърпа назад неочаквано ти спира времето и не те допуска напред. Скиташ се сам по улиците в противоположната посока незнаеш на къде вървиш.. изпаднал в пространството без никаква насока, не правиш нищо по-скоро изпитваш ненужна виновност за това което си сега, ..толкова много се бориш ,а няма кой да ти подаде ръка. Мълчиш,ругаеш,изведнъж горчива истина в душата ти проблясва тежко е открита рана сърцето ти пробожда.. Навън вали,а ти стоиш на прага и палиш последната цигара мислиш си как всичко има неочакван обрат и се повтаря, питаш се коя си всъщност само ако знаеш мислиш си,но не искаш да гадаеш. Обвиняваш се за тва на кой си се доверила от истината боли,но късно си го открила, ..не правиш откритие,по скоро звучиш като намек-питаш се къде е твоя дом бродиш като скитница в изгубената реалност и търсиш някакъв подслон.. Вървиш и се опитваш да стигнеш по-далече... търсиш нещо,но си обречена в заблуда сама сред чуждите себе си изгубваш,пътя е дълъг едва ли някой би ти направил услуга ..да би се опитал,само ако може за миг и път и дом да ти предложи, но това е трудно всеки е потаен,заслепен от нереалната глупост единствено от всичко заобикалящ0 откриваш в себе си подслон... ...Толкова много те боли ...за всички изказани лъжи ...объркани чувствата тичат ...в пространствата на неограничените обятия. ...Настръхнали се лутат мислите ...в разплаканото ти време, ...прелива болката в истина и нереално безвремие... |
|
| Автор: | aneela [ 18 Апр 2006 10:14 ] |
| Заглавие: | |
няма рима но.... Ще ме видиш някой ден на тротоара, ще си припомниш всички мигове заедно, ще поискаш да си ги върнеш, но всичко вече ще е изгубено! Ще разбереш от какво си се отказал, ще видиш че не можеш да живееш без мен! Ще осъзнаеш че нямаш нищо на света без мен и любовта! Ще разбереш,че ако не се върна, дните ти ще бъдат пусти, нощите-самотни, работата-невъзможна! Ще се приближиш до мен и ще ме помолиш да се върна! Не ме моли! Никога не ще забравя това,което ми стори! Начинът по който се подигра! Ще си тръгнеш и след това цял живот ще си спомняш мен- там на тротоара, спряла дъха ти завинаги! |
|
| Автор: | aneela [ 18 Апр 2006 11:00 ] |
| Заглавие: | |
тва не е толкова хубаво ама айде... Седиш самотен в малка тъмна стая! Поглъщаш много алкохол! Живееш сам без капчица любов! Не унивай! Животът продължава! Трудно е,разбирам! И аз съм минала по този път! Изход винаги има ,той е някъде там,някъде навън! Излез-потърси го! Сложи край на всичката тази тъга! Намери щастието и си изживей живота!!! |
|
| Автор: | -HeMa_ucTuHa- [ 18 Апр 2006 22:51 ] |
| Заглавие: | |
- Учителю, вчера човек на когото много държа ме излъга. - Случва се. - Споделих с приятел. - Интересно решение. - Той също ме излъга и то умишлено. - Постъпил е правилно. - По-късно разбрах, че никой не е искал да ме излъже. - Всички грешим. - Истината ме направи нещастна и накара двама мои приятели да се страхуват от мен. Струваше ли си? ----- Защо имаш изморен вид? - Сънувах много лош сън, учителю. - Разкажи ми. - Намирах се сред пустинята. Някакво черно, отвратително същество ме беше яхнало и безмилостно забиваше пети в хълбоците ми, принуждавайки ме да тичам. Остри камъни разраняваха краката ми. Бях боса. Устните ми копнееха за капка вода. Умората разкъсваше тялото ми и всичко ме болеше. Злото, което ме беше обсебило не искаше да ме остави да почина. Молех го, но то ми обещаваше, че зад онзи далечен хълм ни очаква кладенец и меко легло. Паднах на земята, напълно изтощена. То скочи от гърба ми, но продължи да ме рита. Искаше от мен да се изправя и да продължа. Имах нужда от почивка и обувки, а не от обещания за кладенец. Учителю, аз сънувах Надеждата. |
|
| Автор: | Stink__ [ 18 Апр 2006 22:55 ] |
| Заглавие: | |
кучка .. как ги пише само (щях да сложа :клап: , ако този емотикон не ме дразнеше толкова .. ) |
|
| Автор: | -HeMa_ucTuHa- [ 18 Апр 2006 23:00 ] |
| Заглавие: | |
Да доживея до сутринта... В момента няма нищо по-важно от това да се вкопча в една мисъл,в една мелодия, в едно съчинено лице и да пропусна времето да се утаи в чашата на моя гняв, на моята безизходица,на опасността от безвъзвратно решение.Няма нищо по-трудно - да се свия на топка в себе си и с иглите на свойта безпомощност да пронижа света с едничката цел -някак си да надживея нощта. автор: нЕпознат |
|
| Автор: | avril [ 22 Апр 2006 11:07 ] |
| Заглавие: | |
....ИсТиНа.... ВсЕки дЕн нЕщАтА в жИвотА се пр0мЕняТ мНогО чЕст0 сЕ слУчвА прИятЕл да тЕ прЕдАдЕ, нЯкоЙ дРуГ е уСпЯл дА тИ пРоВалИ жИвОтА иЗпрАвЕн сИ прЕд ДиЛеМа ПорАждАщА мНожЕстВо вЪпрс0сИ,кОит0 сАмО тЕ обЪркВаТ. ПитАш сЕ на кОй лИ мОж3ш дА сЕ дОвЕриШ,нО вСекИ зНаЕ,ч3 дОвЕРи3 н3 с3 пЕч3лИ пр0стО еЙ тАкА пОстОяНн0 нЯкоЙ с3 оПитвА нОж в гЪрбА тИ дА зАбИе дА те зАтРиЕ и ПосЛе дА тЕ пОкРи3 зАт0вА чОв3чЕ виНаГи ТрЯбВа Да БъДеш нАщрЕк,аКо ИскАш дА уСп3еШ в ЖиВоТа ТРяБВа Да Си ГОтОв ВсИчКо Да ПРеОдОлЕ3ш,вСекИ ПрЕдАт3л,вСяКа ПР3ЧкА Не ТРяБВА дА тЕ боЛи.. Вс3кИ сЕ оПиТвА дА т3 отСтРаНи дА зАмЕсТи ТвОйТ0 МяСт0 ЗатОвА чВеК По-дОбРе Се СтЕгНи и ТиЯ лАйнА зАеБи дОрИ с ОТВ0РенИ Очи ТРяБВА дА сЕ сПи, вСеКи глЕдА дА тЕ пр3цАкА..пО дЯвОлИтЕ жИвОтА е ШиБаНа ИзМаМа,мрАзЯ шИбАнАТа РеАлНоСт УлИЦаТа Е иСтИНсКИя ЖиВоТ СаМо Те ПРецАквАт И ТИ СКиАш дА наПРаВиШ Същ0тО нЕ сЕ оплАквАш. ПрОсТ0 ГЛеДаЙ РеАлНо нА нЕЩАтА.. кОпЕлЕ мрАзЯ ЖиВоТа СкАпАн ЖиВоТа Е гАд3Н и нЕЧЕсТеН чВече нО кОй г0 еБе жИвОтА е ЕдИн жИвЕй ГО до крАя м3н дОрИ дА нЕ знАеШ нЯа ПРиЯтЕли ИМа СаМО прЕдАтЕлИ мрАзИШ СиЧкО МнОгО сКоРо сЕкИ Ще ПоЛуЧи обЯснЕниЕ зА твОитЕ поСтЪпкИ и ЛайнА вСеКи ДеН КоПеЛе НяКоЙ е ПРОтИв ТеБ нО на КоЙ Му пукА пИч зАеБи! |
|
| Автор: | spiretedGirl [ 24 Апр 2006 11:36 ] |
| Заглавие: | |
i hurt mysElf today to seE if i stilL feel i focus 0n the pain the only thinG that's reaL. |
|
| Автор: | -HeMa_ucTuHa- [ 25 Апр 2006 01:03 ] |
| Заглавие: | |
spiretedGirl написа: i hurt mysElf today
to seE if i stilL feel i focus 0n the pain the only thinG that's reaL. :pray: |
|
| Автор: | -HeMa_ucTuHa- [ 25 Апр 2006 01:06 ] |
| Заглавие: | |
"Отново седя сама,отново всички си отидоха.Такъв ли трябва да е животът?Това си мисля сега,когато светът ми се вижда толкова жесток и несправедлив.Жалко е,че някои хора трябва да научат жестоката истина за живота,такъв какъвто е,толкова рано.Особено в България,това е неизбежно,реалността е жестока и това е факт,който не можем да променим.Не винаги всичко се нарежда така,както искаш,не винаги всичко е наред,както ни учат като малки. Една песен гласеше:”Вече не плача наяве,вече не виждате сълзите ми,но зад тези очи се крият толкова много тъга и болка.”Не съм си мислела,че това някога ще важи за мен,но важи за съжаление.Сега се чувствам толкова сама,толкова нежелана Нещо се обърка,нещо се промени в мен,в „приятелите” ми,в хората,на които разчитах в света около мен. Приятелство-ха,няма такова нещо.Няма хора,които да не могат да те предадат,няма хора,които винаги ще са до теб и ще ти помагат,но има такива,които ще те излъжат,ще говорят,а няма да мислят нищо от това,което казват.Може би виждам нещата от твърде мрачна гледна точка,но това е което виждам,пък и все някой трябва да гледа на живота така,нали? Вече ги няма верните „приятелки”,отидоха някъде при интригите и лъскавите неща,няма го онзи,който до вчера говореше небивалици,че винаги ще ме обича.Илюзъорният свят,който си бях създала,за да прикрия болката се изпари .. И сега сама гледам напред в нищото и мисля какво ще правя с живота си.Какво ще правя без приказката,която си бях съчинила?Искаше ми се всичко да се нарежда като в приаказките,с които отраснах,но не става така!Няма го принца да ме спаси,няма я вълшебницата да ме превърне в нешо хубаво.От мен остана само това,за което се представях,така както хората ме виждаха и познаваха.Хората-винаги всичко за хората,за мнението им,за оценката,за техния живот .Те ми говорят сега,обясняват ми нещо,което вече знам.Чувам познатата фраза: ”Нали ти казах!” и се смея на ум.Нали ми каза какво „приятелко”?Каза ми че ме лъжеш или че ще направиш всичко,за да имаш и малкото,което имам и за което съм се борила?Това ли ми каза?Не . Опитвах се многократно да се обърна към тези хора,които ме лъжат в очите и си мислят,че съм толкова глупава,че да не забележа нищо.Опитвах се,но накрая осъзнах,че няма смисъл,така ще нараня и тях и себе си и то излишно.Стигнах до извода,че не си заслужава,защото от моите думи те няма да се променят и само ще разпаля един проблем в повече. Питам се какво ще се промени като напиша тези редове,с какво ше помогнат,ще помогна ли на някой да промени живота си и да живее по добре?Надявам се някой,четейки това да разбере какво става вътре в мен и да направи извод за самия себе си.Няма да казвам силни думи,защото има хора,които живеят в пълна мизерия,има болести, бедност,нещастия но да не оставяме назад и духовната бедност и самота.Духовната бедност в хората около мен и духовната самота вътре в мен . Сама-толкова много болка се събира в тази дума,сама И сега накъде?Гледам навън и виждам как другите бързат на някъде,смеят се и отминават,просто живеят А аз сякаш съм спряла,сякаш за мен времето е спряло и няма да тръгне,докато не разреша проблемите в и около мен.Не искам всичко това да звучи егоистично,не искам да мислите,че мисля само за себе си и това е всичко,което ме интересува.Съгласете се,че първо трябва да се справя със самата себе си,преди да почна да разрешавам чуждите проблеми и да се боря с несправедливостите по света. А със себе си май трябва да проведа много сериозен разговор.Трябва да си се скарам и да се накажа да не излизам от стаята си,както когато ме наказваха като малка,когато бях счупила нещо Дали това ще помогне?Трябва да си се скарам за това,че вярвам на всичко,че съм наивна,че не виждам реалността,колкото и да се вглеждам и да се опитвам да я открия.Толкова много хора са ме лъгали,че вече започвам да се замислям кое всъщност е истина и кое не.Лесно беше когато бях малка,изживявах всеки един момент без да се замислям за последиците и бях щастлива.Спомените от детството ми са най-хубавите и винаги тайничко си мисля колко хубаво щеше да е ако се върнеха онези моменти,когато да играеш на топка беше най-важното!Защо ли?Ами защото всичко беше толкова простичко,толкова чисто и непринудено,там някъде под орехите,на пейката остана истинското,останаха хубавите моменти,щастливите мигове,там остана сърцето ми Тогава исках да порасна,защото мислех,че животът винаги ще е игра и всичко ще е истинско.Но винаги има „но”,нали?Но не стана така и сега се обръщам назад с толкова много носталгия и разбирам,че сърцето ми вече е празно,останали са само онези хубави усещания и спомени за щастието и красивото. Хм май трябва да си се скарам и за това,че се опитвам да живея в миналото си.Но какво да търся в настоящето?Намирам само болка и нещастие.Вече съм свикнала,не ме съжалявайте,но се замислете как се отнасяте с тези,които са до вас,защото утре може да ги няма.Вече се смея на собственото си отношение към всичко около мен.Може би не правя това,което трябва,може би съм пропуснала да си взема от еликсира на щастието !А може би утре ще ми го доствят или някой ще ми го подари ?А може би някога сама ще се науча да се радвам на света,колкото и мрачен да е!." |
|
| Автор: | ZerO`Mc [ 25 Апр 2006 01:25 ] |
| Заглавие: | |
Стълба Животът ми е стълба, по която лазя, със сетната надежда достойнството си да запазя. На първото стапало: несбъднати мечти- тъй тежки и красиви останали сами. На Второто Стъпало: Несподелени чувства- оглеждат се във огледало на порив и изкуство На Третото Стапало: всички подигравки- събирани с години тъй горди и тъй сладки ... Искачвам се нагоре, Запъхтян и измъчен- защо ли да се качвам ... не се раждаме научени Стъпало след Стъпало, Молба след Молба гледат ме от огледало Самотата и Смъртта 14.10.2004 |
|
| Автор: | ZerO`Mc [ 25 Апр 2006 01:30 ] |
| Заглавие: | |
В защита За бурята в душата има думи, тъй силни и тъй чисти те горят, но всеки ден една душа се губи, щом бурите в живота я сломят. Борбата с болката е неизбежна, а предателството толкова тежи, утехата на утрото е тъй нежна, но и с нея мият се сълзи. Една приспивна песен би успяла и моята душа да утеши, но след пагубната ни раздяла самотата може само да мълчи. 20.8.2005 |
|
| Автор: | Amy [ 26 Апр 2006 13:24 ] |
| Заглавие: | |
Дори да умра, не ще загина не ще увехне мойта кожа, защото алкохола който ще изпия не ще ми позволи да се разложа. Не сипвайте на гроба ми вода, на онзи свят не искам да се мия, но ако възкръсна от пръстта, ще бъде само за да се напия! |
|
| Автор: | samo-tvoq [ 26 Апр 2006 23:40 ] |
| Заглавие: | |
Отиваш си! Дори и в сънищата си да те жадувам. Дори сърцето ми безкрайно да тъгува. В очите ти - сълзите с болка парят. Под стъпките ти - мостове изгарят. Слабостта си крия с безразличие. И вместо да ти кажа аз: - Обичам те! - изгарящо в сърдечния ми огън, проронвам тихо в тишината: - СБОГОМ! Във позора, нечути в който грозно живеем пак се правим на луди, за да не поудеем. И за левче отгоре жалиш къща и майка, и тормозиш покоя и живееш в утайка Житейска мъдрост съзирам изгубена в нечии дни. Страдаш, обичаш, презираш... От пепел създаваш мечти........ Sisi....za teb .gif) |
|
| Автор: | aneela [ 27 Апр 2006 08:50 ] |
| Заглавие: | |
Вървя по улицата стара, хората ме гледат но не разбират. Такава цял живот ще си остана, без за мен човек да се погрижи. Усмихвам се на този, той се прави че не ме познава. Махам за здравей на онзи, той ме подминава. Каква бе моята грешка, с какво сбърках,не знам. Животът ми е като на пешка- всеки я мести насам и натам. Омръзна ми такова съществуване! Омръзна ми всеки да ме мрази! За другите живота е пируване, а моя-всеки го гази! |
|
| Автор: | -HeMa_ucTuHa- [ 28 Апр 2006 01:28 ] |
| Заглавие: | |
сякаш сянка, сякаш тъга е обзела тази м0я страна Страната дет' и в т0я мрачен, пропит от сам0та час очаква... Сякаш една лъжа, сякаш без да те познавам те желая, ТЕБ, една лъжа... СЯКАШ кара ме да страдам и това да ми харесва СЯКАШ чувство непознато ще открия... Сякаш една ТЪГА е тази ЛЪЖЛИВА СЯНКА. Ако искаш бъди на дървото птичка или сянката в моя ден в моите крачки и мисли Ако искаш бъди лъжата на моите дни, лъжата скрита от истини Ако искаш бъди и тъгата в моите очи, изгуби се в нея и просто стой в моите очи. Да гледаш през тях, да видиш страха в хората, да попиеш от злобните им погледи, Защото . . . б0ли к0гато си жестоко ранен, нали ? Така б0ли и к0гато си СЯНКА в хорските очи! и СЯКАШ пак си оная СЯНКА, сякаш си оная ТЪГА дЕто е обзела тази м0я страна...на к0ято се обръщам щом съм сама, а съм сама щом те няма ТЕБ, лъжа... |
|
| Автор: | -HeMa_ucTuHa- [ 28 Апр 2006 01:44 ] |
| Заглавие: | |
с какво плащат хората за греховете? за щастието, за усмивките и за враговете създали си? Аз мъчно се човек наричам и мъдро се сега изправям да изразя тази своя дълбока и страшна от части мисъл, че плащам с плът. Защото усещам как всеки път щом се усмихна някой краде от мен, краде част от мен..усещам как нокти се забиват в тялото ми и откъсват сладките части. Усещам и крадящите погледи, крадящи горещите части от тялото ми, понеже тези погледи са на ледени очи...и усещам ги всеки път щом се обърна с гръб.. Странно, но не усещам, а виждам как с мудни движения се промушват ръцете на поредните крадци, вземащи от мен и последните останки плът, и то всеки ден, всеки път щ0м се отдръпна от враг..и трагично се оказвам до по-г0лям враг. И така аз плащам с плът..остават капките кръв, а те попиват в пръстта.И така и тя си взема своят дял от мен. остава съзнанието, надеждите и спомените..и аз съм т0ва.Съзнание, кряпящо се на сп0мени от миналото и надежди.. За това как да платя?На кого да изтръгна очите, сърцето, ушите и ръцете че да м0га и аз да взема своето си ? Да взема своето, какво е то незная, но дали все пак не съм заслужила нещичко ? н0 така бавно, навлизам в плитки в0ди на други реки..и трябва да заровя глава в камъните, та да замълча, понеже от приказки устата се м0ри, а трябват сили за писъците, когато УСЕЩАМ! К0гато усещам как заплащам своето съществуване...а аз съм т0ва,едно съществуване на Съзнание, кряпящо се на сп0мени от миналото и надежди.. |
|
| Автор: | spiretedGirl [ 29 Апр 2006 13:43 ] |
| Заглавие: | |
Love me, my raz0r blade. Peel my skin, mAke me scream. Sink so deeP, make me weep. Cut my flesh, makЕ me bleed. Take mY life, set me free |
|
| Автор: | VaLerian`ka [ 02 Май 2006 11:26 ] |
| Заглавие: | |
One slit.. My skin turns red Two... Blood starts to flow Three... A lil deeper and i'll be dead Four... My motives no one will ever know Five... My life i lead engulfed in fear Six... And all you gave me was pain Seven... With these markings they disappear Eight... Once again, i feel sane Nine... My soul i want to send Ten... My life comes to its end |
|
| Автор: | Мо` [ 02 Май 2006 17:13 ] |
| Заглавие: | |
ZerO`Mc написа: В защита
За бурята в душата има думи, тъй силни и тъй чисти те горят, но всеки ден една душа се губи, щом бурите в живота я сломят. Борбата с болката е неизбежна, а предателството толкова тежи, утехата на утрото е тъй нежна, но и с нея мият се сълзи. Една приспивна песен би успяла и моята душа да утеши, но след пагубната ни раздяла самотата може само да мълчи. 20.8.2005 stia be 4ove4e ti li si gi pisal stihovete? |
|
| Автор: | samo-tvoq [ 02 Май 2006 18:41 ] |
| Заглавие: | |
Ела!Не се страхувам.Аз ще ти отворя и като скитник ще те приютя в съня си. Ще замълча - и без да ти говоря, ще разбереш,че ме изпълваш със присъствие Но не понякога - ти всяка нощ пристигаш и във съня ми неусетно се намесваш, а сутрин, избледнеят ли звездите, отново, без да искам, ти изчезваш... В съня ми...А събудя ли се, мисля - да съм с теб в реалността - насън копнея. Ела! Но не насън,ела в действителност и цял живот за тебе ще живея! |
|
| Страница 11 от 30 | Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ] |
| Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group http://www.phpbb.com/ |
|