.gif)
| Бергон интернет и телевизия http://109.104.192.11/ |
|
| Стихотворения! http://109.104.192.11/viewtopic.php?f=6&t=411 |
Страница 8 от 30 |
| Автор: | KAMIKRON [ 09 Юни 2005 11:10 ] |
| Заглавие: | |
Аз се казвам Мустафа и арабска съм свиня. Аз продавам наркотици на отлични ученици... |
|
| Автор: | ko_ti_puka [ 12 Юни 2005 04:10 ] |
| Заглавие: | |
|
|
|
| Автор: | spiretedGirl [ 12 Юни 2005 13:02 ] |
| Заглавие: | |
Тъга Тъгата ти е болка свята, kато залязваща зора, oт мъка или самота навята, от спомен или от мечта. Тя скрива слънцето в деня ти, премазва те до изнемощ, отнема даже и съня ти, превръща го във бяла нощ. Не плача Смяташ, че можеш да тръгнеш сега. Хайде отивай! Няма да плача. Няма да плувам в дълбока тъга, няма да викам след тебе "Почакай!". Животът върви си със теб и без теб Сълзи и сополи няма да бърша И туй че съм някакъв смотан поет Не значи, че аз от любов ще се свърша. Отивай! Не искам тая тъга и тая измислена твоя вселена. Знам вече, че всичко е само лъжа, че ти си била само буца студена. |
|
| Автор: | -OpTix [ 12 Юни 2005 13:08 ] |
| Заглавие: | |
немам лубимо стихотворение!! |
|
| Автор: | Вики [ 12 Юни 2005 13:24 ] |
| Заглавие: | |
jenih_a написа: немам лубимо стихотворение!!
тук е за стихотворения на юзърите. не за любими... пфу |
|
| Автор: | terlikaa [ 22 Юни 2005 18:30 ] |
| Заглавие: | |
Писна ми вече! Любови, раздели.. Търсиш играчка? - Не! Не уцели! Писна ми вече, след тебе да тичам! Отучих се, вярвай, дори да обичам. С лъжи и преструвки друг размотавай! Бленуваш целувки?- Е, аз те оставям! Горко му на тоя, който те вземе, и той ще потъне, но..мен не ми дреме! Ще дойде, повярвай, и твоето време, сама ще останеш, ще плачеш за мене. Любовта ми ще търсиш- ще бъда далече. И кръв да повръщаш..- писна ми вече!! :finger: |
|
| Автор: | PieceOfShit [ 22 Юни 2005 19:10 ] |
| Заглавие: | |
Ехееееее terlikaa мн здраво тва....
|
|
| Автор: | terlikaa [ 23 Юни 2005 01:33 ] |
| Заглавие: | |
Спомни си след време звездите как с твоето име наричах.. Спомни си и нощите, дните, безумно кога се обичахме. Как гушках те нежно спомни си, вечер щом в мене заспиваше.. и утрото светло сети се, с лъчите си как ни обливаше. Спомни си и всичките пролети, със всички въздишки свенливи.. Спомни си на птиците полета- кръжащи над нас завистливо. ... Спомни си мечтите измамени, пороя от сълзи неспиращи.. спомни си как молех отчаяно, как молех, а ти си отиваше... |
|
| Автор: | mili4ka [ 23 Юни 2005 02:06 ] |
| Заглавие: | |
Отивай си, аз няма да заплача. Не те обичам, имам ли вина? След тебе много други ще изпратя. Дали след тях ще плача или ще мълча? |
|
| Автор: | spiretedGirl [ 24 Юни 2005 00:32 ] |
| Заглавие: | |
Пъзел от загубени парченца Късче, глътка самота Нужна тръпка затаена Премълчана в похотта тъга Мъртви погледи се борят Във черупки от апатия Стонове на мисли задушени Празни думи за надежда Страх за обич Грях на мъка Таен отказ на живота Иска ми се пак да бъда тука Да отпия глътка Утоляваща живота |
|
| Автор: | terlikaa [ 26 Юни 2005 02:07 ] |
| Заглавие: | |
Дали реални бяха срещите, усмивките, целувките безчислени? А думите? Прегръдките горещи? Нима били са всичките измислени? И всички залези мираж ли бяха? А погледите до пределност влюбени? Нали в едно сърцата ни туптяха? Дали е всичко веч загубено? Без отговор остават пак въпросите и тихо си отиваш, слънце мое.. Любов не чакай аз да прося, без друго всичко сън било е! |
|
| Автор: | Дани [ 27 Юни 2005 21:43 ] |
| Заглавие: | |
Раздяла Седем букви случайно събрани, седем букви ръка,за ръка. Те мълчат,но болят като рани Те са по-силни дори от смъртта! * * * Не съм слънце,но излъчвам топлина. Не съм вятър,но летя и търся любовта. * * * Недей да се ровиш в пепелта, там няма да откриеш огън. Нима не знаеш,че с любовта е свършено щом някой каже СБОГОМ!!! * * * Ти ще дойдеш,но ще бъде късно аз ще гния в гроб студен. Ще целуваш букви вместо устни, ще прегръщаш кръста вместо мен * * * Залез Когато настъпва залеза идва мрак и тъмнина, когато настъпва залеза идва болка и тъга. Когато една любов си отива,ти не можеш да я спреш. Когато една любов умира,ти не можеш с нея да умреш. |
|
| Автор: | terlikaa [ 13 Юли 2005 00:43 ] |
| Заглавие: | |
Аз чувствата си пазя оковани зад тежки каменни стени, от страх, че може пак, макар и в рани, духът към тебе да се устреми. Себе си превърнах цял във крепост със плетове отровни отстрани.. И скрих се аз от мъката проклета във гъсти букови гори. ... И уж затворих всички пътища, заключих всичките врати, а чакам пак в самотните ми сънища по някоя пътечка да се върнеш ти... |
|
| Автор: | LeLe^KaKo [ 25 Юли 2005 16:44 ] |
| Заглавие: | |
Светът се промени, вече всичко е различно Гледам с други очи върху себе си критично Възкръсвам от прахта, изправям се прав Като камък корав изтъкан от любов и гняв Сякаш огън и вода в едно са събрани във сърцето ми кървят хиляди рани Със поглед студен към светлината устремен вървя, защото след тъмнината идва ден Със изгрева се раждам и със залеза умирам, защото между ада и рая всеки ден се намирам Във себе си се взирам, стоя на кръстопът Това не е за първи и за последен път |
|
| Автор: | Jem [ 25 Юли 2005 17:56 ] |
| Заглавие: | |
Ledeno_studen tova mn dobro ))
|
|
| Автор: | elmo-toper [ 25 Юли 2005 21:30 ] |
| Заглавие: | |
вървя по пътя на нощта следвам лунната светлина а стъпките ми отекват в мрака отдавна забранен звън зашумоля камбаната на влака седя на релсите скована като пън шофьорът ме погледна със уплаха цялата тишина на света се бе събрала в един сън дори и насреща-идващата машина не издаде нито стън ами звъна....какъв бе този звън който ушите чуха ненормална не съм (май) но не съм и глуха и все пак оставаше метър а скоростта не намаляваше а аз видях лицето на машиниста и погледа му срещнах халюцинации нямам (май) но не съм и сляпа продължавам да седя и да следя пътя скъсяващ се помежду ни а за какъв сън ставаше дума разтресе се от тази мисъл ума ми ненормална не съм (май) но спомени имам но въпреки това седя там и светлените ме заслепяваха и после се сетих каква лунна светлина..та то беше ден халюцинации нямам (май) но какво е нощ знам а какви релси бяха тези стъпала по които вървях и какъв влак се луташе из коридора на входа Луда ли съм....или пък май прекалих с тревата.... |
|
| Автор: | Jem [ 02 Сеп 2005 14:18 ] |
| Заглавие: | |
Една любов от мен си отива, откъсва се от моята душа, една любов мечтите ми разбива с презрение,обида и лъжа. Намръщена се лута между сенки, отблъснали я като призрак блед с прерязани от мъка вени- тя огън е била,сега е лед! Погребана от вчерашните грешки тя спи сега сама в пръстта, а ние с теб-безлични пешки на гроба й поставяме кръстта... P.S.ne sum go pisala az,ama se predpolaga se e avtorsko |
|
| Автор: | LeLe^KaKo [ 02 Сеп 2005 15:01 ] |
| Заглавие: | |
|
|
|
| Автор: | Sorceresss` [ 02 Сеп 2005 16:16 ] |
| Заглавие: | |
... |
|
| Автор: | LeLe^KaKo [ 02 Сеп 2005 17:56 ] |
| Заглавие: | |
Недей издига вълнолом в сърцето, за да възпираш бури и вълни. Сърцето в гняв се мята,в радост свети то знае и възход и падини. Недей издига вълнолом в сърцето, недей издига каменна стена. Не чуваш ли?-там тътнат ветровете, бучи прибой-разбива се вълна. |
|
| Автор: | Явор [ 08 Сеп 2005 17:16 ] |
| Заглавие: | |
Събираме жадно капките любов и се радваме на щастието, слагаме им златен обков и забравяме за нещастието. Радваме им се до гроб спасяват ни от самотата. Служим им всички като роб за да ни напомнят добротата. Събираме ги в нашите сърца, те са нашето богатство. Чувстваме се с тях като с крилца, помагат ни за всяко бягство. Даряват ни със сила, насочват ни в живота, помагат ни в житейските дела, водят ни по пътя на любовта. Държат ни в тяхна власт контролират нашите мисли. Пазят ни от зейналата паст на завиждащи и егоисти. Но загубим ли ги настава омраза, която разяжда сърцата ни като проказа. Живота ни остава без посока, без смисъл,без цел,без насока. Светът около нас се срива и щастието някъде се скрива. Питаме се за какво живеем, защо Бог ни е направил така. Защо като птичките не пеем и какъв е смисълът на всичко това. Събираме жадно капките любов, сърцето ни е жадно за тях. Слагаме им златен обков, донасят ни те веселие и смях. Без тях неможем да живеем, без тях веднага ще умрем. Събирайте ги братя мои и не правете като мен |
|
| Автор: | ^BigBrother^ [ 09 Сеп 2005 01:30 ] |
| Заглавие: | |
Сън или спомен в бездната синя, бях една вълна без име. Миг или веченост знам че , те има, пръски щедър смях , дари ми. Цял живот , цял живот дълго те чаках, все вървя , все вървя към тебе мой бряг. Тази нощ , тази нощ нека сме двама, ти и аз , ти и аз тук и сега. Всички се връщат, няма да крия , аз дойдох за да остана. И ни прегръща светла магия, другото е зов и пяна. Цял живот , цял живот дълго те чаках, все вървя , все вървя към тебе мой бряг. Тази нощ , тази нощ нека сме двама, ти и аз , ти и аз тук и сега. Но защо скалите , между нас застават? Докога , докога. Цял живот , цял живот дълго те чаках, все вървя , все вървя към тебе мой бряг. Тази нощ , тази нощ нека сме двама, ти и аз , ти и аз тук и сега. Цял живот , цял живот дълго те търсех, все вървя , все вървя към тебе мой бряг. Може би , може би мъничко късно, но и нас , ни събра любовта. |
|
| Автор: | ^BigBrother^ [ 09 Сеп 2005 01:32 ] |
| Заглавие: | |
Самотник в безкрая Когато навън дъжд завали и бавно капка по капка сипе се той. В душата нахлуват мисли различни, за живота или за смърта. За това как човека живее, за делата му на тая земя. За пропилените и за бъдните дни, за мечта превърната в блян. По света има хора различни, бели и черни,богати и едни. Но всеки по своемо е самотник, скрил самотата зад ревидна усмивка. Но когато това ти осъзнаеш, вече е късно за живота напред. Пред теб се изправя безкрай, още един живот ти на света завещаваш. Когато навън дъвд завали и бавно капка по капка сипе се той. В душата нахлуват мисли различни, за живота,не а за смърта. |
|
| Автор: | spiretedGirl [ 14 Сеп 2005 18:05 ] |
| Заглавие: | |
..... |
|
| Автор: | Sorceresss` [ 14 Сеп 2005 18:47 ] |
| Заглавие: | |
Нам3рих тЕ, нЕ мИ бЕ трУдн0 тИ бЕше кат0 мЪничк0 дЕте п0зВолИх тИ дА надЗърнеШ в м0я сВят и нЕ п0миСлих к0лкО чИсто е тв0Ето сЪрцЕ... С лек0тА 0пЛет0х тЕ в мРежА 0т лЪжи наСитих мИслитЕ тИ с гНяв и п0дОзРение нЕсп0с0бНа да пРедвиДя к0лкО щЕ тЕ заб0лИ сЕга дУшаТА тИ кРещИ кЪм мЕн зА изБавлЕниЕ... СърЦет0 тИ 0трОвИх, сМачкАх г0 с фИнес, бЕз жАл0ст лиЦет0 тИ с тЪга п0крИх, 0чИте тИ в сТъкл0 пРевЪрнах.. ТрябВа дА тЕ пУсна вЕче, иНачЕ щЕ сЕ задУшИш ВървИ, жИвей, 0биЧай...на мЕн нИк0га нЕ щЕ пр0стИш... |
|
| Автор: | avril [ 01 Окт 2005 03:20 ] |
| Заглавие: | |
Както всичко е идеално и нямаш никакви проблеми, изведнъж всичко се преебава и стават някакви шибани промени. Всичко което мислиш,че си направил и постигнал отива по дяволите и разбираш,че си пропаднал. Търсиш някакъв изход да се спасиш, но в един миг осъзнаваш,че няма такъв и грешиш. Оставаш с мислите ,че трябва да се направи нещо, всеки ти се прави на приятел и му се струва смешно. Повечето хора не те разбират,защото не са в това положение, а ти стоиш безотговорен и вършиш някакво престъпление, което да ти помогне да се избавиш от проблемите, но всъщност всичко става все по лошо,не ебаваш за нищо големите. Няма изход!Незнаеш какво да правиш,а никой не разбира това, стоиш сам в ноща и се питаш по дяволите какво ще правя сега? |
|
| Автор: | fidget [ 01 Окт 2005 07:04 ] |
| Заглавие: | |
само една люб0в исках, истинска, и получих я само едно сърце пазих ,за нея, и дад0х го само един човек д0косвах, с ръцете си, и изгарях го само едни очи гледах ,не на сила, и със светлина заслепявах ги само от твойта люб0в грабех жадно и пиех! само твoйто сърце приех и до днес не оставям самo в твойте ръце страстта убиваше ме и на н0во се раждах само за миг очи да затворех и от страх се разплаквах.. |
|
| Автор: | samo_tvoq [ 02 Окт 2005 18:51 ] |
| Заглавие: | |
С тебе ни събра случайността, А можеше нима да се разминем ? От пътища кръстосан е света и всеки път е дълъг със години. Ти щеше да останеш непознат, аз нямаше да знам, че съществуваш, аз нямаше да чувствам топлината на устните, които ме целуваха. Аз нямаше да стискам твойте длани да пия от очите ти успокоени. О, това не можеше да стане виновникът е нашето рождение. С тебе ни събра случайността един на друг сме били просто нужни и сме се търсили, събра ни любовта, защото не можеше да бъдем чужди. |
|
| Автор: | samo-tvoq [ 03 Окт 2005 01:15 ] |
| Заглавие: | |
Попей ми.Аз ще слушам и ще плача. Попей ми тихо през нощта на глас. Попей ми.Песента поглъща здрача. Попей ми нежно в този късен час. Ще си запалим и свещичка.Тъжно, ще впием погледи един към друг. Ще издълбаем времето тревожно... Нали така сме стигнали до тук? Израстна тишината.Даже вече не помня и на славея гласа... Попей...попей ми времето изтече, ще трябва да се връщам у дома А там е тихо.Никой не говори и никой не ме чува...пустота. Една едничка песен с мене спори... Попей ми...та от сладост да заспя.... |
|
| Автор: | samo-tvoq [ 05 Окт 2005 01:02 ] |
| Заглавие: | |
Помниш ли онази пейка, потънала във гроздов цвят. И онзи аромат на вейки... там беше целият ми свят. Не съм забравила дъгата ти я рисуваше в очите ми. Мигът след дъжд е кратък, безкрайно кратки дните ни. Преливат стиховете в синьо. Написаното в мен остава. Дъждът те грабна и замина... ...и няма как да те забравя... За рождения ден на моето Лиди... Обичам те! |
|
| Страница 8 от 30 | Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ] |
| Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group http://www.phpbb.com/ |
|