Бергон интернет и телевизия

_________________
"И виждаш: цялата земя не стига едно сърце да погребеш.."

Бих искала да те познавм
във следващия си живот.
Тогава може би ще вярвам,
че всяка болка е до гроб
и всяка истина до вечност.
Не искам да повярваш в мен.
Бих искала да съм далече
и да не влизам в твоя ден,
зад не виждам как изгаряш.
И да не чувствам как горя...

Бих искала да се удавя
до глътка в твоята душа.
За да ме имаш...И тогава
да бъда твоя светлина...

_________________
Dont let me down again...

Prostih az p1rvata ti greshka, a posle vtorata prostih i misleh:"Vse pak e 4oveshko" i bolkata si nqkak skrih.Taka naviknah da pro6tavam,a ti navikna da greshish.Doide den i ti zabravi , 4e s men v jivota si drujil.Taka te4aha bavno dnite i greshkata ti stana grqh.
Dnes kolko drugi sa o4ite ti i kolko drug e voqt smqh!Bezkraino me boli, bezkraino mi teji, no po-dobre da stradam 4esto,otkolkoto v bezbroi l1ji!!!

_________________
Премахвай всичко що ти пречи! Гаси! Пали!Ала живей! Бъди човек, а не човече!Гори,но никога не тлей!!!
вчера-това е история!
Утре е таина!
А днес-подарък от съдбата!

Очите ми ме молеха да спра да гледам очите ми твърдяха че съм луд луд за да ги карам да се взират и да те търсят там там където отдавна не си и няма да те има....Очите ми ми казаха че са те виждали и друг път че са те виждали много преди мен че те познават много преди мен и знаят как бързо се променяш и изчезваш...и няма смисъл няма смисъл насила да ги карам да търсят това в теб което нямаш...и щях да видя не ги послушах и ги държах отворени и когато ги затворих беше късно защото бях те пуснал вътре в себе си и всичките ми думи и желания бяха приели формите на твоите движения....сега докато те изтръгвам от сърцето си седя и мисля не е ли смешно това че докато гледах с отворени очи не забелязвах нищо и трябваше да ги затворя за да видя.... очите ми ме молеха да спря да гледам очите ми твърдяха че съм луд за да ги карам да се взират там където отдавна те няма и никога няма да си..........

Навик

ти ме хвана за ръката и се опита да ме задържиш,
но аз не казах нищо,дори в този миг сгреших.
Останах с мислите за теб и за онази нощ,когато ме попита какво реших
когато вървях с теб в тъмнината ,замислена какъв живот развих.
В онази тъмна нощ животът ми за миг се преобърна,
времето с теб летеше бързо,но не можех да го върна.
Понякога си мисля,колко много искам да те прегърна,
но проблема беше в мен ,затова любовта си в истина не можех да превърна.
Чувствах се объркана,защото мислих,че не те обичам,
но всеки спомен свързан с теб отново исках да изпитам.
Всяка дума свързана с теб ми избистряше мислите,но преди всичко сълзите ми не спираха,
защото имах нужда от помощ,но всички сили в мен умираха.
Сигурно мислиш,че ми е много лесно сега,
но незнам как стигнах до тук провалих толкова неща.
Незнам дали има смисъл за толкова неща да се боря,
незнам нищо,дори незнам какво да ти говоря.
Незнам защо да викам,защо стъклото да разчупя
освен,ако отново не започна.......
Не,това е лош навик,но за вас незная
нищо няма смисъл,това е просто края.

Slon4eto iori dnes sa ukokori varvqlo is gorata
slu4aino sre6nalo edin jiraf v tamninata
slu4aino jirafa go pogledna v o4ite
slu4aino oba4e mu poiska parite
slu4aino slon4eto gi zabravilo naro4no v tqh
slu4aino slon4eto izqlo edin perdah
slu4aino slon4eto si noselo edna granata
slu4aino jirafa mu pomirisal krakata
slu4aino pripadnal v pe6terata ot mirizmata
slu4aino stana tova i vsi4ko koeto kazahme dosega
slu4aino e laja no priemete tova e realnosta

Vsi4kata prilika sas okolna sreda slu4aino ne se savpada s prelita6tiq v1zuh pokrai vqtara TO4KA

_________________
Az iskam da kaja ne6to za sebe si i da si dam temata za vas za6toto vie ste moeto 6tastie

НЕ ИСКАМ!!!

Не искам да плача,
но не мога да спра,
не искам да страдам,
но не мога да си забраня,
не искам да съм самотна,
но как да ти простя.
Не искам да викам,
но не мога да спра своя глас.
Не искам да те обиждам,
но не мога да променя думите.
Не искам да те намразя,
но не мога вече да те обичам!!!

на човека който ме нарани......................... :ashamed:

_________________
"И виждаш: цялата земя не стига едно сърце да погребеш.."

_________________
Too young t0 Die...0r t0 fEEl alivE

...

_________________
Too young t0 Die...0r t0 fEEl alivE

няма смисъл да се боря
няма смисъл да рева
само нервите си тровя
и накрая пак да съм сама
отивай си щом искаш
ако щеш и с Нея бъди
надявам се ,че няма да ми липсваш
иска ми се да не ме боли
но няма смисъл да те гоня
и все подир тебе да вървя
сълза след сълза да роня
а да те губя във нощта
щом това избра-изчезвай
отново наранената бях аз
но знай -повече не ме поглеждай
от сега и занапред съм пас

...

_________________
Too young t0 Die...0r t0 fEEl alivE

_________________
life in illusi0n
like a child, dreamy - eyed

_________________
I wish I can...

_________________
АКО МОЖЕХ ДА ИЗБИРАМ КАК ДА ЖИВЕЯ,
БИХ ИСКАЛА ДА БЪДА ЕДНА ТВОЯ СЪЛЗА!
ДА СЕ РОДЯ В ОЧИТЕ ТИ И ДА УМРА НА УСТНИТЕ ТИ!!!

_________________
АКО МОЖЕХ ДА ИЗБИРАМ КАК ДА ЖИВЕЯ,
БИХ ИСКАЛА ДА БЪДА ЕДНА ТВОЯ СЪЛЗА!
ДА СЕ РОДЯ В ОЧИТЕ ТИ И ДА УМРА НА УСТНИТЕ ТИ!!!

Скандал, скандал, скандал...
Аз живея във скандали.
Всеки новичък скандал
е за мене вид омая.

Да. Скандала любя аз
щото всеки е различен.
В любовта не вярвам пак
щото май е утопична.

Тя, тъй любовта красива -
нявга е с фатален край.
И затуй аз ща различен
ала истински скандал!

Да. Скандала предпочитам!
Вечно в него аз се вра.
Аз не мога да обичам.
Сред скандали ще да мра!

_________________
Тук мила ми е всяка пичка и всяка петричка тревичка

ПРЕДАН
Стоиш пред мен, докосвам те с ръце,
но някак си не мога да те стигна.
Усещам тупота на твоето сърце,
сърце, живеещо за друга.

И пак стоиш и аз те гледам,
но твоите очи не търсят мойте,
ти търсиш нея с поглед предан
и се чудиш кога ли тя при теб ще дойде.

И така неусетно деня профучава,
а в мойте мисли си още ти,
ето, чува се гласът на раздялата,
напълват се очите със сълзи.

И през сълзи аз пак те гледам,
но те не трогват твоето сърце,
но ти не си виновен, ти си просто предан
на чуждото, красивото лице.

И виждам аз как се отдалечаваш
и зная, че за мене няма да се върнеш,
обръщам се, а ти ме подминаваш,
а аз си мисля, че ще ме прегърнеш.

И надеждата започва да умира,
скрита в сърцето тъй дълбоко.
И започва някак да презира
сърцето ти тъй малко и жестоко...

Това не е мое.....на една приятелка...ама реших да го покажа щото мене много ме кефи.

_________________
So tell me, what's it like living in a constant haze of stupidity?

_________________
"И виждаш: цялата земя не стига едно сърце да погребеш.."

Защо ли срещнах те случайно
и в теб влюбих се омайно?
Отначало ми беше безразличен само,
но мислих си за тебе явно.
Силно чувство в мен гори,
но ти с невниманието си към мен го угаси.
Дълго време страдах,
сякаш в бездна падах.
Не можех да живея така,
мъничка искрица в мене,
запали се отново и подаде ми ръка,
за да спре душата ми да стене.
След известно време ,
почувствах, че се влюби ти във мене.
От дълбоките ти очи
блестяха непремирени лъчи.
Дълбоко вглеждаха ме те,
както молещо се дете.
Подсъзнателно не искаш ли нима,
душевна близост между двама ни да има!?
Всеки божи ден отправям зов,
вечна да е нашета любов.
Да бъдем двамата един към друг нежни
и да прекарваме дни безгрижни.
Да отправяме мисли в главите си
и да ги чувсваме с душите си.
Да рецитираш ласки към мен нежни,
а те да ми се струват смешни.
Да ти казвам срамежливо, че те ОБИЧАМ,
като думичката малко сричам.
Но всичко това дали ще стане реалност
това можеш ти да решиш за жалост.
Дано и ти ме обичш безкрайно,
мислиш си го вечер тайно.
Дай ми най-накрая твоета целувка
и сигурен бъди, аз ще я приема със усмивка.
Моите мечти нямат край,
защото искам да си с мене знай.
Заедно ще бъдем наи-накрая
това със сигурност го зная.
Автор: Десислава Веселинова Цанева )

_________________
Човек, на когото никой не се харесва, е много по-нещастен от онзи, когото никой не харесва.

Миайната ти ,казвам за пореден път
отиде си,и друг ще доиде,
а може би и ти ще се обърнеш пак към тоя път
не ме интересува вече ,айде
бягай щом тъй искаш
тичай Тя щете пиеме
багяй ,но за миг недей да се обръщаш,
за твойто извинявай нямам време
К'вот било било,
тъй казал е народът
но се моля аз дано
щастлив да е с нве животът
Желая Тя да ти даде това което аз нямам
незнам какво е-ти ще кажеш
аз в живота пак сама ще продължавам
а на Нея живота ти ще до покажеш
нямам лоша мисъл ,знаеш че те уважавам
дано и моят живот добие смисъл
и занапред любов ще подарявам
раздавам се до болка
но едва ли някои ще го оцени
дори в очите ти сега да изглеждам жалка
ти за последен път ме погледни
виж детската радост, с която те гледах
благодарността за щастиетощкоето ми дари
знай ,че никога не те предадох
защото сърцето не ми позволи
И пак ти казвам ,не съжалявам,
не го прави и ти,бъди щастлив до Нея
но никога недей забравя че те уважавам
и без теб аз продължавам да живея

на............

_________________
"И виждаш: цялата земя не стига едно сърце да погребеш.."

_________________
Too young t0 Die...0r t0 fEEl alivE

Защо мълчиш? Нима очакваш първа аз да проговоря, нарушавайки спокойствието на нощта, потънала във тишина? Защо ме гледаш със този поглед плах? Не, не търси спомен от миналото-вече нищо не остана. Защо си изненадан от промяната във мен? Нима недоумяваш? Е, вече няма сълзи в моите очи, в сърцето ми няма място повече за теб. Свикна да ме гледаш вечно натъжена, с прекършено сърце, но аз съм друга.Различна съм. Как не забеляза промяната? Да, забравих – ти не се интересуваше от мен, нали за тебе бях дете, неразбиращо какво е обич. Защо си още тук? Нима не беше безразличен? Забрави, че някога била съм твоя, било е грешка, няма повече да се повтори!!! Щом искаш остани. Аз си тръгвам – не искам повече лъжи.
Това ли заслужавах? Върни ми всичко - от първата целувка до последната сълза. Върни ми всяка маска и преструвка, прикриващи моята тъга. Върни ми всички разпилени чувства и всички пропилени дни. Върни ми всички слова, казани или спестени-от първото „Обичам те!!!” до „Всичко свърши!!!”...
Върни ми ги, за да намери покой една изстрадала душа...

_________________
"И виждаш: цялата земя не стига едно сърце да погребеш.."

Залеза догаря с цвят на ружо злато, премeсено със буйна кръв горчива. Свежа кръв, ухаеща на младост. Красива женска плът, прикрита от безоблачно небе. Тъмнината идва бавно, тихо, борейки се да изгони отминаващия ден. Война на багри, причудливи форми. Война на два различни свята.
Денем съм една. Но нощем...Свалям всяка маска и преструвка, и грима, и суетата. Всичко ненужно свалям. Не искам нищо излишно. Стига ми да притежавам цялото величие на тишината, на нощта, дори на самотата.
Започне ли веднъж шеметния танц на шумове и въображение се ражда красота...Изникват ми крила и аз летя из небето-останало съвсем само. Летя сред звездите, луната бавно огрява голото ми тяло. Не, не ме е срам. Дрехи не ми трябват. Искам само лунна светлина да ме огрява. Звезди са вплетени в косите ми, а птича песен разкъсва покоя нощен.
Не ме е срам от белезите по тялото ми, не ме е срам от нищо. Аз летя. Да летя гола, наметнала само своя живот.
Трептя от възбуда. Кръвта не спира....бушува лудо в мен. Пулса неизмерен не може да се укроти. Кожата гори. Започвам да танцувам, пърхам нежно със крила.
Воала нощен е обгърнал пак града, роса покрила е тревата. Черна пелерина. Щом съм горе забравям грижи и беди. Забравям даже и коя съм, забравям, че любовта горчи.
Уморих се да танцувам. Нека си почина. Да, ще легна на влажната трева.Отправям се надолу, въздухът сгъстен е. Топло е, греховно топло. Сладка нощ омайна.
Ето долу съм, аромата на цветята става моя огърлица. Докосвам тревата, но защо има и роса в очите? Той е с нея и едно сърце кърви. Той е съвсем наблизо. Ето, там е. Погледни наляво. Два силуета губят се в тъмата. Прегърнати вървят-там силует на мъж и на жена. Дали е по-красива? Дали умее да обича? Не, не питай...аз не знам.
Кръвта кипи...иска да се слее със росата. С лъч звездна светлина разрязвам бавно нежната и бледа плът. Не ме боли. Възхищавам се на красотата-кръвта се сля с росата... Аз съм ангел. Кой ли разбра? Аз плаках...той не видя...Но тишината е прекрасна. Нека помълча. Чува се камбанен звън-сълзите падат по тревата. Хвърлям им последен поглед, щастливи са, и ти ги погледни.
Последна сълза-счупена мечта. Един живот-умираща звезда.
Тишината е прекрасна. Да, ще замълча, нека само падащите капки кръв отекват във нощта. Ще замълча....завинаги!!!!

_________________
"И виждаш: цялата земя не стига едно сърце да погребеш.."

Отивам си, защото те обичам!
Защото знам, че ти не си щастлив с мен.
Не съм за теб желаното момиче,
а ти си толкова щастлив.
Живота с друга сподели!
Недей да бъдеш с нея безразличен,
а цялата любов и подари.
Обичам те , защо да го крия?
Нима е забранена любовта?!
Нима и аз немога да обичам,
тъй както много хора по света
=============================
Едни очи
Едни очи не мога да забравя.
едни очи не карат да не спя,
едни очи в сърцето ми остават,
и като въглен страстно ме горят.
Аз искам да забравя, но немога,
не се забравя лесно любовта,
едни очи ме лъгаха жестоко,
и аз неще им никога ПРОСТЯ!!
==================================
Аз писах ти и все за тебе мисля,
и ти протягам смръзнали ръце,
аз писах ти че много те обичам,
и много страда моето сърце,
Аз писах ти , не отговори,
Аз помолих те, ти не ме разбра,
С насмешка ме погледна и отмина,
и другаде потърси любовта,
Сега ти пишеш.
Искам да се върна, при теб при старата камина,
ти молиш ме за любовта която някога отмина.
Недей ! Не искам ! Не припомняй!
напразно призоваваш любовта,
че в теб и мен..
Обичам те и пак ще те обичам,
дори да ме презираш ти,
сърцето си на теб обричам,
пъди ме но не ме мрази.
В моите мечти си рицар,
с лъскави дуспехи,
а може би и крал дори.
Но не си ми в същност просто..
ДЯВОЛ С АНГЕЛСКИ ОЧИ!
============================
Две сърца които се обичат,
две сърца които желаят да се свържат,това е любовта!
любовта е единствената страст която не признава нито миналото,нито бъдещето.
Младоста е винаги красива,
стига да я изживееш както трябва!
Родихме се за да живеем,
живяхме за да се срещнем,
свещнахме се за да се запознаем,
запознахме се за да станем приятели,
станахме приятели за да се обикнем.
=================================
imam o6te mnogo ama sega ne mi se pi6at po natat1k moje

_________________
Ако хората,които говорят лошо за мен,знаеха какво точно мисля за тях,щяха да говорят още по лошо!

Един молец реши до Слънцето да отлети.
Един снежен човек изчака смело пролетния вятър.
Една душа не пожела от тялото си да се отдели.
Но един свят така и не разбра как бавно го превзе Смъртта.
Ако можех да бъда вашия бог - щях,
но сега умирам.
Искам да ме погребат и
в тялото ми нека ябълка да посадят.
Семката с плътта си ще нахраня
и ще я чакам с корени да ме прегърне.
След години нека идват при дървото,
плодове да късат и да ги ядът,
с плодове болката им ще заситя
и ще им напомня, че сега
по-добър живот живея, на по-прекрасно място.
Колелото на живота завъртя се,
след като поехме първата си глътка въздух
и оттогава края чакаме и остаряваме под маските си.
Ако можехме да спасим света - щяхме,
но сега всички заедно умираме,
впили своите жили в силите на някой друг.
Крадеме нечии надежди,
разбиваме нечии мечти,
седим си кротко и само чакаме
всичко от самосебе си да се оправи.

_________________
Многознанието не научава хората да бъдат умни!!!

Докато живеем на тази планета
дните само броим и се молим за още,
горим в страха си и чакаме
нашият идол небесен да ни спаси.
Но кажи ми ,че си тук заедно с мен,
кажи , че не съм спрял да вярвам в теб,
защото аз виждам как топи се нашият идол
и как изпаряват се с него нашите мечти.
Продължавам да виждам
как твоят призрак се носи с мъглата,
как гората поглъща дъха ти с листа -
в сърцето си старо - без чувства , без кръв
вечно ще пазя спомена за теб.
Снегът вали и покрива дърветата тъжни,
Луната отразява безброй пътища мрачни,
а долу в полето дребните хора
седят и я гледат с възхвала,
но пътя към нея плаши всички сърца.
Където ледена светлина земята преспива,
където ангели спят в градини от тръни,
там вятърът надежди превива,
розите къса и заедно всички политат.
Помни ме - и ще живея!
Аз ще съм във всяка капка от черния дъжд,
падащ от небето ,за да те намери,
и ще съм черната дъга,
която с гордост ще закрие Слънцето.
Ще бъда цветето , което ще откъснеш
и ще съм водата , с която ще го храниш.
Ще огрявам пейката, на която Христос и Сатаната си говорят
и ще съм градината, в която се намират.
Ще убия всичко живо само за секунда
и ако ми доскучае - нов свят ще сътворя.

_________________
Многознанието не научава хората да бъдат умни!!!