Бергон интернет и телевизия :: Виж темата - Стихотворения!

Бергон интернет и телевизия http://109.104.192.11/

Стихотворения! http://109.104.192.11/viewtopic.php?f=6&t=411	Страница 5 от 30

Автор:	abaytchev [ 30 Ное 2004 21:33 ]
Заглавие:	Az i ti!
Какво би бил светът без теб любима моя? За мене ти си слънце над полята засмяна като никой на земята. Смехът ти щом дочуя аз, пленен съм пак от топлият ти глас. И нищо, знай, не ще ни раздели, защото туй сме, мила, аз и ти. И нищо, знай, не ще ни раздели, защото туй сме, мила, аз и ти. Дори и да си идеш някой ден, ще пазя спомена за теб и мен. И нищо, знай, не ще ни раздели, защото туй сме, мила, аз и ти.

Автор:	LeLe^KaKo [ 30 Ное 2004 22:56 ]
Заглавие:
Оркестърът гърми.И полилеят се клатят застаршително над нас! Не мога аз щастливо да се смея и с другите да пея с весел глас... И ти,която някога обичах с такава нежност,болка и тъга и щастие единствено наричах, усмихваш се отсреща ми сега. Аз бавно вдигам чашата и пия: спокоен,безразличен и студен. Но как от теб,но как от теб да скрия пожара, не затихнал още в мен? Но как да заповядам да не бие тъй силно неспокойното сърце? Аз пак наливам чашата- и пия... Треперят леко моите ръце. Защо тъй нежно грее твоят поглед? Защо сълза в очите ти блести? Нима неповторимата ни пролет да възкресиш,да върнеш искаш ти? Нима ти имаш сили да изровиш, да съживиш мървеца във пръстта? ...Повярлал бих,повярвал бих отново и в хората, и в теб и в любовта. Внезапно,като в приказка прекрасна, като в чудесен,фантастичен сън целунеш ме задъхано и страстно и тръгнеш с мен- в ноща,в дъжда-навън

Автор:	milen079 [ 02 Дек 2004 02:00 ]
Заглавие:
"Ти си..." Ти си тази, за която мечтаех. Тази, която сънувам нощем. Ти си тази, която обожавам. Тази, която желая всеки миг. Ти си надеждата, която ме движи. Любовта, която ме спасява. Ти си тази, без която не мога. Тази, която обичам с цялото си сърце. Ти си момичето, което ме прави щастлив. Момичето, което ме накара да повярвам в мечтите си. Ти си тази, която ми дава подкрепа. Момичето, за което сърцето ми тупти и бленува. Ти си тази, която обичам!

Автор:	robo-sapiens [ 02 Дек 2004 21:51 ]
Заглавие:
Изсъхнал корен е ръката ми когато докосва лицето ти. Страх се казваш по пътя ми, страх се казваш в очите ми. Страх ме е когато нямам сили да летя. Страх ме е да бъда сам във подлата игра. Празен поглед приятелски иска теб в ръката си. Страх ме е от себе си когато загубя мечтите си. Аз съм Sebastianz55 и ви благодаря за дето четете блог-а ми. Не ме е страх да си го призная.

Автор:	samo-tvoq [ 02 Дек 2004 23:28 ]
Заглавие:
Броя годините които ми остават, макар и неизвестни да са те... Животът взема но и много дава и втори няма кой да ми даде. И колото по-бързо закъснява и колкото над него губя власт той толкова по-мил ми става като разцъфнал в късна есен храст. Аз искам хиляди неща да свърша докрай сърцето си да ти раздам целувките ми нивга да не свършат в сърцето ти да влея плам... Аз искам нещо трайно да оставя дръвче ли плодно,книга или стих и никога дано не ме забравиш да не забравиш...от сърцето ти аз пих.......

Автор:	milen079 [ 06 Дек 2004 01:27 ]
Заглавие:
"Любов..." Любов, за която няма граници. Любов, която гори в моето сърце. Любов, която блести в очите ми. Любов, която прави светът прекрасен. Всичко това е любов. Любов, която винаги ще е при теб. Любов, която ти подарявам Любов само за теб.

Автор:	mixifixi [ 06 Дек 2004 13:51 ]
Заглавие:
Празно и свирепа болка, в оставено, опърпано сърце... . Пробита ..,тъмна дупка, бие ..болката боде... . Желание прогонено от самотата, в земя далечна ще поспре, самотно броди над земята, детето без сърце... . Завито..,скрито...,изморено.., изпразнено, намразило гори, че беше твърде наранено, от празните очи... . Избяга без да спира, небе кристално се смили, приют за цветната картина, сърцето в облак ще заспи... .

Автор:	^^EiSha [ 18 Дек 2004 11:49 ]
Заглавие:
Kogato Te pogledna vremeto spira, no chyvstvata tleqt,liubovta ne ymira! V ochite Ti se davq i na tqx se obricham no ohste jiveq i pak te Obicham..! Pogled1t ti bqga dalech ot ochite mi, ne iskash da me vidish,a t1rsish salzite mi. Ne ochakvash da placha i v liubov da se vricham, no znai che Te Chakam i pak te Obicham ! Jiveesh bezgrijno,bez m1ka i problemi, ne mislish za mene,nai - malko za mene.. Kogato me gledash prestryvash se na bezrazlichen, no znai che Te Chakam, Az pak Te Obicham!!! ... nZ koi go e pisal no e mn hybavko i vqrno (o:

Автор:	milen079 [ 18 Дек 2004 20:40 ]
Заглавие:
"Скитник..." Аз дълго скитах в самота дълго търсих любовта. Пребродих цялата земя, достигнах края на света. Намерих те, да намерих те. Заклех ти се, да заклех ти се, да съм ти верен в любовта, да бъдеш моя ти съдба. И нека лед да станат сълзите ми и нека спре да бие сърцето ми и нека пепел стане душата ми, ако я дам на друг.

Автор:	samo-tvoq [ 20 Дек 2004 22:00 ]
Заглавие:
Ne idvai vav sanq mi mnogo molq nali sami4ak nov pat si napisa e..nqma smisal smqtam da te pomnq no pustoto sarce ne tarsi smisal po cql den misalta izpra6tam vav nai razli4ni kyt4eta u mene no spomenat e mil i mi se shva6ta tova ot lqvo...gurloto....ili korema ne idvai vav sanq mi! molq...stiga! sled vseki syn se 4udq kak se di6a... ne moje li da q zatvorim tazi kniga??? az davam start! i spiram da te pi6a.....

Автор:	dimitar [ 20 Дек 2004 22:33 ]
Заглавие:
huknah podir liubobta mnogo iskah da q svalq no tqloto mi umalq portfeila otletq i otnovo bednostta me spoletq plakah az za neq chakah ot toto da spechelq sila da namerq ,no tova e beznadejdno po dobre da pokorq po prostichka moma :writers_block:

Автор:	fidget [ 26 Дек 2004 02:28 ]
Заглавие:
Зададе се облак темен Зададе се облак темен откъм гора, от Балкана; дали ще е дъждец дребен, или ще е буря страшна? Ех, мой дядо, тежко време! Ралото се едвам влачи и след него сееш семе, пот от чело, град от очи! Кажи, дядо, защо плачеш над тез дълги бразди черни; от чер облак ли се плашиш, или мрат ти деца дребни? Кажи, дядо, че аз помня какъв юнак напред беше; бог да прости баба Стойна, тя пееше, ти ореше. Друг път - помниш? - лани беше: аз заминах през гората, сред юнаци ти седеше като баща със брадата. Какъв беше ти тогава! Сега плачеш - защо, дядо? Байряк ли се не развява, или нямаш сърце младо? "Ех, мой синко! Що ме питаш? Чуй тоз гарван, де там грачи... Но в село нели отиваш, ще да видиш защо плаче стар войвода след туй рало! Там селото се е сбрало на мегданя, за да гледа мойте момци, мойте чеда! Ти ще видиш там набити на прътове, на върлини на момците ми главите - избиха се две дружини! Двама братя воеводи, двамата ми верни сина: скарали се кой да води бащината си дружина! Тесни били планините за несговорна дружина! И стърчат им днес главите, за да плаче кой как мине. Боже, с гръм ти разсипи ме! Ветре, в прах ти разнеси ме! Да не гледам деца малки и техните клети майки, окол пръте как се късат - ръце вдигат към главите, и как после ще се мъчат голи, боси и пребити." Закапаха едри капки, летят, крякат гъски, патки: буря страшна ще да ревне, нели не са капки дребни. секи тича, в село бяга, дядо не ще да разпряга. - Хайде, дядо, да вървиме. "Стой да умра, помогни ми!" t0va mi e ot lubimite :sadblinky:

Автор:	terlikaa [ 26 Дек 2004 23:24 ]
Заглавие:
Ако някога от мен си тръгнеш, няма в миг сърцето ми да спре. Ще скрия сълзите с треперащи ръце, гръб на болката зловеща ще обърна. - Ако някога от мен си тръгнеш, няма и светът да спре да се върти, но любовта която ми дари до дъх последен ще опитвам да си върна. - Когато някога от мен си тръгнеш, ще се изсипе дъжд от плачещи звезди. Ще моля Бога само да те зърна, ще моля Бога... ти да ми простиш. - Когато някога от мен си тръгнеш, не ще престана в любов да ти се вричам. Дори със "Сбогом!" сърце ми да изтръгнеш, с това сърце аз пак ще те обичам! на Кремена...

Автор:	fidget [ 28 Дек 2004 06:03 ]
Заглавие:
До моето първо либе Остави таз песен любовна, не вливай ми в сърце отрова - млад съм аз, но младост не помня, пък и да помня, не ровя туй, що съм ази намразил и пред тебе с крака погазил. Забрави туй време, га плачех за поглед мил и за въздишка: роб бях тогаз - вериги влачех, та за една твоя усмивка, безумен аз светът презирах и чувства си в калта увирах! Забрави ти онез полуди, в тез гърди веч любов не грее и не можеш я ти събуди там, де скръб дълбока владее, де сичко е с рани покрито и сърце зло в злоба обвито! Ти имаш глас чуден - млада си, но чуйш ли как пее гората? Чуйш ли как плачат сиромаси? За тоз глас ми копней душата, и там тегли сърце ранено, там, де е се с кърви облено! О, махни тез думи отровни! Чуй как стене гора и шума, чуй как ечат бури вековни, как нареждат дума по дума - приказки за стари времена и песни за нови теглила! Запей и ти песен такава, запей ми, девойко, на жалост, запей как брат брата продава, как гинат сили и младост, как плаче сиротна вдовица и как теглят без дом дечица! Запей, или млъкни, махни се! Сърце ми веч трепти - ще хвръкне, ще хвръкне, изгоро, - свести се! Там, де земя гърми и тътне от викове страшни и злобни и предсмъртни песни надгробни... Там... там буря кърши клонове, а сабля ги свива на венец; зинали са страшни долове и пищи в тях зърно от свинец, и смъртта й там мила усмивка, а хладен гроб сладка почивка! Ах, тез песни и таз усмивка кой глас ще ми викне, запее? Кървава да вдигна напивка, от коя и любов немее, пък тогаз и сам ще запея що любя и за що милея!... Ботев 2000 mnenie.... .....na AngeL...... :tears:

Автор:	terlikaa [ 30 Дек 2004 00:44 ]
Заглавие:
Когато сам остана някой ден, когато гръб съдбата ми обърне и от куп неволи победен помоля небесата да се върнеш... ....аз ще те обичам! Когато пустотата някой ден, сърцето подло ще разяжда и от обич огън вътре в мен погаси е не разклажда ....аз ще те обичам! Ще проклинам всичко в този ден, не ще желая вече да се върнеш. И с душа от обич наранена смъртта с усмивка ще прегърна... ....но аз ще те обичам! на Кремена...

Автор:	samo-tvoq [ 04 Яну 2005 22:46 ]
Заглавие:
Щом ти домъчнее-обади се! девет цифри само ни пресичат. Гласът ми като чуеш усмихни се, истрии сълзите бисерни ако се стичат.... А аз ще чакам телефонен звън, ще чакам номера като набираш, с трепет ще поглеждам и навън... дали случайно пък не се прибираш.... Щом ти дотежи-върни се... няколко пресечки ни делят, и като ме видиш-усмихни се аз ще те посрещна подир дълъг път.... На милата ми Ваня която замина в Плевен....

Автор:	terlikaa [ 15 Яну 2005 23:31 ]
Заглавие:
Сбогом..обичам те! Сбогом!, сгреших безвъзвратно.. Сбогом!, не ще се върнеш обратно.. Сбогом!, дойде мигът на раздялата.. Сбогом!, изгаря душата ми цялата.. Сбогом! с болка изричам.. Сбогом!...а как те обичам... На К.

Автор:	terlikaa [ 16 Яну 2005 17:33 ]
Заглавие:
Сълзите крия с ръце разтреперани, болка зловеща разкъсва душата ми. Спомени мрачни за грешките вчерашни чувства спотайвани на яве зовът. Тормози душата ми крехката споменът живи са още срещите.. Всичките! Години безброй любовта не убиха светлия лъч не ще заличат. И никога в мене, кълна се, забравата твоята обич не ще да застигне. В сърцето, в душата на беловласия старец вечно ще живее любовта ти..младата!

Автор:	LeLe^KaKo [ 16 Яну 2005 19:32 ]
Заглавие:
Стига Стига очакване! Стига тъга! Стига оплакване и суета! Стига тормози! Стига скандал! Не съм такъв мухльо, нито заспал! Писна ми вече! Живот ли е т'ва? Отивам далече. Край с тази игра! Нищо не можеш, щом няма ме тук. Кого ще тормозиш и правиш напук? Егати жената! Егати феномена! Каква е белята? Какъв е проблема? Това ли ти пречи, че твърде съм точен? А може би искаш да съм по-порочен? Жестока си жено! Но тез не на мен! Хвани някой мухльо или олигофрен. На него разправяй каква си светица, колко си нежна, божата овчица... А после го с клещи за гърло хвани, както си знаеш, душа му вземи. Мачкай го здраво до сетния спазъм. Убий го направо - за теб е оргазъм. Стига преструвки! Стига лъжи! Милувки, целувки... Вече смърди. :anger: :drunk:

Автор:	Crazy [ 20 Яну 2005 21:35 ]
Заглавие:
Dale4 ot mene si zashto taka se polu4i ? moq li e vinata vsichko tova da se slu4i ? vtori shans dali shte imam tazi greshka da poprawq ? zashtoto kolkoto i da se opitvam tebe ne moga da zabrawq plamykyt ostava da gori vav mene oshte i ne me ostawq dori da migna noshtem v moeto saznanie otdavna si se vselila dosega dori ne podozirah 4e ima takava sila shtom zatvorq o4i pred men e tvoeto lice do tebe sedq az i dokosvam tvoite race syn ili realnost e dalgo vreme se 4udq ako samo syn togava,dano ne se sabudq mojem da sme zaedno samo v moite sanishta zashtoto i dvamata izbrahme razli4ni patishta mejdu nas veche obshto badeshte ne vijdam na tozi koito e do teb vav momenta mu zavijdam razhojdate se zaedno,toi slusha tvoq smqx, tolkova iskah da sym na negowo mqsto,no ne uspqh shtom toi e sas teb moje bi e po dobar ot men moje i da namerq druga kato tebe nqkoi den makar che vav tova dalboko se samnqwam zashtoto vsqka sreshtana sas tebe az srawnqwam i znaesh li kakvo razbrah ? nqma smisyl nikoq druga nqma da obsebi taka moqta misyl Da mojeh samo skypa vremeto nazad da vyrna kakvo li ne bih dal,za da te pregarna prez krysta tvoeto nejno tqlo da obgyrna nadylboko v tvoite o4i da nadzarna kakvo izpitvam iskah da ti spodelq ot celuvkata ti okrilen da poletq vsichko davah az...za tvoqta liubov da se borq i da sporq za tebe bqh gotow sam varvqh po ulicite prosto za da te vidq da zyrna tvoeto lice i pak da te podmina sega razbiram kakvi gluposti pravi 4ovek, zaradi liubovta,koqto go prawi mek bqh bezsilen pred neq tq prosto me nadvi ne mojah da ustoq momi4e ti me podludi s krasota me be plenila dushata mi svila no ne mojeh da te nakaram da me obichash nasila vsichko svarshi veche,izpusnah svoq shans posveshtavam sega na tebe tozi romans dali si struva ili ne ? i az ne znam sled tazi pesen otnovo shte sym sam nishto veche...ne moga da naprawq... greshkite si ... ne moga da poprawq... ti si tam... a az sym tyk... az sym sam... a ti si s drug (towa mi e liubimata 4ast ot texta...napomnq mi na minali vremena... )) samo mig otnema v nqkogo da se vliubish a posle cql jivot ne stiga da go zabravish ne mojesh da razberesh kakvo stava sas tebe kak edno 4uvstvo moje taka da te obsebi iskam imeto ti otnovo da proiznasqm tazi samota ne moga powe4e da ponasqm sladnikavi dumi,no towa e koeto mislq 4uvstvoto kym tebe jivota mi osmislq samo za tebe az kopneq za tebe se smeq, zaradi tebe jivota ima smisyl za tebe jiveq... gospodi ?!? kakvo ne bih naprawil za neq v moeto saznanie tq e edna prikazna feq neshto krasivo i istinsko iskah da vazpeq no kakvo stava s men momi4e shte poludeq ne smeq da laja , az ne moga da peq no syrceto si za tebe v pesen iskah da izleq nqma samnenie tova e moe reshenie da naprawq po tozi na4in liubovnoto si obqsnenie za krasivoto 4uvstvo izkazvam svoeto mnenie a ti momiche...ti si moeto vdahnovenie za men ima znachenie pred teb da bada 4esten s tezi rimi ne celq da stana izvesten izbora da napisha tova nikak ne beshe lesen no dano edin den da slushame zaedno tazi pesen

Автор:	samo-tvoq [ 27 Яну 2005 11:51 ]
Заглавие:
Звезда ли си сега...да киръстя ли на теб морето? Нали не си сама... През залези и дни луна и слънце ще те носят...нали не си сама... Някой друг далеч от тук сега те милва знам Пак вървя но всеки миг оставам все по-сам Рисувам рисувам и все усмихната си ти....така те сънувам дар-любов добри очи .... наричах "любима" оставян бях и бях любим...откакто те имах остана този спомен светло-сив. Априлското небе целува ли те сутрин рано?...Нали не си сама.... и зная някой ден душата ти-дете ще срещна нали не си сама... някой друг далеч от тук сега те милва знам Пак вървя но всеки миг оставам все по-сам.... Това не е мое...Годжи и КуКу Бенд-На Карла.mp3

Автор:	venis [ 27 Яну 2005 15:57 ]
Заглавие:
Сбогуване на......... Във празната стая. На празната маса. Със празни зеници. Мълчиш и ме гледаш. Мълча и те гледам... А в клетката птици неистово стенат и чупят крилата си... Залезът разкъсва пердето, запалва пердето... Опарени от мисли и чувства очите затварят клепачи. И ти си отиваш. И аз си отивам. И няма да плача. И няма да викам. И няма да бягам. Голяма съм...

Автор:	venis [ 27 Яну 2005 16:07 ]
Заглавие:
terlikaa написа: Сбогом..обичам те! Сбогом!, сгреших безвъзвратно.. Сбогом!, не ще се върнеш обратно.. Сбогом!, дойде мигът на раздялата.. Сбогом!, изгаря душата ми цялата.. Сбогом! с болка изричам.. Сбогом!...а как те обичам... На К. Ей, Терлика, не съм очаквала от теб да си толкова поетичен. Моите поздравления. Че и все готини стихове избираш. Виждам, че имаш вкус, затова ще ти пратя и аз едно специално да си кажеш мнението. Отрежи ми езика,завържи ми ръцете. Да не мога да викам. Да не виждам небето. Избоди ми очите. Заключи ме във църква. Със светци по стените - изпобесени, мъртви... С много грейнали свещи. С много прашни прозорци. И със малко надежда, че все още е топло. Там - дълбоко във мене. Че все още съм жива. Че зъбързано времето прекосява годините. Че без дъх ме оставя най-бездънната обич. Че вървя все направо и не стъпвам из локвите. Нищо друго не искам. Само малко надежда. Да покълне в съня ми, и в очите, и в грешките... Да е винаги в мен. Там - дълбоко, където много дълго е ден. Там, където е светло...

Автор:	venis [ 27 Яну 2005 16:18 ]
Заглавие:
На.......... Аз съм тук. И съм истинска. Неразумна, измислена. Като жива вода, като вяра. Като синьо небе. Като стих недописан. Като мисъл към теб съм летяла. Да те стигна преди да отвориш очи. Да остана в съня ти такава. Не поисках дори да ми сваляш звезди. Но поиска без мен да останеш...

Автор:	terlikaa [ 31 Яну 2005 01:50 ]
Заглавие:
И чувал бях, за Шекспир и за Шели те пишели за нея с трепет, с лекота но колко като нас са изживели магията прекрасна - любовта? И чувал бях за срещи и раздели.. за радости и болки,обич след смъртта, но колко като нас са изживели магията прекрасна - любовта? И чувал бях, но тъй и не склоних че всичко във живота била тя дорде сърцето си на теб не поверих не вярвах аз, не срещах любовта. на Кремена

Автор:	MaSlinKa [ 31 Яну 2005 17:53 ]
Заглавие:
На кръстопът си-между дългът и любовта, желаеш да обичаш,а не можеш и едничка е в съзнанието ти мисълта- да тръгнеш пак след него-да го гониш. Но до кога?! Все някога ще трябва ти да спреш, страхът, че си сама ще те преследва и без да има дърво да се опреш- дъхът ти до последно се изчерпва. Тръгваш пак по пътя тъй познат, тичаш,гониш с всички сили любовта, гледаш с поглед леко глуповат и бориш си дори и със смъртта. Дори сега той да бъде сам, ще срещне по пътя нейде любовта, а може би и ти ще бъдеш там- въэкръстнала макар от пепелта. Ръце ще протегнеш,за да го прегърнеш, ще видиш неговите две очи и дори за миг само да ги зърнеш, огънят в теб ще загори. Ще се събуди споменът за всяка среща, ще се пробуди утрото с любов и целувката му страстна и гореща не ще да бъде вече само зов...

Автор:	SummerGirl [ 31 Яну 2005 22:07 ]
Заглавие:
ai edno stih4e i ot mene :wave: Edin 4ovek az nai-obi4am na sveta, edin 4ovek, koito dava toplina. Sas griji tq obsipva ni sega, milva s meka i dobra raka. Trevogi vseki den izpitva, i v uma si se razpitva, bezpokoi se kak sme i kade li, a nii jiveem, kato podiveli. Dori i qdosana, tq e dobra, az imam nai-dobrata maika na sveta. P.S. na jenata koqto me napravi tova, koeto sam i koqto nikoga nqma da razo4arovam... :DD

Автор:	ko_ti_puka [ 01 Фев 2005 19:58 ]
Заглавие:
В ума ми мислите за теб човъркат мозъка ми клет В душата ми острите стрели кърваво раздират и боли Ръцете ми наркоманската треперят, краката ми крачката не могат да умерят В клопка залови ме любовта и незная как ще издържа

Автор:	ko_ti_puka [ 01 Фев 2005 20:06 ]
Заглавие:
Обичам с хората да бъда честен в очите да ги гледам всеки път Аз съм толкова директен, че не ми пука зад гърба ми що мълвят Насилието както ненавиждам, така и ненавиждам слабоста. И мразя хората двулични, но всички са такива на света

Автор:	-HeMa_ucTuHa- [ 06 Фев 2005 14:56 ]
Заглавие:
...

Страница 5 от 30	Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group http://www.phpbb.com/