Бергон интернет и телевизия

Посветено на KingPin

Кметът Цонко е титан
И е виден меломан,
Та след Нова се закани,
Slayer в село да покани.
Не е туй задача лесна
Slayer да забиват в Кресна,
Но изтъкнатият кмет
Е човек с авторитет,
И им каза смело:
'Ке ви плАтя в бело'
Идат Slayer на площадо
Там се сбрало старо, младо;
Ама нещо недоволен е вокала
че публиката малко е заспала
И му вика: "Абе, кмете,
К'ви са тия шимпанзета?
Да не сме "Кристали",
Та да пеем пред мангали?"
Цонко го успокои,
Още кока им брои.
Обеща, че ще им даде
на човек по вила-две.
И започна джумбарето
В Рилци, Каварна и Полето,
В Суворово и Вълчи дол
Пее се "God Hates Us All"
Само тъпите тюфлеци,
Играт оро и гюбеци.
Дейв Ломбардо се нервира
И от столо се надига,
Па като засука едната палка -
Баш в на Цонковата уста малка.
После вземе барабано,
Кат го метне към мегдано
Точно в тиквата на Поли -
Слон да му го нафърфоли.
Разпищеха се тъпите селяци
Изпокриха се в близките шубраци
Само Цонко остана
С гордо вдигната глава.
И кат на единствен фен,
Му запяха тоз рефрен:
"Цонко, големец си ти,
Каварна мегаполис в близки дни"

_________________
Съществува една теория, според която ако някой някога открие какво точно представлява Вселената и защо я има, тя моментално ще изчезне и на нейно място ще се появи нещо още по-странно и необяснимо. Съществува и една друга теория, според която това вече се е случило...

South^Front-d4
Събуждам се с мисъл тъй любовна
от товйта хубост чаровна
как без теб живея, незная
май ще трябва да узная.

Обичам те, мило мое Сисе
смятам да ти викам писе
в леглото тъй игрива
а в компания незабравима

_________________
Born of desire

_________________
Съществува една теория, според която ако някой някога открие какво точно представлява Вселената и защо я има, тя моментално ще изчезне и на нейно място ще се появи нещо още по-странно и необяснимо. Съществува и една друга теория, според която това вече се е случило...

Kosmodrum

Malak grad e tui Kavarna
no e prikazkata vqrna.
Tam 6te ima kosmodrum.
6te se vdiga mnogo 6um.
6te izstrelvame raketi.
6te razbivame kometi.
Conko e na svoq post,
6te spasi sveta ni prost.
V no6ten mrak problqsva znaka
Conko trugva vuv ataka.
Gaden podul meteor
se naso4va kum "Obzor"
Conko ti4a v kosmodruma
no ne gubi uma-duma:
natiska kop4eto 4erveno
i spim spokoino na studeno (poslednoto e provokirano ot murzela mi da si zapalq pe4kata)

Vduhnoveno ot tvor4estvoto na Razor

_________________
Born of desire

_________________
Съществува една теория, според която ако някой някога открие какво точно представлява Вселената и защо я има, тя моментално ще изчезне и на нейно място ще се появи нещо още по-странно и необяснимо. Съществува и една друга теория, според която това вече се е случило...

South^Front-d4
Сисе хайде обади се
не издържам, прибери се
ела с мен в нас
ще има много страст

Ти си тъй красива
че и бая игрива
жалко, че не си до мен
да те ш***м нощ и ден...

Siseto mul4i i trae
sigurno e-ne6to znae
S KingPin e jivota lek
nikoga ne mu e mek.
Toi e mo6ten i golqm.
Na KamaSutra-ta titan.
Toq drugia baluk
moje da go pravi s ruk(a)

_________________
Born of desire

KingPin жалък си
ща пребия разбери
няма с мен да се ебеш
щото може да умреш
ЕДИТ:нищо лично

6te go predizvikam na duel

Ei hlape na kolko si?
Nai dobre si zamul4i.
Stiga s tez ubiistva "hah"
skoro ne si ql perdah?
Tuk ne e za maloletni,
driska6ti vuv gradskite toaletni (ni6to li4no ama trqbva rima)
bqgai ti da si igrae6.
Sisito ne 6te omae6.
Tq napravi izbora si li4en.
6te e s kavaler prili4en

_________________
Born of desire

Много ме надъхахте като ги четях, и на мен ми дойдоха няколко реда, да предупредя, че нямам нищо лично към вас, просто така ми дойде римата

Бийте се вии за нея,
ала тя дали ще ви даде,
награда от никого невидяна,
малката си слива необрана.

Но какво ли ще се случи,
когато тя научи,
че искаш с голямото си пръсче,
да и бръкнеш с малкото и гъсче.

Дали ще се получи свалка,
това едва ли мога да знам,
но вероятно и аз съм тука,
на Сиси костилката да получа.

Кингчо ти не се сърди,
понеже едвали ще ме настигнеш ти,
защото аз съм по чевръст,
от твоя х.. като пръст.

South и теб те помня,
как си играеше с балона,
стискаше и прегръщаше го жадно
докато не гръмна странно.
Чак тогава се осети,
когато в бяла сп.р.а се оплети,
че с кондома ми си си играл,
и пред Сисито си се осрал.

само да спомена, че въпросната Сиси е от моя клас, и си няма на представа кой е South^Front-d4
инетересно ми стана, че той и е пращал тези стихотворения, но под псевдонима убиеца поне така ме информира тя и господина ми по етика и право

KingPin трудно ще ми е в тоя дуел, щото си по-добър в римите от мен, но...

KingPin не съм хлапе,
а ти на колко си, дете?
Няма та убивам,
а само ща травмирам


Сисито е само моя
и не ще да бъде твоя.
Oledole не се меси,
че KingPin ще се вбеси.

аматьорски стихчета ама поне има малко рима

kakvo batul4e si spretnahme a
Mai trqbva otdelna tema za SISI-poezia
To be continued

_________________
Born of desire

Sisito sega e tuk
V legloto mi leji napuk.
Zarqza skoro oledole
4e dostoinstvoto mu "lele male".
6te re4e 4e nikakuv go nqma
V rabotata mujka e izmama.
A onzi drugia iunak
e samo skin4e i hlapak.
Tuk se iska malko opit
a az i deistvam kato narkotik.
Ot mislite za men , tq ne zaspiva,
v glavata i kartinka e krasiva:
S KingPin po mejdu6tatska magistrala
otivat dvama kum valhala (v slu4aq tova 6te e Las Vegas).

P.S.-Oledole v tvoq 4est izbqgvam cinizmite

_________________
Born of desire

ВОЙНА

Войник съм аз прославен,
всеки вика: "ти си недосегаем"
хвалят ме принцеси без чет,
че съм ги спасил от мъж проклет.

Без броня може да остана,
гол и бос ще те подгоня,
Kingpine ти разбери,
ще се нанижеш на меча ми.

Ето битката бе настала,
а куража ти неще да става
юумрука ми ще те последва
дордет те прасне в гъзодела.

South и за тебе има ред,
понеже аз си падам и стрелец,
за мен гъза ти е мишена,
и в цевта ще те нацеля.

Ще те ритна аз в ташака,
после ще ти резна и иглата,
и ще те видим нии тогас,
дали ще любиш сиси пак.

Сисе ти недей се вслушва,
в изречените му слова,
той и мене с тях се опита,
но в крайна сметка
сам си се опипа.

_________________
I wish I can...

ТЯ СЕГА СИ ОТИВА...

Тя сега си отива,
още днес си отива.
Тази рокля е тъмна и така й отива.

Тя е малка и хитра - на лисичка прилича,
но какво да направя, като пак ме обича.

Ето, тих и разумен, приближава се края
и къде ще отиде,
аз не зная, не зная.

При кого ще отиде в тези нощи студени.
Тя ще мисли за мене,
ще си спомня за мене.

И защо една вечер
най-случайно ми хрумна
да я спра и почне любовта неразумна?

Тя сега си отива и почти е спокойна.
Тя е малка и грешна,
тя е малка и стройна.

И защо аз не мога да я спра. И не искам.
Един влаков сигнал като гларусов писък...

С нея весел ли бях,
непохватен ли,
чист ли?
Зная само, че тя все пак почна да мисли.

Тя сега е малка и хитра - на лисичка прилича,
но сега е богата -
тя вече обича.

Все едно дали мене.
Но сега точно - мене.
При кого ще отиде в тези нощи студени?
И защо аз не мога да я спра. И не искам.
Един влаков сигнал като гларусов писък...

_________________
Some dance to remember, some dance to forget

ПРИЯТЕЛ

Десислава Потоцка

Отворих вратата.
Погледнах във стаята,
а там във сумрака
седеше отдавна
Забравен приятел.
Ръка ми протегна,
прегърна ме нежно.
Леко пръсти прокара
по лицето ми тъжно.
Подаде ми
Чаша вино.
Целуна ме. После каза,
Че съм красива.
Усмихнах се.
Неволно
сърцето потрепна.
Плахо птиче
изпърха навън. От перваза
Малко черно оченце
Закачливо просветна.




***
***


Когато си тръгвах,
не знаех,
че изоставям
сърцето си.
Не знаех,
че после
няма да има
какво да боли.
Нехайно
затворих вратата
след себе си и...
се затичах
да прегърна деня.
Вън, на прашната
улица,
осъзнах,
Че съм се изгубила.
Че била съм дете.
А сега съм
старица.
Пожелах
да заплача,
но не намерих
сълзи.
За какво
ми бе нужно
да бъда сама,
когато обичам?
А сега
вече нямам сърце.
Нали го оставих
при теб...

_________________
Не съм дете,но още мога да мечтая...

Молба


Ще ме откриеш, щом към мене тичаш.
Научил красотата да обичам,
ще ме докоснат нежните ти длани
със цялата любов във тях събрана.

Да даваш обич свято е призвание.
Получил от любимото ухание
на устните ти крехката утеха,
в целувка ще затворя тиха, лека
света, загубил всякакво значение,
намерил в тебе своето знамение.

И моля всяка грижа във всемира
да ме остави в този миг на мира.

************************

Аз и ти

Тръгни си...
Тишината няма име –
безименна стани си тръгни.
Иди си безвъзвратно. Остави ме
на спомени, с които ме рани...
Върни се...
Любовта ми няма име –
безименна при мене се върни.
Ела и безвъзвратно намери ме.
Върни ме в най-щастливите ми дни.
Добре дошла отново...
Неусетно
отваряш в мен затворени врати.
От Тръгване до Връщането сетно
не помня друго -
само аз и ти.

**********************************

От обич

Аз искам да мога да плача сега –
да мога от обич да плача.
От моята обич топи се снега.
Обичам!...Дори и палача...
От обич не виждам, не чувам, без дъх
опитвам да стигна до тебе.
Стоя на самотния влюбен в теб връх
и искам да стана потребен.
Целувам земята – от нея роден,
аз моля я тя да престане
във мен да събужда туй чувство за тлен
и само любов да остане...
Когато остане сама любовта
във нея ще бъдеш попита
и моите сълзи ще раждат страстта
от мен и за тебе открита.

*************************

Избор

От две съдби ще трябва да избирам
и после да живея със една
от тях - и в нея всичко да намирам...
Съдбата си не мога да виня,
но как да избера измежду двете
различни, разноименни съдби?
Коя от тях да избера, кажете –
и двете са ми скъпи...Но не би...
Съдбата си избрах или тя – мене.
За другата издигнах сам стена,
но често зад стената чувам, стене
съдбата – непоискана жена.
Не иска нищо – не и от човека
стена издигнал, за да угаси
на своя избор тътена, отекнал
и зад стената...Тя ще ме спаси
от своето сърце – на друг е вече,
от своята милувка – кратък сън,
и само във притихналите вечери
ще чувам стон от себе си...отвън..

*********************************

Попитай


Попитай ме отново.
Хайде, питай.
Пред мене като въглен застани,
разхвърляй думи както кон – копита,
изгаряй ме с отблясъци – искри
и изкажи съмненията в слово.

Аз няма да говоря.
Днес не мога.
От въглена ти огъня ще взема –
да потуша със него своя огън.
Щом огънят ти моя ще отнема,
сърцето си за тебе ще затворя.

Ще дойдеш след години.
Със усмивка.
За всичко ще си спомним в онзи ден.
Щастлив аз бях, а ти със мен – щастливка.
И въглена ти ще се сгуши в мен...
А ти...попитай:
”Огънят ...отмина ли?”

Бях грешен за теб,
за това че ти имах доверие. Бях влюбен в теб защото бях заслепен. Не виждах как бавно умираше това което градихме много време. Ти искара твоята същност на яве, и сърцето ми в дълбокото море от сълзи удави.. Но какво да направя това съм аз.. прост, чаровен и влюбен в теб.. Понякога когато съм на работа.. си мисля за теб къде си с кого си.. но уви само с мисленето си устанах. Вече друг човек в мене вика.. Вече звяра в мен напира. Цяла вечер се скитъм безмълвно в сладки кошмари губя се стръмно. Сяка сутрин за мене е ад, ад, ад в който аз живея ад за който аз копнея. Исках да ми бъда всичко за теб, да направих нещо все пак сега съм нищо за теб, просто ти направя една женска подиграфка.. егостично попадение на моите чувства. Да признавам изгубих, изгубих много когато ти дадох доверие, изгубих дори тогава когато ти се извиних за първи път. Предпочитам да губя и да разбирам калко прав съм бил, колко много съм ти дал.. колко време отделил но ти не го разбра. Но не изгубих за това, че ти дадох любовта си, накара ме да бъда най щастливият мъж, може би за кратко но това ми стигна. Върви знам, че искаш това върви и не ми казвай само " Запомни си думите " думи много, болка много, но вече казах ти съм друг безчувствен грешен тип, който няма да обича на пук, който винаги ще бъде лют. Ето тръгвай, но обарни се виж това в което ме превърна виж как червенеят очите ми не от сълзи а от злоба .. и никога от любов, да благодаря ти, ти показа ми какво е да обичаш да страдаш и да се страхуваш. Ето вече се отдалечаваш, облика ти вече се размазва.. , но се чудя аз отново дали да те настигна и прегърна, не няма стига толкова болка стига толкоз суета. Дали е вярно, че когато двама се разделят и двамата ги боли ? Не не е мен не ме боли. Дори и да ме боли няма да го покажа. Ето вече скри се зад завоя а дори не се обърна, плакала ли си ? Не лъжи. Познавам те много добре. Ти си просто едно диване.. Виж ся мойто момиче аз когато и да извикам ти ще ме чуеш ти ме подържаш жив, хората казали че човек се пристръстява към наркотиците. Вярно е ти си моя наркотик. Не мога без теб .. а да приятелите ли ? Ми на заебах ги. Така исках и те като теб са ебахти лъжците. Но вече стига съм стоял да гледам в очакване че ще се върнеш. Време е и аз да тръгвам там където искам да остана сам. На нашето си място. там където за първи път ми се усмихна. Там където искам да се потопя в спомените за последно. За сладките прегръдки и милуфки. Ето вече дойде и моя автобус но той не води никъде другаде води към гробищетото. Когато се качих гледах как всички като мен разплакани натъжени с влажни шепи носят любовта да я заровят и да поемат своя път. Но не аз не отивам заради любовта. Ти когато си тръгна я взе с себе си. Оставих ти я. Аз просто отивам на мойто погребение. Там където няма скърбящи за мен, няма разплакани очи и тъжни физиономии. там където ще умра нали съм грешен вече и безмълвен. вече не съм човек а студен труп. Време е да затворя очи мило. Излъгах казах, че дори и да ме боли няма да го призная но признавам го. Преди да умра си помислих и с сетни сили извиках: Обичам те. И сърцето ми спря да бие.

Студено е!Навън е адски студ.Студ,който плъзва и в сърцето ми,то го познава,защото не един път го е усещало.Не един път е било наранявано и самотно.И днес отново няма кой да го стопли.А то иска теб!Само теб!А ти си толкова далеч от очите ми и толкова близо и дълбоко в сърцето ми...липсваш ми,а нищо не може да те върне.Затварям очи и отново виждам лицето ти.Виждам очите ти,устните ти,ръцете ти.Толкова много ги искам,а те са толкова далеч.Протягам ръце да те докосна,а ти изчезваш...и така отново и отново,всичко се повтаря.Идваш и си отиваш като слънцето,за момент стопляш душата ми и след това отново оставяш студа да заличи сърцето ми..
Толкова мисли,толкова чувства,толкова много неща искам да ти кажа...толкова много думи,за които никога не намерих сили да изрека.Имам нужда да ти кажа всичко,което чувствам,но не мога,а може би думите са малко за да опиша какво чувствам.Страх ме е от самотата,от забравата.Страх ме е да не дойде ден,в който ще забравиш дори името ми...и тогава ще съм един от многото..А някога бях специален,бях всичко за теб.Колко ми липсва онова време...и колко много ме е яд,и колко много ме боли,че не мога да го върна,че толкова думи ще останат неизказани,толкова действия ще останат недовършени.Липсваш ми! Искам те....Липсва ми всичко в теб...Липсват ми ръцете ти,които така нежно ме докосваха.Липсват ми устните ти,които ме изпепеляваха.Липсват ми очите ти,онези прекрасни кафеви очи,които ми казваха толкова много.А ти си толкова далеч от мен...Отново в мислите ми нахлуват красиви спомени,когато аз и ти бяхме едно цяло.Когато аз и ти бяхме "НИЕ"...когато сливахме душите и сърцата си в едно.За времето,когато аз бях твоето момче,а ти бе ВСИЧКО за мен.Това време...толкова копнея да говърна,поне за миг,поне за миг да си до мен.
Обичам те Алекс знам,че можеби прецаках нещата съжалявам...поне сега знам че си го прочела.

_________________
"Ако накраш девет глупака да свършат нещо, рискуваш да станеш десетият"

Ау, колко ми е близко до сърцето това сега.. ;(

HIPODIL:
6. Момичето
"О, скъпа моя музо, ма! "

Колко ти струва да разплачиш момиче
особено ако не си го обичал
и колко ти струва билета
за нощния влак
Нищо не струва, ако си отива
солените сълзи в земята попиват
и няма да върне то поглед назад /2
Колко ти струва да разкрачиш момиче,
особено ако не си го събличал
и колко ти струва да праснеш
момиче отзад
Нищо не струва, а то се съблича
солената течост във земята потича
и няма да върне то поглед назад /2

_________________
Born of desire

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш

Дамян Дамянов