Бергон интернет и телевизия • Виж темата

Виж темите без отговор | Виж активните теми

Начало форум » Интереси, хобита и развлечения » Образование, култура, снимки и лично творчество

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]

Правила на форума

Стихотворения!

Страница 16 от 30

[ 896 мнения ]

Отиди на страница Предишна 1 ... 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19 ... 30 Следваща

Принтирай

Предишна тема | Следваща тема

Автор

Съобщение

aneela

Заглавие:

Публикувано на: 14 Дек 2006 09:51

Не мога да се спра

Регистриран на: 04 Мар 2006 16:03
Мнения: 1190
Местоположение: Under the rain
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 4 пъти

Когато си на 16 години

Стъпки уверени, ръце в джобовете,
нехайно подстригани къси коси.
Не се стеснявайте в нас да се ровите.
Ние сме истински, силни и зли.
Ние танцуваме танци изгарящи.
Слушаме музика до зори.
Но не понасяме само измамите
и не прощаваме черни лъжи.
Скептично ни гледате и отминавате,
стаили в душата си радостен гняв.
Шестнайсетгодишни сме, това не забравяйте!
В сърцата ни няма ни подлост, ни страх.
Прегърнати крачим край вас и си пеем,
светът ни се смее с доволни очи.
Шестнайсетгодишни сме, а вие стареете
Шестнайсет години са много, нали?

Й. Каракочева

Върнете се в началото

Chain Gang

Заглавие:

Публикувано на: 14 Дек 2006 12:08

Луд умора няма

Регистриран на: 28 Фев 2006 19:45
Мнения: 625
Години: 31

Местоположение: За дет ми стигнат парите :)
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 3 пъти

aneela написа:

mn qko ime :620

_________________
"In the event of my demise when my heart can beat no more
I hope I die for a principle Or a belief that I had lived for
I will die before my time Because I feel the shadow's depth
So much I wanted to accomplish Before I reached my death
I have come to grips with the possibility And wiped the last tear from my eyes
I loved all who were positive In the event of my demise"
Tupac Amaru Shakur a.k.a 2pac

Върнете се в началото

IzPeRkAlA

Заглавие:

Публикувано на: 17 Дек 2006 17:39

Скучаещ

Регистриран на: 30 Сеп 2006 20:40
Мнения: 151
Местоположение: около неБесниТе теЛа
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти

Румяна Борисова
СЪБУДИ МЕ...

Събуди ме, когато се ражда
най-синьото късче небе
и въздух, измъчван от жажда,
дантелени мрежи плете.
Събуди ме, когато разцъфва
най-белият пролетен цвят
и в тъмното леко потръпва
снагата на нощния хлад.

Събуди ме, когато засвяткат
най-зрелите жълти звезди,
за да видя сред звездното ято
коя от звездите си ти.

Момиче в син гащиризон

Хулио Кортасар
Превод от испански: Румен Стоянов

От горе до долу
светкавицата
на ципа

Сигурно
си гола в твоя пашкул
от син плат.
Ако някой нежно дръпне
ципа, който минава
между твоите гърди
и слиза -
танцуваща ос през твоя пъп -
и отива да се изгуби между твоите бедра,
синият гащиризон ще падне -
море в твоите нозе - и ти ще излезеш
от вълните му, Афродита, още веднъж
родена от пяната.

_________________
Не съм дете,но още мога да мечтая...

Върнете се в началото

samo-tvoq

Заглавие:

Публикувано на: 19 Дек 2006 01:01

Търсач

Регистриран на: 11 Авг 2004 02:46
Мнения: 69
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти

Ще ме намериш тук, където бях
преди цели три години.
С ръце от страст и през зеници прах
в очите ми ще търсиш да се видиш.

И ме срещнеш тук, където съм
не променена, тъжна и далечна,
а същата – като събуден сън,
замръзнал през проточената вечност.

Ще ме потърси същият ти смях,
останал между сто витрини,
ще ме намериш тук, където бях.
от преди повече от три години...
Slip-X

Върнете се в началото

samo-tvoq

Заглавие:

Публикувано на: 19 Дек 2006 01:12

Търсач

Регистриран на: 11 Авг 2004 02:46
Мнения: 69
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти

Срещаме се като улици
и се разминаваме,криволичейки в крайпътни светове
и се радваме, копнееми надяваме
утре някой другия да спре.

А не идваш.Аз ли те измислих?
Преминавайки през хиляди съдби
търсих тебе, себе си ли търсих...
и днес защо по пътя сме сами?

А отдавна,някога отдавна
можех да запея под липите,
а не помня пеех ли, вървях ли,
днес е късно -само тебе имам.

Имам те по улици безкрайни,
под край есенни липи те имам,
имам те в усмивки тротоарни,
а те търся,и не те откривам.
Slip-X

Върнете се в началото

samo-tvoq

Заглавие:

Публикувано на: 20 Дек 2006 22:54

Търсач

Регистриран на: 11 Авг 2004 02:46
Мнения: 69
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти

Нямам те. Защото не поисках
себе си на две да разделя.
Изгорях, когато се притиснах
за последно в теб. И заболя!
Болка неусещана - такава,
дето сграбчва ти душата, дави я.
Още не разбирах, че остава
празно след напразни обещания.
Нямам те. Сърцето ти единствено
мое е. Поисках и е мое.
Те ми стигат - да те преизмисля.
В друг живот аз ще съм само твоя..

Върнете се в началото

samo-tvoq

Заглавие:

Публикувано на: 20 Дек 2006 23:18

Търсач

Регистриран на: 11 Авг 2004 02:46
Мнения: 69
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти

Очите ти с нескрита самота
и с укор ням ме гледат странно.
Усмивката по-скоро е тъга,
за болка тя напомня постоянно.
Ръцете ти в юмрук се свиват бавно,
неказаните думи силно стискат,
но времето ни се изнизва плавно
и гузно те във въздуха увисват.
Тук думите излишни се оказват -
отдавна вече мислите си знаем,
с мълчанието наше ни наказват,
че ний за свойто щастие нехаем.
И всеки пътя си във миг поема
и болка пак душите ни разяжда,
но гордост против болката си вземаме -
раздялата посоки нови ражда!

Върнете се в началото

Slip-X

Заглавие:

Публикувано на: 21 Дек 2006 01:08

Още малко ..още

Регистриран на: 24 Сеп 2004 00:17
Мнения: 331
Години: 36

Благодарил: 3 пъти
Получил благодарност: 1 пъти

"Обичам те - сега съм аз щастлива,
игра такава има в любовта,
единият на влюбен се признава,
а победен излиза след това.
Но ти на безразличен се преструвай
любимия човек дори пъди,
умирай от любов, но не целувай,
без чувства като камъка бъди.
Веднъж се мре, веднъж и ти обичай,
че смелият на жертва е готов,
страхливият е винаги отричал,
че има на света една любов!"

_________________
Бъдещето принадлежи на тези, които вярват в красотата на мечтите си.

Върнете се в началото

Amy

Заглавие:

Публикувано на: 26 Дек 2006 00:05

Още малко ..още

Регистриран на: 26 Юли 2004 22:51
Мнения: 306
Местоположение: under the bridge
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти

За кой ли път по този бряг преминаха едно момиче и едно момче,живели по шестнадесет години,а значи общо тридесет и две.
За кой ли път те спореха разпалено по темата,наречена съдба и мислеха,че всичко са узнали,щом знаят,че съдбата е борба.
И мислеха,че много лесно скриват това,което крият всеки път,но вярваха,че докато са живи,те никога не ще се разделят.
А от безкрайно старо време знай се-животът има свое странно НЕ
шестнайсет и шестнайсет е шестнайсет,а никога не тридесет и две.
Но има ли значение когато света се гледа с четири очи и радостта
е двойно по-богата,а мъката на половин горчи.
За кой ли път по този бряг преминаха едно момиче и едно момче,живели по шестнадесет години,а значи общо тридесет и две.
Край тях се смееше незабелязано-МОРЕТО този вечен великан-
голямо като обич неизказана и синьо като път неизвървян.

_________________
I wish I can...

Върнете се в началото

elmo-toper

Заглавие:

Публикувано на: 27 Дек 2006 01:11

Още малко ..още

Регистриран на: 26 Дек 2004 18:54
Мнения: 338
Местоположение: 15 4oveka sme v kov4ega na myrtweca YOXOXO i botilka rom
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти

Amy написа:

basi...raz4ustvah se... :inlove:

_________________
Разни друсалки...изобщо да не ме занимават!!!

Върнете се в началото

Slip-X

Заглавие:

Публикувано на: 27 Дек 2006 03:32

Още малко ..още

Регистриран на: 24 Сеп 2004 00:17
Мнения: 331
Години: 36

Благодарил: 3 пъти
Получил благодарност: 1 пъти

Amy написа:

_________________
Бъдещето принадлежи на тези, които вярват в красотата на мечтите си.

Върнете се в началото

-HeMa_ucTuHa-

Заглавие:

Публикувано на: 28 Дек 2006 00:10

Още малко ..още

Регистриран на: 26 Окт 2004 16:28
Мнения: 381
Местоположение: 0utsidE
Благодарил: 3 пъти
Получил благодарност: 3 пъти

_________________
Too young t0 Die...0r t0 fEEl alivE

Последна промяна -HeMa_ucTuHa- на 31 Дек 2006 03:19, променена общо 1 път

Върнете се в началото

Archangel

Заглавие:

Публикувано на: 30 Дек 2006 21:32

Луд умора няма

Регистриран на: 01 Юли 2005 19:09
Мнения: 891
Местоположение: Next to you
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти

само една малка част:

Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми вечно да парят.
Да нося дъх на слънце негасимо
и вечно да горя, да не догарям

Петя Дубарова

_________________
Fall in love or fall in hate
Get inspired or be depressed
Make babies or make art
Speak the truth or lie and cheat
Life is divine Chaos. Embrace it.
Forgive yourself. Breath.
And enjoy the Ride...

Върнете се в началото

Shaddy

Заглавие:

Публикувано на: 31 Дек 2006 01:58

Луд умора няма

Регистриран на: 05 Юни 2006 01:40
Мнения: 721
Местоположение: away
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти

-HeMa_ucTuHa- написа:

Струва ли си са живееш!? Цяла вечност вървиш по една тъмна пътека. Чуваш зад себе си смеха на твоите "приятели", които дори не са забелязали, че силуетът ти изчезва в мрака.Чуваш стъпки. Стъпки на други хора, които също бавно вървят към нищото!Искаш да спреш, да се огледаш, да помислиш, но не можеш.Краката ти сами вървят , но къде отиват...Вървиш, нямаш представа колко време е изминало, но това сякаш не те интересува!Чувстваш се изморен, но не можеш да спреш!Изведнъж стигаш някъде, но къде!?Решаваш да седнеш да отдъхнеш преди пак да продължиш.Сядаш на ръба на бездна, тъмна безкрайна бездна, но оставаш безразличен.У теб не се пробужда страх.Седиш си там, сам в мрака и си мислиш.Мислиш си за какво си живял и в главата ти не изплува нито една причина за това!В далечината чуваш вой на чакали. Глутница същества, подвластни на инстинкта си, които жадуват да усетят крехката ти топла плът между острите си зъби. Въпреки това ти не се страхуваш. Та ти цял един живот си живял между хора, които са жадували това!Седиш там на ръба и гледаш звездите.Сещаш се, че някой някога ти бе казал, че всяка звезда на небето е душата на един човек, които също като теб в момента, е седял на ръба.На ръба между нищото, наречено живот и нищото , наречено смърт. Друг чакал се отзовава на боя на останалите, така както никой никога не бе се отзовавал на твоя зов.Ослушваш се. Струва ти се, че някои идва, за да ти подаде топлата си ръка и да те дръпне от ръба, но не.Това е чакал.Жаден за плътта ти чакал.Дори и това не събужда в пустата ти тъжна душа страх.Чувсташ дъха на смъртта, която е точно пред теб и те вика.Тя те иска, така както никой друг.И чакалите те искат, но само за да впият в тялото ти зъбите си, за да направят поредното си кърваво пиршество.Каква ирония - последната ти вечеря, а ти самият си основното ястие. Заслужава ли си да умреш!? А заслужава ли си да живееш!? Да вървиш цял живот по една тъмна пътека, отрупана с хияди болки и разочорования, докато най-накрая сригнеш до ръба. Нима това е Тя, смъртта - една тъмна бездънна бездна, която те зове.Та ти винаги си си я представял като прелестен бял ангел,не, не е!Както всичко по тъмната пътека и това те разочарова.Какво да направиш?!Да се хвърлиш в бездната пред себе си, да се оставиш на подвластните на инстинкта си чакали или да се върнеш и да продължиш да вървиш по тъмната пътека?!Отново не намираш смисъл в нито един от тези изходи. Незнайно защо се връщаш към мрачния друм.Божичко, какъв мазохист си!Избираш болката пред бързото избавление от нея.Не знаеш защо го правиш, но ти харесва.Отново вървиш, но не знаеш къде отиваш.Виждаш светлина, но знаеш че не грее за теб.Харесва ти това, че поне някой някъде е щастлив.Чуваш пред себе си смеха на твоите приятели. Дали са забелязали отсъсътвието ти?Дали са били жадни да чуят как безжизненото ти тяло пада в локва кръв след пиршеството на подлите чакали или пък те самите са жадни като чакали за твоята смърт?Щастливи ли ще бъдат те, като те видят, че се връщаш отново по тъмната пътека или ще бъдат адски разочаровани, че не си прекрачил ръба на бездната?Тревожили ли са се те какво ще стане с теб или са се радвали, знаейки че отиваш към ръба?По дяволите, осъзнаваш, че цял един живот си живял за точно тези хора, чието единствено желание е било последното нещо, което ще видиш да са оголените зъби на чакалите, последното нещо, което ще чуеш да е как безжизненото ти тяло пада в локва кръв, последното нещо, което ще усетиш да е как зъбите се впиват жадно в плътта ти, последното нещо, което ще осъзнаеш да е че краят е настъпил!Ами ако си живял за тези хора, то тогава си го правил без никакъв смисъл.Изминал си целия този път за едното нищо.Струва ли си да правиш нещо без да знаеш защо го правиш?Дори и да не си струва ти го правиш. Мислиш си, че дори и да умреш на никого няма да му пука, но не е така.Смъртта ти би изпълнила с болка сърцата на хора, за чиито чувства дори и не предполагаш!Не всичко е свършило.Колкото и жалко да звучи пред теб има още хиляди изпитания и болки, през които трябва да преминеш, докато вече си готов отново да тръгнеш по тъмната пътека, която води до адската бездна.Спираш се. Не можеш да проумееш защо си тръгна от ръба.Та той те искаше така както никой друг не бе те искал, но ти въпреки това си тръгна, за да отидеш при онези жадни за твоята болка "чакали", неречени твои приатели.Въпреки всичко ти жовееш за тези хора.Осъзнаваш какви са, но те са твоето семейство, това за което живееш.Това е живота - едно безкрайно изпитание, в чието преминаване никога не трябва да искаш да отидеш при бездната, която знаеш, че те вика, която те иска.Единственото, за което трябва да мислиш, е че трябва да изживееш живота си маняшки, без да ти пука за нищо. Така или иначе някой ден ще дойде вечерята, в която ти ще бъдеш основното ястие, независимо дали тези, които ще пируват с теб са истински подвластни на инстинкта си чакали или твоите "приятели"! Какво по дяволите става!?Отново вървиш по същата пътека, но вече нищо не е същото.Сега е светло, всичко наоколо сияе под нежните парещи лъчи на жаркото слънце.Сега не вървиш бавно.Бързаш, защото знаеш точно къде отиваш.В главата звучи адска музика, сърцето ти бие в нейния ритъм.Защо?!Полудял си!Всичко около теб те е влудило! Виждаш на пътя парче счупено огледало.Навеждаш се, взимаш го и се оглеждаш в него.Виждаш едно лице, което ти се вижда чуждо. Но кой всъщност си ти.Спомняш си, че един човек, който ти обожаваш бе казал, че на никого не му пука за него, но на теб ти пука, но това значи ли, че ти си никой?!Хвърляш огледалото и продължаваш по пътя си.Чуваш как то пада и се чупи така лесно, както се счупи всичко в теб като осъзна, че всъщност за останалите ти си никой.Стигаш до мястото, където преди реши да поседнеш - до ръба.Но нито той, нито бездната са вече същите.Може би е заради мрака или е просто защото ти самият вече не си същият. Ослушваш се, не се чува нищо.Зловеща тишина.Сядаш и отново започваш да мислиш - това, което цял живот си правил.Сега вече не се питаш дали си струва да живееш или пък да умреш.Това не те интересува.Писнало ти е да правиш всичко "по учебник".Иска ти се веднъж да направиш нещо просто така, без причина.Не искаш никой да ти пречи да прекрачиш ръба.Вече си готов да го направиш и изведнъж усещаш една топла ръка, която без думи те моли да не го правиш.Обръщаш се и виждаш едни пълни с мъка и сълзи очи, чуваш една въздишка, изпълнена с безпомощност.Един нежен глас те моли да не правиш това, за което си дошъл до тук.Но нима ти си толкова решен, че без да ти мигне окото ще пренебрагмеш тази топла ръка,тези загрижени очи, тази безсилна въздишка, този нежен загрижен, изпълнен с болка глас.Оглеждаш се и виждаш навсякъде около себе си приятели, но не всички те забелязват, а други сякаш се преструват.Отчаян си, но изведнъж виждаш сред тълпата един човек.Досещаш се, че ти изобщо беше забравил за него. Казваше, че никои не се интересува от от теб, но забрави него.Толкова се бе омаял от топлата ръка, насълзените очи, загрижената въздишка и мекия глас, че беше забравил един човек, който бе готов да умре за теб, но вече не.Ти не бе го осъзнал навреме.Бе пренебрегнал чувствата му адски много. Той не би ти го казал никога, но това беше най-гадното нещо, което някой, когото бе обичал,му бе причинявал.Но вече няма смисъл.Само топлият глас, топлите очи, беззащитната въздишка и топлата ръка те държат да не престъпиш ръба.Неблагодарник!Нищо вече обаче няма значение.Той вижда, че вече е излишен и си отива.Вече не ти е нужен, защото ти си имаш сто пъти по-нежен глас, сто пъти по-топли очи, сто пъти по-пленяваща въздишка, сто пъти по-нежна ръка.Той бавно тръгва по своята тъмна пътека, където в далечината се чува зов на чакали.

i remember this!

Върнете се в началото

Slip-X

Заглавие:

Публикувано на: 07 Яну 2007 15:45

Още малко ..още

Регистриран на: 24 Сеп 2004 00:17
Мнения: 331
Години: 36

Благодарил: 3 пъти
Получил благодарност: 1 пъти

Личен лекар

Край мене мина днес една линейка -
любими, аз треперя като вейка!
Ах, свива се от мъка мойта пазва,
че няма кой да ме здравеопазва!

Мечтая да си моя лекар личен!
Да бъдеш даже малко неприличен!
Ела да ти задам един въпрос:
Ще бъдеш ли ти моя д-р Рос?

Не искам аз сама да се прибирам,
не искам аз сама да интубирам!
Ела, че любовта ни е на косъм -
ела, че вдигнах тридесет и осем!

_________________
Бъдещето принадлежи на тези, които вярват в красотата на мечтите си.

Върнете се в началото

fRyClAa

Заглавие:

Публикувано на: 08 Яну 2007 16:40

Регистриран на: 17 Юни 2006 00:35
Мнения: 3
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти

Ето ви едно писамце изпълнено с чувства което писах за мой любим...

Незнам как стана, но се случи... Влюбих се в теб! Още от първия поглед видях една изкрица в красивите ти сини очи, изпълнени с толкова топлина и загадъчност. Ти ме завладя изведнъж... понесе ме в розовата магия, в бялата приказка от детските години. Ти бе загадка за мен, загадка която исках да разгадая. Ти бе мечта, мечта която се сбъдна сякаш изведнъж...Повярвах ти! Омагьоса ме сякаш неволно. Накара ме да те желая. Да изпитвам онова свято нещо наречено любов. Следвах те! Отдадох ти се изцяло! Подарих ти сърцето си, но ти не го прие! Не прие и мен. Боли! Болката разкъсва, пробожда сърцето сякаш с остър нож. Сърцето ми е празно. Начупено на малки къстчета живот, живот изпълнен с любов. И въпреки огромната и не напускаща сърцето болка. Аз те обичам! Обичам те и винаги ще е така!

Върнете се в началото

ToaJIeTHo`naTe

Заглавие:

Публикувано на: 09 Яну 2007 16:38

Луд умора няма

Регистриран на: 15 Яну 2005 23:21
Мнения: 638
Години: 37

Местоположение: ToaJIeTHaTa
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти

Звучи ми наивно и глуповато (като пренебрегнем правописните грешки), сигурно това, което си изпитвала/изпитваш е красиво, но не звучи искрено..поне на мен. :good mornig:

Върнете се в началото

panntofka

Заглавие:

Публикувано на: 14 Яну 2007 13:58

Не мога да се спра

Регистриран на: 12 Май 2006 22:56
Мнения: 1287
Години: 35

Местоположение: сред хората, които ме обичат!
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти

Мери Попинз

Мери Попинз с нейните обувки от шевро.
Днес довя я вятъра под едно дърво.
На пъпа на Попа, още Патриарха.
Пустата му Мери - и с вятъра връзкарка!
Огледа се, ослуша се, що ли не се мяркат
хорица усмихнати и в премяна ярка???
Що да види Мери: всеки се чумери,
всеки я пустосва и я проклетосва
що се хили тъй че, сякаш крокодили
всичкият й мозък хем са яли, пили.
Хорицата бедни, сгърбени, увехнали,
гледат си в краката,
погледи увили в сиви пелени.
В синия костюм, със сините очи,
Мери се опери, тя вече реши...
Изду си лъскавите бузи и свирна тя...
едно... две... три...
и ето- Чудо! - ароматна буря се изви,
издуха носовете, прочисти умовете,
отпуши гласовете, извади и по цвете
върху всеки ревер на кавалер:
най-истинско и не от бижутер,
а по шапката на всякоя дама
закичи вълшебна камбана -
да бъде лична, звънка и засмяна.
После напудри, гримира и дезодорира
подземията, подлезите и ефира,
започна с хъс да шета и прибира,
тоест да изхвърля, без да спира,
боклуци, парцалки, торби, закачалки,
всякакви бърсалки, злобичките малки
лоши настроения, разни огорчения,
лицемерни думи, вражда помежду ни,
носове увесени, мисли твърде есенни,
подли намерения, всякакви презрения,
в чантата-килим на Мери Попинз,значи,
нахвърля ги вятърът и хукна по задачи
а вънка не остана никой да се звери
и пак всяка дама кавалер си намери))))
Само с усмивки, с погледи- зари,
хората пак бяха станали добри.
Мери Попинз готви се за скок като лъва-
скок летящ и с вирната глава,блестящ
с прибрани лакти,с лъснат нов чепик
тя изчаква вятъра, с който ще лети
към други хорица(Дано ги сполети!)
Мери Попинз, Мери Попинз, остани !
Отново ли да плуваме в сълзи?????

автор: Marta

_________________
I believe!

Върнете се в началото

Razor

Заглавие:

Публикувано на: 16 Яну 2007 03:52

Не мога да се спра

Регистриран на: 13 Юни 2006 17:44
Мнения: 1726
Местоположение: Супершоу България
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти

Крум е издръжлива гад - ?... дилема !
- хуй отпред и два отзад - поема !!!
Той левент е , млад , напет -
ха да го обичаме подред !
но дори с анал запушен -
знай че Крум е добродушен !

_________________
Съществува една теория, според която ако някой някога открие какво точно представлява Вселената и защо я има, тя моментално ще изчезне и на нейно място ще се появи нещо още по-странно и необяснимо. Съществува и една друга теория, според която това вече се е случило...

Върнете се в началото

StreetStep

Заглавие:

Публикувано на: 16 Яну 2007 20:02

Луд умора няма

Регистриран на: 14 Юни 2004 14:44
Мнения: 861
Местоположение: hypercube
Благодарил: 2 пъти
Получил благодарност: 1 пъти

_________________
Wing Tsun concepts

Върнете се в началото

Sunbaby

Заглавие:

Публикувано на: 18 Яну 2007 00:22

kittie

Регистриран на: 04 Юни 2005 19:57
Мнения: 778
Години: 36

Местоположение: в играта на една Лейди;Babylon
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 1 пъти

Life is a moment in space
　 When dreams is gone is a lonely a place
　 I kiss the morning goodbye
　 Down inside, you know we never know why
　 The road is narrow and long
　 When eyes meet eyes,
　 and the feeling is strang I tarn away from the wall
　 I stumble and fall,
　 but I give you it all I am a wamen in love
　 And I do anyghing
　 To get you into my world
　 And hold you with it
　 It's a rise......I defend
　 Over and over again
　 What do I do with you eternally mine
　 And love there is, no measure of time
　 We plan it all at the start
　 You and I, living each other heart
　 We may be ocean away,
　 you feel my life I feel what you say Ho....
　 I am a women inlive
　 And I'm talking to you
　 You know how feel
　 What a women can do it's a rise....I defend
　 Over and over again I stumble and fall, but I give you it all

　　　　　　　　　 Woman In Love

_________________
Живот като на Кино!
Шампанско, червени рози, вечери, разходки ...

Върнете се в началото

rUdniKA`

Заглавие:

Публикувано на: 23 Яну 2007 15:25

VIP

Регистриран на: 28 Сеп 2006 13:55
Мнения: 37
Местоположение: ..
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти

Душата ми искра гореща
от незнайни нечувани слова
засвири ли цигулка пак за теб се сещам
но с тънки тонове тъга
Ти си моята луна и кръгозор небесен
ти си моята орисница и зла поделя.
Животът кратък е кат тая песен
живота кратък е като неделя
Защо съм тъй наказан ми кажи от тебе
да се мъча над клада от любов
и защо не си сега със мене
като тих и светъл благослов
разтупи ти огления лед
бушуващ нейде из сърцето
изпии ти моя лек
изгубим ли се ний в небето...

_________________
"Виж са,на теория аз не мога да гнявя Виктория Бекъм нали...на теория ...ема я на практика си я мандръсам по цела нощ "

Върнете се в началото

rUdniKA`

Заглавие: Пърдиада

Публикувано на: 23 Яну 2007 15:29

VIP

в случай че някой не е чел най-великото стихотворение... ето
http://www.geocities.com/sibin74/fun.html

знам че не е написано от мен но си заслужава да го прочетете

Върнете се в началото

Sunbaby

Заглавие:

Публикувано на: 29 Яну 2007 21:25

kittie

ОТПЛАТА

Елисавета Багряна

Защо си днес ти блед и мълчалив,
защо не се посмееш, пошегуваш?
Какво, ревнуваш ли? Нима боли,
нима, загубвайки ме, ти тъгуваш?

Край огъня се грееше и ти,
но мъките ми бяха ли известни?
За тебе плаках и се причестих,
и пях молитвено смирени песни.

Сега - свободен си. Върни се там
и ако можеш - забрави веднага
и мен, и моя сън - горчив и ням,
на който днес самичка се полагам.

Иди при нея, мене прокълни -
аз даже, както трябва, не обичам:
мен и снегът валящ ме пияни,
и всяка нова песен ме развлича.

_________________
Живот като на Кино!
Шампанско, червени рози, вечери, разходки ...

Върнете се в началото

StaRt3rA

Заглавие:

Публикувано на: 30 Яну 2007 02:04

Скучаещ

Регистриран на: 26 Яну 2007 19:52
Мнения: 187
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти

Dovijdane , poslednata mi duma ostava kato kamuk da teji 4ovek istrelq li vednuj kor6uma za jertvata nebiva da tuji

{} "Iz Hronikite na StaRt3rA"

Върнете се в началото

StaRt3rA

Заглавие:

Публикувано на: 31 Яну 2007 01:06

Скучаещ

Регистриран на: 26 Яну 2007 19:52
Мнения: 187
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти

Sunbaby написа:

(c->p)
Остави ме – нека страдам,
нека плача,нека ме боли.
Нека бавно се разлагам,
нека тялото ми да кърви.
Остави ме още малко безутешен,
Замълчи.Не говори.
Не прави пак опит безуспешен,
остави ме - просто забрави.
Остави ме нека ближа своите рани.
Тръгвай си.Вземи си любовта.
Не поглеждай умолително очите ми издрани,
Остави ме.Нямам сили.Искам да лежа.
Остави ме не разчупвай тишината,
с острите си,ослепителни лъжи.
Остави ме в дома на самотата,
вече всичко свърши – просто си върви.
-----------------------------------------------
Плътно прегърнати,а бяха разделени.
Почти се докосваха, а бяха едно цяло.
Тя плачеше без сълзи .
а усмивката не слизаше от лицето и
Той я гледаше обезумял от нещо ...очите му я гледаха
Тя плуваше цяла в ръцете му .
Те си казаха нещо съдбоносно което не разбрахме.
Но бяхме сигурно че това е първата им любовна среща,
а всъщност те се разделяха...
-----------------------------------------------
Сега си там със другата жена, а аз дори не мога да я мразя.
Та тя ти дава всичко онова, което в себе си дълбоко пазя.
Навярно казва ти "обичам те" по сто пъти на ден. Нали?
А аз в живота си веднъж тез думи подарих.
Едва ли страда от излишна гордост, с която пък съм пълна аз.
Едва ли даже предполага, че има нещо между нас.
Така че прав си. Остани със нея за мен е чужда любовта.
В свят на измами аз живея и имам само гордостта.

Mn qk tekst

blagodarenie na teb vece go imam 10x :lovemail:

Върнете се в началото

DiviNe

Заглавие:

Публикувано на: 03 Фев 2007 16:55

Намерил си мястото

Регистриран на: 02 Май 2005 18:50
Мнения: 557
Години: 38

Местоположение: Akiba and Harajuku districts
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти

ПА ШТА СИ ТИ?
Иван Вазов

Па шта си ти? - такъв въпрос задава
във твоя дом безочлив чужденец.
Па шта си ти? - с такваз псувня смущава
душата ти некакен пришълец;

Па шта си ти? - туй питане навред -
при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга
о, бъларино, сърбин ти полага
и чака с начумерен лик ответ.

Но ти пази се, прав ответ не давай.
Кажи се португалец кюрд, сириец,
лапонец, негър, циганин, индиец -
но българин се само не признавай.

Че тоз грях смъртен прошка там не знай:
влече позор, побой затвор, изгнанье -
невидени при прежните тирани.
Скрий, че си българин в най-българския край;

че си потомък Самуилов, на Атонский
Паисий внук; скрий на коя си майка син,
на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,
и езерата и горите македонски!

Не споменувай Лозеград,
Люлебургас, ни Булаир ужасни:
ти би разбудил подозрения опасни,
че на героите техни може да си брат.

Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
дъбрава, езеро, река, рид, планина
ще викат с глас през всички времена:
"Тук българи са, българи от памтивека!"

Април, 1913 г.

_________________
Celldweller - Own Little World (Remorse Code Remix)
Ningen no naimen ni okeru kyōki!
야ㅡㅑㅅㅁㄱ - 녀ㅓㅑ
OWNER!

LIKES!

Върнете се в началото

Lampard

Заглавие:

Публикувано на: 03 Фев 2007 17:05

Луд умора няма

Регистриран на: 23 Сеп 2006 15:56
Мнения: 815
Благодарил: 1 пъти
Получил благодарност: 0 пъти

Sunbaby написа:

тая песен една старичка рускиня като беше на вилата ни и си я тананикаше.... после я чух и мммннн ме кефи... СПР е!

Върнете се в началото

Tornado

Заглавие:

Публикувано на: 06 Фев 2007 16:25

Дебнещ

Регистриран на: 04 Апр 2005 19:13
Мнения: 93
Години: 42

Местоположение: Добрич ...Варна...
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти

Едно сърце за теб тупти,
едно сърце за тебе притаено,
едно сърце, сърцето ти зове,
едно сърце е моето за тебе!

Едно сърце мечтае пак за тебе,
едно сърце и в утрото те чака,
едно сърце с любовта за теб гори
едно сърце живота си ти подари!

Едно сърце горещо кат жарава,
едно сърце- то помни не забравя,
едно сърце любов искрена изрича-
сърцето на момчето, което те ОБИЧА!!!
--------------------------------------------

АЗ искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.

"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!

А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...

Димчо Дебелянов

_________________
"Ако накраш девет глупака да свършат нещо, рискуваш да станеш десетият"

Върнете се в началото

EyesWideShut

Заглавие:

Публикувано на: 10 Фев 2007 14:51

Не мога да се спра

Регистриран на: 19 Юли 2004 15:09
Мнения: 1824
Местоположение: Walking On Clouds
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти

Kогато съм уморена,
истински уморена до смърт,
до пречупване, до отчаяние и безразличие,
до толкова, че ми идва
да налапам дулото и да се гръмна
без да мисля
за кръвта и мозъка, които ще образуват локва
и цената на килима под мен,
за петното върху стената и сенките под очите на следователите...
Когато не давам пет пари
и дишам, и се движа като автомат
ти идваш небрежен,
както обикновено
и въобще не съм те викала, но идваш,
подпираш се на стената като Джони Деп,
захапал цигарата в крайчеца на устните си
и казваш,
въртейки кибритена клечка в пръстите си:
Е, забрави за този въображаем пистолет
и без това нямаме пари да си го купим.
По-добре седни,
малка моя,
уморена си,
уморена до смърт
като самотно и отчаяно дете.
Искаш ли да ти разкажа приказка?

И когато си мисля, че знам всичко,
и съм чела Норбеков, и това как сама да си помагам
да се спасявам в неспасяеми моменти и да оцелявам,
балансирайки върху чертата на живота,
натоварена с последната си съвест
и с поне едно предпоследно угризение,
кратки, но за сметка на това изсмукващи ме безотговорности,
претенции и главоболие,
слушам за болният цар,търсещ щастливи хора,
докато ме обличаш в ризата ,която нямаш...

_________________

Върнете се в началото

Страница 16 от 30

[ 896 мнения ]

Отиди на страница Предишна 1 ... 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19 ... 30 Следваща

Начало форум » Интереси, хобита и развлечения » Образование, култура, снимки и лично творчество

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта

Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на: