Бергон интернет и телевизия

Еми, бих превела "In times of" , но никога няма да мога да го докарам да звучи и да въздейства, както на английски
kLo : така е,но все пак е нещо

_________________

може би

Кървави сълзи от очите ти се стичат
виждаш и те боли как хората се обичат,
питаш се кога ли ще се чувстваш така и ти,
достатъчно време мина,а с теб са свързани моите мечти.
И като ехо спомените в мислите ми се повтарят
с надежда в безнадежното сърце чувствата ми се затварят,
ти беше знам,ти си ми в душата,
боли ме затова,убива ме тишината...
Казах ти,а ти не каза нищо и ме обрече на забрава
от страх опитах,имах нужда от теб;казах ти тогава,
чувствах се като човек избягал от себе си,но беше ясно
...всичко се избистри вече,
но ти не каза нищо...просто си отиде далече..
А аз все още чакам.Ето дни минаха как гледам в реалността
все още чакам;мислите за теб
до кървав плач ме шибат по очите,а все си мисля...може би!
Аз чакам безвремието и нещастния блясък
с очи покрити от страх и пясък,
дори не опита да бъдеш с мен
- срях да мисля за теб!ОТДАВНА!!!!
Света ми се преобърна,а аз станах друга,
не съм онова в което ти ме превърна,
дори не искам за миг в миналото да се върна
thank y0u!....това е твоята заслуга!
Толкова страдах,а ти се радваше,
но всичко,което направих заради теб
....заради един деградиращ и депресиран човек,
който може би обичах....,но погледни реално на нещата
в действителността..
Всичко беше една болезнена истина,
която ти сам си причини,
болката остана в теб,аз я превъзмогнах,
избяга от всичко,дори от себе си...

..трудно ти е да приемеш разпокъсаната истина
..на която изгуби хилядите парчета..

..може би някой ден..
.. ще се сетиш за мен..

Душата ми се носи безцелно в дни на безнадежност
Тя търси неуморимо смисъла и истината...
Все още не открива никаква посока.

Сърцето ми кърви тихо в дни на самотност.
То копнее да намери топлина и щастие...
Все още не успява.

Очите ми търсят видения в дни на желание.
Те се втренчват безконечно в тъмнината, която ги забулва...
Все още не могат да видят светлината.

Ушите ми се вслушват задълбочено в дни на тишина.
Те търсят познати гласове за утеха и успокоение...
Все още не могат да се промъкнат през тъмнината, която ме заобикаля.

Ръцете ми се протягат като обезумели в дни на отчаяние.
Те дирят сила и състрадание, които да ме обгърнат...
Все още не намират нищо реално, за което да се захванат.


Съзнанието ми плаче отчаяно в дни на самота.
То задава ревностни въпроси, които искат отговори...
Все още такива не са намерени.


Ръцете ми се протягат като луди в дни на неяснота
Те показват броя на близките и топли гласове...
И слава Богу,все пак разумът ми остава непокътнат

Долу-горе така го докарах....доста нескопосано, но толкова са ми възможностите ;p

_________________

_________________
I wish I can...

_________________
life in illusi0n
like a child, dreamy - eyed

_________________
Тук мила ми е всяка пичка и всяка петричка тревичка

Много ми харесва! :pray:

ето от мен :

Eternity
by Marilyn

Wandering in darkness grope,
Finding not a glimpse of hope.
Fingers touch to find my way,
Each foot fall, my heart betrays
The fear which drives me through the day.

Suddenly the ground is lost,
Flailing arms as body's tossed.
Splashing down in crimson pool,
The warm embrace is much too cruel,
I curse this lowly, wretched fool.

Floundering in this self made hell,
Warmth increasing as I dwell,
Within the confines I create,
Screaming as myself berate,
Giving in to this, my fate

q vijte tva :


Едни очи копнеят към теб да се обърнат,
едни очи жадуват само да те зърнат,
едни очи ридаят, че от тях си тръгна,
едни очи тъгуват, че любовта ни във лъжлива обич се превърна...
Едно сърце се къса,щом види те далече,
едно сърце кърви, щом спомни си как двма бяхме ние,
едно сърце заплаква, че любовта я няма вече,
едно сърце във мен живее и то за тебе бие...
Една душа на тебе беше посветена,
една душа- сега обгърната е в самота,
една душа на твойта бе дарена,
една душа- скърбяща за страстта...
Едно момиче за теб единствено живя,
едно момиче мислеше си винаги за нас,
едно момиче в жена превърна се от любовта,
едно момиче- това бях аз...

аа това не

_________________
Some dance to remember, some dance to forget

Писмо

Прошка ли ми искаш ? И Защо ?
Къде Остана гордоста ти ?
Препрочитам твоето писмо
и се чудя ти ли го изпрати ?
Няма име, ни адрес ,ни марка...
Няма даже капка смисъл в него!
И чета и препрочитам междуредовете
само пръстите треперят ,а лицето бледо
Коя си ти или Какво ?
Какво Пък искаш ти от мен ?
Какво ми пишеш и Защо ?
Защо на лист обикновен ?
Писмо от Никаде ,Без Начало и с Неясен край...
Като Молба за прошка ми звучи...
Дали от враг или приятел?!
Питам Пребледнял...
а листът по-бял мълчи ...

27.03.05

_________________
Времето е Пари ,а Парите Ракия!

Утре

Мислите Студени и жестоки...
Съмнения ,разяждащи отвътрр...
И Объркан Ужас в мен се Съди,
с надеждата ,че няма "утре" ...

Човек се учел да обича ,казват ...
но защо е трудно да се примиря ?! ,
С чуствата ,който ме наказват
беЗсилен в Адски Пламък да горя ...

Питам се дали ще се събудя утре
и дали ще има нещо във сърцето...
Дали не е по-лесно да заспя навеки,
дали борбата в мен е Битието...

27.03.05

_________________
Времето е Пари ,а Парите Ракия!

Ще чувам смеха ти и ще рисувам върху снимката ти,
ще виждам как вятъра гори!
Ще продължавам да вярвам,
че той просто спи!

Ще търся образа ти зад мъгла от горящи души,
платих за всичките ти грехове, не само със сълзи,
платих за собствената си наивност,
но вярвам, че той просто спи!

Сънувам те след всеки нов порой,
плувам във вашите спомени,
има само две сенки - това сте ти и той,
повяравaй ми, че той просто спи!

Недей да се предаваш на забравата,
аз имам и за теб мечти,
как да те накарам да повярваш,
че той просто спи?

_________________
Мнението е като гъза - всеки го има, но не всеки го показва!

Имам очи,
но защо ми са те,
като не мога да виждам теб?
Не мога да зърна усмивката ти,
очите ти... лицето ти...
Имам слух,
но защо ми е,
щом не мога да чуя гласа ти?
Не мога да се докосна пак до
думите, които нежно ми шептеше...
Имам ръце,
но за какво са ми те,
щом не мога да съм до теб
и с тях да ме докоснеш,да ме погалиш?
Имам мисли,
но защо ми са,
като в тях си само и единствено ти?
Имам сърце,
но то така ме боли,
че вече не го усещам...
Няма за кого да бие,
щом не бие за теб...
Имам душа,
но тя е празна...
За какво ми е тя,
щом там вече не си ти...
Обичам те още,
но вече не си ти...

_________________
Мнението е като гъза - всеки го има, но не всеки го показва!

Няма
Няма вечност, нито Рай
всичко е преходно и има край
Няма любов, но има омраза,
която е плъзнала като зараза.
Няма приятели, но има врагове,
които ще те следват в твойте светове.
Няма щастие, всичко е преструвка,
като поредната безжизнена целувка.
Няма да я има душата ти - ще я погубиш,
тук е тялото ти - и него ще изгубиш.
Няма да ти позволя да се смееш,
обричам те да нямаш сили да оцелееш.
Няма да умреш - не заслужаваш,
ще живееш - колкото и да съжаляваш.
Няма да искаш, няма късмет да случиш,
никога нищо даром не ще получиш.
Няма мечти - само тази реалност,
коварна, защото няма никъде вярност.
Няма вяра, но за теб има заблуда,
която ще те прониже като простуда.
Няма светлина - ти я прогони,
а после най-невинно сълза пророни.
Няма да пиеш - ще бъдеш жаден,
защото живота ти на друго е отдаден.
Няма да ми вярваш - лъжа те аз,
по-добре не ме слушай в този час.
Няма повече нищо да ти кажа,
а заради наивността ти ще те накажа. :baseball:

_________________
Мнението е като гъза - всеки го има, но не всеки го показва!

Дойде във моя свят объркан
подаде ми приятелска ръка.
В момент във които нямах сила
на никoй да се доверя.
Повярвах в теб и в теб се влюбих.
Не искам да те губя!
в сърцето ми си само ти!
Ден и нощ за теб мечтая
Не знам как се случва с мен
объркана съм още .
Приятелство прераства ли в любов?
Ти моят принц ли си?
Ти моята мечта ли си?
Омръзна ми от думи пошли
от хора зли изречени
които искат да ме променят.
Губих свойто време
в търсене на моя идеал.
Хора мн има по земята,
но като теб едва ли.
Когато аз те видя полудявам
незнам какво направи с мен!
Когато ме целунеш аз се губя,
в свят на приказни мечти!
Не мога да повярвам в нищо
което ми говори днес света.
Самотна бях и пак ще бъда
ако някой ден си тръгнеш ти!
Поврваити си моята мечта
Момче в което аз се влюбих...!

Мразя те и силно те обичам
мразя те , но искам да съм с теб.
Мразя те и искам ти да страдаш,
знаейки, че те обичам,
а не си разбрал!
Мразя те, но въпреки това
признавам, че без теб не мога.
Харесвам твоите ласки нейни
и въпреки това те мразя.
Мразя те, когато ми говориш нейно,
защото тръпне цялото ми тяло.
Мразя те, защото зная
че ще си със мен до края
Мразя теб и никoй друг.
Зная, че те подлудяват моите ласки.
Знам че ти си мой,но се страхувам.
Случайно някой да не ме измести!
Мразя те, защото си чаровен.
Мразя те защо и аз не знам...
Само ти си ми в ума.
Мразя да се смееш шумно.
Мразя твоите ръце.
Мразя да целуваш страсно.
Мразя всичко мило,
щом е то за мене свидно...
Мразя те но въпреки това,
обичам твоите очи.
Мразя те но искам ти да ме обичаш!
Мразя те и въпреки това те искам....

.......нАчалото кЪМ краЯ.....

Нека ти разкажа нещ0 смислено за живота!
Всичко започва със сълзи и така ще бъде до края на този период.
Стоиш и чакаш да се удавя в грешките от твоето пропаднало минало
просто чакаш с разтворени ръце да попадна в бездънната яма на твоите глупости,
времето минава,а ти все стоиш с протегнати ръце към мен,без да усещаш,че сам се злепоставяш..
И така тоя живот ..всичко между нас е едно недоразумение,но ти не го разбираш,
виждаш как моя смях се превръща в сълзи,но ти не зачиташ това,все пак сме безчувствени,
в този момент осъзнаваш нещ0 и ме молиш за нещ0 повече от това,което бяхме преди,
въпреки, че краят се приближава все повече и повече,теб не те боли,
но защ0 ли се приближаваш все по близо до моето съзнание,
а може би просто се опитваш да ми опорочиш живота по най-чувствения начин,
докато се удавя в твоите глупости,но не можеш да ме заслепиш..
Все 0ще стоиш и ме чакаш да се удавя,но този път в твоята любов?
Не разтваряй ръцете си,защ0то всичко между нас беше основано на нещ0 материално....
Аз не вярвам в теб,нито искам да съм с теб
и това разбива сърцето ти,чувстваш се над всичко,когато любовта и смъртта се обгръщат..
Не виждаш как моя свят идва към края си,а ти търсиш утеха в мен,човек който да ти е опора,
но ти не трябва да се страхуваш,аз просто ще изчезна,а ти ще запазиш своето щастие за някой
друг стойностен човек.В началото или към края ние ще се удавим в сълзите си,ще опитаме
капка от кръвта ни,която ще има вкус на вино,но това ще е поредния депресиращ момент,който
ще е част от нашия огорчен живот....Дали ще позволиш да те боли от моите думи,или ще се
примириш?!Всички мрачни дни изпълнени с болка дойдоха,смъртта дори мечтите ни не спира,
но ти пак можеш да бъдеш както преди в началото или към края..
Ще хвана живота за ръка
и няма да се плаша от смъртта,
заедно с депресиращите спомени във вечността ще полетя,
каква утеха ще е съзнанието ти,бягство от реалността,
тук сама в живота съм сама,изпаднала от болката в действителността,
дойде и тя - последна част от скръбта
и знайме - не можем да продължим да се борим с отчаяността на мъртвата любов,
тогава отворена беше вратата към обречеността,
чувствата,желанието за живот-изчезнаха сетне...
Мислите се избистриха-искрица от душата се появи
тихо прошепна-Не се страхувай,живей пълноценно!!!
Беше страх за изтрдалите ни души,
но изведнъж......погледнахме назад
всеки си търсеше място в действителността,
........бяхме хванали живота за ръка......
........без да се страхуваме да преминем през смъртта
........бяхме станали такива каквито ни направи глупостта.....

Един човек,един приятел
една мечта превърната в реалност,
една тъга,едно смирение
душевна връзка просто помирение.
Временна омраза превърната в приятелство,
една любов..заслепена от предателство,
изкривена личност,която се промени,
с мисли и с истина жестоко да те заплени... 8-)

" Един човек,един приятел "


oт цялото стихотворение само това ми харесва и то много!

Седя си сама сред тревата в полето
вперила поглед замислен в небето
очаквайки нещо от там да прехвръкне
светът за секунда поне да замръкне
и после от радост,мечти озарен
да дойде най-после заветния ден
когато времето рязко ще спре
и всеки ще се чувства по- лек от перце

Така чакам и чакам,но нищо не става
мечтата погубена бе като плява
сломена,потъпкана,от болест стопена,
от зли ръце стистана и изкоренена
И чувства,надежди-те чезнат в забрава
защо са ни след като нямат цена
след тях само чераната мъка остава
човек ли си, значи имаш вина.

Щастие никога не можеш позна,
твоята спътница стара,добра,
често спохождала те таз празнина
край теб ще е винаги- бярвай в това!
И ноктив душата ти мъртва ще впие
и писък зловещ във теб ще извие
ще чувстваш как живееш фалшиво,на сън
и ще се заключиш за всичко навън

В заключение няма какво да ви кажа
изпитвам към чувстава само омраза
"Ирония" нещо във мен се обажда
това май е всичко ,което ми досажда! :hahaha: :hahaha: :hahaha: :hahaha:

Moga da spra dujda
Ne moga da ti kaja kolko te obicham…lubovta e vuv vsiako parchence jivot.Ne moga da ti kaja kolko te cenq,zashtoto ti vsichko krasivo na tozi sviat.Ne moga ti kaja kolko chesto mislia za teb,poneje ti si cialoto mi suznanie.Ne moga da ti kaja kakvo e lubovta,makar curceto mi da preliva ot neia.Ne moga da ti kaja kakvo e tuga,zashtoto ti si moeto shtastie.Ne moga da ti kaja kolko te obicham,zashtoto niama tolkova silna duma,ravna na chuvstvata mi.
Moga da ti dokaja,che sushtesvuvalubo-istinska,chista I bezpredelna.Moga da ti dokaja s vsiako tuptene na surceto mi,che ti si edinstveniq mu gospodar.Moga da zaklucha viatura,kogato ti e studeno,da spa dujda ,kogato poiskash.Moga da podredia dnite ti,ocvetiavaiki gi v rozovo,zashtoto ti si moiata svetlina.
Obicham te… Ne me vini za tova!
AVTOR:ELENKA KOLEVA

Ах, да се върна веднъж от изпитите и какви текстове съм ви подготвил... 8-) Само че време не ми остава да седна да ги напиша... Но и това ще направя непременно , но не преди 21 - изпити, иииизпити...

_________________
-Обича ме, не ме обича. Обича ме, не ме обича...
-Хайде стига! Знам те аз теб... По - добре звучи:"Съблича ме, не ме съблича. Съблича ме, не ме съблича."
-Замълчи и ТИ се съблечи!

Музо, възпей оня гибелен гняв на Лили
стига сме се щипали , хапили , били
че писна ми редовно кръв да повръщам
да се във къщи със синки и подутини връщам
......

По случай махането на правата на Явор


Празник днес е на детето
Среща на Бергон ще има ето
и на всякъде балони
вятъра игриво гони
Всички са щастливи и засмени
радват се на новите промени
Само Явор Стари
нещо вътрешно го пари
в тоз живот вече смисъл не намира
само туй главата му увира
и нещото което знай
е че трябва да си тури край

Амин

Огънят се разпалва вътре в мен
обгръща всичко и поставя ме в негов плен
боли,душата ми гори ,но
пътят към сърцето ми е вече заличен.
Няма врати ,няма стени ,не разбра ли
нежелан си ти !
Въпреки това гори ,там намерил място в мен.

Отхвърлена от теб останах
и твоя поглед мен изплаши
и тъй безплодно , жалко вярвах
във спомените , кратки , наши.
Недостойна в погледа ти се видях,
че мойта плахост те прогони,
защото само сладост , огън , грях
сърцето твое иска , помни.
Любов бездомна , неудобна,
че в тебе не намери тя покой.
А аз останах неспособна
да те запазя само мой!

човекът е линия
верига от умосъстояния
наречия, прилагателни, глаголи
човекът търси място
за още повече багаж
дрехи
привързани към тях тела
той гони себе си със мисъл
нарича всичко туй ‘съдба’
прожектира имена
и пада от мостове
между местата x, y, z …
изчислява чувства
строи непоносими времена
за себе си с въжета
в хиляди страни задърпан
се опитва да върви
все навън
към истинския мираж

_________________
Не е нужно да живеем в свят изграден от страх и лъжи,в който няма дори една основана
истина за най-елементарните неща!