Бергон интернет и телевизия

60 пък

Това аз го казвам мн често... просто се дразня, когато съм слушала как някой човек в даден момент е бил готов да ти се закълне в нещо, а в следващия той вече не е сигурен в думите си.Или : "аз никога няма да облека това" , " аз никога няма да направя онова" , "аз никога няма да разсъждавам по този начин" ... еми, това дразни и то много... (въпреки че аз не мога да кажа "аз никога не съм го правила ;p )

Нищо не бива да се слага в някакви рамки или да му се лепят етикети. Оттам започва всичко. Нищо на този свят не е едностранно и еднозначно. Всеки възприема действителността по собствен начин и тя се превръща в неговата собствена действителност, а не в абсолютна действителност. Затова и понятия като абсолютна действителност и абсолютна истина съществуват само на теория, но не и в реалния живот.
А това че някой казва едно, а след време си променя мнението... Ами нормално, светът около него се е променил, логично е и той самият да го направи. Например, ако някой ме беше попитал какво мисля за кафявото му потниче, щях да кажа "Ти луда ли си? Кафявото е отвратителен цвят, един от най-противните!". Но е факт, че в момента нося кафяви дрехи, мода ;}
Доста са ми оплетени мислите от този бусколизин! :hot:

Разбира се, че оправдавам промяна в един човек.Не оправдавам, когато този човек е готов да ти се закълне, че никога няма да се промени в дадена насока, а в следващия момент той вече поел именно натам.Адски ме дразни това поведение.Хубаво, променил си си мнението, но защо преди това си използвал толкова крайни думи като "никога".Въпреки че ( с риск да си противореча) го оправдавам до някаква степен, защото е нормално в един момент да започнеш да разсъждаваш по далеч по-зрял начин.
Съгласна съм с теб, че хората се променят...просто се дразня, че те самите рядко го осъзнават.
Надявам се този път да съм се изразила по-добре, въпреки че май пак се пооплетох

_________________

Малко е дългичко но на мен ми хареса..
Имало едно време обикновени мъж и жена. Жената се казвала Елена, а мъжът – Иван. Връщал се мъжът от работа, сядал пред телевизора, четял вестник. Жена му, Елена, приготвяла вечерята. Сервирала на мъжа си вечерята и мърморела, че нищо не прави в къщи и малко пари печели… Иван се дразнел от мърморенето на жена си. Но не й отговарял грубо, само си мислел: ”Самата тя — мърлячка, а пък придиря. Когато се женихме, съвсем друга беше - красива и нежна.”

Веднъж, когато мърморещата жена поискала Иван да изхвърли боклука, той с неохота се откъснал от телевизора и тръгнал към двора. Като се връщал се спрял пред вратата на къщата и мислено се обърнал към Бог:

- Боже мой, Боже мой! Несполучлив излезе животът ми. Нима цял живот ще трябва да се влача с такава тантонеща жена, че и некрасива? Това не е живот, а истинско мъчение.

И внезапно чул Иван тих глас Божи:

- Бих могъл, Иване, да ти помогна в бедата: мога да ти дам прекрасна богиня за жена, но щом съседите ти видят внезапната промяна в съдбата ти, ще се изумят. Нека постъпим тъй: жена ти Аз ще променям постепенно, ще вселявам в нея на богиня дух и външността й ще променям. Но само запомни, ако с богиня искаш да живееш, животът ти достоен за богиня трябва да стане.

- Благодаря ти, Боже. Всеки мъж живота си да промени заради богиня е способен. Кажи ми само: кога ще почнеш да променяш моята жена?

- Още сега аз малко ще я променя. И с всяка минута ще я променям все към по-добро.

Влязъл в къщи Иван, седнал на креслото, взел вестника и пак включил телевизора. Но не му се четяло, не му се гледал филм. Нямал търпение да погледне - дали пък поне мъничко не се променила жена му?

Станал, отворил врата към кухнята, опрял рамо на рамката и почнал внимателно на разглежда жена си. Тя стояла с гръб към него, миела съдовете след вечеря.
Елена изведнъж почувствала погледа и се обърнала към вратата. Иван гледал жена си и мислел: ”Не, няма никаква промяна в жена ми”.

Елена, като видяла необичайното внимание на мъжа си и без да разбира нищо, изведнъж оправила косите си, поруменяла и попитала:

- Защо ме гледаш така внимателно, Иване?

Мъжът не се сетил какво да каже и сам смутен внезапно произнесъл:

- Да ти помогна ли за съдовете? Не знам защо се сетих…

- Съдовете? Да ми помогнеш? - тихо повторила удивената жена, смъквайки мръсната престилка, - ами аз вече ги измих.

“Наистина, направо пред очите ми се променя - помислил Иван, - изведнъж се разхубави.”

И започнал да бърше съдовете.

На другия ден след работа Иван бързал към къщи с нетърпение. Нямал търпение да види как постепенно се превръща в богиня мърморещата му жена.

“А ако изведнъж много е станала богиня? А аз както преди не съм се променил? За всеки случай ще купя аз цветя, за да не се излагам пред богинята.”

Отворил към дома вратата и спрял като омагьосан Иван. Пред него Елена стояла с хубава рокля, която преди година той й купил сам. Хубава прическа, в косите панделка. Той се объркал, неловко подал цветята, без да откъсва поглед от Елена.

Тя взела цветята и тихо ахнала, цялата поруменяла и свела поглед.

“Ах, колко са прекрасни на богините ресниците! И колко са кротки по характер! Каква необичайна вътрешна красота и външност!”

И ахнал на свой ред Иван като видял масата с приборите от сервиза, запалени две свещи, и две чаши, и с аромат божествен привличала храната.

Когато седнал той на масата, жена му Елена срещу него седнала, но скочила внезапно и казала:

- Извинявай, забравих да ти включа телевизора, но ето купила съм ти новите вестници.

- Не ми е нужен телевизорът, и вестници не ми се четат, все едно и също пише в тях, - Иван й отговорил искрено, - по-добре ти ми кажи, как утрешната събота би искала да си прекараш.

Съвсем изумена, Елена го попитала:

- А ти?

- Случайно два билета за театър купих. Но през деня ще си съгласна може би да се разходим в магазините. Щом ще ходим на театър, трябва първо да отидем в магазин и да ти купим достойна рокля.

Едва не се изтървал Иван да каже заветните думи: ”рокля, достойна за богиня”. Затова се смутил, погледнал я и ахнал пак. На масата пред него седяла богиня. Лицето й от щастие сияло, очите й блестели. Стаената усмивка била и малко въпросителна.

“О, Боже, колко са прекрасни наистина богините! А ако всеки ден се разхубавява тя, дали ще успея аз да съм достоен за богиня? - мислел Иван, и изведнъж пронизала го мисъл като мълния: Трябва да успея! Докато все още е богинята до мен. Трябва да поискам и да моля дете да ми роди. Дете от мен и от най-прекрасната богиня.”

- Какво замисли се Иване, вълнение ли виждам на лицето ти? - Елена питала мъжа си.

А развълнуван той седял, не знаел как да й каже съкровеното. Шега ли е - дете да искаш от богиня?! Бог такъв подарък не му бил обещал. Не знаел как да каже за желанието си Иван и станал мачкайки покривката и промълвил:

- Не знам… Ще може ли… Аз… исках да кажа… Отдавна… Да, от теб дете аз искам, богиньо прекрасна.

Тя, Елена, се приближила към мъжа си Иван. От пълните с любов очи сълза щастлива се плъзнала по алените бузи. Ръка на рамото на Иван положила и сгряла го с дъха си горещ.

“ Ах, каква нощ! И какво утро! Какъв ден! Прекрасен е животът с богиня!” - мислел Иван, като обличал за разходка втория си внук.

Радостта от живота
Браян Уайс

_________________
Живот като на Кино!
Шампанско, червени рози, вечери, разходки ...

А аз си мисля че трябвало да пуснат здравето ..

_________________
Живот като на Кино!
Шампанско, червени рози, вечери, разходки ...

Някой чел ли е К.Кастанеда да вземем да го обсъдим?:)

_________________
Fall in love or fall in hate
Get inspired or be depressed
Make babies or make art
Speak the truth or lie and cheat
Life is divine Chaos. Embrace it.
Forgive yourself. Breath.
And enjoy the Ride...

So Pardon me while I burst into flames.
I've had enough of the world, and its people's mindless games
So Pardon me while I burn, and rise above the flame
Pardon me, pardon me. I'll never be the same.

грешиш...
кажи го на някой, чиято приятелка е починала от тумор примерно...

за здравето не можеш да се бориш, то просто си е добро, или е влошено

докато другите две можеш да си ги постигнеш, защото зависят изцяло от теб.

"Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.

През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.

И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.

Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.

Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.

Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим."
ВИНАГИ СЪМ ХАРЕСВАЛА ТАЗИ ЖИТЕЙСКА МЪДРОСТ

_________________
НИКОГА НЯМА ДА ОТКРИЕШ НОВИ ХОРИЗОНТИ,АКО НЯМАШ СМЕЛОСТТА ДА ОТДЕЛИШ ПОГЛЕД ОТ БРЕГА!!!

няма логика,това е просто една локва

нищ0 не си разбрал!

съдържа много смисал ,ама много

харесвайте си квот си искате
аз си изкарах 5 за годината

aаз пък 6 хвалиш ли се

_________________
Живот като на Кино!
Шампанско, червени рози, вечери, разходки ...

moqta daskalka q znae celiq grad
kolko mnogo hora e ostavala ( Rosica Kirolova)

и това к'во общо има с темата?

_________________
Por que no me intiendes konio ? !?

направи ми огромно впечатление....

_________________
I wish I can...

към бесилото вървеше мъж, а друг, като го срещна, му рече: Какво е това, сеньор, нима тъй отива ваша милост? И обреченият отвърна: Аз не отивам, тези ме водят.

Веднъж ти ме свари да дълбая някаква фигура от дърво и ми каза: "Защо не ми издялкаш нещо?"
Попитах те какво искаш, а ти каза:
"Кутийка."
"За какво ти е?"
"Да си слагам разни неща."
"Какви неща?"
"Каквито ми падне"-рече ти.
Добре, ето ти кутийката. Внея съм сложил всичко, почти всичко, което имам, но тя пак не е пълна. В нея има и болка, и възбуда, добри и лоши чувства, зли и светли помисли, радостта на първозачатието, и малко отчаяние, и неописуемия възторг на съзиданието. И освен всичко това-цялата ми благодарност и обич към тебе. А кутийката пак не е пълна.

Умирайки дзенският монах Бокудзю помолил учениците си да му донесат всички книги, които написал, и всичко, което бил казал Те донесли всичко, неразбиращи какво иска да прави той. А той започнал да прави огън от тях.
Учениците започнали да крещят.
Бокудзю, виждайки какво правят, казал:
- Аз си отивам и не искам да оставям нищо след себе си. Аз не трябва да оставя дори отпечатък от крака си. Отсега този, който иска да ме следва, ще трябва да следва себе си. Този, който поиска да ме разбере, ще трябва да разбере себе си. Ето защо унищожавам всички тези книги.

колко са ми смешни понякога хора,коит0 казват:Искам нещ0 да остане от мен,да оставя следа....

ае баси калъфа тоя

щ0?????

еми не е прав,ама сега не ми се говори за смисъла на живота. {{{}}}