Бергон интернет и телевизия

Съжалявам, че ме няма

Съжалявам че ме няма,
знам че сигурно боли,
болката ти е голяма,
малко тъжно е нали?

Съжалявам че избягах,
моля те да ми простиш.
Падах, ставах, продължавах
безполезно, ето виж...

Съжалявам че предадох
вярата ти в моя дух,
че на болката се дадох,
а словата ти не чух.

Съжалявам за сълзите,
знам, че бягството е грях.
Съжалявам и за дните,
дето тъжно пропилях...

Съжалявам, съжалявам!
Какво точно стана с мен?
Исках да не се предавам,
но бях твърде уморен.

Благодаря че беше с мене
безотказно чак дотук,
днес, когато в сън без време
се оттеглям с нито звук.

Чувам болката ти няма,
Знам че трудно тя ще спре.
Съжалявам че ме няма,
но така е по-добре.
------------------------
Когато някой си отива
и нямаш сили да го спреш.
Когато виждаш, че една любов умира,
а искаш с нея да умреш.
Когато хлопне се вратата
зад безмилостния гръб.
Когато вдигне се ръката
за сбогом и за сетен път.
Когато раната кървяща
боли и някак си студът
пропива се по устните мълвящи -
без думи искат да го спрат.
Когато виждаш, че сълзата
се разбива на искри.
Когато моли се душата
и сякаш вика силно "СПРИ!"
Когато някой си обичал
и той си тръгне някой ден.
Когато той ти се е вричал,
а днес е ледено студен.
Когато губиш го навеки.
Когато искаш да крещиш.
Когато бродиш по пътеки.
Когато искаш да заспиш.
Когато хлопне се вратата.
Когато сълзите не спрат...
Тогава трябва да изстрадаш
любовта за сетен път...

_________________
Живот като на Кино!
Шампанско, червени рози, вечери, разходки ...

i feel the kick in my head
i see that all my friends are dead
i can`t breathe i can`t stand
i parley with the death
may be i`ll move my house in the skyland

_________________
Разни друсалки...изобщо да не ме занимават!!!

Първа сцена
На прощаване
Близко до подфорум Дъра-Бъра


Razor:
Привлечени бяхме тука ... с думи лъжливи
Но властта изгори ....душите ни живи
А малкото свестни ... далече прокуди
Останалите малцина ....считат за луди

Явор:
Мълчи! Мълчи ти жалко изчадие
Тука няма да има.... веч равноправие
И ще правите вий ..... квот кажем
Инак – всичките ще ви размажем

spiritedGirl:
Вие ! Вие сте тирани
Ще ни оглозгате като пирани
Знайте , вий в ада ще горите
За туй , че всичкини морите

Razor:
Обречени сме – Админа ни мрази
И Бог не може ..... сега да ни опази

spiritedGirl:
Имай малко вяра !
Ще победим ний звяра

Явор:
Ха! Че кои сте вие
Паплач ..... накуп събрана
На форума – измислена отбрана
Н я м а т у к а с в о б о д и я
Ще царува вечна ..... тирания !


Втора сцена
Планът
В стая на форума

Razor:
Братя ! Ще се бием
Не може вечно да се крием
Утре... ще се лее кръв
Явор-подлий ще е пръв

SiCkeNing_FeAR:
Невъзможно е това
Неща ковчега сам да си кова


spiritedGirl:
Няма връщане назад
Ще я kill-нем тая гад
Ако трябва ще я разчленим
Или..... жена му ще пленим

Razor:
Всички ще убием
И на кол ще ги набием

Трета сцена
Последният мохикан
Край подфорум Тъпотии и Глупости


Razor:
Бързо!Хванахме го тука
Бягаше към linkbg боклука
Дай ми тоя ятаган
Да накълцам тая сган

spiritedGirl
Достойнството му отрежи
Докато безпомощно лежи
Или да го разпънем най-добре
Докато гадината умре

SiCkeNing_FeAR:
Удари го с тая талпа
Докато му взимам скалпа

Razor:
Ще го завържем за червото
И ще го обесим на дървото
Няма вече оправдание
Ще служи като назидание

"Животът дар е твърде кратък.
След него що е?Мрак, тъма?
Туй всеки иска да узнае,
затуй, че тленен е нехае
и плаща своята цена.
А колелото на живота,
за друг завърта се нататък..."

"Понякога в средата на живота,
ний жънем славата на миналите дни
и мислим, че по-стари от земята сме,
съвети вред раздаваме. Уви,
понякога в средата на живота
все още зима е, забравил есента,
протягаш се край огъня лениво
и сред прозявки чакаш пролетта.
И впрегнат на сезоните в хомота
с надежда, че ще следват по-добри
не се усещаш, че отдавна си отминал
понякога средата на живота."

"Чума, болести, война
днес господстват над света,
всичко тленно е уви,
туй е нашата съдба.
Губим сили, губим време
да изтребим свойто племе
всеки син или баща
мъкне каинското бреме."

"Не мисли за Смъртта като своя съдба.
Не за теб е единствено тя отредена.
Не във тайни забулена броди тя по света.
Друг насочва фаталната остра коса.
Не извръщай затуй ти лице от Смъртта.
Не мисли затова, че дъхът ти ще вземе.
Не Смъртта над живота ти има властта.
Друг и нея, и теб сътвори,
но ликът на Създателя чезне в тъма."
Книга на преброените тъги

надявам се ,че следва пр0дължение!!!искам да ссе лее кръв!!!

moita prostotiq....
Don't look me if you say goobye, because I never stop to cry!
Don' kiss me if you want to go, because this is so...
Don't say you're pretty, because you're so swetty!
Don't look in my eyes, because my heart is in ice

:vomit:

няма рима но....

Ще ме видиш някой ден на тротоара,
ще си припомниш всички мигове заедно,
ще поискаш да си ги върнеш,
но всичко вече ще е изгубено!
Ще разбереш от какво си се отказал,
ще видиш че не можеш да живееш без мен!
Ще осъзнаеш че нямаш нищо на света без мен и любовта!
Ще разбереш,че ако не се върна,
дните ти ще бъдат пусти,
нощите-самотни,
работата-невъзможна!
Ще се приближиш до мен
и ще ме помолиш да се върна!
Не ме моли!
Никога не ще забравя
това,което ми стори!
Начинът по който се подигра!
Ще си тръгнеш
и след това цял живот ще си спомняш мен-
там на тротоара,
спряла дъха ти завинаги!

тва не е толкова хубаво ама айде...

Седиш самотен
в малка тъмна стая!
Поглъщаш много алкохол!
Живееш сам без капчица любов!
Не унивай!
Животът продължава!
Трудно е,разбирам!
И аз съм минала по този път!
Изход винаги има ,той е някъде там,някъде навън!
Излез-потърси го!
Сложи край на всичката тази тъга!
Намери щастието и си изживей живота!!!

- Учителю, вчера човек на когото много държа ме излъга.
- Случва се.
- Споделих с приятел.
- Интересно решение.
- Той също ме излъга и то умишлено.
- Постъпил е правилно.
- По-късно разбрах, че никой не е искал да ме излъже.
- Всички грешим.
- Истината ме направи нещастна и накара двама мои приятели да се страхуват от мен. Струваше ли си?
-----
Защо имаш изморен вид?
- Сънувах много лош сън, учителю.
- Разкажи ми.
- Намирах се сред пустинята. Някакво черно, отвратително същество ме беше яхнало и безмилостно забиваше пети в хълбоците ми, принуждавайки ме да тичам. Остри камъни разраняваха краката ми. Бях боса. Устните ми копнееха за капка вода. Умората разкъсваше тялото ми и всичко ме болеше. Злото, което ме беше обсебило не искаше да ме остави да почина. Молех го, но то ми обещаваше, че зад онзи далечен хълм ни очаква кладенец и меко легло. Паднах на земята, напълно изтощена. То скочи от гърба ми, но продължи да ме рита. Искаше от мен да се изправя и да продължа. Имах нужда от почивка и обувки, а не от обещания за кладенец.

Учителю, аз сънувах Надеждата.

_________________
Too young t0 Die...0r t0 fEEl alivE

Да доживея до сутринта...
В момента няма нищо по-важно от това
да се вкопча в една мисъл,в една мелодия,
в едно съчинено лице и да пропусна времето
да се утаи в чашата на моя гняв,
на моята безизходица,на опасността от
безвъзвратно решение.Няма нищо по-трудно -
да се свия на топка в себе си и с иглите на свойта
безпомощност да пронижа света
с едничката цел -някак си да надживея нощта.
автор: нЕпознат

_________________
Too young t0 Die...0r t0 fEEl alivE

:pray:

_________________
Too young t0 Die...0r t0 fEEl alivE

"Отново седя сама,отново всички си отидоха.Такъв ли трябва да е животът?Това си мисля сега,когато светът ми се вижда толкова жесток и несправедлив.Жалко е,че някои хора трябва да научат жестоката истина за живота,такъв какъвто е,толкова рано.Особено в България,това е неизбежно,реалността е жестока и това е факт,който не можем да променим.Не винаги всичко се нарежда така,както искаш,не винаги всичко е наред,както ни учат като малки.
Една песен гласеше:”Вече не плача наяве,вече не виждате сълзите ми,но зад тези очи се крият толкова много тъга и болка.”Не съм си мислела,че това някога ще важи за мен,но важи за съжаление.Сега се чувствам толкова сама,толкова нежелана Нещо се обърка,нещо се промени в мен,в „приятелите” ми,в хората,на които разчитах в света около мен.
Приятелство-ха,няма такова нещо.Няма хора,които да не могат да те предадат,няма хора,които винаги ще са до теб и ще ти помагат,но има такива,които ще те излъжат,ще говорят,а няма да мислят нищо от това,което казват.Може би виждам нещата от твърде мрачна гледна точка,но това е което виждам,пък и все някой трябва да гледа на живота така,нали?
Вече ги няма верните „приятелки”,отидоха някъде при интригите и лъскавите неща,няма го онзи,който до вчера говореше небивалици,че винаги ще ме обича.Илюзъорният свят,който си бях създала,за да прикрия болката се изпари ..
И сега сама гледам напред в нищото и мисля какво ще правя с живота си.Какво ще правя без приказката,която си бях съчинила?Искаше ми се всичко да се нарежда като в приаказките,с които отраснах,но не става така!Няма го принца да ме спаси,няма я вълшебницата да ме превърне в нешо хубаво.От мен остана само това,за което се представях,така както хората ме виждаха и познаваха.Хората-винаги всичко за хората,за мнението им,за оценката,за техния живот .Те ми говорят сега,обясняват ми нещо,което вече знам.Чувам познатата фраза: ”Нали ти казах!” и се смея на ум.Нали ми каза какво „приятелко”?Каза ми че ме лъжеш или че ще направиш всичко,за да имаш и малкото,което имам и за което съм се борила?Това ли ми каза?Не . Опитвах се многократно да се обърна към тези хора,които ме лъжат в очите и си мислят,че съм толкова глупава,че да не забележа нищо.Опитвах се,но накрая осъзнах,че няма смисъл,така ще нараня и тях и себе си и то излишно.Стигнах до извода,че не си заслужава,защото от моите думи те няма да се променят и само ще разпаля един проблем в повече.
Питам се какво ще се промени като напиша тези редове,с какво ше помогнат,ще помогна ли на някой да промени живота си и да живее по добре?Надявам се някой,четейки това да разбере какво става вътре в мен и да направи извод за самия себе си.Няма да казвам силни думи,защото има хора,които живеят в пълна мизерия,има болести,
бедност,нещастия но да не оставяме назад и духовната бедност и самота.Духовната бедност в хората около мен и духовната самота вътре в мен .
Сама-толкова много болка се събира в тази дума,сама И сега накъде?Гледам навън и виждам как другите бързат на някъде,смеят се и отминават,просто живеят А аз сякаш съм спряла,сякаш за мен времето е спряло и няма да тръгне,докато не разреша проблемите в и около мен.Не искам всичко това да звучи егоистично,не искам да мислите,че мисля само за себе си и това е всичко,което ме интересува.Съгласете се,че първо трябва да се справя със самата себе си,преди да почна да разрешавам чуждите проблеми и да се боря с несправедливостите по света.
А със себе си май трябва да проведа много сериозен разговор.Трябва да си се скарам и да се накажа да не излизам от стаята си,както когато ме наказваха като малка,когато бях счупила нещо Дали това ще помогне?Трябва да си се скарам за това,че вярвам на всичко,че съм наивна,че не виждам реалността,колкото и да се вглеждам и да се опитвам да я открия.Толкова много хора са ме лъгали,че вече започвам да се замислям кое всъщност е истина и кое не.Лесно беше когато бях малка,изживявах всеки един момент без да се замислям за последиците и бях щастлива.Спомените от детството ми са най-хубавите и винаги тайничко си мисля колко хубаво щеше да е ако се върнеха онези моменти,когато да играеш на топка беше най-важното!Защо ли?Ами защото всичко беше толкова простичко,толкова чисто и непринудено,там някъде под орехите,на пейката остана истинското,останаха хубавите моменти,щастливите мигове,там остана сърцето ми Тогава исках да порасна,защото мислех,че животът винаги ще е игра и всичко ще е истинско.Но винаги има „но”,нали?Но не стана така и сега се обръщам назад с толкова много носталгия и разбирам,че сърцето ми вече е празно,останали са само онези хубави усещания и спомени за щастието и красивото.
Хм май трябва да си се скарам и за това,че се опитвам да живея в миналото си.Но какво да търся в настоящето?Намирам само болка и нещастие.Вече съм свикнала,не ме съжалявайте,но се замислете как се отнасяте с тези,които са до вас,защото утре може да ги няма.Вече се смея на собственото си отношение към всичко около мен.Може би не правя това,което трябва,може би съм пропуснала да си взема от еликсира на щастието !А може би утре ще ми го доствят или някой ще ми го подари ?А може би някога сама ще се науча да се радвам на света,колкото и мрачен да е!."

Стълба

Животът ми е стълба,
по която лазя,
със сетната надежда
достойнството си да запазя.

На първото стапало:
несбъднати мечти-
тъй тежки и красиви
останали сами.

На Второто Стъпало:
Несподелени чувства-
оглеждат се във огледало
на порив и изкуство

На Третото Стапало:
всички подигравки-
събирани с години
тъй горди и тъй сладки ...

Искачвам се нагоре,
Запъхтян и измъчен-
защо ли да се качвам ...
не се раждаме научени

Стъпало след Стъпало,
Молба след Молба
гледат ме от огледало
Самотата и Смъртта

14.10.2004

_________________
Времето е Пари ,а Парите Ракия!

В защита

За бурята в душата има думи,
тъй силни и тъй чисти те горят,
но всеки ден една душа се губи,
щом бурите в живота я сломят.

Борбата с болката е неизбежна,
а предателството толкова тежи,
утехата на утрото е тъй нежна,
но и с нея мият се сълзи.

Една приспивна песен би успяла
и моята душа да утеши,
но след пагубната ни раздяла
самотата може само да мълчи.

20.8.2005

_________________
Времето е Пари ,а Парите Ракия!

_________________
I wish I can...

Вървя по улицата стара,
хората ме гледат но не разбират.
Такава цял живот ще си остана,
без за мен човек да се погрижи.
Усмихвам се на този,
той се прави че не ме познава.
Махам за здравей на онзи,
той ме подминава.
Каква бе моята грешка,
с какво сбърках,не знам.
Животът ми е като на пешка-
всеки я мести насам и натам.
Омръзна ми такова съществуване!
Омръзна ми всеки да ме мрази!
За другите живота е пируване,
а моя-всеки го гази!

stia be 4ove4e ti li si gi pisal stihovete?

_________________
The future belongs to those who believe in the beauty of their dreams!