Бергон интернет и телевизия

Защо си тръгнал към мрака,
защо тъй тъжен си сега.
Живота стегнал си е сака
и тръгваш по ръба.
Една крачка повече и ще си тръгнеш,
една крачка още и няма да се върнеш.
Взел живота си в ръце...градиш съдбата.
Градиш или пък не,въпрос изгарящ те в душата.
Тъй силно стиснал си очи,
бъдещето тръпнеш да ознаеш,
но знай-туй що е истина,боли...
по правилата трябва да играеш
И сам си ти...и ти горчи!
И търсиш смисъл в живината!
Ала намръщен си...и те боли...
не си открил в тунела светлината.
И стъпка правиш...и си свободен!
И щом го мразиш...не си виновен!
Политаш надолу и вижда се мрак,
но гледаш доволно...оставаш без враг!
Туй що ти пречеше там на земята...
Няма го вече...остана душата,
която щастлива,изход намира...
Сърцето от радост прелива и спира!

_________________
Разни друсалки...изобщо да не ме занимават!!!

Super e qko nakarame da se zamislq za mnogo neshta.

_________________
”Ако ви кажа, че съм добър,
вероятно ще си помислите,
че се хваля; ако ви кажа,
че не съм добър,
ще ЗНАЕТЕ, че лъжа.” - Bruce Lee

Насред тъмнината,мълчалива седях...
Плаках,унивах,заспивах...
И пак светлина във тунел видях,
намирах си пътя...умирах!
Но бял Бе деня и зима пълзеше,
В сърцето усещах студът.
И черен гарван над мене кръжеше,
разцепваше с крясък ледът.
Но Само край на пътя ми земен...
посрещаше,мрачен денят.
Отлитах свободна във рая небесен,
на смъртта...Щастлив бе мигът!
И край бе този ден...И начало...
Забравих за всичката злоба.
И страх не ме бе,и не беше печално...
Чувствах се докосната от Бога!
:pray:

_________________
"The greatest thing you`ve ever learn is JUST to LOVE and BE LOVED in return" - Moulin Rouge

_________________
Too young t0 Die...0r t0 fEEl alivE

A, ето, пак си тук.
Кажи ми мила, как довя те вятърът дотук.
Път безлюден извървя?
Път за никъде - сама избра.
И чувстваш се виновна? -
на глупостта си плодовете сама обра.
Обръщаш се назад! -
знаеш как в това се ти превърна!!!
И да тръгнеш ли напред? -
нима остана още от какво да се извърнеш?

И какво, тук ли ще останеш?
Как пък не разбра...
Надежда ли ще чакаш? Изпъди я сама!
Така ли казват всички? Осъди се сама.
Къде ли ти не беше, какво ли не преся;
веднъж и ти не мисли: "Може да греша..."
Каза ли ми нещо? - вири глупаво глава.
И винаги се връщаш - всеки път сама.
Винаги различна, всеки път една.
И къде си мислиш, че отиваш?
Посред тоя път стоиш...
И сълзи ти не рониш, а знаеш, че грешиш...
И пак сама ли тръгна?
Отвътре, знам, кървиш...
И зная, мила, зная, ще се върнеш, щом решиш...

_________________
It FeeLs LiKe I'vE beEn BuRiEd aLiVe bY LovE
If I sHouLd DiE bEf0rE I wAkE
PrAy n0 0nE mY s0uL t0 taKe
AnD iF I wAkE bef0rE I diE
ReScUe Me wIth y0uR sMiLe

_________________
Some dance to remember, some dance to forget

_________________
НИКОГА НЯМА ДА ОТКРИЕШ НОВИ ХОРИЗОНТИ,АКО НЯМАШ СМЕЛОСТТА ДА ОТДЕЛИШ ПОГЛЕД ОТ БРЕГА!!!

_________________
I wish I can...

Мъгли, обгърнете мъртвото ми тяло
звезди, призовете болката във бяло
писъци и болка, скитам се сама
очите ми изгаря сластна светлина

Роклята църковна раздирам в яростта
чашата отровна изпивам без тъга
моля се и плача, бягам и кълна
оназ нощ греховна, мен и теб събра

Гледам, но не виждам, тичам през поля
диви рози тъпча, мразя любовта
тежък дъх съдбовен в гърдите души
черна кръв отровна, сърцето кърви

Нозете ми раздрани в локва кръв лежат
душата на кристали призраци крадат
камбана отброява сетния ми час
птица подивяла, плаче тя за нас

Спъвам се и падам
нямам сили веч
всеки мой спасител броди ней далеч
косата девича гола плът обви
лицето раздират кървави сълзи

Гарвани ще грачат над момичи гроб
дните ще оплакват, тя диреше брод
а пламъкът черен, погубил любовта
рози ще поднася за чиста душа

Милост той ще проси от злата съдба
сълзи ще пролива, осъзнал си греха
лудост ще раздира замряла тишина
иска ли се прошка от мъртва душа?!

_________________
It FeeLs LiKe I'vE beEn BuRiEd aLiVe bY LovE
If I sHouLd DiE bEf0rE I wAkE
PrAy n0 0nE mY s0uL t0 taKe
AnD iF I wAkE bef0rE I diE
ReScUe Me wIth y0uR sMiLe

Понякога мълча,но па те искам.
Понякога съм с теб,а съм сам.
Понякога мълчиш,но пък си искренна.
Понякога обичаш,а не знаеш как.
Понякога ме мразиш,а боли ме.
Понякога си толкова студена.
Понякога те викам с друго име,но
ти си винаги във мен.
Каквото и да правя и да искам,където
и да съм на таз земя,сърцето ми на тебе е орисано,
то само в твоят АД е у дома...

_________________
"Ако накраш девет глупака да свършат нещо, рискуваш да станеш десетият"

Нищо

Заобиколен от множество проблеми
се чувстваш депресиран от всичките промени.
Стоиш от погрешната страна
и осъзнаваш,че живееш в абсолютна лъжа.
Никога никой не те разбира
изглежда всеки те презира.
Защо по дяволите винаги всичко се преебава?
..понякога всичко губи смисъл и всеки се предава.
В тъмната стая зад твоя образ е само твърдата стена,
би искал да преминеш помежду й през невидима врата.
Опитваш се да погубиш себе си,но не изглежда да боли
намразваш всичко и всички,само смъртта в душата ти гори..
Чувстваш се като като труп,който кърви,
умираш докато живееш с отворени очи..
Играеш себе си в своя собствен филм,
все още нищо не те кара да плачеш,не...не те боли!
Времето те убива докато въздухът напълно спре,
сигурно е по-лесно да мислиш за себе си,но кой ще те разбере?!
Всичко което става те убива,
в душата ти е мрак и всичко загива...
Изглежда ще чакам цяла вечност нещо да се оправи,
писна ми да чакам дълго затънала без нищо........
Просто си казах,че всичко е по-трудно отколкото изглежда
просто ме боли много силно докато се усмихвам,но нямам нищо......

Живота..

Не казвай нищо просто замълчи
не се отчайвай,не плачи,
дори да ти е трудно винаги учи
не се предавай лесно заради своите мечти.
Ти знаеш вечер аз не спя
мисля за себе си и стоя,
питам се какъв живот ми предстои
имам ли бъдеще или всичко ще се провали?
Ако някога се сбъднат твоите мечти,
бори се докрай не се отказвай ти,
почувствай силата в себе си сега
помисли:имат ли шанс всички за това?
Светът наоколо е толкова суров,
но в него има достатучно любов,
живота е просто несравним
затова към всичко се стремим.
По твоя път ти си поел
за да постигнеш своята цел,
живота е пред нас
в този труден час...
Водим борба за хубав живот
всеки се стреми да направи своя ход
за бъдещето появяват се следи
неразкрати както преди.
В живота всеки от нас греши
от това се учим,но боли,
понякога бликат от очите ни сълзи,
но в живота пълно е с искри...

Фатален край

Толкова за всички минали неща!
Аз живея,но се чувствам като мъртва,
защото всичко,което стана между нас е като пътя към смъртта,
ти каза,че ме обичаш и поиска всичко от мен,
но защо започна да променяш отношението си спрямо някои неща?
Аз съм пълна с проблеми и незнам какво да правя,
а ти ме гледаш как пропадам надолу към края и незнаеш дали да ми помогнеш..
А си мислих,че си всичко това от което имам нужда,
всичко,което да ми даде сили да живея.
Но ти стоиш безотговорен и си мислиш,че съм трудна
и това те кара да се чувстваш,като човек,който е способен на всичко.
Когато преговорим всички тези противоречия,ти ще знаеш,
че аз не съм като онова момиче,което ти се опита да манипулираш.
Защо ли си мислиш,че е възможно да се задържа при теб
и да оставя нещата както преди?
Ти и твоите приятели трябва да знаете,
че сте елементарни,защото не ме познавате...
Аз живея,но не искам да се чувствам като труп,облян с кръв,
ти дори не знаеш,какво е да се чувстваш в безизходица,
като човек,който не може да избяга от проблемите си.
Времето прекарано с теб е като прага на смъртта,
затворено в решетка с кървави стени.
Когато бях с теб единственото за което мислих е че ти ще ми помогнеш..
но всички тези неща,всичко което ти криеше от мен
и всички глупости,което ти правеше,а аз очаквах да ми....помогнеш!
Ясно е,че времето с теб е пътуване към смъртта,към онзи свят в който се озовах,
където проблемите нямат край..Какво направи с мен?
Добре е да знам,че ти си там...
Стой при твоите приятели и слушай какво ти казват!
През цялото това време ти се правеше,че ме обичаш
и все ми казваше,че моите проблеми са и твои,
но всички тези спомени,свързани с теб излетяха.
Ти все повтаряше,че трябва да вържем края,но го изпуснахме.
Благодаря,че се правеше,че съществувам и ме гледаше как пропадам,
докато не дойде фаталния край......

Пороците на днешния свят-наркоманията

Един от основният проблем, поради който много хора, особено млади
се пристрастяват към наркотиците е, че нещо им липсва.
Всяка зависимост би могла да бъде преборена.
С нея човек ще се справи ако има силна воля, а може би и рамо,
на което да се опре,но все пак ... ако няма какво да си дойде на мястото,
след прекратяването на употребата на наркотици тяхната липсва ще
бъде по-усезаема и зависимият отново ще посегне към дрогата.
Смятам, още, че е важно, когато бъдат правени някакви опити да бъде
отказан един наркоман от своята отрова да се намери нещото,
което да занимае така бъдещият излекуван, че той повече да
не се нуждае от самозалъгване и изкуствено щастие, каквото
представляват всички наркотични вещества.Наистина ли
днешният свят има пороци?А може би това е само при хората като нас?
Странно.Такива неща, ако са съществували, то е било в далечното минало - вчерашния свят,
когато човек е имал възможност да избира какъв да бъде
- добър или лош, да е изтъкан от добродетели или обратното - оплетен в мрежата на порока.
Думата порок се отнася за миналото, днес не се казва порок, а н о р м а.
. Да, сега е модерно да си порочен, да си лош, да правиш забранени неща. А ако не си такъв,
ако все пак в теб е останала малко съвест, която да ти подсказва кое е добро и кое - зло,
то ти ставаш изоставен от обществото не по свое желание - сам, като отшелник
сред тълпата. Всички ние правим грешки, глупости, понякога дори гадости
Не винаги постъпваме така, както би ни се искало в идеалния случай.
Наркотиците не са нещо по-добро,те не ни помагат,а просто ни унищожават
до известна степен и ни карат да забравим за кратко време за проблемите си.
Голяма част от хората си мислят,че това е начин да се спасиш да избягаш от
проблемите си,но просто не осъзнават,че това е порок който засяга голяма част
от днешното население.Изходът не е в това да се наказваме и измъчваме за всички свои
постъпки и грешки, както и да изпадаме в другата крайност - изцяло да игнорираме и
затискаме съвестта си, за да говори по-малко.В първия случай рискуваме да станем
по силни,а във втория да станем цинични и безчувствени. За да не се случва това,
трябва да прощаваме на себе си,но повечето хора дори не мислят за себе си и не им пука..
Това означава да осъзнаем: нещо не е направно както трябва, да го приемем и искрено да се разкаем
Ако разкаянието ни е искрено, ние вече няма да повтаряме онова, за което сме се разкаяли.
Но наркоманията е глобален проблем,който засяга целия свят и е може би най-големия порок
на човечеството.Малко са хората,които успяват да се справят с това.
Това може да ни помогне да вървим по-леко напред, без да влачим със себе
си куп пропуски и лоши мисли.И ще дишаме по-леко, ще прощаваме и на другите
и ще приемаме живота такъв,какъвто е с всичките негови възходи и падения
Всеки има свой път към собственото си опрощение, но когато стигнеш до това..
светът се променя...

Седя и дърпам сам сега
От лулата на мира
И отново литвам на високо
а с музика размирвам блоко

Пристигна гневния комшия
Ах , иде ми да го пребия
Опрял се на звънеца ето
Очаква мене копелето

Отварям... и от аромата
Съседо пада на земята
И да хили почва здраво
Аплауз за диларо ми...браво

Уф , цикли римате ми нещо
а и малко стана ми горещо
Ще взема пак от чайчето вълшебно
Макар да казват , че е вредно

Чувал съм че Поли скинхета
в турско време сбирал чета.
с бръснатите темерути
си играел на хайдути.
Турци търсели в горите
с тях да смажат си камите.
Пропищели всички турци
от късокурите гяурци.

Стоновете сластни от гората
стигнали и до пашата
И си рекъл той тогаз:
"Мамата ебах на вас !"

Пил до късно той шербет
турци свикал на съвет:

"Абе аги, абе паши,
Поли мене ме не плаши
Пратих му на тоз морук
Моя здрав башибозук
Кайо Дебърски зове се
С телешко здраво вре се"

Тръгнал Кайо из гората
леко чесъл си мъдята.
Бръснатите мародери
по туй време още спели.
Кайо стигнал им бивака
шляпнал Поли по бедрата.
Промълвил им думи кратки
на похъркващите батки:

"С моя кожен ятаган
ще ви порна мръсна сган.
Стига вече каламбури
бързо сваляйте потури.
Телешкио поемете
и на бог се помолете !"

След сеанса див и страстен
Кайо казал със глас властен:

"Вий харем сте мой от днес
няма по-голяма чест !
Тъпи сте като жирафи
но добри сте кат манафи !"

Кайо после в Цариград
го посрещнали с парад.
Той със три синджира роби
мазни бръснати подлоги.

Razor

:hahaha: :hahaha: :hahaha: :hahaha:

_________________
Типично българската простотия е несъразмерима с времето и пространството...

Реквием за една мръсница

Яворе , ти админе проклет
май си днеска ... доста блед
да не би...правата ти да взеха
или пък .... честа отнеха

Ти , копеленце на жаргон
си враг на форума Бергон
нещем те вече тука
вземи си ти таз поука

А двамата с kLo
излъчвате вий само зло
кат в Абу Гариб си е подобно
не пишем вече ний свободно

Но разкрихме ний ваща конспирация
че не искате да има демокрация
егото си да удовлетворите
кат на форума откраднете парите

На правата ти - аз искам вето
да върнеш после всичко взето
край на тоя рай за вас
да се облагодетелствам искам и аз

:hahaha: :hahaha: :hahaha:
Razor разби ме Много е яко

_________________
България на българите!!!
България над всичко!!!
http://ataka.dobrich.com/
http://www.facebook.com/profile.php?id=100002078753239
Мили деца, пишете на кирилица! Пазете азбуката на светите братята Кирил и Методий. Тази азбука ни е запазила като българи през вековете. Тя е наше голямо богатство! Гордейте се, че я имаме!

На това му се вика талант. Евала човек! :hahaha:

....Роден да бъда отшелник,не че не понасям хора
просто минават делник след делник,никой не слуша когато говоря
на нещата които стават около мене не съм голям почитател
затова съм се отправил към микрофона той си остава най-добрия ми слушател
сянката римата и вътрешния ми глас оформят единствения ми приятел
защо не човек? защото рано или късно всеки човек е предател
не съм се отказал от хората но пред лъжите поставям това да съм наемател
на усещането красиво и спокойно когато на римите съм създател
защото ми помагат срещу злините когато образа на реалността е
изкривен от бедите радвам се на намесата на мечтите и вдигам високо глава
това е знак че съм намерил посоката по която искам да вървя
пътят може да е черен и криволичещ но нали ме насочва любовта
дори и пак да е срещу вятъра,времето или даже света
никога няма да се предам никога няма да спра
да оценявам красотата
наблюдавайки облаците в небесата
да следвам мечтата
за разбиране и хармония на земята
пред злината
защо никой не предпочита извършването на добрината
защо всички са забравили значението на добротата???
питам и никои не отговаря и за т'ва ми е по-добре отцепен пред тълпата
пълна не с хора а спрели часовници предпо4итам самотата
а не като тях щастливи щот не знаят колко са нещастни и се крият в тъмнината
за мене поврата на щастието е музиката тя е и светлината
нотата е като слънчев лъч и капка роса,в началото на зората
красива но тъжна чакайки момента в който с мръсотии ще бъде залята
отново
и това е само една от многобройните причини
за болката струяща от мойто слово
на злоба гняв омраза и хиляди грозни картини
съм свидетел и се налага да ми леят куршум от олово.............