Бергон интернет и телевизия

Чудак


На морски бряг съм го съзирал -
Разсеян гледа в далнината,
В полето пак съм го намирал -
Навел замислено главата, -
И вред. А Бог знай де запътен,
Той плахо мята поглед мътен,
С усмивка странна и зловеща,
Странящ от всяка хорска среща.

Светът безпътни не обича -
И всеки го по длъжност мрази;
И всеки се от него пази,
Но луд го никой не нарича.

Изпити, хлътнали страните,
По мрачен лоб черти дълбоки,
Това са, явно е, следите
На изпитания жестоки;
Но вечно сам в тълпата шумна,
Любов ли някаква безумна,
Безумна някаква ли злоба,
Нещастник, носи той към гроба?

"Непобедима"

Вярвам. Вярвам в нещо в небесата,
вярвам в истината и в доброто,
черен е триумфа на лъжата,
низка е победата на злото.

Вярвам. Вярвам, родино, и в тебе:
не е този – друг е твоят жребий,
дни по-други готви ти съдбата,
вярвам в нещо в небесата.

Разум висши или висша воля
то е – но то види, милва, блъска,
рано-късно своя лик оголя
и зари ил мълний страшни пръска.

Каина на съд ужасен вика,
Юда – на върбата го увисва
и троши ръката, що подписва
смъртен приговор над мъченика.

Има бог правдив. Той дига, сваля.
Бди над слабий, силния струпаля...
И ти, Майко, героиньо мила,
вярвай в себе – вярата е сила!

Подигни главата! Не унивай,
твоята звезда високо свети,
тя ще свети и през вековете,
знамето в душата си не свивай!

Имаш в що да вярваш: в твойта младост,
в твойто здраве – на живота радост,
в твойте мишци, труд, полети смели,
в силите духовни, в теб назрели;

имаш нещо по-велико: Т в о й т о
п р а в о! Правото, мощ несломима,
херувима с огнен меч, чрез който
в бой и с ада си непобедима!

Моята молитва

"Благословен бог наш..."

О, мой боже, прави боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...

Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;

не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;

не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!

Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!

Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...

Не зная още колко има,
но повечето отминава.
Не искам нищо да си спомня,
не мога нищо да забравя.

Не зная още колко има,
но има някаква отсрочка -
луната днес е запетайка
и утре чак ще стане точка.

Не зная още колко има,
но тихо цъка времемера.
Какво е вчера? - бивше утре.
А утре? - предстоящо вчера.

Когато вече някой ден
решиш към нов бряг да отплуваш,
недей си взема збогом с мен-
отплувай, без да се сбогуваш.

Върви обичана жена,
понесена во век в сърцето.
Луната ще е пак луна
и пак небе ще е небето.

В любов недей ми се кълна!
Защо е нужно да се лъжем?
Ти нямаш никаква вина
в това,че ще остана тъжен.

Веднъж ли горест съм познал?
Веднъж ли съм се огорчавал!
При мене който не е спрял,
не ме е само той ранявал.

Ти моята любов прости!
Сърцето ти не мие длъжно.
Какво е скръб не знаеш ти,
не знаеш ти какво е тъжно...

За сбогом няколко слова
да каже всяка друга може,
Но ти не би могла това,
ти кръст не можеш лесно сложи.

Ах,ти си толкова добра!
И в свойта нова безнадежност
без думи аз ще разбера
за отзвучалата ти нежност.

Затуй, когато някой ден
си тръгнеш и не затъгуваш,
недей си взема сбогом с мен,
иди си, без да се сбогуваш.

Най-истински във миг на дива жажда
цени човекът капката вода.
Най-мъдрите си думи в мъки ражда.
В затвор разбира що е свобода.
Затуй, щом ме лъскаят, че съм умен,
не светла жар - жив огън в мен пращи:
зад всяка моя по-умела дума
по някое страдание крещи.

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

Много хора - малко приятели,
много добронамерени,
а всъщност предатели.
Не обръщам внимание,
но все пак се питам
дали има човек,
на който разчитам...

Замислям се малко,
а после разбирам
че ти си човекът,
на който се опирам.

Няма да търся.
Вече открих!
Приятелства фалшиви,
с теб замених.

Със тебе мълча,
със тебе се смея,
и знам - ще сгреша,
ако без тебе живея.

_________________
I wish I can...

ееееей...

_________________
La unica ventaja de jugar con el fuego es que aprende a no quemarse!!!no llores por la vida ella no lo aria por ti!!!

живота е песен без думи,живота е цвете и стих,живота е тих!живота обичейте,той е един,неземеним.обичам живота си,макар да е понякога сив,обичам го защото знам,че утре пак ще бъде щастлив!

Лека нощ..очите казват
лека нощ сънят напира
и безброй пъщита минават
през душата без да спират
Луната се показва и всичко спи
ала твоето сърце е будно още
чака да затвориш ти очи
и свободно да обича нощем.
Една сълза се спусна по лицето ти
Една сълза парещо студена
Една сълза проклета от сърцето ти
правеща те вечно уморена...
Опитваш се очи да отвориш
но си сляпа за света
и не можеш вече да говориш
или чуваш воплите в ноща.
И спомените отминават бързо
спомени на жалост и прослава
и макар всичко това да се повтаря
болката от тях остава..

_________________
"Виж са,на теория аз не мога да гнявя Виктория Бекъм нали...на теория ...ема я на практика си я мандръсам по цела нощ "

хубаво е

_________________
Choose life. Choose a job.Choose a career.Choose a family.Choose a fucking big television.Choose your friends.Choose sitting on that couch watching mind-numbing sprit- crushing game shows, stuffing fucking junk food into your mouth.Choose rotting away at the end of it all, pishing you last in a miserable home, nothing more than an embarrassment to the selfish, fucked-up brats you have spawned to replace yourself.Choose your future.Choose life... But why would I want to do a thing like that?

ти виждал ли си как умира птица,
как бавно я напуска гордостта,
как в хлътналите и зеници
със хищни нокти се е вкопчила смъртта...
ти виждал ли си как се бори и дивее,
за лъч единствен....капка светлина......
крилата как прощават се с простора
с последна тръпка и с последен зов,
как всичко си отива скоро,
като последна истинска любов!!!
И птицата понякога умира,
зареяна в огромното небе,
ала с безкрайна обич вятъра и свири
и целува мъртвите криле...
Увяхва цветето и пада,
без цвят,без мирис във пръстта,
ала блести по тичинките му дъждовна влага
и прави от смъртта му красота...
Понякога и с любовта така се случва,
ала остава да живее тя-
в докосвания нежни,в поглед тъжен
остава тя във нашите сърца!!!

Стига очакване!
Стига тъга!
Стига оплакване
и суета!
Стига тормози!
Стига скандал!
Не съм такъв мухльо,
нито заспал!
Писна ми вече!
Живот ли е т'ва?
Отивам далече.
Край с тази игра!
Нищо не можеш,
щом няма ме тук.
Кого ще тормозиш
и правиш напук?
Егати жената!
Егати феномена!
Каква е белята?
Какъв е проблема?
Това ли ти пречи,
че твърде съм точен?
А може би искаш
да съм по-порочен?
Жестока си жено!
Но тез не на мен!
Хвани някой мухльо
или олигофрен.
На него разправяй
каква си светица,
колко си нежна,
божата овчица...
А после го с клещи
за гърло хвани,
както си знаеш,
душа му вземи.
Мачкай го здраво
до сетния спазъм.
Убий го направо -
за теб е оргазъм.
Стига преструвки!
Стига лъжи!
Милувки, целувки...
Вече смърди.

Ти знаеш ли ...
... какво е болка?
Чувствал ли си някога тъга?
Усещал ли си как сърцето спира
и отронва се сълза?

Ти виждал ли си как дете ридае?
Изпускал ли си от ръцете си мечта?
Гледал ли си как щастието отлита
и умирала ли е в теб надеждата една?

Така почувствах се, когато
моя свят напусна ти.
Угасна пламъка в очите,
угаснаха няколко звезди.

Но ти върви, не се обръщай!
Не спирай, даже да крещя!
Не гледай тъй стреснато сълзите,
остави ме сама в ръцете на смъртта ...

_________________
Бях побеждаван и пречупван,
падах на колене, когато надеждата се изгубеше.
Дойде времето да променя себе си...

В този ден вече виждам ясно, всичко се събужда за живот,
мъчително място и съкрушена мечта, ще оставя всичко зад гърба си

Никога няма да копнея за това, което е можело да бъде,
Съжалението няма да похаби живота ми отново...
Няма да поглеждам назад, ще се боря, за да остана...

ДА ТЕ МРАЗЯ НЯМАМ СИЛИ,НО И ДА ТЕ ОБИЧАМ,НЕ МОГА,ПРОСТИ МИ!НЕ СЪМ ИГРАЧКА!ЗАБРАВИ МЕ.И НИКОГА ЗА ОБИЧ НЕ ТЪРСИ МЕ!АЗ ПЛАКАХ ДЪЛГО И...ПРОПАДАХ,НО СЪВЗЕХ СЕ И ЗА СЛАБОСТТА ПРОКРЕХ СЕ!

това все едно от някоя чалга песен или едно от тия стихотворения, дето момиченца си слагат на пр0филите на 'аха' и ПиШаТ еЙ тАка, щ0то сА бАси иАкиТе

..нa т'ва ми напомня

_________________
wildcat.

Попей ми сърчице за любовта,попей за тази трохнала старица,разпалваща във всекиго страстта,най прелестната на света кралица!Сразила е сърца закоравели,а други,от нея ,направо занемели.Попей ми сърчице за любовта,за тази прелестна,божествена певица,която носи ни ту радост,ту тъга,но винаги запалва в нас искрица!

Помниш ли времето минало,
дето познати били сме,
дето взаимно откривахме
в другия същите мисли?

Помниш ли дните, изгубени
в толкова дълги години,
дето, за първи път влюбени,
в другия поглед сме впили?...

Помниш ли - все разделени,
никога двама не бяхме...
Само познати! На смени:
ту се скарахме, ту си простяхме...

Помниш ли с тебе, когато
искахме другия силно,
как невъзможно и сладко
беше любовното вино?...

Помниш ли дългите приказки
в тъмните пролетни нощи;
как с откровения, истини
давахме другиму прошка?

Помниш ли как се разделяхме,
сладкия вкус на сълзите,
дето горчиво споделяхме,
че сме изгубили дните?...

Помниш ли още прегръдките,
думите дълго ехтели
и от целувките тръпките...
Помниш ли всички раздели?...

Помниш ли времето минало?...
Още ли тръпнат сърцата
или са вече изстинали
с тази любов без остатък?...

_________________
Живот като на Кино!
Шампанско, червени рози, вечери, разходки ...

Да ето аз съм в бяло и цялата в коприна. В очите ми блестят сълзи. Усмихвам се на всички но на сила , а нещо в гърлото горчи. Ах, как е тежко, как е задушно , хората се смеят.След малко ще влезе и той. Ще ме прегърне и ще каже:"Хайде скъпа изтрий сълзите и бъди герой!" О, не немога! Чувствам че ще падна.Пред всички ставам с пламнали очи. Не го обичам чувате ли хора!!! Нещо в мене вика и крещи. Но срещам погледа ти мамо , единствена си ме разбрала ти. Те казват само "мълчи дете , заради мен мълчи".
Сред хората се движим двама отрупани с целувки и цветя. Усмихвам се единствено на мама , с каква надежда ме изпраща тя. Едно дете към него приближава "Вземете казва тез цветя" Един човек ви пожелава щастлив живот със таз жена! Изтръпвам цяла, изпускам розите със вик. Една бележка малка лежи в ръцете ми без плик , без думи , с неговото име само. Най-хубавото име на света, което аз немога да изричам , защото съм омъжена жена!!

Аз съм човекът...

Аз съм човекът, когото тормозеше като малък
Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък
Аз съм човекът, който те отвращаваше
Аз съм човекът, на когото се подиграваше
Аз съм човекът, който седеше самотен
Аз съм човекът, който върви към дома неохотно
Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден
Аз съм човекът, който стоеше безмълвен, смутен
Аз съм човекът, който носи болка в очите си
Аз съм човекът, който винаги крие сълзите си
Аз съм човекът, който живя в страх и насилие толкова време
Аз съм човекът, разрушен от това бреме
Аз съм човекът, който се давеше в презрение
Аз съм човекът, който проклинаше свойто рождение
Аз съм човекът, когото мачкаше за забавление
Аз съм човекът - от твоето поколение
Аз съм човекът, чието име не знаеш
Аз съм човекът, за когото нехаеш.
Ти мислиш, че е готино да си свиреп,
Но и аз съм Човек - като теб.

Лора Граймс

е 14-годишно момиче от Бристъл, Великобритания, което се самоубива, след като е системно малтретирано в училище от свои връстници. В предсмъртното си писмо оставя стихотворение, което моли да бъде прочетено на погребението му.

_________________
talk to me... i wanna know your dreams.. []

Вън отново сняг прехвърча
и времето е мрачно пак.
От мислите за тебе аз се мъча,
в душата ми настана мрак.

Приятели сме стебе знам,
но сърцето ми не ще да знае,
изградило е за теб любовен храм
и за разума нехае.

Не мога аз да бъда с теб,
разбирам го това,
затуй единствено в куплет,
любовта си ще изкажа със слова.

_________________
в ледена стая виждам безкрая
в сенки от рая - моите сто лица

_________________
Fall in love or fall in hate
Get inspired or be depressed
Make babies or make art
Speak the truth or lie and cheat
Life is divine Chaos. Embrace it.
Forgive yourself. Breath.
And enjoy the Ride...

Пропасти вечни делят те от мене,
зная, че ти си безкрайно далеч,
но пак като лъч след вековно затмение,
чакам да дойдеш... Ще дойдеш ли?
- Никога веч!

Рано пробуден, с тъги непросветни,
впивам аз погледи в мрака далеч
и с клетви, и жал, безутешно преплетени,
чакам да съмне... Ще съмне ли?
- Никога веч!

Мойте градини Неволята черна
с преспи засипа. Те дремят далеч,
а химни и смях в полунощ обезверена
чакам да трепнат!... Ще трепнат ли?
- Никога веч!

Димчо Дебелянов