Има два вида екзорсизъм - екзорсизъм на места или предмети и екзорсизъм на хора. Възможен е и трети вид - екзорсизъм на животни, но той се среща рядко и едва ли си струва да се опитва, тъй като така или иначе е изключително труден. Екзорсизмът на хора не означава непременно, че някакво външно същество е завладяло ума на кандидата. Напълно сме способни да изфабрикуваме наши собствени демони заради лоши навици на ума или в отговор на специфични форми на стрес. Предприемането на екзорсизъм си струва само като лечение от лудост, по-специално, ако пациентът се оплаква от някакъв вид нападение от явно независимо същество. Освен това има вероятност за успех само ако обсебването е започнало сравнително скоро. Както вещерските лечители казват, на човек с лоша душа - случай на дълготрайна лудост, не може да се помогне.
Конвенционалната религиозна форма на екзорсизъм се стреми да замени една мания с друга, по-голяма и по-могъща. Това включва призоваването на един бог, който да прогони демона. То може да подейства само ако кандидатът е принуден да почита или да се страхува от бога. Екзорсистът трябва да инвокира и до известна степен действително да олицетвори бога на кандидата, използвайки всички символични думи, действия и атрибути, свързани с него. Тогава той трябва да заповяда на кандидата да изостави манията си, ако е необходимо по съвсем насилствен начин. Може да се окаже полезно, ако екзорсистът демонстрира действително премахване на демона. В такъв случай често се използва някаква форма на символичен трик.
Психиатричните методи за лечение на душевноболни са все още невероятно примитивни. Повечето са базирани върху техники на примамване и заплашване. Терапията с примамване се състои в това да бъдете колкото се може по-мили и търпеливи с пациента и понякога това се оказва ефикасно, особено ако се практикува по-продължител но. Терапията със заплашване произлиза от средновековната практика на изтръгване на демоните от хората. В днешните цивилизовани времена тя обикновено се практикува с електричество, скалпел или спринцовка. Ефикасността й е съмнителна.
Техниките на свободния стил шаманизъм предлагат една алтернатива на религиозните и психиатричните методи. Вместо да инвокира бога на кандидата, екзорсистът инвокира и олицетворява неговия демон. Този подход може да се окаже особено полезен при нерелигиозен кандидат. След известно време наблюдаване на кандидата, екзорсистът го отвежда на някакво сигурно място и се уверява, че той е изцяло на негово разположение. Тогава екзорсистът превежда кандидата през една обиколка на личния му ад. Могат да се кадят неприятни остри миризми - могат да се използват злокобни светлини и пушеци. Екзорсистът се държи зловещо и заплашително, отразявайки всички особености, които е показал кандидата. Всъщност екзорсистът ужасява кандидата, довеждайки го обратно до нормално състояние, като му показва докъде е стигнал и докъде евентуално още може да стигне.
Гностичните техники, което ще рече, изпадането в интензивен, възбуждащ ума екстаз, или от друга страна, в пълен медитативен покой, са ефикасни при екзорсизма на хора. И в двете състояния умът става свръхподатлив на внушение, което обяснява и използването им при промивките на мозъка. И така много форми на обсебване съдържат сексуален или травматичен елемент. Умствената енергия, свързана със сексуална възбуда или травматични преживявания, често може да се отклони и да започне да подхранва една мания докато прерастне в едно независимо същество или да привлече едно независимо същество; Това всъщност е един от най-лесните методи, чрез които магьосникът може да породи своите собствени съюзни духове, елементали и демони. Само чрез завръщане на едно подобно ниво на умствена възбуда, посредством различни физиологичес-ки средства, такива форми-на обсебване и вманиячаване могат да бъдат предизвикани и прогонени. В такъв случай ритуалът се състои от превеждането на кандидата през един голям катарзис, през който съзнанието му може да бъде препрограмирано, за да отхвърли натрапващото се същество, което се е било оформило.
Екзорсизмът на места и предмети бива два вида. Първият е симулация, изпълнена в присъствието на лица, които сами по себе си се нуждаят от екзорсизъм, но които са неспособни да приемат този факт. Вероятно е екзорсистът да бъде повикан в ситуации, в които е очевидно, че проблемът се намира в обитателите на мястото, а не в самото място, както те твърдят. В този случай екзорсизмът се изпълнява в тяхно присъствие, като в действителност те са обектът на въздействието. Екзорсистът ще трябва да се престори, че се справя със самото място и би трябвало да поиска потърпевшите да му съдействат. Тъй като те вече са дали външен израз на маниакалната или обсебващата сила въображаемо или понякога обективно (като в случая с полтъргайсти и т.н.),, следващият логически ход е да добият контрол над нея.
Ако има обективни психични явления, такива като материал из ации, шумове, резки спадове в температурата или бясно местене на предмети, екзорсистът не би трябвало веднага да си прави заключение за присъствието на изцяло свръхчовешки същества. Хората са напълно способни да предизвикват такива явления без да съзнават, че го правят.
Ако обаче, магьосникът се е убедил, че някое място или предмет е обладано от психична енергия или същество, тогава му се предоставя една голяма възможност/ Вместо за прогонване, той може да помисли за завладяване. Общо взето духовете могат да бъдат подчинени от всичко със структура от висок порядък и с ниска степен на ентропия - фокусираната човешка воля, намагнети-зираното желязо, кристалите и до известна степен много чистата вода са най-често използваните средства.
Магьосникът обикновено започва да дебне съществото като му осигурява някаква база за проявление. Осланяйки се на своите ясновидски способности, той може да използва тъмнината, пушек от тамян или халю-циногени, за да добие впечатление за това, с което си има работа. Следва един ритуал за залавяне, който се съсредоточава в използването на капани за духове, от които несравнимо най-ефикасни са кристалите. Солните кристали често се използват повече или по-малко несъзнателно в религиозните ритуали, но шаманите по цял свят предпочитат далеч по-стабилни кристали, особено кварц. Между другото, обикновената сол е толкова добра в прихващането на различни частици случайни психични отломки от ниско ниво, че много вещици и мистици отказват да я консумират. Така или иначе консумирането на сурова сол е до известна степен вредна за физическото здраве.
Съществата могат да бъдат залавяни чрез забиването на кристали в заетото от духа пространство, ако такова може да бъде определено. Принуждаването чрез силно концентрирана човешка воля, подпомогната от бодвания и удари с остри и намагнетизирани желязни инструменти, може да се окаже ефикасно, особено ако цялата операция е съсредоточена в ритуал.
Прогонването може да се изпълни чрез просто принуждаване на съществото да напусне или пък след залавянето. Макар и съвсем просто, водата е доста аномално вещество. На молекулярно ниво тя не е с изцяло хомогенен или произволен строеж, а притежава определена деликатна структура, която е силно чувствителна спрямо топлина, радиация и психично влияние. Тя възприема лесно психичния заряд, но и лесно го разсейва. Затова в прогонващите ритуали заредените солни кристали обикновено се разтварят във вода за няколко дни. Друга разновидност на директно прогонване е да се зареди една проба вода и просто да се плисне в близост до съществото, за да го дезинтегрира. .gif)
|
