На 26-ти април се навършват 22 години от чернобилската авария.



На 26-ти поклон за първите няколко души жертвали се практически за да попречат евeнтуална силна експлозия на реактора, както и за около 400 000 - 500 000 "чистачи", които са се престрашили да съберат радиоктивните отломки в района.

Някои хора са убедени, че Чернобил е допринесъл за смъртта на няколкостотин хиляди души rolleyes.gif Въпреки всичко, конкретни данни няма, а всичко е доста преувеличено и противоречиво. Според доклад на ООН и СЗО от 2005-та, жертвите са около 4000 - 47 човека от самата централа + починалите сред "чистачите" от рак причинен евентуално от няколко минутното облъчване, на което са били изложени.Кризата в Чернобил показва и колко лесно е чрез пресата да всяваш страх и паника сред хората, особено в тогавашният разделен свят.

22 години от ядрения кошмар Чернобил

Пронизителен шум от сирена наруши тишината в часа, в който преди 22 години 4-ти реактор на атомната централа Чернобил експлодира. Стотици хора със сълзи в очите, със свещи и карамфили, се събраха пред паметника на 30-те жертви в гр. Славутич, загинали на следващата година от трагедията.
Украинският град Славутич е недалеч от АЕЦ Чернобил. Най-страшният ядрен инцидент в историята се случи на 26 април в 1.23 ч. местно време през 1986 г. Радиоактивен облак се разпростря върху голям район от Европа. Много от хората, дошли на централния площад в Славутич, много добре си спомнят тази нощ, тъй като градът, разположен на 200 км северно от Киев, е бил построен след катастрофата, за да приеме работниците от централата, както и хората, евакуирани от засегнатите райони. “Познавах всички тези хора“, признава Микола Рябушкин, 59-годишен бивш техник в АЕЦ Чернобил, който е бил на работа в деня на експлозията. “Гледам ги и ми се ще да им поискам прошка“, продължава той, докато сълзите се стичат по лицето му. “Може би всички сме отговорни за това, че позволихме да се случи този инцидент“, допълва той. Славутич, намиращ се на 200 километра северно от Киев, е построен след аварията в АЕЦ Чернобил специално за служители на централата и за хора, евакуирани от облъчените зони.

Замърсяването у нас след Чернобил достига убийствени стойности

Изследванията на десетки научни звена потъват в дълбока секретност
Димитър В. Аврамов*


Краят на 86-та е рождена дата на куп смехотворни митове и легенди сътворени във високите етажи на държавната йерархия у нас. Сред тях е баснята, че не сме узнали навреме за катастрофата.
Едно денонощие след нея в Швеция, после в Центъра за радиационен контрол в Кайван, Финландия, установяват замърсяване на околната среда. На 27-ми по различни (разбирайте секретни) канали нашите власти научават за станалото. На 28 април е съобщението на Телеграфната агенция на Съветския съюз (ТАСС). Същият ден в България се появяват първите симптоми на бедствието - слабо повишение в специфичната активност на приземния въздух. На тази дата, после на 29-ти и след това в Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ) приемат съобщения за замърсяванията в Европа. Пак на 29 април тогавашният министър на вътрешните работи - Димитър Стоянов, информира щаба на Гражданска отбрана. На следващия ден нейният началник - ген.полк. Папазов подписва заповед "Във връзка с възникналата авария и очакваната прогноза за движението на ветровете". В резултат започват измервания на радиоактивността в Северна и Източна България, а в 14 часа - и в останалите райони на страната (през половин час). Тук легендата, че не сме узнали навреме за предстоящото бедствие рухва. Властите са наясно: облакът се насочва неизбежно към нас.
На 1 май генералният секретар на ООН Хавиер де Куеляр заявява в Ню Йорк: "Страните, които могат да бъдат засегнати от аварията са информирани ... с цел правителствата им да вземат необходимите мерки за защита на населението".
Т.нар. управляващ елит у нас имаше собствено разбиране за "необходимите мерки", заложено в императива: "Максимална секретност!" В 15 часа на 2 май при министъра на народното здраве се провежда съвещание с представители на различни ведомства. Темата: радиационната обстановка в страната. Въпреки че стойностите са завишени и "не може да бъдат направени точни прогнози", участниците в съвещанието не смятат за нужно да се обяви аварийна ситуация в страната. Същото заключение прави и Щабът на Постоянната правителствена комисия за борба с природните бедствия и крупните производствени аварии (ППК) - Сводка от 6 часа на 3 май, когато положението става все по-драматично. Така разискванията в МНЗ завършват с един уникален документ, подписан от зам. Министъра на отбраната и началник на ГО ген.полк. Папазов, министърът на народното здраве акад. Радой Попиванов, зам.председателя на ППК Георги Белички. Една, неизвестна и до днес ръка, хладнокръвно зачертава последното изречение, което гласи: "Оперативката смята за целесъобразно да предложи на правителството да одобри текст за съобщение чрез средствата за масова информация".

Зачеркнато е
най-ефикасното средство
срещу радиацията -

пълна гласност и незабавни хигиенно-защитни мерки за населението. Незабавни мерки се вземат, но за охрана на истината. На 3 май (!?) - дотогава председателят на ППК Григор Стоичков е на уикенд във Велинград - в МС се провежда разширено съвещание. На следващият ден са подписани двете прословути заповеди: Р-65 и 148. първата създава седемчленна експертна комисия (ЕК) за анализ и оценка на изследванията и определяне на защитните действия Втората - за осигуряване на "по-стройна организация" в проучванията на радиационната обстановка. Тези заповеди слагат началото на друг мит, според който у нас са взети ефективни мерки за защита на населението.
На разположение на властите бе не само Експертната комисия. В онези майски денонощия десетки научни звена, институти, лаборатории и отделни учени работеха свръх силите си: Селскостопанската академия (ССА), Главното управление по хидрология и метеорология (ГУХМ), Военно-медицинската академия (ВМА), Институтът по нуклеарна медицина, радиобиология и радиационна хигиена (тогава НИРР); катедрата по ядрена физика към Софийския университет, Гражданската отбрана... Към МС, МНО, МНЗ, МВР, ЦК на БКП и Политбюро потичат реки от информация, докладни, анализи, сводки - все по-тревожни, настойчиви и ... секретни.
На 3 май в поверително писмо (рег. № 86) ССА изпраща до председателя на ППК нормативни документи и инструкции "за водене на производството при трайно радиоактивно замърсяване и защита на селското стопанство и хранителната промишленост". 4 май ("Поверително!", рег. № 87) - "Съкратени указания с искане да се ограничи до минимум употребата на листни зеленчуци, овчето мляко да не се консумира, а зелените фуражи да се изключат изцяло от дажбите на животните". 5 май ("Поверително", рег. № 95): да се забрани използването на листни зеленчуци, овчето мляко от държавния и личния сектор да се насочи изцяло към производството на трайни продукти. И за пореден път: "Да се намери форма и начин за информиране на населението в страната". В същия дух са и препоръките на Експертната комисия.
ППК реагира с добре познатия рефлекс: изпраща заповеди до столични и провинциални ръководители, без да контролира ефикасно изпълнението им. Или просто не се съобразява с апелите на учените. Затова пък наложената секретност се охранява най-строго. Съобщенията в печата се цензурират, а краят на април е начало на безпрецедентна кампания за дезинформиране. Според съобщенията на ТАСС (публикувани в "Работническо дело") "обстановката в ЧАЕЦ и местността около нея е стабилизирана, а равнището на радиацията в района е спаднало"... На 4 май заблудата сменя произходът си. Съобщение на КИАЕМЦ: "Данните от изследванията в последните 24 часа показват, че нивото на радиацията не представлява опасност за населението и околната среда".
В същото време засекретените протоколи от изследванията се попълват с друго съдържание. Ето част от него:
Най-високите стойности в замърсяването на приземния въздух са от 10000 до 50000 пъти над нормалния фон, средното за страната е 20000 пъти. Абсолютният максимум на отлаганията върху земната повърхност (без да смятаме Йод-131) е измерен на връх Ботев - 120 хиляди бекерела на кв.м. Сумарната активност, отложена през май в Южна България, се колебае между 340 и 1700 пъти над обичайните стойности, в Северна - от 90 до 1400. В планинските райони - между 1300 и 31000 пъти. В различни проби специалистите откриват около 15 нуклида: Йод-131, Цезий 134, 137, Стронций-90, Барий, Цирконий, Ниобий, Церий... Въздействието им уврежда целия човешки организъм. Особено чувствителни са кръвотворните органи, далакът, лимфните възли, костният мозък, лигавицата на стомашно-чревния тракт; паренхимните органи - бял и черен дроб, бъбреци; съединителната тъкан - кости, стави, мускули. Облъчването на кръвните клетки води до злокачествени изменения (левкози), силно уязвими са и наследствените структури в организма.
В онези дни скептицизмът в простосмъртното гражданство нарастваше успоредно с многочасовите предавания на чуждите радиостанции за радиационното замърсяване и защитните мерки в Европа. Ето защо механизмите на заблудата у нас се задвижваха припряно и във всички посоки. Нищо, че тогава

заблудата бе престъпле-
ние, мълчанието - също.

След продължително информационно затъмнение на 7 май телевизията излъчи забележително по своята безочливост интервю с проф. Любомир Шиндаров - първи зам.-министър на народното здраве и главен държавен санитарен инспектор. В него участва и ст.н.с. Иван Пандев, председател на КИАЕМЦ.
Според съжденията на проф. Шиндаров на 2 май в отделни райони е "регистрирано леко повишение на естествената фонова радиация" - до 3 пъти. С водата и кравето мляко положението е цветущо. Е, има известни проблеми с овчето, но "бих казал, че този процес бе своевременно засечен и спряхме употребата му" (!? - Д.А)
Кога бе "засечен процесът"? И как населението в по-тежко засегнатата Южна България и планинските райони разбра, че не трябва да консумира овче мляко? Кой и с каква апаратура го измерваше в държавния сектор? А в личния?...
После с една пречудна словесно-мисловна еквилибристика ни уверяваха, че (наложителната според някои специалисти) йодна профилактика била напълно излишна. И за да успокои разпънатата ни от терзания душа, зам.-министърът заяви достопочтено: "Ние получаваме най-точна информация за средата, в която живее и се труди нашето население".
Този път проф. Шиндаров бе казал истината. Което ще рече: той и онези зад него са знаели отлично какво е положението в страната. Познавали са и документацията в щаба на ППК - там има "любопитни" неща. Например Сводка № 68 от 3 май: високи стойности на фоновата радиация се запазват в София, Търговищки, Пазарджишки, Кърджалийски и Силистренски окръг. Сводка № 72 от 6 май (ден преди интервюто по БТ): към 6 часа фонът в 19 окръга е не 3, а между 3 и 10 пъти над нормалното. Пак там: в 13 окръга е заразено кравето мляко, в 13 - овчето, в 16 - люцерна и репко ... В Централната лаборатория по радиационна защита и токсикология при ССА записват в протоколите: "Сумарната активност на количествено доказаните радионуклиди в овчето мляко на 5 май е 79 пъти над пределно допустимата концентрация".

това нещо е потресаващо
мн искам да отида в призрачния град

i az iskam da go vidq

Мхм, кофти наистина, но такъв е живота. Колкото до призрачния град и аз бих искал да го посетя, просто, за да усетя тръпката от един град, който си е съвсем нормален, блокове, където всичко е обзаведено, но като че ли всички хора са изчезнали. Между другото и сега живеят хора в села, които са много близко до въпросното място. Странното е, че почти всички са здрави.

И кво да направя

И кво да направя

Абе земете играйте СТАЛКЕР