като клокна процесора друго тряба ли да дигам щото сега не ми тръгват игрите от рода на generals i WOW ?

Не че нямаме желание, но всяка платформа си има особености. Универсални правила за оувърклок няма - всичко опира до опити, тестове, поемане на риск (дали е оправдан или не - всеки си решава сам). Рискуваш вместо така жадуваните лекции как се прави оувърлкок, темата да се превърне в поредица от постове - това ми е системата, направих това и това, получих това и това, смених това-онова, ама дали ако си купиш същите компоненти и повториш всичко, което е направил другия, ще получиш същите резултати - еми много вероятно не. В оувърклока има и един непредвидим фактор, който никой не може да ти гарантира - КЪСМЕТ
Ако искаш да почна да пиша как аз си клокнак системата:
Нека преди да пристъпим към скромно описание как да овърклокваме, да си зададем въпроса "Защо овърклокваме?".Една от причините е, че искаме да накараме евтини компоненти да работят като многократно по-скъпи - от процесор за 60$ да постигнем производителност на такъв за 300$ или от видеокарта за 100$ - резултати в мраковете на 400$-ов звяр. Само че постигането на такъв клок е възможно само с добро дъно, качествено захранване и кутия, и скъпо охлаждане, бърза памет, както и голям обем знания. Всички тези неща изискват немалки инвестиции на пари, време и усилия. Нерядко са необходими и умения с поялник и други операции, при които обикновено гаранцията отпада. Така че, който мисли да лови с трици маймуни, няма да стигне много далеч в клока (лично мение).Друга причина е да докараме дори скъпи компоненти на границата на възможностите им, постигайки производителност, която никой друг не може да покаже (например купувайки си най-скъпия процесор и видеокарта и изстисквайки максимума от тях, в машина за няколко хиляди долара). Каквато и да е причината, почитателите на овърклока са много. Важно е обаче, човек преди да се захване с овърклок да почете, да се понаучи, за да знае какво прави. Това, макар и да не го застрахова от грешки, поне ограничава риска от тях.1. Подбор на кутия. Взех си голяма и дълбока кутия - КМЕ СХ-7765. Определящо при избора на кутия е осигуряването на достатъчно място за всички компоненти, които ще се съдържат в компютърната система, както и на добър въздушен поток за охлаждането им. За момента в България все още има какво да се желае по отношение на асортимента от качествени кутии. Избирайки кутия, трябва да си изберем и захранващ блок, осигуряващ стабилно напрежение и волтажи, както и достатъчо запас, за да изхрани закачените дискове, оптични устройства, лакоми видеокарти, вентилатори, неони и т.н. Поради тази причина изхвърлих захранването Рекс пауър с лепенка 400Вата да трупа прах и го смених с Фортрон 350 Вата с 12см фан.Набутах една 120ка (вентилатор 120х120х25) отзад да изкарва топлия и 120ка отпред да вкарва хладен въздух. Тъй като въпросната кутия не е пригодена за монтиране на 120мм фанове се наложиха леки модификации, за да паснат. Възможно е ползването и на 80мм фанове, но за да постигнат същия ефект (изтласкан обем въздух), трябва да са на чувствително по-високи обороти, което рефлектира в по-високо ниво на шума, а компютъра обикновено се държи в помещение, където хората е желателно да могат да се чуват без да викат. Предимството на 120-ките е чи при скорост 1000-1500 оборота постигат въздушен поток (air flow), равен или по-добър от 80мм фан на 3000-3500 оборота. Сложих кръгли ИДЕ и ФДД кабели, за да подпомогна свободното движение на въздуха в кутията.
2. Четох доста време родни и чуждестранни форуми ( това май трябваше да е всъщност първото). Оттам се пообразовах за алтернативите - С.754, С.939, за различните чипсети - НФ3, НФ4, ВИА и др. След като реших, че искам двуканален контролер на паметта, добри възможности за последващ ъпгрейд и преглътнах факта, че ще пенсионирам АГП видеото, остана избора на производител на дъна с НФ4.
3. Пак нова вълна четене из форумите. В крайна сметка си избрах АСУС А8Н-Е Нфорс 4 Ултра. Със сигурност не е най-доброто дъно, но тук вече отчетох и фактора цена. Просто за тези пари толкова.За малко повече - Епокс 9NPA+ Ultra; За още повече ДФИ ЛанПарти - супер дъно, ама вносителите РТС - вай-вай, (отново лично мнение). Последното дъно Не е за начинаещи - има много настройки на тайминги и волтажи (май за паметта бяха над 30 - повече отколкото би ми понесло).
4. При избора на процесор не мога да ти дам съвет - в общи линии каквато партида случиш. На мен ми се падна Венеция 3000+ (1800МХц 512 КБ кеш) Е6 21 или 24 седмица. Трябва да имаш добри контакти в компютърни фирми (не тип гаражна с доставка при поръчка, а такива с редовни и по-големи доставки и складови наличности), където ще ти покажат няколко процесора, и ти ще можеш да си избереш.
5. Охлаждане - Трябва да си решиш какъв тип охлаждане искаш. Най-общо, най-лесно за обслужване и най-евтино е въздушното охлаждане - комбинация от меден или алуминиев радиатор с подходящ вентилатор. Боксовите въздушни охладители на АМД не са никак лоши. Производители с отлична репутация са Термалрайт, Термалтейк, Кулър Мастър, Залман.( ориентировъчни цени 5-50$). В момента като лидери при въздушните охлаждания се очертават СМ Хайпър 6, Термалтейк Соник Тауър, Термалтейк Биг Тайфун с цени 30-50$.На следващо място идва водното охлаждане - не съм имал такова, така че за него ще четеш от батковците, дето имат такива. ( цени 120-150 лева самоделка до 250-300 $)По-нататък вече идват екзотиките - фреон, сух лед, и др. Екстремно охлаждане, но на екстремни цени. ( Цени - къде 500$ и нагоре)
6. След избора на охлаждане ( в моя случай въздушно ), идва ред и на пастата - Арктик Силвър 5, Арктик Керамик са много добри. В момента съм с Арктик Силвър 5. Залман "смеската" дето си посочил в поста си (предполагам става дума за паста, идваща със Залмански кулър) като за начало става, но виждам и доста недоволни от нея. Блъди беше почнал да прави ревю на термо пасти, но докъде е стигнал - не знам.
7. Сваляш си програми за тестване и диагностика - Prime 95, S&M 1.7.3., Super Pi 1.4 Mod, MemTest86, MBM5, CPU-Z и каквото друго се сетиш.
8.Сглобяваш си машината, инсталираш си ОС и програмите за тестване.
9. Изчиташ си документацията на дъното - много внимателно и без да прескачаш страници. Първо проверяваш какво ХТТ ти поддържа дъното. ХТТ = ФСБ ( фронт сайд бъс )*(Hyper Transport Multiplier). Получената стойност трябва да гледаш да не надхвърля 1000. Някои дъна държат и до 1200. Например 200МХц ФСБ * НТМх5 = 1000 МХц НТТ; 250МХц ФСБ * НТМх4=1000 МХц;над 270 МХц вече НТМ трябва да е 3.Това е на теория. Вече практически трябва да провериш какви са възможностите на дъното ти.
10. Започваме с достигане на максимума НТТ. От БИОС намаляш множителя на процесора (говоря за А64 и старшите модели Семпрон поддържащи Cool'n'Quiet, които позволяват намаляне на множителя). Напримр на А64 3000+ множителят по подразбиране е 9. Намаляме го на 7, като не бутаме волтажа на процесора (Vcore). По този начин си гарантираш, че честотата на процесора няма да се окаже лимитиращ фактор ппи определяне на максималния НТТ.
11. По отношение на РАМ-а в БИОС има няколко настройки, които трябва да се направят за този първи етап: Vdimm=auto/default; С въвеждането на А64 бяха въведени делителите на паметта (memory divider). В БИОС-а на АСУС управението на делителя става с избор на DDR200, DDR266, DDR333, DDR400 и нагоре, като тези след DDR400 не са интересни в нашия случай. DDR400 настройка означава, че процесорът и паметта работят синхронно, т.е. делителят е 1:1. За разлика от НФ2, където синхронната работа на паметта с процесора носеше прираст в общата производителност на системата около 10%, то при А64 архитектурата разлика, при това минимална се усеща само в синтетичните тестове за пропускателна способност на паметта. Настройка DDR333 означава делител 6:5, DDR266=3:2, DDR200=2:1. За да елиминираме паметта като възможен ограничител при достигане на максималната НТТ, настройваме всички тайминги на auto/default/by SPD, и делителя на паметта 2:1 - DDR200.НТМ в началото се настройва на х5.
12. Започвайки от 200МХц, повишаваме шината с по 5 МХЦ. След всяко повишаване тестваме за стабилност с Прайм95 - Torture test. 5 минути са напълно достатъчни на този етап. Ако системата не даде грешка или не забие, повишаваме шината с още 5 МХц и тестваме отново. Следим НТТ да не превишава 1000. Ако това стане, трябва да намалим НТМ на х4 и да продължим с повишаване на шината. При достигане на шина 270 МХЦ трябва да намалим НТМ на х3 и да продължим с тестовете. Когато стигнем до положение, при което компютърът не зарежда ОС, или Прайм се дъни преди да изтекат 5-те минути, сме достигнали максималната НТТ. За безопасна работа (освен ако не искаш да изстискаш всеки мегахерц от системата - "екстремист"), намаляме шината с 5% ( пример: компа се дъни при НТТ 320 МХц -5% = 304/305 МХц. На това НТТ системата трябва да е абсолютно стабилна - поне 12 часа Прайм 95 без грешка. Ако дава грешка, смъкваш още 5% и така до достигане на стабилна в Прайм 95 система. Вече знаеш максималното НТТ, което системата ти може да поддържа. Записваш си го.
13.Сега трябва да установим потенциала на процесора. За целта не бутаме нищо по настройките на паметта - отново си седи с хлабави тайминги и с делител 2:1. Вдигаме множителя на проца на макс (CPU multiplier=9) за А64 3000+. Ако си по-консервативен клокър, можеш да оставиш волтажа на процесора на default. Ако искаш да изстискаш всичко, трябва да увеличиш волтажа на процесора. За процесори по 130nm производствен процес, сравнително безопасно можеш да увеличиш напрежението до 1.6 - 1.65V, а за процесори по 90nm производствен процес - до 1.5 - 1.55V. Независимо дали ще вдигаш волтаж или не, повтаряш процедурата, описана при определяна на максималната НТТ - постепенно увеличаване на шината и тестове за стабилност. Ако системата при дадена честота не зареди ОС или даде грешка в Прайм95, връщаш малко назад и тестваш. Отново целта е 100%-ова стабилност на системата. Записваш си достигнатата честота (например 9х289=2601 МХц).
14. Последният елемент, който тестваме е паметта. Тук тестовете могат да целят постигането на 2 резултата - максимално стегнати тайминги (ниска латентност на паметта) или максимална пропускателна способност на паметта. И в двата случая се стреми паметта винаги да работи на 1Т (Command per clock), защото при 2Т производителността на А64 пада.Ако гониш ниска латентност, настрой паметта на 1:1 (DDR400) CL2 2-2-5 1T и увеличи Vdimm. С колко ще го увеличиш, зависи от чиповете, с които са оборудвани твоите памети - Winbond BH-5, BH-6 и UTT обичат повечко волтаж - 3,3-3,6V, които са недостижими за дъно като АСУС А8Н-Е ( макс. от БИОС 3.0 V, реални 3.12 V). От друга страна Samsung TCCD, TCC5 ма никак не обичат високите волтажи - максимум 2.8 - 2.9 V).Намаляш отново множителя на процесора на 7, за да не те спъва. Вдигаш НТТ до максимума на дъното (записано в т.12), или докато почне да ти се дъни memtest86 - най-натоварващи са тестове #5 и #7. В момента, в който изгърми мемтест - еми с тоя волтаж и не тези тайминги паметта може толкова. Отново 5% назад за сигурност и отново тестове. Ако всичко е наред, си готов за следващата фаза.
15. Следващата фаза е обединяването на получените резултати от НТТ, процесора и паметта. Тук има един скрипт, който много ще ти помогне