dvL написа: Tetris: The GrandMaster
Философията на живота се вплита в безкрайните възели на килима, постлан в черепната ми кутия. Усещам как мозъчния тумор расте. Дясното ми слепоочие пулсира. Пръстите ми мърдат, почти инстинктивно, натискайки клавишите, променяйки посоката на четири-квадрантните фигури. Ах, фигурите! Още древните египтяни опитвали да разгадаят вечния пъзел на пространството, ползвайки пентомини и ето, че в съзнанието Алексей Пажитнов се родила гениалната идея - той ги опростил. А не е ли това вечният рефрен на щастието?! О, тази прекрасна простота, този елемент, правещ ни богове на нашето собствено щастие! Вкарвайки вълшебната си формула в компютърна игра, той поставя началото на една нова генерация гейминг, едно ново измерение. Но уви, като всяко първо отроче на радиацията, виртуалното дете на Алексей било недодялано и недоносено, по пол - хермафродит.
Близо 20 години по-късно, екип на японските разработчици Arika решава да подобри хормоните на бедното отроче, създавайки нов алгоритъм. Така се ражда Tetris: The Grandmaster.
Часовете изминават мигновено, всичко около мен се замъглява. Вече гледам само в една точка, но някак си, това не ми пречи да продължа играта. Фигурите падат, преди да са се появили. Задържам клавиша за наляво и завъртам обекта. Докато фигурата примигва, вече задържам посоката за следващата чакаща, която ето че за миг се стоварва до последната. Сърби ме главата. Понечвам да се почеша. Game Over. Блъскам credits, пускам кода за бързина (8 пъти надолу, C, B, A) и ето че отново съм в играта. Някой ми говори нещо, но не чувам. Телефонът звъни, а аз съм в друг свят. Съзнанието ми се чувства свободно. Не мисля за нищо. В състояние на хипноза съм, някои биха го нарекли медитация. Повтарящите се механични действия са ме изкарали от реалността и вече плавам в едно висше пространство, наравно с боговете. Ето го Иисус! Приел е формата на пиксел, част от големия еврейски пъзел. Ето го Йехова! Тялото му непрекъснато се мени, цифрите в него превъртат. Говоря си с тях, а те ме милват. По фалоса.
Тетрисът не е това, което е. Видът му е лъжлив, както този на Satan Lucas, приел формата на Santa Claus. Тетрисът е сладко изкушение, предразполагащо към душевен покой, но на каква цена?
Убих семейството си - жена си, двете си деца, дори и котката. Сега съм сам, спокоен съм. Време е да довърша започнатото.
Тая игра случайно има ли я за pc или само за xbox i tam joystic machines
Мога да ти дам онлайн версия
http://www.freetetris.org/
|
.gif)