|
История на баскетбола (Първи и втори етап)
07 May 2006 от BasketbaLL
Първи етап (1891-1918г.)
Честта за “изобретяването” на съвеременния баскетбол принадлежи на преселника от Канада др Джеймс Нейсмит (1861-1939г). За разлика от други видове спорт баскетболът не е еволюирал от вече съществуваща игра – Нейсмит изобретява абсолютно нова игра.
Като преподавател в международната треньорска школа в Спрингфийлд щата Масачузетс, Нейсмит получава задача от ръководството на колежа да създаде игра, която студентите, недоволни от съдържанието на програмата от задължителни занимания по физическо възпитание през зимата – ръгби и футбол, да практикуват в зала.
Нейсмит се спрял на играта с топка по силата на това, че топката със своята съвършена форма предизвиква, макар и несъзнателна, но винаги ярко изразена емоционална реакция у човека.
Пример за това е любопитният опит, демонстриран от професора по физиология от Санкт-Петербургския институт по физическа култура Ганделсман. В началото на лекцията професорът извикал при себе си един гимнастик и един баскетболист и прикрепил към тях миниатюрни датчици така, че пулсът на двамата бил чуван през специално монтирани репродуктори. Когато след естественото оживление от първите минути аудиторията се успокоила, професорът започнал да чете лекцията. След известно време той неочаквано извадил изпод масата топка и няколко пъти я тупнал. Каква е била реакцията на седящите зад професорската маса студенти? Ако у гимнастика се забелязало видимо учестяване на пулса, то у баскетболиста сърцето работело така, както че ли той е пробягал 100 метра, докато и единият и другият продължавали да стоят неподвижно.
Нейсмит си представял новата игра като състезание в майсторство, което дава на участниците в нея равни възможности. Изискването да се изключва физическият контакт между играчите, за да се предотвратят грубите силови мелета от ръгбито, означавало забрана на бягането с топката.
В основата на новата игра Нейсмит поставил пет основни принципа:
1. С кръглата топка трябва да се играе само с ръце.
2. Не се разрешава придвижването с топка в ръце
3. Всеки играч може по всяко време да заеме всяка позиция на терена.
4. Двата отбора играят заедно на терена, но всякакви контакти между играчите са забранени.
5. Целта (баскетболния кош) трябва да бъде поставена в хоризонтално положение над игрището.
Условията на спортната зала поставили необходимостта да се играе с топка само с ръце. Нейсмит избрал за новата игра футболна топка. Тя можело лесно да се лови с ръце и имала постоянна (предвидима) височина на отскока. За да доминират умението, майсторството, точността и неходчивостта над силата, Нейсмит решил да изключи от играта “линията на вратата” или всяка друга подобна на нея мишена (цел). Мишената, замислена от него, изисквала от играчите преди всичко точност, защото не била разположена вертикално на нивото на пода, а хоризонтално, извън възможностите на играчите да я достигнат. По този начин той постига една от характеристиките на играта – да постави участниците в нея при равни условия. Това е първото гениално хрумване на Нейсмит – при равни други условия (топка,височина на обръча) предимството да не е на силата и нейното грубо използване в играта, а на точността, на фината двигателна усетливост и координацията на движенията. В други игрови ситуации решаващи са бързината и ловкостта, а в трети е нужна съобразителност и игрова интелигентност. С други думи – в нейната същност е заложена цяла палитра от предизвикателства предимно кръм психомоториката на човека, а не към неговата физика. Нейсмит характеризирал играта така: “Баскетбол да се играе е лесно. Трудно е да се играе добре баскетбол”.
На 21 декември 1891 г. Се провежда първият баскетболен мач в гимнастическата зала на Спрингфийлдския колеж. След известен период на експерименти и въз основа на горните основни принципи Нейсмит формулирал първите 13 правила на играта. Той бил затрупан с молби за все повече копия на правила. Те са отпечатвани за първи път във вестника на колежа в Спрингфийлд на 15 януари 1892 г. Под заглавие “Нова игра”.
В съществената си част тези правила са действащи и в момента, защото те носят и съхраняват в същността си духа на играта, вложен в тях от нейния създател. Единствената принципно важна новост в съвременните правила е разрешението на играчите да водят топката – правилото за дрибъла.
В началото за основа на играта са служили тези 13 правила, като постепенно се внасят и допълнителни текстове, които ги уточняват и допълват.
В исторически аспект нападението като идея е първично по отношение на защитата. В началото идеята е била ясно формулирана – да се вкара топката в коша на противника повече пъти, отколкото той би сторил това. Но още с раждането си първоначалната идея (нападението) носи в същността си и своя антагонист – защитата и в първите 6-7-8 хофини длрф повесъс нс играта тя е превъзхождала нападението, тъй като то, намирайки се в зародиш, не е разполагало с необходимия технически арсенал – техниката за боравене с топката бола примитивна. Защитата формализира играта, обяснява, узаконява и гарантира нейното развитие. Цялата еволюция на играта е белязана с това противоречие между двете нейни същности.
Ортодоксалната Нейсмитова концепния за играта е била определяща в един относително дълъг период от развитието на баскетбола Това е било игра с основно правило: no contact game (игра без съприкосновение). Дрибълът не е същесвувал, действията се извършвали в статично положение. Това несъответствие между нападението и защитата поражда неободимостта да се стимулира и нападателната игра.
Първите промени засягат топката. Дотогава се играе с плътни и футболни топки. През 1894 г. топката приема стандартната форма и размери – обиколката й е 76-81 см. Следващите промени уточняват размерите на игрището и броя на играчите. Тези фактори се отразяват положително върху динамиката на играта, което води до по-чести стълкновения между играчите. Това налага някои промени в правилата, които да играничат в известна степен грубостите.
В началото Нейсмит не уточнявал броя на играчите, но по-късно, когато необходимостта от унифициране на правилата става актуално, той решава проблема, разсъждавайки така: “Колкото по-малко са играчите, толкова по-изобретателно може да се играе, а колкото са повече, толкова играта става по-бавна”. През 1895 г. било постигнато споразумение за играничаване състава на отборите от 5, 7 или 9 играчи, в зависимост от размерите на площадката.Скро след това (1897 г.) числото на играчите в отбора било окончателно определено. Оттогава отборът е представен на площадката с не повече от петима играчи едновременно. Тази промяна дава възможност да се стандартизират и размерите на игралното поле – 27.4 м. Дължина и 16.7 м. Ширина (1908г.)
Съвкупността от условията за игра, усъвършенстването на съораженията не само съпътстват развитието на играта, но и самите те влияят стимулиращо за нейното обогатяване. Такъв е случаят с таблата зад кошовете, които били поставяни срещу привържениците на играта. В зависимост от случая те (привържениците) или помагали, или пречели на отборите при отбелязването на кош. С появата си (1893г.) таблата обогатяват и усложняват играта в няколко направления – появява се нов похват – добавките на отскочилата от обръча или таблото топка; появява се стрелбата с таблото (bank shot) – елемент от нападението, а пред защитата се открива възможност за борба и овладяване на отскочилите от таблото топки. Първите табла били дъвени, но публиката зад не виждала и това довело до изработването на прозрачните табла, употребени за първи път през 1909 г.
Усъвършенстването на техниката на играчите, уточняването на размерите на игралното поле, борят на играчите и тяхната екипировка са факторите, отразили се положително върху динамиката на играта. НО това довежда и до по-чести стълкновения между играчите, което влиза в противоречие с идеята на Нейсмит за игра без съприкосновения, в коятода няма силови схватки, присъсващи на ръгби и футбол. Това налага някои промени в правилата, които да играничат в известна степен грубоситите. За тази цел през 1894 г. след лично нарушение се въвежда изпълнение на наказателен удар. През 1896 г. стойността на попадение от игра се установява на 2 (две) точки, а от наказателен удар на 1 (една) точка.
Следващата фаза (до 1910г.) се характеризира с превъзходство на нападението. Тогава, когато защитните средства и способи са недостатъчно ефективни, нападението поражда промени не само в правилата и обогатяването на техниката, а в някои случаи и в усъвършенстването на конструкциите на съоръженията, необходими за водене на играта. Такъв е случаят, когато през 1900г. биват премахнати дъната на мрежичките. Това интензифицира цялата игра – спиранията намаляват и в същото време възможностите за провеждане на повече нападателни (индивидуални и колективни) акции се увеличават. Разбира се, към всичко защитата не остава пасивна.
През този период възникват нови елементи от техниката, като това важи в по-голяма степен за нападението, което все още се намира “в плен” на защитата.
В първите години след появат си (до 1918г.) техническият репертоар на играта непрекъснато се обогатява, появяват се елементи на тактиката. Този факт дава отражение върху възможностите за създаване и усъвършенстване на единна система (методика) за обучение и тренировка.
Дисбалансът между нападение и защита поражда необходимостта отново да се стимулира нападателната игра.
Качествена промяна в развитието на играта настъпва с появата на дрибъла (1898г.). Нейсмит отново проявява гениалната си способност да изобретява. Загрижен за изплъзващващата му се идея за игра без съприкосновения, той прозира, че именно дрибълът ще спаси баскетбола от проявяването на грубата сила. Точно в тази идея се корени различието на баскетбола от гъгбито и футбола; точно с това радикално решение се раализира идеята на Нейсмит – ловкостта, умението и координацията на движенията да доминират над силата. Дрибълът предоставя еднаква възможност и на нападателя и на защитника да демонстрират игровите си умения – единият да надиграе противника си, а другия да му отнеме чисто топката, а при това без употреба на сила. Дрибълът до така степен революционизира играта, че съществено променя същността й в положителна насока. Възможностите за взаимодействия между играчите нарастват, обогатява се индивидуалната техника, т.е. възможносттта за самостоятелни акции. Появяват се първите специализирани функции на играчите в зависимост от техните двигателни качества и технически умения. Резултатността се повишава и играта става по-динамична и емоционална. През този етап единни правила за всички страни все още няма. През 1913 г. баскетболът влиза в програмите по физическо възпитание на всички училища в САЩ.
Стремежът за ефективно противодействие срещу нападението води и до обогатяване на защитната игра. Появява се прогресивната за времето си зонова защита (1910-1914г.). Тя се развива дотолкова, че в един момент се превръща в собствено си отризание – в случаите когато нападащия води в резултата, “зоната” на противника му предоставя възможност да забавя играта – защитата се оказва в губеща ситуация. Това принуждава специалистите да изоставят зоната и отново да търсят противодейстие чрез личната защита. Въоръжено с достатъчно средства и способи за водене на играта, нападението предизвиква промени и в защитата.
В същото време пред нападението възниква проблемът за обогатяване на технико-тактическия репертоар, което да осигури възможст за преодоляване на повишаващата се агресивност в защита. В отговор на помощните защитни функции, специфични за зоновата защита, нападението включва високите играчи в близост до коша. Така се утвърждават в играта централните нападатели (пивотмани). Освен това нападателните функции на останалите играчи се профилират – в отборите се появяват играчите-организатори (плеймейкърите) и стрелците от разстояние.
До първата световна война по различни неофициални пътища играта се разпростанява по целия свят – предимно от студенти-чужденци, възпитаници на американски колежи и университети, като основната заслужа е на възпитаниците на Спрингфийлдския колеж, до американски моряци, мисионери и служители в задгранични служби и посолства.
Втори етап (1918-1932г.)
От САЩ баскетболът отначало прониква в страните от Изтока – Япония, Китай, Филипините, а след това и в страните от Европа и Южна Америка.
Настъпва етап на чувствително превъзходство на нападението (1920-1932г.). То се изразява както по отношение на по-голямо разнообразие от тактически способи за водене на играта в отборен план, така и по отношение на повишеното техническо майсторство на играчите. Поради невъзможност от страна на защитата по естесвен път, с намиране на свои средстава, да противодейства успешно на нападението, тя получава подкрепление отвън – чрез изменение на правилата – макар и за кратко време дрибълът е премахнат.Но естественото развитие на играта налага отменянето на тази драстично консервативна мярка.
Възстановяването на дрибъла, както и появата на нови разновидности на стрелбата, определят предимството на нападанието над защитата. Играта става динамична и емоционална и печели все повече привърженици.
Преди Амстердамската олимпиада (1928г.) основателят на Американската асоциация на треньорите по баскетбол Алън Форест започнал преговори с МОК (1927г.) за включването на баскетбола, в качеството на демонстративен вид спорт, в програмата на Игрите през 1932г. , но опитите му да убеди Организационния комитет на Десетите олимпийски игри в Лос Анжелис в олимпийската перспективност на новия вид спорт, тогава се оказват безуспешни.
През този етап започват да се създават националните федерации по баскетбол. Нараства броят на занимаващите се, увеличава се количеството на състезание, които започват да се провеждат по-планомерно.
Следва продължение...
|
Влез
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
.gif)
