|
Биография на Патрик Юинг
Име: Патрик Алойсиус Юинг
Роден на: 05.08.1862 в Кингстън, Ямайка
Образование: Завършва гимназията Cambrige (Mass.) Rindge & Latin School, а след това колежа Джорджтаун
Първи отбор в НБА: Ню Йорк Никс (1985)
Трансфери: Сиатъл на 20.09.2000 и Орландо на 18.07.2001
Височина: 213 см
Тегло: 115 кг
Отличия: Новобранец на годината (1985), част от първия сборен отбор на най-добрите в НБА (1990), избран във втория сборен отбор на най-добрите в НБА (1988, ’89, ’91, ’92, ’93, ’97), избран във втория сборен отбор на най-добрите защитници в НБА (1988, ’89, ’92), единадесет пъти участник в мача на звездите в НБА, един от 50-те най-добри играчи в историята на НБА (1996), два пъти олимпийски шампион (1984, ’92)
Пълна биография:
Боец. Това е единствената дума винаги подхождаща на Патрик Юинг. Той е неуморим и неумолим в ожесточената борба в първенството зад океана, въпреки че това сякаш остава незабелязано в края на годината. Смелите предричания не винаги се материализират и някои ги приемат за празни обещания, докато други – за твърдо намерение за успех. Един от най-добрите стрелци центрове, той напуска играта, когато Ню Йорк Никс са водачи в почти всички категории по показатели за игра в историята и Юинг е на тринадесето място по точки отново за всички времена с 24,815 точки.
Той идва в НБА след доста шумна колежанска кариера с Джорджтаун Хояс, която включва една титла в NCAA и появи в още два шампионата. Отборният жесток стил на игра в баскетбола създава феномен познат като "Hoya Paranoia" и като ключ, плашещ представянето на защитата, Юинг е наречен "Hoya Destroya”. Като медийна звезда още от ученическите си години, неговото очаквано пристигане в НБА е невиждано.
Никога постигнал Свещения граал в НБА, Юинг става болезнено затворен. Той повежда Никс по пътя към финалите в НБА през 1994, но губи от поведения от Хакийм Олайджуон Хюстън Рокетс в седем мача, което е като отмъщение на Олайджоун, чийто отбор Houston Cougars през 1984 губи от Джорджтаун в мач от NCAA.
Също така, в края на кариерата на Юинг в Никс, той е изваден от строя с частично разкъсване на ахилесовото сухожилие, когато Сан Антонио Спърс побеждава Ню Йорк на финала през 1999.
Някой приемат, че провала на Юинг да спечели пръстен е тест, определящ неговата кариера. Но намирането на точния момент е всичко и се случва така, че Юинг е роден 5 месеца преди Олайджуон и Майкъл Джордан, чийто Чикаго Булс побеждава Никс, в който играе Юинг. Всъщност от 1990 до края на 1998 шампионатът на НБА подхожда на отбори, които характеризират или Джордан или Олайджоун.
Въпреки това кариерата на Юинг е бляскава и игрите му са внушителни. Те включват средно по 21 точки и 9,8 борби на мач, единадесет участия в мача на звездите, един път е част от първия сборен отбор на най-добрите в НБА и шест пъти – във втория отбор. Той е избран за новобранец на годината в НБА през 1985, неговото име е сред най-добрите 50 в цялата история на НБА и печели два пъти олимпийски златен медал – през 1984 и 1992.
Роденият в Ямайка Юинг пристига в Съединените щати, когато е на 11, а когато е в началото на гимназистките си години малкия бандит е достигнал височина от 208 см, но отначало е доста тромав на игрището в първите си стъпки в баскетбола. После, когато вече е по-голям, светът знае, че от това момче ще стане нещо специално.
“Той е следващият Бил Ръсел, но е по-добър в нападение.” казва треньорът от гимназията Майк Джарвис за Юинг, докато многообещаващият гигант играе в Cambridge (Mass.) Rindge & Latin School. Много имат подобни мисли, когато той е силно задобрял и медиите са фокусирали вниманието си към неговата баскетболна кариера.
Той разбира суетнята, която идва с неговата звезда, но винаги е държал на собственото си правило просто да играе баскетбол. Може би затова той избира да посещава Джорджтаун, където той се развива под ръководството на треньора Джон Томпсън, който е бил резервата на Бил Ръсел в Бостън Селтикс в средата на 60-те години. Професионалната кариера на Юинг е предвидена още от четирите великолепни години в Джорджтаун. Освен постиженията на неговия отбор, той е във Final Four на най-бележитите играчи като юноша и като по-голям и неговият списък от отличия включва още две награди – тази на The Sporting News, избран за играч на годината в колежанската лига и Наградата на Нейсмит.
Въпреки че много от неговите връстници, включващи Олайджуон, Джордан и Чарлс Баркли, напускат рано колежа, за да играят в НБА, Юинг остава през всичките 4 години и печели степен в изящните изкуства. Неговото търпение дава резултат, когато силното желание за работа стига почти епически размери с първата NBA Draft Lottery през 1985. Както е отбелязано в Sports Illustrated, президентът на Лос Анджелис Клипърс Алън Ротенбърг и този на GM Карл Шиър се шегуват за осигуряването на 33 номер (номерът на Юинг) равин Hasidic да скандира името на Юинг в хармония с повишаването на шансовете на отборите да изпълнят целите си в драфта.
Новата лотарийна система е измислена за отборите с лоши игри, да имат шанс да избират първи в драфта. Всички отбори извън плейофите биха взели участие в лотарията да определят реда на избиране. Както и да е, в неговото въвеждане страничният ефект е бил близък до странична атракция. По-добре, отколкото два отбора с големи надежди да решат с подхвърляне на монета, допълнителните отбори увеличават медийния интерес. Тази първа лотария, повече интересна на телевизията, отколкото хвърляне на ези-тура, е излъчвана от New York's Waldorf Astoria Hotel на Деня на майката.
Никс, заедно с третия най-лош рекорд, включващ 7 отбора, спечелва лотарията и прераждането на почитаното старо правило е налице.
Никс очевидно желаят Юинг, потенциален професионален център, толкова колкото останалите отбори, участващи в лотарията. Но очакванията на Никс са малко по-различни. Отборът играе в Ню Йорк, световната столица на медиите и за много хора – Меката на баскетбола. Много фенове още помнят хубавото време, когато Уилис Рийд и Уолт “Клайд” Фрейзиър повеждат Никс към шампионската титла през 1970 и 1973.
В действителност отборът е повече от достоен за уважение. Ню Йорк имат отбор, участващ в плейофите в три от изминалите пет години, водени от високият 214 см център Бил Картрайт и наелектризирания Бърнард Кинг, въпреки че Картрайт пропуска цял сезон, а Кинг получава сериозна контузия в коляното година преди пристигането на Юинг. С изваждането от строя на Картрайт и Кинг, прогресът на тима спира като рекордите падат драматично и поставят отбора в позиция да изберат Юинг.
“Той има сърце на шампион. Когато мислиш за Ню Йорк, ти мислиш за Патрик Юинг. Той дойде и върна живота в Ню Йорк.” Майкъл Джордан
Юинг още е смятан за спасител. Неговата тежест е дори по-голяма от очакваното в новобранския сезон без Кинг, който все още е лекувал контузия, и без Картрайт, който е играл само в два мача. Възстановяването на отбора отнема време, но с Юинг имат моментален успех. Той отбелязва средно по 20 точки и 9 борби на мач и става първият играч на Никс, който е избран за новобранец на годината, след Уилис Рийд през 1964-85, въпреки че пропуска 32 мача, заради контузия в коляното, която всъщност е причина да пропусне и Мача на звездите.
Юинг не е познат като голяма сила в нападение, докато е в колежа, където Джон Томпсън набляга на защитата и големия мъж на центъра. Но веднъж в професионалната категория, далеч от възспирането на опонентите в колежа, които го притискат, Юинг изненадва много хора със своите реализаторски способности, а скоро и с невъзпрепятстваните си забивки.
Освен като център Юинг играе и като крило и понякога с Картрайт играят като центрове.
През третата година в Никс, Юинг завършва на 20 място по резултатност с 20,2 точки средно на мач, девети по процент отбелязани точки средно на мач (.555) и трети в класацията за чадъри (2.99 на мач). Рик Питино става старши треньор на Никс и ги води до първите плейофи след 4 сезона, където са отстранени от Бостън Селтикс с 3 на 1 победи в първия кръг. Юинг отбелязва 18.8 точки и 12.8 борби средно на мач в серията. Юинг също записва своето второ участие в Мача на звездите през 1988 и е част от втория отбор на най-добрите в НБА и във втория, отбор на защитниците в НБА.
През сезона 1988-89, със заминаването на Картрайт в Булс, Чарлс Баркли окончателно става дясна ръка на Юинг. Тогава №33 участва за трети път в Мача на звездите и за втори път става част от втория отбор от най-добрите в НБА и също втория отбор на най-добрите защитници. Никс печелят Атлантическата дивизия с 52 победи и 30 загуби, а това е вторият и последен сезон на Рик Питино като старши треньор на отбора.
Юинг е на 12 място по отбелязани точки със средно 22,7, на трето място по чадъри с 3,51 на мач, на четвърто по процент стрелба (.567) и на 20 място по борби със 9,3 средно на мач. Ню Йорк стигат до полуфиналите на Източната конференция преди да загубят 6-тия мач от Чикаго Булс. Юинг отбелязва средно по 21,3 точки и 10 борби на мач срещу Булс в серията, като в петия мач се отличава с 32 точки, 11 борби и 5 чадъра.
Следващият сезон също е изключително успешен за Юинг. Той е на второ място по чадъри – 3,99 средно на мач, трети по резултатност (28,6 точки средно на мач, което е личен рекорд за Юинг), пети е по борби – 10,9 и шести по процент стрелба (.551). Участва за четвърти път в Мача на звездите, като за първи път е избран в стартовата петица. В края на сезона Юинг за първи и последен път си завоюва място в първия отбор на най-добрите от НБА.
Юинг продължава да доминира в плейофите. Той помага на обора си да обърнат серията от 2:0 победи за Бостън Селтикс в първия кръг. В четвъртия мач той отбелязва 44 точки и 13 борби, а в емоционалния пети – 31 точки. Въпреки това обаче Никс губят полуфинала на Източната конференция от Детройт Пистънс. Юинг отбелязва средно по 29,4 точки в 10 следсезонни игри. Блести при победата в третия мач от полуфиналната серия с 45 точки.
Преди старта на следващия сезон 1991-92, Никс са с нов треньор – Пат Райли. През следващите 4 сезона Юинг затвърждава един от най-добрите отбори в лигата, като Никс печелят най-малко по 50 мача на година и ги извежда до финалите през 1994. Юинг е забележително постоянен през този период, отбелязвайки средно между 23,9 и 24,5 точки и има най-малко 11 борби на мач.
Ню Йорк завършват редовния сезон 1991-92 наравно с Бостън Селтикс на върха в Атлантическата дивизия. Никс отново стигат до полуфинал, но губят от Чикаго в изтощителна серия от 7 мача. Юинг отбелязва средно по 22,7 точки и 11,1 борби на мач през плейофите.
През 1992-93 завършва на четвърто място в гласуването за MVP в НБА, след като довежда Никс до рекорд в Източната конференция с 60 победи и 22 загуби. За седми път участва в Мача на звездите и завършва сезона на 6 място по точки с обелязани 24,2 на мач и седми в класацията за борби с рекордните за него 12,1 средно на мач.
Юинг отбелязва средно по 25,5 точки и 10,9 борби, но Никс отново не успяват да преодолеят Булс в плейофите. Ню Йорк губят финалите в Източната конференция в 6 мача, като отначало повеждат с 2 на 0 победи. Никс изпускат моментното колебание след победа на Булс в 5 мач от серията на Madison Square Garden и в последните секунди крилото на Никс Чарлс Смит пропуска от близка дистанция в 6 мач.
Юинг повежда Ню Йорк към финалите на НБА, след като отбелязва 24 точки в седмия мач от финалната серия срещу Пейсърс в Източната конференция.
На финалите се решава кой от най-добрите центрове ще бъде запомнен като шампион. Битката със зъби и нокти е предпоставена от физическия стил на игра на Райли и никой отбор не отбелязва над 100 точки в никоя от седемте срещи. Рокетс открадват победата от Никс в шестия мач в Ню Йорк и в този решаващ мач атакуващият гард на Никс Джон Старкс отбелязва 2 от 18 стрелби и Рокетс побеждават с 90:86.
За Юинг това е още един съкрушителен край на чудесен сезон. Той повежда Никс с 24,4 точки средно на мач за седма поредна година и участва в своя осми Мач на звездите. Също така бившият капитан на Никс прави средно по 11,2 борби и 2,75 чадъра на мач, докато става най-добрия реализатор на Ню Йорк за всички времена, надминавайки Уолт Фрейзиър.
През следващите четири сезона Юинг не отбелязва по-малко от 20,8 точки на мач, но Никс продължават да губят на полуфинала в Източната конференция – последователно от Пейсърс, булс, Маями Хийт (воден от Райли) и накрая отново от Пейсърс.
Първата серия срещу Пейсърс е запомнена от много хора с неуспеха на Юинг да стопи разликата във важен момент от седмия мач. Но много, също така, са забравили, че в петия мач, когато Никс намаляват серията на 3-1, отбелязва по-малко от две секунди преди края на срещата и отборът побеждава с една точка, като така се спасява от елиминация. Поражението на Хийт е много важно, заради отстраняването на някои играчи, които пропускат борбата в петия мач. Без Юинг в шестия мач и отново наказание на Никс за седмия мач, Маями все пак печелят серията.
Юинг пропуска голяма част от сезон 1997-98, заради изкълчване и скъсани сухожилия на дясната китка. Докато Юинг се възстановява, крилото на Никс Лари Джонсън казва, “Мислех, че аз съм работлив или претендирам да бъда такъв, но аз съм там преди тренировка и той изглежда така, все едно е там от час. Ако някой може да се върне обратно, това е той.”
Той го прави, неподчинявайки се на прогнозите на докторите, че той няма да може да се върне същия сезон. Въпреки че Юинг може да е изгубил силата си в стрелбата за остатъка от кариерата си, той се завръща и играе въпреки всички неудобства. Само, за да загуби в пет срещи от Пейсърс на финала в конференцията.
Както сезон 1998-99 се приближава, Юинг е погълнат от усилени преговори след представянето на Съюза на играчите. Сезонът е отложен чак до февруари и е съкратен, като се играят само 50 мача. Преди старта на сезона отборът придобива Латрел Спрюъл, като го заменят за Старкс, който отива в Голдън Стейт. И Маркус Кемби идва от Торонто, където отива Оукли.
Отборът има проблеми, които идват заедно със старта, но оформен преди сезона, отборът става първият, който се класира за финала в НБА с осем играча. Юинг отбелязва средно по 17,3 точки, но страда от контузия в ахилеса по време на финала срещу Пейсърс в Източната конференция. Никс са без Юинг и играчите на Сан Антонио Спърс Тим Дънкан и Дейвид Робинсън са твърде много за Ню
Йорк и Спърс печелят титлата в пет срещи.
Юинг и Никс се наслаждават на едно последно “ура” през 1999-2000, след като елиминират Райли и Маями в плейофите за трети пореден сезон. Но Пейсърс побеждават Ню Йорк на финала в конференцията и с кариерата на юинг в никс е свършено.
Неспособни да удължат договора с Юинг преди следващия сезон с благодарности от ветерана, той е продаден на Сиатъл СуперСоникс. Феновете на Никс имат противоречиви чувства при заминаването на Юинг. Някои никога не му прощават, че не е успял да върне титлата в Ню Йорк или заради неговата уединеност и неспособност да контактува с тях. Някои оценяват неговата страхотна игра, вълненията, които им носи.
Той изиграва един сезон със Соникс и друг като резерва в Орландо Меджик. След като съобщава, че се отказва от професионалния баскетбол, той е нает като помощник треньор във Вашингтон Уизърдс, съпровожда Джордан в неговия последен сезон като играч.
Номерът на Юинг 33 е изваден от игра преди феновете да заобиколят Madison Square Garden на 28 февруари 2003. както е съобщено в официалния сайт на Никс, когато моментът наближава, на полувремето залата е огласена с викове: “П-а-а-а-тр-и-и-и-ик Юи-и-и-инг! П-а-а-а-тр-и-и-и-ик Юи-и-и-инг!” По-високо и по-високо, виковете стигат почти недостижими децибели.
Сцената напомня много за пролетните мачове в плейофите, на които идват много хора по време на кариерата на Юинг. Джордан може би казва най-точно, “Той има сърце на шампион. Когато мислиш за Ню Йорк, ти мислиш за Патрик Юинг. Той дойде и върна живота в Ню Йорк.”
|
Влез
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Много жалко за Тити според мен тоя човек направи супер много за тоя клуб , но......gif)
