Ето и коментарите на Борислав Борисов(коментатора на Диема) за мачовете на Арсенал срещу Болтън (ВЛ) и Ливърпул (ШЛ)
Болтън(като фен):
Първо искам да кажа, че това мнение го няма в "OnTheWeb", но имах нужда да го напиша. Като фен и човек, който много обича този отбор и клуб.
В живота си съм гледал много мачове на Арсенал и безкрайно рядко съм се чувствал така, както вчера около 19 часа. Мисля, че не можах да водя студиото дори добре. Защото в този тим на Арсенал има нещо, което е наистина прекрасно за фенове като нас. Да, аз винаги ще смятам, че сегашният отбор има нужда от още две или три "готови" лица, които да влязат направо в отбора (подобно на Бакари Саня), за да стигне до титлата. И може би този сезон няма да стигнем до триумф. Но този отбор не може да не е симпатичен на всички. Защото ни даде няколко мача, които си заслужават.
Припомнете си последния месец и половина. Пет поредни мача в Лигата без победа, които обаче бяха съчетани с мачовете срещу Милан, които наистина показаха класата на този състав. Аз много често сравнявам този сезон с онзи през 2000-2001. Тогава нещата бяха аналогични. Отборът правеше страхотни мачове, но някак точките не идваха. В крайна сметка останахме втори. Имаше обаче един мач, за който винаги си спомням. Той е сред любимите ми в цялата история на Арсенал. Тогава работех в БНТ. Беше неделя следобяд и гледах мача на Арсенал с Астън Вила на "Хайбъри". Датата е 9 декември 2001 година. Вила поведе с 2:0 на нашия стадион и не се виждаше и капчица от стила и играта на Арсенал. Честно казано бях отчаян. И тогава през втората част видях знаменит обрат до 3:2 с победен гол в 90-а минута. Беше невероятно. Обикалях апартамента като един щастлив човек и не можех да си намеря място от щастие. не заради победата или титлата (да, ние я спечелихме в края на сезона, но по онова време не изглеждаше вероятно това да стане), а заради факта, че видях един отбор, който щеше да прави големи неща. Има такива мачове, когато в главата ти блесва факта, че този отбор ще е силен и успешен.
На почивката на мача вчера пак бях отчаян като фен. Напълно. Нямаше и помен от играта на този отбор. Нито подаванията, нито завършващия удар, изобщо нищо. И червен картон дори. А и терен, на който по традиция не можем да играем. Сякаш като излезем срещу Болтън просто отборът не е на себе си. И изведнъж се оказва, че за 15 минути видяхме истинско прераждане. Какво е казал Венгер сигурно е тайна, но е хубаво поне той да помни думите си. Защото такава мотивация не съм виждал от дълго време. Може би само на почивката на мача с Ливърпул през 2004 имаше подобен ефект, но тогава Анри свърши работата с блясък и класа. Слабото място на Венгер са мотивационните му способности. Но този път той обърна мача явно на почивката. Но исках друго да кажа.
Миналият сезон пишех във форума с друг ник. Може и да има хора, които го знаят, но бих ги помолил да не го споделят публично. Та с него, написах, че един ден Болтън ще пострада от нас жестоко. Един ден те ще изпаднат и точно ние ще ги пратим в Чемпиъншип. Мисля, че вчера стана и това. Малко възмездие на 5 години мъки, които са ни причинявали и подаръци към други отбори.
Когато видиш едно такова прераждане, то обикновено има дългосрочен ефект. Този обрат ще обърне сезона. Да, сигурно за титлата може и да е късно, но поне няма да гледаме мачове като в последните седмици. А и когато един голям отбор се създава в него винаги има емблематични мачове и моменти. Вчерашният бе един такъв за Арсенал. Ствуа ми се, че вчера видях края на един процес на съзряване. Сега очаквам две, три попълнения за широчина на състава през лятото и догодина титла. Да, този сезон имаме оправдание, но другият няма да има. След този обрат мога да кажа, че Арсенал е готов за титлата.
Получи се малко хаотично мнение, различно от всеки друг път, но това е мнение на фен. И сигурно ще има хора, които ще го използват в "OnTheWeb", но това не ме притеснява. В крайна сметка и аз съм като всички хора, които се радват на успехите на любимия си тим.
Ливърпул:
2008-04-03
от Борислав Борисов
Този път реших да не премислям и да напиша текста веднага след края на мача. Може би защото не възприемам този двубой като нещо особено. За мен мачът в събота е далеч по-важен. Но ето резултатът от вечерта. Арсенал – Ливърпул 1:1. Ясно е, че преди всичко останало ще говорим за „дузпата”.
Гледах двубоя по „Скай Спортс” и бих цитирал мненията на Греъм Сунес и Гордън Страхън. Но по-важното бе изказването на Каут, който на въпрос за ситуацията заяви, че е имало контакт между него и Хлеб, но в никакъв случай не е имало умисъл за дърпане на фланелка или нарушение. Гордън Страхън след това каза, че не би искал да е на мястото на арбитъра, защото той е взел едно изключително важно или голямо решение, което ще се отрази на четвъртфиналния сблъсък. Сунес допълни, че за него това е абсолютна дузпа.
Това са три различни гледни точки. Нека обсъдим всяка една от тях.
1. Мнението на Сунес – има дузпа.
Колкото и повторения да гледам и на мен ми се вижда като дузпа. Хлеб влиза с топката в краката в наказателното поле, Каут е зад гърба му, има контакт между ръцете на двамата. Хлеб пада. Да, има всички основни признаци, че е трябвало да се отсъди дузпа. Може би 9 от 10 съдии щяха да го направят. Но щяха и да покажат картон на Каут, който може би щеше да е с червен цвят, защото „нарушението” е извършено точно преди удара. За мен това беше дузпа. Но аз ползвам повторенията.
2. Мнението на Каут – няма дузпа.
Основният аргумент на Каут е липсата на умисъл. И съм склонен да му вярвам. Каут не искаше да дръпне Хлеб, но точно така се получи. Понякога във футбола дори техническата несръчност трябва да се наказва.
3. Мнението на Гордън Страхън – съдията взе много важно решение.
По принцип страшно много харесвам Страхън. Преди години заради него едва не станах привърженик на Юнайтед. Но после Фъргюсън го изгони и остави в мен доста противоречиви чувства. Същото стана между другото и с Норман Уайдсайд. Но не това е темата. За мен анализите на Страхън след мач са изключително точни. И вижте какво казва: „Съдията взе изключително важно решение”. Абсолютно съм съгласен с него.
СЪДИЯТА ИМА ПРАВО ДА ВЗЕМЕ СВОЕТО РЕШЕНИЕ, ЗАЩОТО БЕ НА ИДЕАЛНАТА ПОЗИЦИЯ И ВИДЯ ЦЯЛАТА СИТУАЦИЯ ОТЛИЧНО.
Защо не даде дузпа той сам знае. Но това е част от играта. И ние трябва да го приемем, независимо дали ни харесва или не. Арбитърът е субект от тази игра. Той е натоварен да взима решенията. И го прави. В този случай обаче той бе на точното място и взе своето решение. То бе корнер. Толкова. За мен е достатъчно, че Петер Винк си свърши работата точно. Ако беше далеч от положението или не можеше да го види, тогава щях да търся тенденция или пък негова грешка. Сега той не сбърка, а отсъди това което видя. Така че аз го приемам и смятам, че всички хора, свързани с Арсенал трябва да направят същото. Защото е далеч по-важно за
„АРТИЛЕРИСТИТЕ” ДА СЕ СЪСРЕДОТОЧАТ ВЪРХУ ИГРАТА СИ ПРЕЗ ВТОРОТО ПОЛУВРЕМЕ
Опитвам се да си спомня кога за последен път съм гледал Ливърпул в европейска нощ да изглежда така както през второто полувреме. И все не успявам. Може би в първата част на онзи финал в Истанбул през 2005. Това беше ценното за Арсенал. Защото са малко отборите (ако изобщо ги има) надиграли по такъв категоричен начин Ливърпул след почивката. Честно казано не можех да повярвам, че това е онзи тактически грамотен и спокоен отбор. Но за това помогна и смяната на Венгер на почивката. Уолкот за пореден път е човекът, който става от пейката и повлиява на развоя на мача. Момчето се придвижва с бесни темпове към титулярното си място и формата, която всички очакваха от него. Това се иска от него този сезон.
За втори път в рамките на няколко дни, Арсенал прави страхотно второ полувреме. Сега всички ще кажат, че домакините са изпуснали победата. Сигурно е така, но аз пак ще се върна към защитата. Замислете се къде е разликата между Манчестър Ю от една страна и Арсенал. Аз бих отговорил в защитата. Защото отбраната на „червените дяволи” (в състава Фърдинанд – Видич) няма да пусне изравнителен гол по този елементарен начин 2 минути след като техния отбор е повел в резултата.
Ливърпул знаеше какво търси на „Емиратс Стейдиъм” – гол.
И го постигна. И за да не бъдем изненадани, направи го Стивън Джерард. Този играч е много особен. Той има навика да пристъпва напред и да поема отговорност в най-важните мигове на мачовете. Прави го сякаш инстинктивно. Вижте пак положението при изравнителния гол! Кошмарна грешка на Фламини, която никога Макелеел нямаше да направи. Когато топката е в краката ти и целият ти отбор вече се е обърнал към противниковата половина, ти трябва да направиш точно подаване, от което да започне атака. Вместо да направи точно това Фламини сбърка. Появи се частица надежда за Джерард. И както в Истанбул преди 3 години полузащитникът не чака да му повтарят. Пое топката, влетя с нея в наказателното поле, оставяйки зад гърба си дясната зона на Арсенал (Ебуе и Туре) и давайки успоредно на гол линията подаване. Това бе единственият миг в мача, в който Ливърпул показа класата си. Но бе достатъчен. Стивън Джерард си остава големият играч на „червените”. Свалям му шапка, защото талантът трябва да се уважава. А аз безумно харесвам футболисти, които могат да поемат отговорност в толкова важни мигове.
Арсенал изпусна мача не второто полувреме, а когато позволи да им бъде изравнено 2 минути след техния гол. Това е момент, който е много важен.
Трети гол от линията на вратарското поле
Връщам се обаче малко по-назад. Резултатът е 0:0. Корнер за Арсенал. Това е статично положение, което означава, че целият състав на Ливърпул може да се подреди спокойно. Робин Ван Перси изпълнява. И изведнъж на линията на вратарското поле и вътре в него пред Рейна има трима играчи на Арсенал, който са абсолютно непокрити. Къде беше защитата? Където беше и при двете попадения срещу Ман.Ю на „Олд Трафорд”, е отговорът. Знам, че Бенитес има проблем с десния фланг на отбраната си, но Карагър е нужен в центъра. А и испанецът трябва да направи нещо за тези центрирания. В противен случай се губи от класата на отбора. А и от стабилността на отбора.
Двубоят в събота
Преди обаче да стигнем до „Анфилд” във вторник има още един двубой на „Емиратс” в събота. Признавам си, че още от този миг съм готов да заложа пари на единицата. Бенитес ще пусне резервите си. За него голямата битка ще е във вторник. И ще е прав от своята позиция. Венгер пък трябва да „нахрани” със самочувствие своя състав. Това е важен двубой от психологическа гледна точка. Моето мнение е, че Ливърпул не бива да го предава лесно. Защото самочувствието е това, което сега движи „артилеристите” напред. И ако хората на Венгер спечелят с 2 или 3 на нула, то те ще са фаворити на „Анфилд” във вторник.
Една европейска нощ на „Анфилд”
Като казах фаворити за Арсенал се сетих, че често съм казвал и следното нещо - не бих искал да съм от противниковия на Ливърпул отбор в европейска нощ на „Анфилд”. Наистина не искам. Убеден съм, че след 6 дни и играчите на Арсенал ще разберат какво имам предвид. Разказвали са ми невероятни неща за тези мачове в Европа. Те са си запазена марка на Ливърпул. И много често стадиона е помагал на този отбор. Само с духа, с традициите, с историята си.
Сега обаче ще е интересно, защото на „Анфилд” ще отиде един състав, който няма от какво да се притеснява. А и вече изживя най-тежката си криза. Там ще пристигне един отбор, който вече е побеждавал на други три големи стадиона – „Бернабеу” (през 2005-2006) „Олд Трафорд” (през 2006-2007), и „Сан Сиро” (през 2007-2008).
От едната страна ще е историята, опита и духа на Ливърпул, а от другата дръзновението, младостта и класата на Арсенал. Боже, каква нощ ни очаква на „Анфилд”. Ето заради такава нощ бих казал, че английският футбол е най-великият в света. И го доказа на „Емиратс”. Ще го докаже и на „Анфилд”!
|
.gif)
