Бергон интернет и телевизия

Големия отбор не побеждава в последната минута

“Синият” балон се спука, “синята” комедия продължава...


Четири десетилетия гледам футбол, но подобна комедия “маргинала-балканика” не бях наблюдавал. Да те бият като “маче о дирек”, да ти заврат топката в задните части, да ти демонстрират пълно презрение като играят с 30 процента от потенциала си, да ти спестят още пет гола, защото не си интересен, и на финала да празнуваш като ром на сватба. Ето това не бях виждал, но го видях в четвъртък вечер на националния стадион.

Очевидно манталитетът на привържениците на Левски е нещо особено, нещо непознато за публиката на всеки нормален европейски клуб. Като Цървена звезда, като Стяуа, като Олимпиакос, Панатинайкос, Галатасарай, Фенербахче, Спартак (Москва), ЦСКА (София)...

Да, феновете на всички тези тимове и още много други биха приели 1:3 като шамар или най-малкото като несполука. В това число и симпатизантите на българските “червени”, които имат съвсем различен, генетичен критерий за стойностите. Когато падаш не може да се радваш. Когато те унижават публично, не е нормално да пееш и да танцуваш. Очевидно обаче “синята” общност носи по-различно светоусещане, по-различна душевност, по-близки до Индия и Иран, отколкото до Рим и Мадрид...

Впрочем раздуваното до небесата европейско присъствие на тима от “Герена” този сезон бе белязано от едно убийствено унижение. Всеки, който бе отреден за съперник показваше безкрайната си досада да гостува на един отбор, лишен от всякаква международна легитимност.

И поради тази причина безинтересен като дразнител и показател за класа. И затова всички идваха да отбият номера с резерви и юноши. И изпадналият в лятна летаргия Оксер, и третият състав на “мафиотската” Марсилия, и заводският колектив Артмедия, и туристите от Удинезе.

Най-накрая дойдоха прагматичните германци от Шалке, но и те не искаха да се натягат особено срещу един вечен европейски анонимник. Бъдете сигурни, че срещу ЦСКА (София) нямаше да бъде така. Защо ли? Защото както се изрази наставникът на “сините” от Гелзенкирхен Мирко Сломка “... познавам само един български отбор и това е ЦСКА...”

Това са фактите, другото е истерия и параноя “маргинала-балканика”...
Момчетата на Станимир Стоилов са ми симпатични, тъй като те се борят за хляба си. Имаха невиждан, нечуван и невъзможен късмет в продължение на много месеци, но това се случва в спорта. Към футболистите на Левски аз нямам претенции – те днес са на “Герена”, утре на “Армията” или обратно. Те са професионални артисти и служат на конкретния си работодател.

Думата ми е за тези кресливи индивиди, които превърнаха България в една масова лудница от седем месеца насам. За такива като клоуните от радиоактивния ефир, като доносниците като “агент Николай”, мошениците като “дребния генерал” и крадците като усмихнатия бивш кмет, като неграмотните репортерки с магистрално поведение и като парламентарната госпожица Дончева, захапала с габровския си диалект английския джентълмен Райли. Според приближената на Томас Лафчис юристка съдията бил нещо като гаден еврочиновник... Защо?

Може би, защото отпусна на Бардон десетина минуте повече вместо да го изгони при втората му “подложка”. Но госпожицата не разбира от футбол, тя е част от зомбираната фауна на клетата България. Или по-точно – тя е от творците на “хомо геренос”...

А колко просто е всичко. Левски е един симпатичен средняшки тим от Балканите, който не влиза в ничии сметки. Срещу “сините” не е нито интересно, нито престижно да се играе. Промъкването в “профсъюзния” турнир зда купата на УЕФА има стойност само и единствено за нашенските исторически комплексари, за които селският Оксер е повече от Ливърпул, а Удинезе се съизмерва с Ювентус.

Впрочем, дали уважаемите опоненти разбраха, че дрипавият провинциален Удинезе игра в София с двама души и половина от титулярите си, тъй като Ободо влезе през второто полувреме. Справка – следващия мач на туристите с Милан...

Левски приключва един силен европейски сезон, но само според собствените си критерии за малоценност. Никой в Европа няма да си спомня нито за секунда “епопеите” с купения шведски рефер срещу Оксер или симулацията на Марсилия. Хората помнят Ливърпул и дори да не е е Ливърпул, знаят кой е спечелил правото да бъде един от тях. Не от днес или от вчера, а от половин век насам. Затова германските медии отделиха десет пъти повече място за двете победи на ЦСКА срещу Леверкузен, отколкото за досадното задължение на Шалке да се срещне с един неатрактивен тим от покрайните на континента.

Това е! Другото са приказки за футболни неграмотници, с каквито е пълна нашата родина. Сега отново на дневен ред е “вечното дерби”, което вече бе изиграно на 11 септември м.г., когато задкулисните комбинации дадоха команда “кръгом” на “армейците” в 30-тата минута. И по всяка вероятност в неделя отново ще бъде актуално тържеството на зомбираната половин България. Тази, която празнуваше, вместо да се срамува на 30 март вечерта...


ГЕОРГИ АТАНАСОВ