Цитат: КАКЪВ БЕШЕ ТОЗИ ЮНАЙТЕД В РИМ И ЗАЩО СЕ ПРОВАЛИ
Румен Пенчев 29 май 2009
В сряда на 27 май в Рим Барселона тотално, безапелационно надигра Манчестър Юнайтед. Истина е, че след десетата минута на този мач „червените дяволи” нямаха никаква идея как да се противопоставят на каталунците, за да защитят титлата си от Шампионската лига. Качествата на тима, воден от Хосеп Гуардиола, са безспорни, етикети като „най-добрия клуб в света в момента”, изглеждат напълно оправдани.
Въпреки че същият този отбор бе напълно обезличен от Челси и се класира за финала на надпреварата с голяма доза късмет и невероятно подпиране от реферите в полуфиналния реванш с лондончани.
Да се обясни случилото се на „Стадио Олимпико” с думите – „Барселона просто беше много по-добър, с класи над Юнайтед” обаче не е достатъчно, не е и правилно. Трябва да се обърне внимание на грешките и празнините в състава на сър Алекс Фъргюсън. Дали „дяволите” допълнително не улесниха задачата на испанците, които така и така са може би по-добрият отбор.
В мачовете между Челси и Барселона ясно се видя начинът, по който отборите трябва да се противопоставят на испанската машина – с преса, с тичане, със здрави единоборства, с постоянно гонене на противниковите играчи. Нещо, коeто Юнайтед не направи, дори не се опита. Дали тези 66 мача през сезона за Бербатов и компания не си казаха думата, дали умората, психическа и физическа, не натежа?
Меси бе тотално обезличен от защитата на „сините” от Лондон, аржентинският магьосник просто бе невидим. На „Олимпико” обаче Партис Евра веднъж не го вдигна във въздуха, за да му покаже, че срещу него има сериозна защита, поставила рекорди в Англия. Не го гонеше, не го пресираше. През второто полувреме на двубоя в сряда испанските футболисти бяха оставяни да разиграват, да пробиват без някой да ги притеснява, а това се оказа фатално.
Ключов момент в представянето на Манчестър Юнайтед от началото на сезона бе играта в отбрана. Това бе може би най-постоянното звено в състава на Фъргюсън. В Рим, именно то се пропука с гръм и трясък. Ето’о счупи кръста на Видич при първото попадение на Барселона. Нисичкият Меси пък бе оставен абсолютно непокрит между колосите Фърдинанд и Видич, за да вкара с глава за 2:0. Оставаше и Пуйол да бе вкарал и тогава крахът за отбраната на английските шампиони щеше е да пълен, дори срамен.
Говорейки за отделните играчи в състава на Юнайтед, трябва да се отбележи, че може би, сър Алекс за първи път от много време насам не прецени правилно противника и сбърка титулярите. Никой не може да съди шотландския боец, но все пак, някои неща трябва да се отбележат. Трите разочарования, пуснати сред стартовите единайсет, от мача срещу Барса са определено Андерсон, Парк и донякъде Гигс. Първият здраво беше налял гипса, което си пролича на няколко пъти, в които дори не успя да уцели топката. Парк, след последните си няколко убедителни мача, особено тези с Арсенал на полуфиналите, бе почти безполезен срещу каталунците. Дали Фърги се подлъга от безкомпромисния успех над „топчиите” и затова не се опита да изненада поне с нещо различно Барселона, а излезе със същия състав. „Артилеристите” обаче са дребна риба в сравнение с каталунския гранд.
Райън Гигс завинаги ще остане в сърцата на английските фенове. Но вече е на такава възраст, че няма как да изиграе такъв мач на пълни обороти. Особено когато трябва непрестанно да се пресират халфовете на Барса – двете машини Шави и Иниеста. Пролича и сериозната липса на Дарън Флетчър и възможността му да покрива всеки един сантиметър в средата на терена.
Пол Скоулс и безумното му влизане в краката на Бускетс – чист червен картон – може да остане без коментар.
Няма как да не се обърне внимание на факта, че Димитър Бербатов започна срещата на пейката. Дали българинът загуби благоразположението на шотландския специалист, който в началото толкова много защитаваше своя „любимец”? Това е въпрос, отговорът на който ще се разбере с времето. Но дали все пак нямаше да е по-добре, ако Берба бе започнал като титуляр. Един от проблемите, който и самият сър Алекс изтъкна след края на сблъсъка, бе липсата на владеене на топката от страна на неговите състезатели. А кой по-добре може да прави това от капитана на българския национален отбор. Факт е, че след влизането му играта на „дяволите”, макар и малко, се раздвижи - 10 от 10 паса за Бербатов и двата най-опасни удара за Юнайтед след двата гола пасив. Карлос Тевес се появи на терена на полувремето, но с нищо не промени играта на своя отбор, беше безличен. Никой не може да вини Съра за избора, който е направил, разбира се. С изказванията си преди мача обаче, Бербатов сам предизвика съдбата си. „Не искам да бия дузпа, ако се стигне до това на финала”, думи, които впечатляват в доста негативно отношение за характера на даден играч.
Стига се до последните двама с ключови роли в състава на Манчестър Юнайтед – Уейн Рууни и Кристиано Роналдо. „Червените дяволи” в момента нямат истински лидер. Такъв, който да поведе отбора в труден момент – такъв, какъвто беше Рой Кийн, например. С нужните качества за това разполага Рууни. В сряда обаче, той далеч не ги показа. Напротив, вместо да вдъхнови своите съотборници, той често негодуваше срещу отиграванията им, ръкомахаше и се сърдеше.
Роналдо – борещият се отново да бъде обявен за най-добър футболист в света. Борещ се с Лео Меси за това признание. Португалецът тотално се загуби в тази си борба. Освен, че се загуби в нея, поне на „Олимпико”, той я и загуби. Поне в този мач не остана съмнение, че Меси е по-добрият. За разлика от португалеца, ясно се видя, че Меси е отборен играч, за който личните признания остават на заден план, а успехът на тима идва на първо място. Именно тук и бе голямата разлика в двата състава. Барселона игра като едно цяло – силните личности в тима се допълваха. Юнайтед пък бе раздиран, и продължава да бъде, от вътрешни интриги, които явно са нарушили духа в съблекалнята. Остава ли Карлос Тевес, отива ли си? Карлито се превърна в истинска медийна звезда в последните няколко седмици. На няколко пъти изрази негодуванието си от статута на резерва и от цялостното отношение на английското ръководство към него. Кристиано – отива ли в Реал Мадрид, или пък не. Дали тези проблеми не попречиха на „дяволите”?
Така и не стана ясна тактиката, с която отборът на Фъргюсън излезе на терена. Съставът на Фъргюсън не бе построен да атакува, а след като инкасира ранен гол, не можа да реагира. Срещу Барселона е невъзможно да се постигне успех с играта от мача с Арсенал (0:0), след който „дяволите” станаха и шампиони на Англия. През второто полувреме, след и влизането на Тевес и Бербатов, тимът се раздели на защитници и нападатели, а така се остави възможност на халфовата линия на Барса, може би най-силната в света, да прави каквото си иска. „Играеш, колкото ти позволи противникът” – безспорно вярно твърдение. В случая, Юнайтед остави каталунците да правят каквото си поискат...
Висшата лига, Карлинг Къп, полуфинал за ФА Къп, загубен финал в Шампионската лига и Купата от Световното клубно първенство – това е сезонът на Юнайтед. Тежестта на тези успехи обаче се обезличи до известна степен след финала с Барселона. Не заради загубата, нормално е в такава битка един от двата отбора да загуби. Феновете на английския шампион са най-вече разочаровани от бездушната и безидейната игра на техните любимци в най-важния мач за сезона…
След загубената битка от Барселона може да се каже, че очевидно „дяволите” имат проблеми в състава. Стоят въпросите дали Роналдо и Тевес ще си тръгнат. Дали пък Бербатов също няма да бъде „отсвирен” след противоречивия си първи сезон на „Олд Трафорд”. Може би е дошло времето на младите надежди в Юнайтед – Федерико Македа, Дани Уелбек, Дарън Гибсън, Джони Еванс ... Седем от футболистите на Барселона във финалния сблъсък бяха от каталунската юношеска школа. Факт е, че сър Алекс Фъргюсън разполага с невероятни играчи, които имат възможностите и качествата да покоряват още много върхове. Дали те ще успеят да стигнат за трети пореден път до финал в Шампионската лига догодина и дали Димитър Бербатов най-накрая ще вдигне така жадуваното от него отличие, тепърва предстои да разберем ... Всичко е възможно на „Театъра на мечтите”.
|
.gif "smile")
