Преходът на Арсенал завърши
В следващите две години ще се видят резултатите от този 10-годишен проект на Арсен Венгер
Сезонът на Арсенал бе доста кратък – започна в края на ноември и завърши малко след средата на април. В останалото време венгер работеше или по последствията от предходните първенства или за есента. Тимът остави усещането, че е близо, но в същото време и достатъчно далеч от първото място. Една година обаче е доста време. Миналият май всички говореха, че съставът е много близо до върха. Сезон 2007-2008 завърши с шампион Манчестър Ю, следваше Челси на 2 точки и на още две бе Арсенал. Стартовата позиция не бе лоша.
Управлението на клуба
Убеден съм, че ако във футбола се забрани на клубовете да правят трансфери през лятото Венгер ще има огромен успех, защото умее да работи в дългосрочен план. Неговите решения обичайно не носят резултат веднага, но пък за сметка на това са сигурни. Проблемът е, че твърде често му се налага да започва от нулата изграждането на един отбор, а и той сякаш предпочита да разруши всичко и да не използва нищо от вече направеното. През лятото на 2008 напуснаха Фламини (човекът не искаше да остава в Арсенал, независимо от предложените пари), Хлеб (подобно на Фламини), а Жилберто получи ясен сигнал от Венгер, че няма да е нито първи, нито дори втори избор в отбора за позицията си. На тяхно място бе взет само Насри, като бе ясно, че Венгер ще опита да създаде заместник на Фламини измежду наличните Сонг, Диаби и Денилсон. Това бяха събитията на терена.
От управленска гледна точка преговорите за сключване на един договор винаги са осеяни с много компромиси. А Венгер доказа ясно, че няма никакво намерение да погазва личните си принципи. Човек като него не е подходящ за такъв тип разговори. Не случайно и Аршавин бе взет през зимата, а не през лятото, въпреки че Венгер го искаше още през юни. Разликата е, че в единия случай преговорите се водеха от французина и той се отказа при първото обявено различие в мненията със Зенит, като нито веднъж не отстъпи от позицията си, а във втория сделката се движеше гъвкаво от Айвън Газидис. Убеден съм, че ако роденият в Южна Африка англичанин бе начело на клуба през миналото лято поне Фламини нямаше да е напуснал, а и Аршавин щеше да е в клуба на 1 септември.
И тук най-същественият извод. След изгонването на Дейвид Дийн през 2007 година Арсенал бе управляван от един човек, Арсен Венгер, и след година време започнаха да се виждат проблемите. Дори такъв гении в ръководенето, какъвто безспорно е Венгер, не може да се справи сам с всичко. За мен връщането на Арсенал две години назад дойде не от напусналите футболисти, а от липсата на фигура до френският мениджър, която да е коректив на неговите действия и да му помага. Дийн бе такъв, а след него до идването на Газидис, в клуба нямаше такъв човек. Вината за управленския хаос е на основния тогава акционер Дани Фишмън, който яростно искаше да контролира продажбата на клуба от тогавашния борд на директорите към Стан Кронке или Усманов. Но негативите бяха поети от Венгер.
Закъснелите решения на Венгер
Договорът на Газидис влезе в сила през януари 2009, но на практика той управлява клуба от края на ноември 2008, когато се появиха първите съобщения за неговото назначаване. Газидис е близък със Стан Кронке от периода си в Мейджър Лийг Сокър (работи на най-високо ниво там от 1994 година). Точно неговото идване на „Емиратс” даде възможност на Венгер да се занимае само с отбора и да реши няколко основни проблема, които отлагаше още от лятото. - капитанската лента - ликвидирането на проблема Туре-Галас - ролята на Сеск Фабрегас. Още от напускането на Тиери Анри, а дори и преди това бе ясно, че Арсенал вече е отборът на Фабрегас. Той бе човекът, който се явяваше обединителната фигура за останалите. А не Галас, доверието към когото бе окончателно загубено още през март 2008 и онази случка на „Сейнт Андрюз” срещу Бирмингам. Трябваше лентата да отиде на ръката на Фабрегас. В същото време публична тайна бе факта, че Туре и Галас не си говорят, а те са двамата най-силни централни защитници. Венгер реши всичко това с няколко разговора през декември и януари и резултатите на отбора не закъсняха.
- тимът записа серия от 21 поредни мача без загуба, като реализира в нея 38 гола и допусна едва 14. За сравнение головата разлика на Манчестър Ю за същия период бе 38:13. - за същия период разликата в точките бе обаче цели 10 в полза на „червените дяволи”. Причината за това са нулевите равенства в този процес на съзряване на тима и то у дома срещу Уест Хям, Съндърланд и Фулъм.
На практика Арсенал започна истинския си сезон чак през декември, когато Венгер оправи летните си задължения и отборът изглеждаше доста добре на терена. Проблемните мачове с многото равенства се дължат на подготвителния процес, който наставникът водеше в хода на сезона. А това трябваше да бъде свършено през юли или най-късно август. Естествено мениджърът има своето оправдание – имаше европейско първенство и това го лиши от възможността да контактува с играчите си по-рано. За мен обаче това не е нормалното обяснение и грешката си е негова.Темпото на печелене на точки след края на ноември за отбора е напълно съизмеримо с това на Ливърпул и Челси например.
Има и още нещо. Бе подценено влиянието на контузените Роситски и Едуардо, за които така и не бе намерено адекватно медицинско решение твърде дълго време. Когато към тях бъдат прибавени вече напусналите Фламини, Хлеб и Жилберто, списъкът става твърде дълъг. Това са цели 5 опитни играчи, които бяха заменени само с един – Самир Насри, който при това все още е в младежка възраст. Съставът все още имаше качество и индивидуална класа, но бе ясно, че трудно ще ги демонстрира всяка седмица. Не случайно бяха взети 9 точки от сблъсъците с топ 4, бе достигнат полуфинал в Шампионската лига и ФА Къп. Но това бяха отделни мигове от сезона. Липсваше постоянството, което е определящо за един шампионски отбор. То можеше да бъде възпитано само от мениджъра, но и тук Венгер явно не се справи. Арсенал има 55 точки срещу тимовете от 8-мо място надолу, Ливърпул е с 61, Челси е с 68, а Манчестър Ю има 74 от възможни 81. 20 точки разлика от „червените дяволи” са твърде много в подобна класация. Почти толкова ще е тя и в крайното класиране.
Най-големият проблем
Когато Венгер бе попитан каква е разликата между неговия отбор и този на Манчестър Ю той заяви убедено: „Допуснатите голове. Те имат 24, а ние – 36. Това е твърде голяма разлика.” Аз бих добавил и постижението на Ливърпул и Челси – съответно 26 и 22 допуснати гола. В атаката разликата е по-малко или почти я няма. Арсенал е реализирал 64 гола, Челси – 65, Юнайтед – 67, само Ливърпул е далеч напред със 74. Естествено това може и да се промени в неделя, но тенденцията ще си е същата.
Нека обаче ви представя защитата на Арсенал разделена на три периода от сезона. От началото на сезона до 21 декември (с Фабрегас), съставът е допуснал 21 попадения (по-малко имат цели 6 отбора). Между 21 декември и 4 април (без Сеск), тимът е допуснал най-малко голове в Лигата – само 6, а след връщането на испанеца на терена има цели 8 тима с по-добро постижение и други три със същото количество допуснати голове. Това е твърде голяма разлика, за да бъде подценяван проблема. Явно е, че Фабрегас не може да играе в тази зона, защото страда защитата.
Това е причината, поради която Венгер го прати зад нападателя. Двамата човека, които са пред защитната четворка трябва да работят по-добре в дефанзивен план. Между другото бяха опитани доста варианти – Сонг и Денилсон, Сонг и Диаби, Денилсон и Диаби. Дори и Насри бе намесен там. Но нито един от тях не е успешен. Всеки сам може да каже защо не се е получило. Според мен вината е във Венгер, защото твърде късно видя проблема и не намери решение с развиването на съответните футболисти. Друг би казал, че е заради индивидуалната класа класата на отделните играчи. Какво мисли Венгер ще видим през лятото. Ако не вземе играч за там, значи е на моето мнение. Ако пък купи такъв ще е доказателство, че и той смята наличните си футболисти за тази зона за не чак толкова добри.
Широчината на състава
В следствие на проблемите обаче Венгер успя да постигне максималната широчина на отбора. Ще започна от нападението. Там са Адебайор, Бенднер, Едуардо. При положение, че Арсенал играе само с един изявен централен нападател те са достатъчни като опции. По фланговете за две места се състезават Аршавин, Уолкот, Насри, Ебуе, Роситски вече тренира с първия отбор, Вела, а и Уилшър не е за подценяване. Отново три варианта. В средата на терена зад нападателя може да са Фабрегас или Ван Перси, като последният ще играе на позицията зад нападателя, когато тимът се нуждае от повече сила в офанзивен план или пък направо ще си е в ролята на единствен нападател. А там би могъл и Аршавин или насри да играят. За двете места пред защитната четворка претендират Денилсон, Сонг, Диаби, Рамзи също е вариант вариант. Може би тук липсва един човек. В защита има достатъчно като брой хора – Саня, Туре, Галас, Клиши, Гибс, Джуру, Силвестър. И тук се появява още една липсваща позиция, която е наложително да се попълни. На вратата явно ще си останат Алмуния и Фабиански.
На практика се отварят две позиции, на които трябва да се търсят нови хора, ако настоящите останат – опорен полузащитник и централен бранител. При това и на двете цените на играчите не са чак толкова високи, че да не могат да се попълнят с 20 милиона паунда. Да не говорим, че примерно Саня струваше едва 6 милиона паунда. Значи дори трима от неговата класа Венгер може да намери. Ако говорим за тип футболисти, то такива са Маню Ъпсън, Бреде Хангелаанд и Мика Ричардс за центъра на отбраната. А за средата на терена вече положението е доста сложно, защото на мен поне ми се струва, че има две момчета в школата, които трябва да бъдат налагани – Джей-Емануел Томас и Фримпонг. Но пък ако няма кой да ги научи на специфичните особености на този пост, а изминалия сезон показа, че в настоящия щаб на Венгер няма такъв, то и те могат да бъдат похабени. Между другото евентуалното връщане в игра на Роситски и Едуардо ще си е като два чисто нови трансфера.
Политиката на Венгер
През изминалата седмица бе поставен въпроса за политиката на Венгер. Дори мениджърът бе обиден от отношението на доста от феновете. Ако същите упреци към французина бяха направени през октомври аз бих ги подкрепил. Но от края на ноември до този момент Венгер даде достатъчно доказателства, че придвижва отбора в правилната посока.
Между другото в момента Стив Болд създава страхотни играчи в тима до 18 години, който вече стана шампион, а сега е устремен и към дубъл с купата на ФА (мачовете с Ливърпул са в петък и вторник). Интересното е, че там момчетата са почти изцяло англичани, които отговарят много повече на характеристиката на отбора на Джордж Греъм от края на 80-те, отколкото на типичните венгерови открития. На мен точно те ми напомнят на отбора, в който съм се влюбил в края на 80-те години. Стив Болд успява да създаде подходящата сплав между тези два напълно различни философии спрямо играта. И продуктът е прекрасен. Така че момчетата от този отбор също трябва да бъдат използвани. В контекстът на всичко това се появиха и информации, че може да има промяна при асистента на мениджъра – Пат Райс може би ще се оттегли. Стив Болд би бил идеалния заместник, предвид опитът му с отбраната от времето на Джордж Греъм и изключителната работа с младежите.
Бъдещето
Арсенал изстрада вече 5 години, в които се освободи изцяло от „непобедимия си отбор”, построи чисто нов стадион със собствени средства (Ливърпул например продължава да се моли за пари от чужди източници) и въпреки това остана в топ 4. Преходът обаче може да бъде обявен за завършен. За мен в следващите две години ще стане ясно дали стратегията на Венгер ще е успешна. Защото за първи път има талантливи играчи, има и страхотен младежки отбор, който ако не най-добрият е един от трите най-силни в Англия. Сега остава да видим дали французинът е способен да завърти машината и да направи отбор. Структурата я има. Опитните играчи са Аршавин, Адебайор, Ван Перси, Туре, Галас, Саня. Въпросителните стоят пред Роситски и Едуардо, но с тях опитните дори стават доста. Има и страхотни млади звезди – Фабрегас, Уолкот, Насри, Клиши, Бенднер. Има и страхотни млади, 18-годишни таланти от школата. Има и достатъчно варианти за резервни футболисти, които да влизат в определени моменти в игра – Денилсон, Сонг, Диаби, Ебуе, Силвестър, Гавин Хойт би добавил. Всеки от тях е с една година по-опитен от миналото лято. Вече има и добра управленска структура в лицето на Айвън Газидис. Има и достатъчно пари за харчене.
Остава да видим какво може Венгер. Необходими са му един или два трансфера и то за не чак толкова много пари и последователна работа. След всичките трудности в последните 10 години около развиването на Арсенал и превръщането му в един от четирите най-печеливши (според последните финансови резултати), си заслужава да се види какво всъщност може Венгер със завършения си проект.
|